Древните автори, описващи начина на живот на северните народи, разказват за специален „слънчев камък“, притежаващ почти магическото свойство да определя точното положение на слънцето на небето дори при облачно време или когато вече се е скрило зад хоризонта. На базата на тези описания съвременните учени предполагат, че слънчевият камък е бил използван от викингите за прецизна навигация на бойните им кораби в открито море.

Дълго време обаче това предположение оставаше недоказано. Откриването на продълговат кристал сред останките на потънал през XVI век английски боен кораб обаче даде на част от изследователите основание да твърдят, че най-накрая са попаднали на митичния слънчев камък, пише „Бизнес инсайдър“.

Анализът на учените показал, че кристалът е направен от т.нар. исландски шпат – вид естествен кристал, който има способността да поляризира светлината и по този начин да определя мястото на слънцето на небосклона. За него британски и френски учени отдавна спорят дали е бил използван като навигационен инструмент, помогнал на големите северни мореплаватели да достигнат до Исландия и дори до Северна Америка в периода 900–1200 г. от новата ера.

Използвайки кристал, с големината и формата на оригиналния (който бил помътнял след дългия си престой в солената вода) учените провели експеримент, с който успели да определят местоположението на слънцето в облачен ден с точност до един градус. При втори експеримент те установили в коя посока се намира небесното светило 40 минути след неговия залез.

Учените предполагат, че слънчевият камък бил използван от английските моряци и през XVI век като резервен вариант, ако по някаква причина не можело да се разчита на магнитния компас.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!