Миниатюрно парченце син кристал крие част от отдавна загубените тайни на първичната Земя. Учени твърдят, че са успели да датират парченце циркониев кристал с размер от 400 микрометра (милионни от метъра), което се оказало на зашеметяващата възраст от 4,4 млрд. години – или с близо 600 млн. години повече от най-старите скали, намирани до момента.

Всъщност кристалът е толкова древен, че съхранява в себе си геологичните особености на древната Земя за период, за който учените до момента само са правели догадки без да имат каквито и да е реални доказателства.

Кристалът е бил открит в местност в Австралия още през 2001 г., припомнят от Ройтерс. Учените са успели едва сега да определят възрастта му чрез метод, известен като томография на атомни проби. Това е техника, която позволява датиране посредством анализ на единични атоми.

Науката твърди, че Земята е на възраст от около 4,54 млрд. години, но ако се опрем на най-древните фосили, то първите признаци на живота се появяват преди около 3,5 млрд. години. Дори най-старите скали, откривани до момента, са били на възраст от до 3,8 млрд. години.

Новото откритие позволява на геолозите да си създадат по-точна картина на този древен период. До момента се е смятало, че до тогава планетата е приличала на ада от Библията – свят, покрит изцяло от океан от разтопена скала. Новите открития показват, че образуването на първата земна кора е станало доста по-рано от откачваното – между 100 и 200 млн. години след формирането на планетата, твърдят учените.

При този процес на охлаждане парата от атмосферата би трябвало да се е кондензирала, за да създаде океаните. Ако океани са били налични, това би означавало, че са били създадени условия за съществуването на възможен микробиологичен живот.