Критик на правителството, който в профила си в социалната мрежа Twitter нарече с обидна дума президента на страната, откри, че профилът му е блокиран. В публикациите си активистът свързва държавни служители с пиратски организации заради одобряването на спорна военоморска база. Заради тези постове в Twitter обаче критикът е обвинен от Военоморските сили в клеветничество, за което носи наказателна отговорност.
Същевременно беше уволнен съдия, който написа, че държавният глава възнамерява да „прецака“ интернет потребителите, които оспорват неговата власт. На уволнението се гледаше като на форма на отмъщение, пише „Ню Йорк Таймс“.
Ако това се беше случило в Китай или в Северна Корея, на потъпкването на интернет свободите щеше да се обърне внимание, но нямаше да е толкова изненадващо. Интересното в този случай е, че натискът върху социалните мрежи става в Южна Корея – държава с процъфтяваща демокрация и едно от най-сложните общества в света.
"Не много отдавна ролята на правителството и ролята на учрежденията, включително и на пресата, беше да са доброжелателният родител на масите", каза Майкъл Брин, автор на книгата "Корейците: Кои са, какво искат и къде е бъдещето им" ("The Koreans: Who They Are, What They Want, Where Their Future Lies", ориг. заглавие, англ.). "Правителството винаги знаеше кое е най-добро, а хората бяха леко глупави. Мисля, че все още част от това остава", допълва Брин.
Критици на правителството на президента Ли Мьон Бак се обединяват около мнението, че неговия консерватизъм стои зад репресиите върху интернет пространството. Те смятат, че забраните на ругатни и други онлайн дейности са се превърнали в удобно средство, с което да се затвори устата на критиците.
Това не е първият случай, в който правителството е обвинявано във фанатизиране – в момента двама бивши помощници на президента и други държавни служители биват съдени за извършване на незаконно наблюдение на граждани.
Погасяването на трудно спечелените свободи е особено обезпокоително, смятат активисти. Това е така, защото социалните медии са най-новите средства за изразяване на недоволство, като заместват уличните бунтове от края на 80-те години, довели до свалянето на правителства.
Същевременно юнокорейското правителство отрича да се е опитвало да смаже критиките и заявява, че повечето му действия са провокирани от сигнали от граждани.