Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-успешна е реализацията на пазара на труда. Това е един от изводите, който открои министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на новата Рейтингова система на висшите училища в България.

В Четиринадесето издание за пръв път се публикуват данни за реализацията на завършилите по различните образователно-квалификационни степени.

Това дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование, каза министър Галин Цоков.

Данните показват, че над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование работят на позиции за висшисти. При завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование процентът на реализация на позиции за висшисти е над 70.

Като цяло, Рейтинговата система отчита подобряване на качеството на работните места и доходите на висшистите – колкото по-висока е образователната степен, толкова по-висока е позицията, на която започват работа завършилите.

От настоящата година на платформата на Рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование, съобщи още министър Галин Цоков. По думите му това ще улесни както висшите училища, така и работата на Националната агенция по оценяване и акредитация.

Проф. Цоков отчете и още няколко положителни тенденции, които се запазват и тази година.

Безработицата при висшистите през предходните 5 години се задържа на равнище от малко над 2%, като за магистърските програми след средно образование това равнище е едва около 1%.

Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г.

Средният облагаем доход на висшистите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4500 лв.), следвани от тези, които са завършили „Математика“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Национална сигурност“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Обществено здраве“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3000 и 4000 лв.).

Тази година се наблюдава леко увеличение на общия брой на студентите – от 180 000 на 182 759. Трите професионални направления с много студенти са „Икономика“ с 25 383, „Педагогика“ (16 448) и „Медицина“ (13 265). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ – 54.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до близо 9% от действащите студенти през 2024 г.

Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията „Медицина“ (58% от действащите студенти), „Стоматология“ (47%) и „Ветеринарна медицина“ (31%).

В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (14%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%), „Музикално и танцово изкуство“ (12%) и „Туризъм“ (11%).

В страната има 103 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2024 година са се обучавали 2.8% от действащите студенти.

Новост в рейтинговата система е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение, които показват, че близо 37% от студентите са от семейства със средно образование.