Леко неясната история на българския кибрит започва през далечната 1880 г. Кибритите тогава не са били в квадратна кутийка както сега, а са се помещавали в кутийка с цилиндрична форма. Името, изписано на опаковките, също е било различно - „Народни български пали-дръвца“. Наистина доста по-дълго название от простото „кибрит“.

По това време в края на XIX век е открита и първата българска фабрика за кибрити във Видин. Лошото обаче е, че тя не успява да се наложи на пазара заради голямата конкуренция. Малко след това е закрита.

Според други източници фабрики за кибрит в края на по-миналия век е имало и в Хасково и Ямбол. В Самоков е съществувало производство на кибрит, собственост на чешка компания. За съжаление има малко исторически доказателства за кибритените фабрики. Такова е обаче запазеният кръгъл кибрит в Самоковския исторически музей, което е свидетелство за фабриката в Самоков (на снимката вдясно; източник: https://kibriti.dir.bg). 

Малко след това, през 1901 г., идва зората на българското кибритопроизводство. През тази година се основава фабриката за кибрит в Костенец, която е първата по-голяма фабрика както в България, така и на Балканите. Създаването на самия град е свързано с развитието на кибритената промишленост в началото на XX век. Името ѝ тогава е „Българска фабрика за кибрит, Костенец–Баня“. Произвежданите там кибрити от 1901 г. до 1906 г. също са с цилиндрична форма, като на тях е бил изобразен старият герб на България. След 1906 г. кибритите придобиват сегашния си външен вид и се разпространяват в квадратни кутийки.

През периода от 1946 г. до 1952 г. кибритът, произведен в България, е двустранен и дървен. Следват няколко години, в които изготвяният кибрит е едностранен, като кибритените кутийки вече имат етикети. През 1975 г. българските кибрити отново стават двустранни. През същата година и кибритените клечки спират да бъдат дървени, а се преминава към хартиени кибрити.

Фабриката в Костенец и „Плам България“

Фабриката за кибрити в Костенец е имала много имена и неколкократно е откривана и закривана. Тя е много известна и в същото време се знаят малко подробности за нея.

След идването на социализма фабриката е в действие и работи. Интересно е, че в началото на 70-те години старата сграда на фабриката е опожарена, но построяват нова, която съществува и до днес. През 1975 г. производството на кибрити дори се разраства дотолкова, че се превръща в най-голямото на Балканския полуостров. Предприятието от малкия град в Западна България зарежда в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век целия Източен блок с висококачествени кибрити. Произвеждат се партиди, съдържащи милиони кибрити. След демократичните промени обаче фабриката е приватизирана и според много хора това поставя началото на края на българския кибрит. 

В момента тя е собственост на регистрираната в Холандия Swedish Match Group B.V., която е дъщерна компания на шведската Swedish Match A.B. Последната е лидер в производството на кибрити, запалки и тютюневи изделия. При придобиването шведската компания обещава да инвестира 2 млн. долара в модернизация на производството и подобряване на екологичното положение в региона.

Така през 1998 г. „Плам – Български кибрит“ се преименува на „Шведки кибрит Плам България“. Запазва се българската търговска марка „Плам“, но под егидата на шведската компания-майка. Предметът на дейност на акционерното дружество, който не се е променял от учредяването досега, е производство на кибрит и увеселителна пиротехника. Компанията освен за българския пазар изнася продукция и за износ. До 2006 г. шведският собственик е инвестирал в българското си производство над 3,6 млн. долара. „Шведки кибрит Плам България“ дори успява да получи сертификат за цялото си производство по стандартите на Съвета по стопанисване на горите (Forest Stewardship Council-FSC). Този сертификат за стоков контрол гарантира за отговорното отношение на производителя към използването на горските масиви. 

Къде обаче е българският кибрит?

В България кибрит се продава. В предмета на дейност на "Шведски кибрит Плам България“ е заложено, че произвежда кибрити. В търговския каталог на фирмата е посочено, че се предлагат различни формати кибрит за домакинството, както и рекламни кутийки кибрит. Защо тогава всички смятат, че производство на кибрит в Костенец няма.

При закупуването на фабриката от Swedish Match Group синдикалисти от КТ „Подкрепа“ смятат, че шведската фирма иска да придобие българското предприятие, за да запази монопола си в производството на кибрити. Според тях след закупуването чуждата компания ще затвори родната фабрика, както е станало в други държави, за да запази монопола си. Това не става в България.

Според неофициална информация от хора от Костенец във фабриката кибрит се изготвя, но клечките се внасят от другаде, т.е. в България кибритът само се опакова. В момента компанията с шведски капитал изготвя най-вече брикети, запалки и подпалки за камини с марката „Плам“, които продава и в чужбина.

Друга фирма от Костенец - „Булкост“ ООД, се опита да произвежда кибритени клечки и рекламен кибрит за българския пазар. Компанията искаше да възроди славата на произведения в България български кибрит. За съжаление начинанието се оказва неуспешно. През 2009 г. собственикът Георги Китов затваря фабриката си за кибрит и спира производството.

Кибрити, произведени през 1981 г. по случай 1300-годишнината от основаването на България. Снимка: Kibriti.dir.bg

Защо става така?

Причината за замирането на производството на български кибрит не е една. Най-съществените фактори обаче са високите разходи и голямата конкуренция на пазара заради засиления внос на кибрит от чужбина. През 1997 г. се променя митническата тарифа, касаеща вноса на кибрит, и тогава започва изключително голямо заливане на българския пазар с кибрит от Русия и Китай. Оказва се, че внесените отвън кибрити излизат по-евтино от произведените в нашата страна. Това слага край на производството на кибритени клечки както в Костенец, така и в България. Сега тук кибрити само се комплектоват.

Интересно, но факт

Въпреки икономическите процеси и всякакви сътресения, цената на българския кибрит почти на се променя от времето на социализма до днес. Тогава е била 0,04 лв, като сега е 0,05 лв. Като се има предвид, че абсолютно всички стоки поскъпват и като се вземе предвид инфлацията, това се превръща в изключително странен факт. Трябва да се обърне внимание и на това, че 5 ст. сега струват много по-малко от 5 ст. преди 20 години. При тази крайна цена не е учудващо, че производството на кибрит в България не може да издържи на конкуренцията и икономическата ситуация.