Въведените в експлоатация жилищни сгради през първото тримесечие на 2022 г. са 1206 броя, а новопостроените жилища в тях са 4299. Спрямо първото тримесечие на 2021 г. сградите са с 254 повече, или с 26.7%, а жилищата в тях намаляват със 174, или с 3.9 процента. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ).

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото тримесечие на 2022 г. със стоманобетонна конструкция са 74.5%, с тухлена - 21.7%, с друга - 3.3%, и с панелна - 0.5%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (79.4%), следвани от жилищните кооперации (13.5%). В сравнение с първото тримесечие на 2021 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, докато броят на жилищните кооперации и сградите от смесен тип намалява.

Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 162 сгради с 1250 жилища, Пловдив - 147 сгради с 316 жилища, и Варна - 130 сгради с 596 жилища в тях. Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (36%), следват тези с две стаи (34.3%), а най-нисък е делът на жилищата с една стая - 4.5%.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2022 г. е 444 400 кв.м, или с 2.2% повече в сравнение със същото тримесечие на 2021 г., а жилищната площ се увеличава с 2.6% и достига 351 400 кв. метра.

Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 97.3 кв.м през първото тримесечие на 2021 г. на 103.4 кв.м през същото тримесечие на 2022 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 241.3 кв.м, и Търговище - 169.6 кв.м, а най-малка - в областите Велико Търново (68.3 кв.м) и Кърджали (72.7 кв.м).

Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации, уточняват от НСИ.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв.м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии), независимо от големината на площта им. Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ. Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.