Българските и гръцките фирми се отличават в ЕС по отношение на забавените плащания, които трябва да извършат при получени стоки и услуги. При българските фирми в 27% от случаите, в които трябва да се покрие фактура, има закъснение, като в 20% от случаите задълженията така и не се погасяват. Това показва проучване сред 3200 компании в 16 европейски държави, направено от компанията за финансови услуги ЕOS Груп. По-зле от българския бизнес се представя само гръцкият, където процентът на неразплатените в срок договори е 28%. Средното закъснение там е 28 дни, а у нас - 23 дни.

Просрочените междуфирмени задължения са висок процент и в Румъния, Русия и Хърватия. Без изненада най-коректни са в Германия и Австрия, където закъснелите плащания са 18-19%, а срокът на забавяне е средно 12-13 дни, пише в. "Сега".

Неполучените в уговорения срок вземания сериозно влошават финансовото здраве на почти половината български компании, като всяко четвърто предприятие се притеснява, че ще фалира, ако не си получи парите. Сравнението с другите държави показва, че бизнесът там не е толкова притиснат от просрочията. В Източна Европа делът на тревожещите се за оцеляването си фирми е само 17 на сто.

Просрочията от клиенти принуждават фирмите да замразяват инвестиционните си планове, да съкращават персонал или да вдигат цените на произвежданите от тях стоки и услуги, посочи Добрин Миревски, мениджър проекти в ЕOS България.

Според изследването гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса, но все пак делът на българите, които плащат фактурите си със закъснение или изобщо не плащат - 24%, е доста по-висок от този на германците (16%), австрийците (16%), швейцарците (17%), испанците (17%), французите (18%). Средното закъснение на плащане след падежа за гражданите е 15 дни. Прави впечатление, че в сравнение с миналата година те са влошили дисциплината на плащане в срок. Предишно проучване на колекторските фирми показва, че хората на първо място гледат да направят месечната си вноска за ипотеката. След това се покриват сметките за ток, потребителски кредити или лизинг и едва след това са плащанията за вода, парно и други разходи по дома.

Оказва се, че все повече български компании търсят помощта на т.нар. колектори - специализираните агенции за събиране на дългове. На практика 42% от бизнеса у нас опира до тези агенции.

Данните за България показват, че колекторските фирми успяват да възстановяват около 9% от годишния оборот на пострадалата компания. "Все още има предприемачи, които не могат да дефинират кое плащане е забавено. Някои от тях са склонни да чакат 6 месеца, докато предприемат някакви действия", коментира Светла Петрова, търговски мениджър в услуги ЕOS България.