Ръстът на борсовите цени на електроенергията през юли изправи на нокти бизнеса у нас. Стойностите му сега навяват спомени за кризисната 2022 г., тъй като от началото на месеца средната стойност на един мегаватчас е над 280 лева.

Преди дни  Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) призова властта да предприеме спешни мерки и искане за подкрепа на българската икономика. А Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) предупреди, че нейните членове са готови за повсеместни стачни действия.

От организацията са изпратили писмо до министъра на туризма и до Конфедерацията та работодателите и индустриалците в България, с което предупреждават за опасността от масови фалити в резултат на високите „токови“ цени и липсата на адекватни компенсации за бизнеса.

От асоциацията посочват, че в пиковите часове цената на мегаватчас достига до 2000 лева и сметките ще се окажат непосилни за бизнеса. Още повече, че според прогнозите, ценовите равнища ще се запазят и през следващите месеци, а пазарът вече не е в състояние да поеме ново драстично увеличение на цените за крайните клиенти.

“След пандемичните години летният туристически сезон силно се скъси, разходите, формиращи туристическия продукт, драстично се увеличават, пазарът и туроператорите приемат увеличаване на цената с не повече от 5-7%. В тези условия на несигурност и неизвестност е

немислимо да се мисли за адекватно туристическо предлагане”, се казва в писмото на БХРА до министъра на туризма.

Председателят на организацията Георги Щерев, обяснява, че наред с краткия сезон, застрашен от ръста на цените на тока, трябва да се има предвид, че хотелският и ресторантьорският бизнес са много енергоемки и токът е голямо перо в разходите на фирмите.

Увеличението на цената на тока до 2000 лева за мегаватчас е в часовия пояс след 16:00 часа, когато се осъществява близо 45% от потреблението на хотелите. Затова и от бизнеса не могат да си позволят икономии на ток точно, когато гостите им се връщат от плажа и “свалят” с топла вода солта от себе си, а кухните работят на максимум, за да се подготвят за вечеря. Климатиците също работят на абсолютен максимум, защото температурите по това време са си високи.

Заместник-председателят на БХРА Веселин Налбантов, който притежава хотел в Слънчев бряг, смята, че държавата трябва да предвиди компенсации над определена цена на тока,

също като по време на пандемията от COVID-19. Налбантов недоумява на какво се дължи драстично увеличение в цената на електроенергията за бизнеса, сравнявайки старите си сметки за ток от по 10 000 лв. със сегашните… от по 120 000 лева.

Хотелиерът от София Атанас Димитров е категоричен, че секторът е сериозно застрашен от масови фалити, тъй като основният разход в хотелиерството и ресторантьорството е електроенергията, която представлява две трети от стойността на предлагания продукт.

На същото мнение е и Златко Златанов, собственик на хотел във Велинград, който също не намира логично обяснение откъде идват високите цени на тока

и настоява за спешно връщане на компенсациите за бизнеса при цена от над 250 лева за мегаватчас.

Притеснения са и в Банско. Според собственикът на два хотела и механа в Банско – Малин Бистрин, бизнесът в  региона определя като възмутително решението да се изнася ток като помощ за Украйна и за съседни балкански държави, докато родният бизнес бедства.

Според Мариян Беляков, член на Управителния съвет на БХРА и изпълнителен директор на “Пампорово” АД, проблемът е огромен и допълнително ще се задълбочи през зимата,

тъй като тази висока цена е непосилна за бизнеса, който и без друго се развива в условия, които го правят неконкуретноспособен.

Хотелиерите и ресторантьорите са категорични, че парламентът трябва да приеме трайна мярка за компенсация при надвишаване определен ръст на цените на тока и държавата да реагира с подпомагане на бизнеса.

Както вече алармираха и от Асоциацията на организациите на българските работодател, индустрията наистина е застрашена. Затова е наложително Министерският съвет да приеме специална

Програма за компенсиране на цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти.

От организацията посочват, че на пазарния сегмент “Ден напред” постигнатата цена за ден на доставка 15 юли е била 373.82 лева за мегаватчас (MWh) – най-високата от началото на месеца. Освен това самият юли се очертава като най-скъпият месец от началото на годината, защото средна цена за периода 1-15 юли е от 249.15 лв. за мегаватчас. За сравнение, през юни – втори по скъпотия месец за 2024 г., цената е била “едва” 191.52 лв. за мегаватчас.

По “токова скъпотия”, засега България заема четвърто място сред държавите членки на Европейския съюз.

Пред нас са само Унгария – 272.24 лв./MWh, Румъния – 266.99 лв./MWh, и Гърция – 251.25 лв. за мегаватчас.

Далеч зад нас са икономически колоси като Чехия – 2.2 пъти по-евтин ток, Германия – 2.1 пъти по-ниска цена, Нидерландия – 2.2 пъти по-евтино, Франция – 3.2 пъти по-евтино и т.н. И още няколко числа в наш ущърб: до 14 юли цените на тока по вечерно време са се движили в диапазона 600-1000 лв., ат от 15 юли насам “блуждаят” около 1100 лв. за мегаватчас, без да падат под тази “санитарна” граница.

Според Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), причините за тази конюнктура могат да се търсят в съчетание от фактори, като

дефицит на електроенергия на някои от регионалните пазари (Унгария, Румъния), намалени междусистемни преносни капацитети между страните в Югоизточна Европа, износ на значителни количества електроенергия от региона към Украйна, високи температури, недостиг на воден ресурс в региона и непланов престой на АЕЦ “Козлодуй”, макар че включването на 6-и енергоблок засега не оказва положителен ценови ефект.

В писмото си те казват:

“Тези фактори, са извън контрола на пазарните участници, особено на потребителите. Въпреки това българският бизнес за пореден път е принуден да заплаща колосални цени на електрическата енергия и то в условия на спад на поръчките, 17 поредни месеца срив в промишленото производство и общо забавяне на икономическия ръст. Тези събития се развиват на фона на проблеми с бюджетния дефицит и рискуват да подхранят нови инфлационни процеси.

Цени на електроенергията сред най-високите в Европейския съюз са пагубни за конкурентоспособността на българските икономика и индустрия както в рамките на ЕС, така и на трети пазари. През изминалите няколко години индустрията в страната претърпя енергийна криза с високи цени на електроенергията и природния газ. Конкурентоспособността ѝ е подложена на допълнителен натиск от обстоятелството, че България е външна граница на Европейския съюз. Промишлеността в страната оцеля благодарение на компенсациите, покриващи разликите между пазарната цена и стойността от 200 лв./MWh.“