Когато цените на пшеницата се изстреляха до рекордно високи нива след инвазията на Русия в Украйна, пазарите бяха обзети от паника.
Пшеницата е основна храна за повече от 2.5 милиарда души по света.
А поскъпването ѝ нанася тежък удар върху домакинствата, които и без това се борят с ефектите на галопиращата инфлация.
През март ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие към ООН, който измерва месечните промени в цените на кошница от стоки, скочи до най-високото си ниво от създаването си през 1990 г. Това допълнително подхрани страховете, че се оформя глобална хранителна криза.
Но през следващите няколко месеца цената на пшеницата, както и на други селскостопански продукти, започна да спада. Индексът на Организацията по прехрана и земеделие вече се понижава в три последователни месеца.
Въпросът е дали заплахата от глад, протести и бедствия в резултат на поскъпването на храните вече е останала в историята. Не съвсем, смята анализаторът на JPMorgan Chase Трейси Алън, цитирана от CNN.
„Според нашата прогноза за цените на храните, балансът между търсенето и предлагането все още е наистина деликатен. Запасите за износ на зърнени храни и растителни масла остават критично ниски", казва Алън.
Има няколко причини, поради които цената на пшеницата спадна с почти 45% от върховете си през март и е надолу с близо 25% от началото на май.
"Голяма част от спекулативната дейност, свързана с избухването на войната в Украйна, отслабна, тъй като инвеститорите прибират печалби. Търговците пък преконфигурират своите портфейли, за да се подготвят за възможна рецесия, която може да удари търсенето на някои селскостопански продукти", обяснява Трейси Алън.
Междувременно, нарастват очакванията за постигане на споразумение за възобновяване на износа на огромни запаси от зърно от Украйна. Миналия петък Украйна и Русия сключиха сделка за възобновяване на износа на пшеница от пристанищата на Черно море.
На теория това би трябвало да помогне за облекчаване на някои проблеми с доставките. Украйна, която е основен износител на пшеница, очаква да прибере 50 милиона метрични тона зърно през 2022 г., от които планира да изнесе 30 милиона тона.
Алън обаче предупреждава, че има огромни рискове за перспективите и прогнозира, че предстои ново рязко покачване на цените на пшеницата. Тя смята, че цените биха могли да скочат с между 20% и 30%, ако трябва да отразят реалните условия на пазара и баланса между търсенето и предлагането.
Организацията на обединените нации заяви, че първата доставка на украинско зърно по черноморската сделка ще бъде изпратена до дни. Но има големи въпросителни относно устойчивостта на споразумението след руските удари на пристанището на Одеса в събота.
„Атаката хвърли сериозно съмнение върху достоверността на ангажимента на Русия“, казва държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. Логистиката около транспортирането на зърно от опасна военна зона също е сложна и ще изисква координацията на търговците и държавните институции.
Изпепеляващата жега в Северното полукълбо също може да застраши бъдещите добиви, смята Трейси Алън. Освен това навлизаме в период, в който търсенето традиционно нараства, което допълнително натоварва предлагането.
Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие към ООН за юни все още е с 23% по-висок, в сравнение с година по-рано. Главният икономист на организацията Максимо Тореро Кулен предупреди, че голяма част от динамиката, която първоначално е повишила цените, все още остава валидна.
„Факторите, които доведоха до високите световни цени, все още действат - особено силното световно търсене, неблагоприятните метеорологични условия в някои от водещите производители, високите производствени и транспортни разходи и прекъсванията на веригата за доставки поради COVID-19, усложнени от несигурността, произтичаща от продължаващата война в Украйна“, казва Кулен.
