Преките чужди инвестиции в страната от  януари до август 2021 г. възлизат на 797,1 млн. евро, като намаляват с 1,23 млрд. евро, което е с 60,7% спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ.

Само през август чуждите инвестиции са 165,6 млн. евро при 288,2 млн. евро година по-рано. Привлеченият дялов капитал (вноски на чуждестранни компании в капитала на български фирми и плащания по сделки с имоти) е отрицателен и възлиза на минус 8,8 млн. евро за периода януари-август. Това показва, че чуждестранни компании продават бизнеса си на български фирми и изтеглят капиталите си от страната.

Привлеченият дялов капитал е по-малък с 224 млн. евро спрямо същия период на 2020 г., когато е бил е в размер на 215,2 млн. евро. Нетните инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти са отрицателни в размер на минус 3,7 млн. евро за първите осем месеца на годината.

Това означава, че чужденци продават имотите си в България. През същия период на миналата година пак имаше отлив на вложения в имоти, но изтеглените средства бяха само 0,1 млн. лв. Реинвестираната печалба от чуждестранни компании в притежавани от тях български дружества възлиза на 1,1 млрд. евро за периода от януари до август. За същия период на миналата година реинвестираната печалба е 742,1 млн. Оказва се, че именно на печалбата, оставена в български дружества от задграничните собственици, се дължи наличието на чужди инвестиции в страната.

Промяната на нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и техните собственици в чужбина е отрицателна и възлиза на 294,4 млн. евро за първите осем месеца на годината. Това означава, според експерти, че българските дружества са върнали повече кредити на собствениците им зад границата, отколкото са получените от тях заеми. Миналата година ситуацията беше различна, като от януари до август задълженията на български фирми към чуждите инвеститори бяха нараснали с над 1 млрд. евро.

От публикуваната на сайта на БНБ статистика става ясно, че най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции идват от Люксембург, Нидерландия и Германия. От тези три страни в България са постъпили съответно 472,7 млн. евро, 296,7 млн. евро и 123,2 млн. евро до края на август тази година. Най-големите нетни отрицателни потоци пък са към Чехия и Швейцария, където сумите са съответно 238,4 млн. евро и 159,8 млн. евро.

Според експерти трябва да се направи разлика между инвестиции и пари, постъпили от българските емигранти в чужбина. В първия случай средствата се инвестират в капитал като сгради, машини и пр. Реално това са суми от международни компании и спадът в техния размер може да се обясни с редица причини - намален интерес към инвестиция, свиване на разходите за инвестиции, пандемията и затруднените доставки, както и икономическата обстановка. Във втория случай пък това са пари, които българите изпращат на своите семейства, роднини или приятели у нас. Данните на централната банка показват, че пандемията засегна и паричните потоци, които българските емигранти образуват при изпращането на пари към свои роднини. За първите седем месеца на годината българите са превели едва 98 млн. евро или 7 пъти по-малко, съобщи БНР, позовавайки се на статистиките на БНБ. За сравнение, през предкризисната 2019 г. българите зад граница са изпратили рекордните над 1 млрд. евро. 

Търговското салдо на България за август е отрицателно в размер на 260,7 млн. евро при дефицит от 160,7 млн. евро за същия месец на миналата година. Това показват предварителните данни на БНБ за платежния баланс. От януари до август търговското салдо е на минус с 1,723 млрд. евро при дефицит от 830,4 млн. евро за същия период на миналата година. От централната банка отчитат, че текущата и капиталова сметка е на положителна територия и възлиза на 436,2 млн. евро при излишък от 142,3 млн. евро за август 2020 г. За осем месеца тя е на плюс с 984,2 млн. евро, докато за същия период на миналата година имаше излишък от 1,468 млрд. евро. Износът за осемте месеца на 2020 г. намалява на годишна база със 7,7%.