Снимка: Thinkstock/Guliver

4. Въглеродните нанотръби

Въглеродните нанотръби представляват цилиндрични структури от въглерод с дебелина на стените от един атом и шестостенна подредба на самите атоми в структурата. Тази подредба прави атомите най-здравият познат на човека материал – шест пъти по-лек от стоманата и потенциално стотици път по-здрав. Наред с това нанотръбите са отлични проводници. Те провеждат температурата по-ефективно от диамантите, а електричеството – от медта.

С тези уникални свойства въглероднните нанотръби могат да намерят приложения в най-разнообразни области – от създаването на космически асансьор (с необходимото за него въже с дължина от 100 хиляди километра), през направата на микроинструмети за борба с раковите клетки, до производството на перки за ветрогенератори и бронежилетки.

3. Пикритът

Това вещество е изобретено от британеца Джефри Пайк по време на Втората световна война. Състоящ се от 14% дървесни стърготини и 86% воден лед, пикритът трябвало да се превърне в основния материал, от който ще бъде изграден огромен плаващ остров. От него самолетите на Кралските военновъздушни сили трябвало да нападат германските подводници. В последствие идеята е изоставена поради слабости в качествата на пикрита.

Десетилетия по късно американски учени обаче успяват да подобрят свойствата на това вещество. От дървесни стърготини и лед те направили пикрит който може да плува, устойчив е на куршуми, на напукване и не се топи лесно. Освен това той може да се нарязва на дъски или да се формова подобно на метал. В крайна сметка обаче нуждата от поддържане на температурата на леда ниска и големия разход на дървесина правят пикрита неефективно изобретение.