Съществува странна обратна зависимост относно колко високо оценен в средите е един филм на ужасите и колко пощурели фенове събира на своите прожекции. Според бизнес сайта „Форбс” през последните няколко години сме свидетели на парадоксално филмово явление: признатите за най-добри и най-страшни хоръри се представят твърде незадоволително в бокс офисите, докато блудкавите римейкове на класиките от 80-те и 90-те години разтърсват касовите апарати по кината.
Нямаме обяснение каква е причината за този странен феномен. Но, връщайки се още малко назад във времето, можем да ви дадем 5 примера за продукции в жанра на ужасите, които спечелиха критиците, но не постигнаха очаквания зрителски интерес и от гледна точка на приходите може да се каже, че бяха неуспешни.
„Кошмар на улица Елм 7: Последният кошмар” (“A Nightmare on Elm Street: New Nightmare 7), 1994 г.
New Nightmare или седмият филм от поредицата „Кошмар на улица Елм” на режисьора Уес Крейвън е пример за това как една продукция може да донесе ужасно много и ужасно малко приходи в различните си части.
Сниманата през 1991 г. Freddy’s Dead: The Final Nightmare напълно оправдава очакванията на своите създатели от финансова гледна точка, събирайки 12,9 милиона долара на официалната си премиера и 34 милиона общи приходи при бюджет от 11 милиона долара. Освен привлекателните дивиденти, шестата част донесе очакванията за логично продължение.
Дългоочакваният седми епизод има „изумително влияние върху зрителя: той ни кара да се страхуваме и да мразим Фреди Крюгер едновременно”, посочва американското издание. Представен в уикенда на премиерата на филма „Криминале” (“Pulp Fiction”) той събира едва 6.6 милиона щатски долара на своя дебют, които впоследствие нарастват само до скромните 18 млн.
И макар днес „Кошмар на улица Елм 7” да служи като пример за „касапския” жанр, съчетавайки емоционално трогателния портрет на скръбта с ужасяващия хорър, в историята той си остава най-непечелившата част от поредицата.
“Смъртоносен хоризонт” (“Event Horizon”), 1997 г.
Разходите за създаването на римейка на „Соларис” съществено надхвърлят приходите. Филмът събира на една сцена актьори като Лорънс Фишбърн („Матрицата”) и Сам Нийл („Джурасик Парк”), което се счита за завиден подбор за този жанр. При това се смята, че режисьорът Пол Андерсън е свършил добра работа, обединявайки хорър жанра с научната фантастика.
Е, за съжаление, резултатът не е толкова добър. По някаква причина лентата с бюджет 60 млн. долара изкара едва 26 млн. долара през август 1997 г. и донесе огромни загуби на продуцентите от Paramount.
Всъщност, в днешно време много хора ги смятат за луди да похарчат толкова пари за филм от такъв жанр, който е малко вероятно да ги възвърне. По-съвременни примери за инвестиция от подобен мащаб е филмът „Прометей” (“Prometheus”), чийто бюджет възлиза на 130 млн. Долара.
“Paramount може да са постъпили глупаво, харчейки 60 млн. долара за филм, който има нулеви шансове да ги възстанови, но хорър маниаците вътре в нас са благодарни, че го направиха.”
„Грях” (“Frailty”), 2002 г.
Слабите резултати на лентата, режисирана от Бил Пакстън, напълно развенчават мита, че хората отиват на прожекция на филм на ужасите, понеже искат да бъдат изплашени до мозъка на костите си, „а не да се отдадат на гарнирано с пуканки тривиално хорър преживяване”.
Страхът в „Грях” не идва само от кървавите сцени (всъщност, твърде малко се залага на кръв в този филм, за разлика от повечето от жанра). Той идва от умело разгърнатата дълбока психология на убиеца и убийството, които може да са още по-категорични, ако са религиозно мотивирани. А като добавим и Матю Макконъхи…
Според „Форбс” това е една от най-страшните (и най-добрите) продукции от своя вид за последните 15 години.
Така или иначе, допълват оттам, изхождайки именно от слабостта на зрителите към еднотипни кървави ленти, не беше голяма изненада, когато “Frailty” събра едва 4,8 милиона щатски долара при своя дебют на големия екран. За щастие той се оказа достатъчно евтин проект (11 млн. долара), за да бъде общата печалба от 18 милиона напълно задоволителна.
