На фона на последните новини около държавния бюджет на страната и във връзка с отминалите поредни предсрочни парламентарни избори, темата за публичния дълг на България остава на преден план. Въпреки че нивото на задлъжнялост остава под критичния праг от 60% от БВП, значителният дял на дълга в чуждестранна валута заслужава коментар и допълнителен сравнителен контекст, пишат икономистите от Института за пазарна икономика в свой анализ.
В него се подчертава, че България е страна с нисък държавен дълг спрямо БВП в сравнение с много европейски държави. Въпреки това, структурата на дълга е от голямо значение в условия на глобална икономическа нестабилност и повишаващи се лихвени проценти. Според Евростат, към второто тримесечие на 2024 г. България има едни от най-ниските нива на дълг спрямо БВП в ЕС (22.1%), изпреварвайки страни като Естония (23.8%) и Люксембург (26.8%).
Според последни данни на Евростат, 75% от дълга на България е деноминиран в евро. Високият процент на държавния дълг в евро отразява ограничените възможности на местния пазар, обусловени от все още слабото развитие на финансовото посредничество и присъствие на институционални инвеститори, както и мащаба и профила на общото натрупване на дългосрочни спестявания на местните домакинства и бизнес.
Издавайки дълг в чуждестранна валута България има много по-широк достъп до финансиране, който е свързан и с многократно по-високата ликвидност на дълговите пазари в големи финансови центрове на чуждестранни пазари. Тук е нужно да отбележим, че макар държавите извън еврозоната да имат значителен дял на дълга, деноминиран в евро, България се откроява отчетливо с най-висок дял. На база на тази тенденция, единствено Румъния регистрира близки нива до 50%, когато говорим за дълг в чуждестранна валута, пише в анализа.
През 2024 г. България възобнови издаването на облигации, деноминирани в щатски долари, с което страната се завърна на американския пазар след години на липса на емисии в тази валута, по-конкретно от 2002г. насам. Тогава бе извършена обратната операция на два пъти – държавен дълг в размер на 1,33 млрд. долара и 866 млн. долара бе заменен, като предмет на замяна бяха Брейди-облигации, дължими в щатски долари, с новоиздадени глобални еврооблигации. В резултат на което, нетното намаление на дълга бе съответно 80 млн. долара и 243 млн. долара, като при конверсията бяха погасени облигации с плаваща лихва и заменени с книжа с фиксирана лихва. С тази стъпка България намали валутния и лихвения риск пред фиска, от една страна, а същевременно създаде бенчмарк за дългосрочна дългова емисия, посочват от ИПИ.
Стъпката по издаване на облигации в долари е важна и ще има структурни последствия за управлението на ликвидността на българския държавен дълг. Щатският долар остава най-широко използваната резервна валута в света и осигурява на България достъп до глобален капитал, като привлича широк кръг международни инвеститори. Пазарите, на които се търгуват активи, деноминирани в долар, са значително по-дълбоки и осигуряват достъп до нови категории инвеститори. Това на свой ред е предпоставка за по-голяма ликвидност на българските облигации.
Емитирането на дълг в щатски долари може също така да улесни България в сключването на сделки с по-дълги падежи и при по-изгодни лихвени условия, особено в сравнение с по-ограничените възможности при емитирането на облигации само в евро, за които все още обхватът и дълбочината на пазара са по-ограничени. Емисиите в долари допълнително допринасят към стратегическата диверсификация на валутния риск и осигурява на страната повече възможности за гъвкаво управление на фискалната политика в условия на икономически предизвикателства.
Румъния и Полша също използват доларови облигации като част от структурата на дълга си, но всяка от тези страни има специфични цели и предизвикателства в контекста на това финансиране. Полша и Румъния се насочват към набиране на дългов ресурс на пазари, използващи щатския долар с цел привличане на капитал за ключови проекти и за посрещане на бюджетни предизвикателства, включително социални и отбранителни разходи, които допълнително натоварват бюджета.
През първото тримесечие на 2024 г. Румъния издава публичен дълг за 4 млрд. щатски долари, за да финансира падежи по стари емисии и да покрие бюджетния си дефицит. За същия период, Полша се насочва към американския пазар с издаването облигации на стойност 8 млрд. щатски долара, като това е най-голямата емисия на държавни облигации в долари за страната. Тази емисия включва три транша с различни падежи, което позволява на страната да разшири достъпа си до глобален капитал и да отговори на дългосрочните си бюджетни нужди.
Полша предвижда и нови емисии на облигации в долари през следващата година. В икономиките на Полша и Румъния, които са изправени пред предизвикателството на плаващия курс на националната валута и инфлационен риск, доларовото финансиране има още една ключова роля: намалява натиска върху местните лихвени нива и разходите за дълга чрез достъп до по-ликвидния международен пазар. Това създава известна стабилност, като позволява на тези страни да отговорят на краткосрочни фискални нужди, без да разчитат прекомерно на изсмукване на вътрешните спестявания.
Въпреки положителните аспекти на външното финансиране, използването на щатския долар носи и своите рискове – валутен и лихвен. При повишаване на лихвените проценти в САЩ, това би увеличило разходите за обслужване на доларовия дълг – това би било особено неблагоприятно при разминаване на фазите на бизнес цикъла в САЩ и общия пазар на ЕС, тъй като високите лихви в САЩ биха отразявали висок растеж, докато в същия момент европейската икономика, от която част са България и останалите страни в ЦИЕ, може да бъдат в рецесия. Валутният риск отразява разминаването на динамиката на брутния вътрешен продукт и публичните приходи в икономика, значително обвързана с размяна с партньори, използващи еврото, и разходи по обслужване на дълга, деноминирани в долари.
