След като четири години поред управлението в земеделското министерство отлагаше прилагането на интервенциите, свързани със създаване на Взаимоспомагателен фонд при кризи и застраховане на земеделската продукция, сегашният екип на агроведомството се е нагърбило с подготовка на нормативната уредба. Информацията беше обявена при вчерашното изслушване на екипа на Министерството на земеделието и храните в парламентарната комисия по земеделие, храни и гори, където министър Георги Тахов подробно разясни спецификата на новия за България финансов инструмент.

Този вид взаимоспомагателни фондове действат в немалко държави в Европейския съюз, като финансирането става освен през еврофондовете и с съучастие на самите земеделци. МЗХ ще предложи това съучастие да става чрез удържане на 1,5 на сто от бюджета на интервенциите за директни плащания. Допълнителни средства ще се акумулират и през еврофондовете, като само за Взаимоспомагателния фонд са заделени 35 милиона евро, или 70 милиона лева. Други 25 милиона евро, или 50 милиона лева, ще бъдат представени за покриване на застрахователните премии – интервенция, чиято наредбе вече е подготвена и по нея върви обществено обсъждане, припомни министърът.

Споделената отговорност, на чийто принцип действат взаимоспомагателните фондове, ще помогне на държавата да реагира бързо при форсмажорни обстоятелства, на които бяхме свидетели през миналата година с пожари, градушки и силното осланяване в ранна пролет, породени от природните бедствия. Тахов обясни още, че „това е много силен финансов инструмент, чрез който държавата би могла да осигури подпомагане и при пълна или частична загуба на доход вследствие на природни катаклизми“. Чрез взаимоспомагателните фондове би могло да се отпускат и безлихвени заеми, за да се покрива временен недостиг при осъществяването на сеитбооборта например.

Този фонд може да покрива и някои пазарни рискове и ценови колебания, посочи министър Тахов. За пример ще посочим ценовите колебания при суровините като торовете, поскъпнали 2-3 пъти за последните пет години и невъзможността стопаните да покрият това поскъпване, тъй като за времето от 2019 година досега световните цени на зърното се увеличиха само с 20 на сто. Този проблем беше поставен наскоро и от пловдивските зърнопроизводители, чиято себестойност рязко се вдигна поради несъотвествията между приходи и разходи за последните години.

Земеделският министър обясни пред депутатите, че е нужно време да подготвят нормативната уредба за създаване на взаимоспомагателния фонд, но когато са готови, веднага ще представят проекта пред браншовите организации и Народното събрание.