В сила от 01.01.1971 г.
Обн. ДВ. бр. от 14 Юли 1970г.,
обн. ДВ. бр. от 17 Юли 1970г.,
попр. ДВ. бр. от 24 Юли 1970г.,
изм. ДВ. бр. от 18 Юли 1975г.,
изм. ДВ. бр. от 6 Февруари 1987г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Април 1990г.,
изм. ДВ. бр. от 24 Юли 1998г.,
доп. ДВ. бр. от 11 Февруари 2000г.,
изм. ДВ. бр. от 24 Април 2001г.,
изм. ДВ. бр. от 3 Декември 2002г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Юни 2004г.,
изм. ДВ. бр. от 17 Май 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 27 Септември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 1 Ноември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Ноември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 27 Декември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 11 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 1 Август 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 29 Декември 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 4 Април 2008г.,
изм. ДВ. бр. от 12 Август 2008г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Ноември 2008г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Февруари 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Април 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 29 Октомври 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 22 Ноември 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 18 Май 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 9 Октомври 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 15 Февруари 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 19 Март 2013г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 20 Декември 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 20 Февруари 2015г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 10 Юли 2015г.
обн. ДВ. бр. от 17 Юли 1970г.,
попр. ДВ. бр. от 24 Юли 1970г.,
изм. ДВ. бр. от 18 Юли 1975г.,
изм. ДВ. бр. от 6 Февруари 1987г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Април 1990г.,
изм. ДВ. бр. от 24 Юли 1998г.,
доп. ДВ. бр. от 11 Февруари 2000г.,
изм. ДВ. бр. от 24 Април 2001г.,
изм. ДВ. бр. от 3 Декември 2002г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Юни 2004г.,
изм. ДВ. бр. от 17 Май 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 27 Септември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 1 Ноември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Ноември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 27 Декември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 11 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 1 Август 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 29 Декември 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 4 Април 2008г.,
изм. ДВ. бр. от 12 Август 2008г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Ноември 2008г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Февруари 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Април 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 29 Октомври 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 22 Ноември 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 18 Май 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 9 Октомври 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 15 Февруари 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 19 Март 2013г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 20 Декември 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 20 Февруари 2015г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 10 Юли 2015г.
Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I.
Предмет и приложно поле
Раздел II.
Приложим закон
Глава втора.
КОРАБИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
Раздел I.
Българска принадлежност на корабите
Раздел II.
Регистрови книги за вписване на корабите (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Глава втора.
МОРСКИ КОРАБИ
Раздел I.
Българска принадлежност на корабите
Раздел II.
Книги (регистри) за вписване на корабите
Глава трета.
ВЕЩНИ ПРАВА И ПРИВИЛЕГИИ
Раздел I.
Прехвърляне и ипотекиране на кораби
Раздел II.
Привилегировани вземания
Глава четвърта.
УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА КОРАБОПЛАВАНЕТО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
Раздел I.
Измерване на корабите
Раздел II.
Безопасност на корабоплаването (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Раздел III.
Корабни документи
Глава четвърта.
УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА КОРАБОППЛАВАНЕТО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
Раздел I.
Измерване на корабите
Раздел II.
Безопасност на корабоплаването (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Раздел III.
Корабни документи
Глава четвърта.
УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА МОРЕПЛАВАНЕТО
Раздел I.
Измерване на корабите
Раздел II.
Безопасност на мореплаването
Раздел III.
Корабни документи
Глава пета.
КАПИТАН И КОРАБЕН ЕКИПАЖ
Екипаж на кораба
Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 87, изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Екипажът на кораба се състои от капитан, другите лица от командния състав и корабната команда, вписани в екипажния списък. Екипажът на корабите, плаващи под българско знаме се попълва с необходимия брой квалифицирани морски лица, притежаващи съответна правоспособност, съгласно наредба за компетентност за морските лица в Република България, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Освидетелстването и регистрацията на морските правоспособни лица се извършват от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.
(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията към учебните заведения и преподавателите, извършващи обучение по морски и речни специалности.
(4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Членовете на екипажа трябва да отговарят на изискванията за здравословна годност, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на здравеопазването.
(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) С наредбата по ал. 1 се определят условията и редът за признаване на правоспособност на морските лица, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави.
Комплектоване на екипажа
Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) (1) Корабният екипаж на търговски кораби се комплектова от квалифицирани морски лица. Не по-малко от 25 на сто от длъжностите на управленско и оперативно ниво и не по-малко от 25 на сто от длъжностите на изпълнителско ниво са български граждани.
(2) Корабният екипаж на морски търговски кораби може да се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; попр., бр. 86 и 91 от 2009 г.), както е изменена (STCW, as amended), от Република България, от друга държава - членка на Европейския съюз, или от трета държава, която е призната по реда на вторичното право на Европейския съюз. Корабният екипаж на търговските кораби, които плават по вътрешните водни пътища на Европа, се комплектова от лица, които притежават свидетелства за правоспособност, издадени в съответствие с Препоръките за подготовка на водачите на кораби и снабдяването им със свидетелства за правоспособност за международното корабоплаване на Комитета за вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на ООН и Дунавската комисия.
(3) Корабопритежателят назначава корабния екипаж без дискриминация, основана на национална принадлежност, религия, заплащане и други условия на труд, но владеещ определения от него общоразбираем на кораба език.
(4) Капитанът и главният механик на кораба задължително са български граждани или граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(5) Екипажът на плавателните съдове за спорт, туризъм и развлечения и такива, неизвършващи стопанска дейност, се комплектова от правоспособни морски лица - български и/или чуждестранни граждани.
(6) Когато поради извънредни обстоятелства корабопритежателят не може да изпълни изискването по ал. 1, той може след разрешение от Изпълнителна агенция "Морска администрация" да наеме квалифицирани морски лица, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а при невъзможност - граждани на трети държави. Разрешението се дава до първото пристанище за смяна на екипажа, което е заявено предварително от корабопритежателя, но във всеки случай за срок не по-дълъг от три месеца.
Проверки, свързани с обучението и квалификацията на морските лица
Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва периодично проверка за съответствието на провежданото обучение за придобиване на правоспособност и на допълнителната подготовка на морските лица с изискванията на наредбата по и международните договори, по които Република България е страна.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) При констатиране на несъответствия с изискванията на наредбата по и международните договори, по които Република България е страна, Изпълнителна агенция "Морска администрация" не издава свидетелства за правоспособност или свидетелства за специална или допълнителна подготовка.
(3) За установяване на правоспособността и за издаване на свидетелства за правоспособност Изпълнителна агенция "Морска администрация" събира такси в размер, определен от Министерския съвет.
Трудови правоотношения
Чл. 88б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят и изискванията за:
1. безопасни и здравословни условия на труд на борда на корабите с отчитане спецификата на извършваните превози;
2. корабопритежателите относно спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
3. предотвратяване на професионални заболявания и нещастни случаи на борда на корабите;
4. поддържане на съответни стандарти за хигиена на борда на корабите.
(3) Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. Срочен трудов договор се сключва:
1. за определен срок, който може да бъде и по-кратък от една година;
2. за извършване на определен рейс;
3. до завършване на определена работа;
4. за заместване на работник или служител, който отсъства от работа.
(4) Срочен трудов договор със същия работник или служител за същата работа на същия или друг кораб на същия корабопритежател може да се сключва неограничен брой пъти последователно във времето.
(5) Не се допуска превръщането на договор за неопределено време в договор за определен срок, както и на срочен договор в договор за неопределено време, освен с писмено съгласие между страните. За превръщането на договор за неопределено време в договор за определен срок и за превръщането на срочен договор в договор за неопределено време не е необходимо предварително писмено заявяване от работника или служителя.
(6) Срокът на предизвестието за прекратяване на трудов договор за неопределено време е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца. Срокът на предизвестието за предсрочно прекратяване на срочен трудов договор е 30 дни, но не повече от остатъка от срока на договора.
(7) Нормалната продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб, плаващ под българско знаме, е 8 часа дневно.
(8) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 12 месеца. В тези случаи надхвърлящият установената в ал. 7 нормална продължителност на работното време труд, положен на борда на кораб от член на екипажа, не се смята за извънреден и се компенсира с равен брой часове почивка на брега след репатрирането. Ако компенсирането не може да се извърши в рамките на отчетния период на сумирано изчисляване на работното време, този труд се заплаща по ред и в размери, определени с наредбата по ал. 1.
(9) Минималната продължителност на почивката на членовете на екипажа е 10 часа за период 24 часа и 77 часа за всеки 7-дневен период.
(10) Времето за почивка може да бъде разделено най-много на два периода, единият от които с продължителност най-малко 6 часа. Интервалът между два последователни периода за почивка не може да надвишава 14 часа.
(11) Независимо от установеното в ал. 9 и 10 при необходимост от осигуряване непосредствената безопасност на кораба, лицата или товара, намиращи се на борда, или за предоставяне помощ на други кораби или на лица, изпаднали в беда на море, капитанът може да изиска от всеки член на екипажа да работи толкова часове, колкото са необходими за възстановяването на нормалната обстановка.
(12) Поради спецификата на работата на борда на кораб отлагането на ползването на седмичните почивки се разрешава в съответствие с (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 81 от 1924 г.) (ДВ, бр. 36 от 1997 г.). Ползването на седмичните почивки може да се отлага и когато това е предвидено в трудовия договор и/или във вътрешни актове на работодателя, и/или в действащ колективен трудов договор в предприятието. Часовете за отработване през отложените седмични почивки съставляват част от графика за работа, но не се включват в нормата за работно време при установено сумирано изчисляване на работното време.
(13) Отработените часове по време на отложените седмични почивки и официалните празници в рамките на нормалната продължителност на работното време по ал. 7 не се смятат за извънреден труд и се компенсират с допълнителен платен отпуск на брега след репатриране, равен на броя на отработените седмични почивки и официални празници. По взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение ползването на този вид допълнителен платен отпуск може да бъде заменено с изплащане на парично обезщетение, изчислено на базата на основното месечно трудово възнаграждение на члена на екипажа и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Часовете, отработени по време на отложените седмични почивки извън рамките на нормалната продължителност на работното време, се компенсират по предвидения в ал. 8 ред.
(14) Ползването на отпуск от член на екипажа се извършва по ред, установен с наредбата по ал. 1, без изготвяне на годишен график.
(15) За неуредените в този кодекс и в наредбата по ал. 1 трудови правоотношения се прилагат нормите на действащото българско трудово законодателство.
Административна власт на капитана
Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) На капитана на кораба се възлага управлението на кораба, включително и корабоводенето, както и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба.
(2) Всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба.
(3) Капитанът на кораба има право да вземе необходимите мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че то не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущества, или съставлява престъпление по на Република България, капитанът има право да ги задържа в изолирани помещения.
Власт на капитана в случай на престъпления
Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Когато по време на плаване на кораба е извършено престъпление по на Република България, капитанът изпълнява функциите на орган на дознанието, ръководейки се от и инструкция за провеждане на дознание на корабите, плаващи под българско знаме, утвърдена от главния прокурор на Република България и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) Капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на съответните власти в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.
(3) Когато на кораба бъде извършено престъпление през време на престоя на кораба в българско пристанище, капитанът е длъжен да предаде лицето, извършило престъплението, на съответните местни органи.
Правомощия на капитана по гражданското състояние и нотариални функции
Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) При раждане, брак или смърт, настъпили на кораб, плаващ под българско знаме, намиращ се извън териториалните граници на Република България, капитанът е длъжен да извърши вписване на събитието в корабния дневник и да състави акт, съответстващ на изискванията на .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът предава съставените за горните случаи актове в службата по гражданското състояние към общината на първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или на българския консул в чужбина.
(3) Капитанът е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, които предава на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато корабът се намира извън териториалните граници на страната, капитанът може да извършва заверка на подписи на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.
Задължения на капитана при корабоводенето
Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът няма право да напуска кораба по време на изпълнение на задължения, изискващи да бъде на борда, освен, ако изключителни обстоятелства не налагат това.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен лично да води кораба при влизането, преминаването и излизането от пристанища, заливи, канали, шлюзове и критични участъци, проливи и реки, както и в случаите, когато възникват особени затруднения или опасности.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползува пилотски или лоцмански услуги.
Задължение на капитана по безопасността на плаването и за опазване на околната среда (Загл. доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Чл. 93. (1) Капитанът е длъжен преди започването на рейса и по време на рейса да полага необходимите грижи корабът да бъде в състояние на мореходност и да отговаря на изискванията по отношение на безопасността, необходимото стъкмяване, снабдяването и комплектуването с екипаж.
(2) Капитанът е длъжен да се грижи за правилното натоварване, закрепване и разместване на товара, както и за неговото разтоварване, а по време на рейса да полага необходимите грижи за опазване на товара от повреди и погиване, като взема мерки за обезпечаване интересите на лицата, свързани с товара и навлото.
(3) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът е длъжен да се грижи за опазването на околната среда и рибните ресурси.
(4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) За преминаване на пролива Ламанш или при плаване в Северно море изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава задължителни разпореждания към капитаните на кораби, плаващи под българско знаме, за използване единствено услугите на пилот, притежаващ сертификат, издаден от компетентен орган на крайбрежна на пролива Ламанш или Северно море държава.
(6) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Капитанът е длъжен да информира администрацията на крайбрежната държава в случай на морски произшествия, когато е налице потънало имущество.
Задължение на капитана при военни действия
Чл. 94. Когато военни действия независимо от това, дали има обявена война или блокада, застрашават отправното, крайното или предстоящото за посещения пристанище или водите, през които трябва да мине корабът, капитанът е длъжен да вземе всички необходими мерки, за да не допусне залавяне на кораба, намиращите се на него лица, товари, имущества и документи.
Представителна власт на капитана
Чл. 95. (1) Капитанът на кораба е представител на корабопритежателя и на собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или навлото.
(2) Капитанът като представител на корабопритежателя и на собствениците на товара може да предявява искане и отговаря по искове, които се отнасят до кораба, товара и навлото, ако на това място няма други представители на корабопритежателя или на собствениците на товара.
(3) Ограничаването на правомощията на капитана от страна на корабопритежателя или собственика на товара има правно действие в отношенията между тези лица и капитана, а по отношение на третите лица - само ако са им били известни тези ограничения.
Правомощия на капитана в случай на неотложна парична нужда
Чл. 96. (1) Капитанът на кораб, който по време на рейс изпадне в неотложна нужда от парични средства за поправка на кораба, за попълване на принадлежностите му, за издръжка на екипажа и изобщо за продължаване на плаването, има право, ако няма време да изчака разпореждането на корабопритежателя:
а) да продаде излишните корабни принадлежности с изключение на специалните съоръжения;
б) да продаде излишната част от хранителните припаси;
в) да продаде част от товара или целия товар.
(2) Капитанът е длъжен да избере такъв начин за придобиване на средства за продължаване на плаването, който е свързан с най-малко щети за корабопритежателя и за собствениците на товара.
Правомощия на капитана при недостиг на припаси
Чл. 97. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случай, че хранителните припаси, включително и неприкосновеният запас бъдат привършени в открито море или на котвена стоянка по река, отдалечена от населено място в ледови навигационни условия, капитанът на кораба има право, да изземе необходимото количество провизии от намиращите се в разпореждане на отделни лица или да изземе част от товара, който може да бъде използуван за храна.
(2) Стойността на иззетите по този начин провизии или товар се заплаща от корабопритежателя или от лицата, които са получили провизии, ако те не са от състава на екипажа и ако съгласно превозния договор издръжката им на кораба не се включва в превозната цена.
Задължение за оказване на помощ
Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитанът на кораба е длъжен по време на плаване по река и море да оказва помощ на хора, намиращи се в опасност, и на бедстващи кораби, ако с това не излага кораба, екипажа и пътниците на сериозна опасност.
(2) Корабопритежателят не отговаря за нарушаване разпоредбите на предходната алинея.
Корабен съвет
Чл. 99. (1) В случай на опасност за пътниците,екипажа, кораба и товара капитанът може да свика по свое усмотрение корабен съвет между членовете на екипажа.
(2) Корабният съвет не може да ограничава правата на капитана. Решението на капитана е окончателно, макар и да противоречи на мнението на корабния съвет.
Задължение на капитана при опасност на кораба
Чл. 100. (1) Ако по преценка на капитана корабът е застрашен от неминуема гибел, капитанът е длъжен да вземе всички възможни мерки за спасяване на пътниците, след което разрешава на корабния екипаж да напусне кораба.
(2) Капитанът напуска кораба последен, като взема всички възможни мерки за спасяването на корабния, машинния и радиотелеграфния дневник, картите на рейса, документите, ценностите и касовата наличност.
Медицинско обслужване
Чл. 100а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабопритежателят осигурява медицинско обслужване, лекарства, медицинско оборудване и материали на борда на кораба според вида на кораба, числеността на екипажа и пътниците и продължителността на плаването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изискванията за осъществяване на медицинското обслужване на кораба се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на здравеопазването.
(3) Капитанът на кораба или определено от него лице носи отговорност за изпълнението на изискванията за медицинското обслужване и за наличието на лекарствени продукти и медицински изделия на борда на кораба.
(4) Капитанът е длъжен да вземе всички необходими и възможни мерки за привличане на медицинска помощ при неотложна нужда.
Проверка на условията за труд и почивка
Чл. 100б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) След получен писмен сигнал или жалба Изпълнителна агенция "Морска администрация" е длъжна да извърши проверка на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка на екипажа на кораб, намиращ се в българско пристанище.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) При констатиране на нарушения след извършената проверка по ал. 1 Изпълнителна агенция "Морска администрация" дава задължителни предписания за отстраняването им, адресирани до капитана на кораба. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да задържи кораба в пристанището до отстраняване на недостатъците, за което уведомява администрацията на държавата на знамето.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за извършване на проверката по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Глава шеста.
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
Раздел I.
Общи разпоредби; превозни документи
Раздел II.
Изпълнение на договора - превозване и предаване на товара
Раздел III.
Изменение и прекратяване на договора
Раздел IV.
Отговорност на превозвача
Глава шеста.
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
Раздел I.
Общи разпоредби; превозни документи
Раздел II.
Изпълнение на договора - превозване и предаване на товара
Раздел III.
Изменение и прекратяване на договора
Раздел IV.
Отговорност на превозвача
Глава шеста.
ДОГОВОР ЗА МОРСКИ ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ
Раздел I.
Общи разпоредби; превозни документи
Раздел II.
Изпълнение на договора - превозване и предаване на товара
Раздел III.
Изменение и прекратяване на договора
Раздел IV.
Отговорност на превозвача
Глава седма.
НАЕМ НА КОРАБ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
Раздел I.
Наем на кораб за определено време (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Раздел II.
Договор за беърбоут чартър (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Глава седма.
НАЕМ НА КОРАБ ЗА ОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ
Основни белези
Чл. 184. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С договор за наем на кораб за определено време (тайм-чартър) наемодателят се задължава да предостави на наемателя цял кораб срещу определена наемна цена, за да извършва той през уговореното време превози на товари или пътници или да го използува за друга дейност съобразно с този кодекс.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Сключването и съдържанието на договора за наем на кораб за определено време се доказва само с писмени доказателства.
Съдържание на договора
Чл. 185. Договорът за наем на кораб съдържа уговорки относно неговото наименование, техническите и експлоатационни данни, включително товаровместимост, бройки и видове помещения, хладилни и други технически инсталации, мощност на двигателите, скорост, дейностите за които ще се използува корабът, районите в които наемателят ще извършва плаванията за уговорените цели и др., размера на наемната цена и начините за нейното плащане, срока на наемането, мястото и времето на получаването и връщането на кораба.
Наем за определени пътувания (Загл. попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.)
Чл. 186. Страните по договора могат да уговарят предоставяне на кораба на наемателя за извършване на едно или няколко пътувания за осъществяване на предвидените цели вместо за определен срок.
Приемане на кораба
Чл. 187. (1) Наемателят може в границите на правата, които има по договора за наем на кораба, да сключи от свое име и договори с трети лица, на които да пренаеме кораба или част от него за целия срок или за част от него.
(2) В горните случаи първоначалният наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя съобразно разпоредбите на тази глава.
(3) Първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на договора за наем на кораба спрямо наемодателя и след сключването на договора за пренаемане.
Прехвърляне на кораба
Чл. 188. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При прехвърляне право на собственост върху кораб, отдаден под наем за определено време, както и при пренаемане на кораба от първоначалния наемател, върху друго физическо или юридическо лице наемното правоотношение не се прекратява.
(2) Горното правило има сила и в случаите, когато договорът за наем на кораб подлежи на вписване в корабния регистър на страната, където ще има седалище наемодателят, макар такова вписване да не е извършено.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) В случаите на ал. 1 новият собственик на кораба встъпва по право в отношенията по наема на кораб на мястото на първоначалния наемодател. Плащанията, които наемателят е извършил спрямо първоначалния наемодател, имат сила и спрямо новия наемодател, ако са извършени, преди да получи писмено съобщение за встъпването на новия наемодател в договора.
Задължения на наемодателя
Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемодателят е длъжен да предаде в уговорения срок на уговореното място на наемателя кораба в състояние на мореходност, годен за използуване с оглед на целите (видовете дейности, предвидени от договора), заедно с необходимите документи, надлежно снабден със съоръжения и комплектуван с необходимия екипаж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Наемодателят е длъжен за срока на действие на договора за наем да поддържа кораба в състояние на годност за нормално ползване, както и да заплаща трудово възнаграждение на членовете на екипажа. Не са задължение на наемодателя разходите за повреди и погиване на кораба, съоръженията и снабдяването му, когато те са причинени виновно от наемателя.
(3) Разходите за дребни и текущи поправки на кораба и на съоръженията се понасят от наемателя.
Последици от непредаване на кораба
Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако наемодателят не предаде кораба на наемателя в уговорения срок, а ако такъв срок не е предвиден в договора - в срока, посочен в поканата, която му е отправил, наемателят може да развали договора с едностранно волеизявление, както и да иска обезщетение за претърпени вреди и загуби до размера на наема за един месец.
(2) Наемодателят може да се освободи от отговорност за обезщетение само ако докаже, че закъснението се дължи на причини, за които няма вина.
Използуване на кораба
Чл. 191. (1) Наемателят извършва съобразно с договора за наем експлоатацията на кораба от момента, в който той му бъде предаден, като придобива правата, поема задълженията и носи отговорностите по договорите за превоз на товари, включително и по коносаментите, подписани от капитана за товарите, приети за превоз.
(2) При експлоатацията на кораба наемателят трябва да държи сметка за неговата техническа характеристика, произтичаща от документите за кораба, както и да съблюдава договорните клаузи - относно начините за използуване на кораба и на неговите съоръжения.
(3) Наемателят на кораба отговаря и за обезщетения към пътниците, които се превозват на кораба, според правилата на глава VIII.
(4) Разноските за гориво и другите разходи по експлоатацията на кораба са за сметка на наемателя.
(5) Наемодателят няма право да превозва свои и чужди товари и пътници, за своя сметка в помещения на кораба, макар товарите, приети за превоз от наемателя, да не заемат цялата товарна площ, товарното пространство или тонажа на същия кораб, освен ако е уговорено друго.
Наемател и капитан
Чл. 192. (1) След като корабът бъде предаден на наемателя, капитанът и другите членове на екипажа са длъжни да изпълняват нарежданията на наемателя относно търговската експлоатация на кораба, в това число и във връзка с приемането на товари за превоз, подреждане и предаването им в корабните помещения, извършването на превоза и предаването на получателите. Тази разпоредба се прилага независимо от обстоятелството, че трудовите отношения между капитана, членовете на екипажа и наемодателя продължават да съществуват.
(2) След като корабът бъде предаден на наемателя, наемодателят може да отправя нареждания до капитана само във връзка с техническата експлоатация на кораба, вътрешния ред, състава и дисциплината на корабния екипаж.
Последици от погиване на кораба
Чл. 193. Ако корабът погине, наемната цена се дължи до деня на погиването, а ако този ден не може да се установи - до деня, в който е получено последното известие за него.
Плащане на наемната цена
Чл. 194. (1) Наемателят е длъжен да плаща наемната цена преди началото на периода от време, за който се дължи. Ако страните не са уговорили друго, счита се, че този период е месечен.
(2) Наемателят не е длъжен да плаща наем за периода от време, през течение на който корабът се е намирал в състояние на негодност за експлоатация поради немореходност, липса или некомплектност на екипажа, когато наемодателят предоставя кораба с екипаж, липса или повреда на съоръженията. През този период от време наемателят не отговаря и за разходите по експлоатацията на кораба.
(3) Ако корабът е станал негоден за експлоатация по вина на наемателя, наемодателят има право да иска пълно заплащане на наемната цена независимо от обезщетението за вредите, причинени от наемателя.
Последици от неплащане на наема
Чл. 195. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако наемателят изпадне в закъснение да плати уговорения наем, без да има основание да откаже да стори това, или използува кораба противно на договора, наемодателят може да развали договора и да иска обезщетение за претърпените вреди или целия наем до края на договореното времетраене.
Повреда на кораба
Чл. 196. Наемателят не отговаря към наемодателя за погиването и повредите на кораба или на съоръженията, настъпили по вина на капитана и други членове на екипажа, ако те са назначени от наемодателя.
Изтичане на срока
Чл. 197. (1) Договорът за наем на кораб се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен.
(2) Ако наемателят не върне кораба на наемодателя в уговореното място незабавно след прекратяване на договора, а ако няма уговорка по този въпрос - в мястото, където го е получил, той дължи на наемодателя обезщетение в размер на двойния наем за времето на закъснение.
(3) Ако наемателят има вина за закъснението, наемодателят може да иска обезщетение за вредите, надхвърлящи размера по предходната алинея.
(4) Времето, през което наетият кораб е бил използуван за оказване на помощ и за спасяване по море, не се счита за закъснение.
Други основания за прекратяване
Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Договорът за наем на кораб се прекратява по право, ако корабът погине, бъде конфискуван и други.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяка от страните може да развали договора, ако целите, за които той е сключен, не могат да се постигнат поради избухване на война, обществени вълнения и др. при условие, че тези обстоятелства засягат районите, в които наемателят предстои да извърши дейностите, за които го е наел.
(3) Относно връщането на кораба се прилага .
Разпределение на суми поради помощ и спасяване
Чл. 199. Възнаграждението, което се следва за оказване на помощ и спасяване, извършено с кораба през течение на наемния период, се разпределя поравно между собственика и наемателя, след като се приспаднат сумите за отстраняване на повреди, причинени на кораба, разходите по спасяването, както и сумите за възнаграждение на екипажа.
Глава осма.
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И БАГАЖ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
Основни белези
Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с кораб пътника и личния му багаж до определено място срещу заплащане на превозна цена.
Пътнически билет
Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Договорът за превоз на пътници се сключва с издаването от превозвача на индивидуален или колективен пътнически билет. Пътническият билет е доказателство за сключването и съдържанието на договора за превоз, както и доказателство за заплащането на превозната цена.
(2) Пътническият билет трябва да съдържа означение на мястото и датата на издаването, мястото на тръгването и на пристигането, както и цената на превоза. Билетът може да бъде поименен или на приносител. При поименните билети правото на превоз може да се прехвърли на друг пътник само със съгласието на превозвача.
(3) За цените на извършваните услуги превозвачът е длъжен да обяви съответна тарифа.
Превоз на багаж
Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В превозната цена, означена на билета, се включва и превозът на личен (ръчен) багаж. Обемът или тежината на вещите, които съставляват личен багаж и се превозват в помещенията за пътници, се определят от превозвача.
(2) Багажът, надвишаващ установените граници, се приема за превоз със същия кораб срещу заплащане на допълнителна цена, като превозвачът издава разписка на пътника, която съдържа точно означение на багажа, датата на приемането, мястото на тръгването и назначението.
Задължения във връзка с превоза
Чл. 203. (1) Превозвачът е длъжен преди започване на превоза да предостави кораба в състояние на мореходност, съответно стъкмен и снабден с комплектуван екипаж, както и да осигури на пътника безопасно пътуване.
(2) С изключение на каботажните превози превозвачът е длъжен без допълнително заплащане да осигури храна, легло и обслужване на пътника през време на превоза.
Списък на пътниците
Чл. 203а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Превозвачът изготвя списък с данни на пътниците за всеки превоз, извършван с пътнически кораб, предназначен да превозва повече от 12 пътници на разстояние над 20 морски мили.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за регистрация на пътниците се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3) Преди отплаването на пътнически кораб, предназначен за превоз на повече от 12 лица на разстояние над 20 морски мили, списъкът на лицата, намиращи се на борда на кораба, се предава на капитана на пътническия кораб, а на брега - на представител на Изпълнителна агенция "Морска администрация" от представител на превозвача.
(4) Всички лица на борда на кораб, отпътуващ от пристанище, се преброяват от капитана на пътническия кораб, който, ако установи липсващи лица, уведомява своевременно корабния агент, превозвача и Изпълнителна агенция "Морска администрация".
Задължения на пътника по време на превоза
Чл. 204. Пътникът е длъжен да се подчинява на установения ред на кораба, както и да изпълнява всички нареждания на капитана във връзка с това.
Пречки на превоза
Чл. 205. (1) Всяка от страните може да се откаже от договора поради избухване на война, която представлява опасност при превоза, поради блокада на отправното пристанище или на местоназначението, поради задържане на кораба по разпореждане на властите или други пречки от този характер, настъпили преди или след започване на превоза.
(2) При отказ на една от страните по горните причини пътникът може да иска връщане на платената превозна цена изцяло, ако отказът е направен преди започване на превоза или ако отказът е направен след това - частта от превозната цена, полагаща се за неизминатото разстояние.
Прекъсване на превоза
Чл. 206. Ако корабът не може да продължи превоза, след като го е започнал, или да достигне местоназначението поради локални пречки, пътникът има право да иска връщане на превозната цена за неизминатото разстояние или да иска превозвачът да му осигури с друг кораб или друго превозно средство превозването до местоназначението.
Отстъпване от договора
Чл. 207. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Пътникът може през всяко време преди тръгването на кораба или на всяко пристанище, където спира корабът, за да се качват или слизат пътници, да развали превозния договор.
(2) Ако превозът е започнал, превозната цена не се връща.
Отстъпване без уведомяване
Чл. 208. Ако пътникът не се яви на борда на кораба в установеното за това време, не може да иска връщане на цената за превоза включително за храна и легло.
Последици от уведомяването
Чл. 209. Пътник, който е уведомил превозвача, че се отказва от договора, има право да иска връщането на заплатената превозна цена:
а) пълния размер - при уведомяване поне 6 часа преди тръгването на кораба за каботажните превози или 7 дни - за задграничните превози;
б) пълния размер - при поискване от правоимащите, когато пътникът почине преди тръгването;
в) (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) 50 % - при уведомяване, извършено не по-малко от 3 дни преди тръгването при задгранично плаване.
Закъснение при тръгването
Чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако тръгването се забави по вина на превозвача, пътникът има право през време на закъснението на храна и легло, както и на обслужване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато закъснението при тръгването на кораба е по-голямо от 6 часа за каботажните превози и от 3 дни за останалите, пътникът може да развали договора, като има право на връщане на превозната цена.
(3) Когато превозът се извършва с непътнически кораб, горните срокове се удвояват.
Прекратяване на договора
Чл. 211. (1) Договорът за превоз на пътници се прекратява по право, когато корабът погине, потъне или бъде разрушен.
(2) В горните случаи превозната цена се връща при условията на .
Отговорност на превозвача
Чл. 212. Времето, през което превозвачът отговаря, започва от момента на качването на пътника на кораба или на превозното средство, с което той се превозва от брега до кораба, ако този превоз е включен в превозната цена или ако се извършва с превозно средство на превозвача, макар и срещу отделно заплащане.
Отговорност при смърт или телесна повреда на пътника
Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Превозвачът отговаря за вредите при смърт, телесна повреда или разстройство на здравето на пътника, ако са причинени по вина на превозвача или на неговите служители, доколкото те са действували на кораба в пределите на служебните им задължения.
(2) Вината на превозвача в случаите на предходната алинея се предполага до доказване на противното.
(3) Когато превозвачът докаже, че вредите са възникнали и в резултат на умисъл или груба небрежност на пътника, размерът на отговорността се съответно намалява.
(4) Когато превозът се извършва въз основа на международно съглашение, в което е страна Република България, условията, редът и размерът на отговорността за вреди по ал. 1 се определят от това съглашение.
Отговорност на превозвача за багаж
Чл. 214. (1) Превозвачът отговаря за липси и повреди на приетия за превоз багаж по правилата за отговорност при превоза на товари.
(2) За скъпоценности, пари, ценни книги, произведения на изкуството и други ценности превозвачът отговаря само ако при предаването им като багаж са били обявени пред капитана или определено от него лице.
(3) За липси и повреди на личния (ръчния) багаж на пътника превозвачът отговаря само ако пътникът докаже, че те са резултат на действия, извършени от превозвача или от лицата, наети за обслужване на кораба при наличност на умисъл или груба небрежност.
Момент на установяване на липсите и повредите
Чл. 215. Липсите и повредите на багажа трябва да се констатират при получаването му, а ако се касае до липси и повреди, които при обикновен преглед не могат да се установят - в срок от 3 дни след освобождаването на багажа.
Размер на обезщетението
Чл. 216. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Размерът на обезщетението за липси и повреди на багажа се определя от действителната цена на вещите, които са предадени без обявяване на стойността им, но не може да надвишава 40 лева на килограм.
Право на задържане върху багажа
Чл. 217. Превозвачът има право на задържане върху багажа на пътника до удовлетворяване на вземанията си по превозния договор. Той има право на предпочитание от неговата стойност.
Неосвободен багаж
Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Багаж, неосвободен до 3 месеца след пристигането на кораба, в пристанището на местоназначението, се продава от превозвача по реда на наредбата по .
Пътници без превозен договор
Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) По отношение на лицата, пътуващи без билет на кораба, превозвачът отговаря само тогава, когато тези лица докажат, че претърпените от тях вреди по време на пътуването са резултат на умишлени или извършени при груба небрежност действия на превозвача.
Забрана за ограничаване на отговорността
Чл. 220. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Уговорките, които ограничават правата на пътника по тази глава, или изключват, или ограничават отговорността на превозвача, са недействителни.
Групови пътувания
Чл. 221. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При договори за групови пътувания на пътници тези правила се прилагат, доколкото не е уговорено друго.
(2) Нямат сила уговорките, с които се намалява или изключва отговорността на превозвача по .
Приложимост за пътници по чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 (Загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2015 г.)
Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат по отношение на пътниците:
1. по на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 17 декември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1177/2010";
2. по относно правата и задълженията, които не са уредени в него и произтичат от договора за превоз.
Глава осма.
ДОГОВОР ЗА МОРСКИ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ
Глава девета.
ДОГОВОРИ ЗА УСЛУГИ В КОРАБОПЛАВАНЕТО
Раздел I.
Договор за агентиране
Раздел I.
"a" Договор за корабен мениджмънт (Нов - ДВ, бр. 98 от 2008 г.)
Раздел II.
Договор за посредничество в корабоплаването (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Раздел II.
Договор за морско посредничество
Раздел III.
Договор за влачене
Раздел IV.
Пилотаж
Раздел V.
Управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Раздел V.
Управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Глава десета.
ДОГОВОР ЗА МОРСКА ЗАСТРАХОВКА
Основни белези
Чл. 245. (1) С договора за морска застраховка застрахователят се задължава да покрива уговорени морски рискове, на които е изложен застрахованият интерес, и да заплати в границите на застрахованата сума обезщетение за вредите, ако този интерес бъде засегнат от настъпването на такива рискове, а застраховащият се задължава да заплати застрахователна премия.
(2) Правилата на този кодекс относно морските застраховки се прилагат, доколкото страните не са уговорили друго. Само в случаите, посочени изрично в кодекса, уговорката на страните, която им противоречи, няма сила.
Предмет на морската застраховка
Чл. 246. Предмет на морската застраховка може да бъде всеки имуществен интерес, свързан с корабоплаването, оценим в пари, като кораб в експлоатация, ремонт или строеж; товар; навло; цената за наем на кораб; възнаграждението от превоз на пътници; печалбата, очаквана от пристигането на товара в местоназначението; разходите по обща авария; задълженията и обезпеченията, свързани с кораба, товара или навлото; задълженията за трудови възнаграждения на капитана и членовете на екипажа и др.
Застраховка на кораб
Чл. 247. (1) Застраховката на кораб срещу морски рискове покрива корпуса, неговите машини, принадлежности, стъкмяване, горивото, храната за екипажа и др.
(2) Договорът може да предвиди, че застраховката покрива и отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени на трети лица с кораба.
Абонаментна застраховка
Чл. 248. (1) При морските застраховки на товари може да се предвиди, че действието им се простира към всички или определени видове товари, които застраховащият ще изпраща или ще получава през определен период (абонаментна полица).
(2) Застрахователят е длъжен да издаде на застраховащия отделни полици или застрахователни свидетелства за отделните пратки товари, до които договорът се отнася.
(3) Ако между съдържанието на абонаментната полица и полицата или застрахователното свидетелство за отделната пратка има несъответствие, пораждат действие уговорките в последните.
(4) Всяка от страните по договора за абонаментната застраховка може да го развали, като изпрати писмено известие на другата страна. Прекратяването на договора настъпва в изтичане на един месец от получаване на известието.
Покрити рискове
Чл. 249. (1) Морската застраховка покрива рисковете, предвидени в договора.
(2) Страните могат да уговарят, че застраховката покрива всички морски рискове. В такъв случай застраховката не обхваща термоядрените и военните рискове по и .
(3) Ако страните предвидят застрахователят да покрива само морските рискове, които водят до погиване на предмета, застрахователят отговаря и за повреди, но само в случай на корабокрушение.
Разширяване на рисковете при комбинирани превози
Чл. 250. Ако страните предвидят това, договорът за морска застраховка може да обхване и рисковете, на които във връзка с превоза по море застрахованият предмет бъде изложен и през време на превоза по вътрешни води, по суша или по въздух.
Настъпил или отпаднал риск
Чл. 251. (1) Договорът за морска застраховка не поражда действие, ако при сключването му вредата от покрития риск е вече настъпила или възможността за настъпването й е отпаднала, освен ако застраховащият не е знаел и не е бил длъжен да знае тези обстоятелства при сключването на договора.
(2) Застрахователят има право да задържи или да получи пълната застрахователна премия, освен ако е знаел или е бил длъжен да знае за обстоятелствата по ал. 1 при сключването на договора.
Термоядрени рискове
Чл. 252. (1) Морската застраховка не покрива рисковете, произтичащи от действията на атомни и ядрени взривове, радиации и радиоактивно заразяване.
(2) Страните по договора могат да предвидят с изрична уговорка покриване на всички или на някои рискове по ал. 1 срещу заплащане на съответната допълнителна премия.
Военни рискове
Чл. 253. (1) Договорът за морска застраховка не покрива рисковете от военни действия или военни мероприятия и последиците им, от употребата на ракети, мини, торпеда, бомби и други такива оръжия, от пленяване, пиратски действия, както и от гражданска война, народни вълнения, стачки, конфискации, реквизиции, задържане или унищожаване на кораба или товара по искане на военните или гражданските власти и др.
(2) Страните по договора могат да предвидят с изрична уговорка покриване на всички или на някои рискове по ал. 1 срещу заплащане на съответна допълнителна премия.
(3) При застраховка на кораб с уговорка за военен риск застрахователят отговаря, когато настъпи увеличение на този риск, корабът не предприеме пътуването или го удължи или влезе в друго пристанище само ако застраховащият, като е узнал за увеличението на военния риск, извести незабавно застрахователя, че е съгласен да изплати допълнителна премия за това увеличение.
(4) При застраховка на товар с уговорка за военен риск застрахователят отговаря, когато настъпи увеличение на този риск и товарът бъде разтоварен от кораба, само ако застраховащият, като е узнал за предстоящото или извършено разтоварване поради увеличение на този риск, извести незабавно застрахователя, че е съгласен да заплати допълнителна премия за това увеличение.
Времетраене на застраховката
Чл. 254. (1) Морската застраховка покрива предвидените рискове, ако те настъпят през уговореното време.
(2) Ако застраховката е сключена за определено пътуване, тя започва от началото на товаренето. Ако това пътуване завърши по-рано от уговореното време, без да настъпят някои от покритите рискове, действието й се прекратява с разтоварването на товара от кораба в местоназначението.
(3) При уговорените в договора условия рискове за товари могат да се покрият от "склад до склад".
Място на рисковете
Чл. 255. (1) При морски застраховки, сключени за определен период, рисковете се покриват независимо от това, къде настъпват. Страните могат да уговарят обаче зони или области, където покриването на рисковете няма сила, или да ограничат действието на застраховката само до рискове, настъпили в уговорени от тях зони.
(2) При морски застраховки за определено пътуване предвидените рискове се покриват, доколкото настъпят в хода на това пътуване или при допустимите по този кодекс отклонения.
(3) Правилото на предходната алинея не засяга действието на абонаментните застраховки.
Сключване на договор и задължение за уведомяване
Чл. 256. (1) При сключването на договора за морска застраховка застраховащият е длъжен да съобщи на застрахователя всички обстоятелства, които са му известни или при положена дължима грижа са могли да му бъдат известни и имат съществено значение за преценката на застрахователя относно риска, условията на договора и за решението да приеме предложението.
(2) Предходната разпоредба не се прилага в случаите, когато се касае за общоизвестни обстоятелства или до обстоятелства, които застрахователят е могъл да знае, ако е положил грижа на добър стопанин.
Последици от неуведомяването
Чл. 257. (1) Ако застраховащият наруши задължението по , застрахователят има право да се откаже от сключения договор, като си запази правото на цялата застрахователна премия.
(2) Ако застрахователят не упражни правото си да се откаже от договора в срок от 7 дни от деня, в който е узнал за несъобщените или неправилно съобщени съществени обстоятелства, той може да откаже заплащането на застрахователното обезщетение при настъпване на покрития риск, само ако този риск е свързан с някои от тези обстоятелства.
(3) Ако застраховащият не съобщи или неточно съобщи някои от съществените обстоятелства, без да има вина за това, застрахователят може да иска само съответно увеличение на застрахователната премия.
Застрахователна полица
Чл. 258. Съществуването и съдържанието на договора за морска застраховка може да се докаже само с писмени доказателства и застрахователна полица, застрахователно свидетелство или временен документ.
Съдържание на полицата
Чл. 259. (1) Застрахователната полица (застрахователното свидетелство) съдържа уговорки за:
1. предмета на застраховката (застрахователния интерес), а при превоза на товара - и наименованието на кораба;
2. застрахователната сума;
3. рисковете, които се покриват;
4. времетраенето на застраховката;
5. пътуването и междинните пристанища, в които корабът ще спре до местоназначението;
6. мястото и деня, в който полицата е издадена;
7. застраховащия;
8. посочване на застрахователя и подпис на неговия представител.
(2) В полицата могат да се включат уговорки и по други въпроси, в това число и за арбитражно уреждане на спорове, за определяне на приложимия закон и други.
(3) За последващи изменения на уговорки в полицата се издава писмена притурка от застрахователя.
Типови клаузи
Чл. 260. (1) Ако договорът за морска застраховка се сключва съобразно установени общи условия или типова полица, това обстоятелство трябва да се посочи изрично преди подписа на застрахователя, а текстът им да се приложи към полицата.
(2) Общите условия или типовата полица, към които полицата препраща, имат сила, доколкото не противоречат на изричните уговорки в нея.
Видове полици
Чл. 261. (1) Полицата за морска застраховка се издава според искането на застраховащия като поименна, на заповед или на приносителя.
(2) Застрахователят може да противопостави възраженията, които има спрямо застраховащия по полица на заповед, и към последващите приобретатели по джиро.
Застраховка в полза на трето лице
Чл. 262. (1) Когато морската застраховка е сключена в полза на трето лице, полицата се издава на застраховащия. Той може до предаването й на третото лице или до изявлението на третото лице, че е съгласно с уговорката в негова полза, да заличи посоченото трето лице или да го замени с друго лице.
(2) Ако е издадена полица (застрахователно свидетелство), застраховащият може да упражни правата по застраховката без пълномощие от третото лице, ако предяви полицата (застрахователното свидетелство).
(3) Застраховащият е длъжен да заплати застрахователната премия, макар и да е предал полицата на третото лице.
(4) Третото лице встъпва в задълженията във връзка с увеличението на риска, както и в задълженията във връзка с настъпването на застрахователното събитие.
Застраховка, за сметка на когото се касае
Чл. 263. (1) Когато морската застраховка е сключена за сметка на когото се касае, без поименно да се определи третото лице, полицата е винаги на приносител независимо от това, дали е означена като поименна или на заповед.
(2) Ако настъпи застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да заплати обезщетението само ако наред с другите изисквания му бъде представена и застрахователната полица от лицето, което иска обезщетение.
Прехвърляне на застрахован кораб
Чл. 264. (1) Ако застрахованият кораб бъде прехвърлен, морската застраховка се прекратява в момента на това прехвърляне, освен ако застрахователят изрично даде съгласие действието й да продължи и след това.
(2) Ако обаче застрахованият кораб бъде прехвърлен по време на пътуване, морската застраховка остава в сила до завършване на това пътуване.
Застрахователна стойност
Чл. 265. (1) Застрахователната стойност е стойността на застрахования предмет към деня, в който се сключва договорът за морска застраховка.
(2) Стойността на кораба обхваща и стойността на неговите машини, принадлежности, предмети на стъкмяването, както и разходите по застраховката, освен ако договорът изрично предвижда друго.
(3) Стойността на товара се определя според стойността му в мястото и времето на натоварването заедно с разходите по застраховането, навлото и очакваната печалба по уговорения размер.
(4) При застраховката е меродавна цялата сума на навлото и разходите по застраховането.
(5) При другите застраховани интереси стойността се определя според сумата, която застраховащият би загубил или би бил длъжен да заплати на друго лице, ако рискът настъпи при започване на застраховката, заедно с разходите по тази застраховка.
Застрахована сума
Чл. 266. (1) При сключването на договора за морска застраховка застраховащият трябва да обяви сумата, в размер на която се застрахова предметът (интересът).
(2) Застрахованата сума не може да надхвърли застрахователната стойност.
(3) Ако застрахованата сума е по-ниска от застрахователната стойност, застрахователят отговаря за щетите съразмерно на съотношението между застрахованата сума и застрахователната стойност.
(4) Ако застрахованата сума е по-висока от застрахователната стойност, договорът за морска застраховка няма сила за горницата.
(5) Застрахователят запазва правото си върху премията според обявената застрахована сума.
Застрахователна премия
Чл. 267. (1) Застраховащият е длъжен да заплати премията незабавно след сключването на договора, а ако се издава полица, едновременно с получаването на полицата, освен ако е предвиден срок за нейното плащане.
(2) До заплащане на премията, а ако договорът предвижда плащане по части, до заплащане на първата част морската застраховка няма сила.
(3) Ако застраховащият изпадне в закъснение да заплати премията или следващите части от нея, застрахователят не ще дължи обезщетение, ако рискът настъпи след закъснението. Ако обаче застраховащият плати закъснялата премия или закъснялата част от нея и рискът настъпи след извършване на плащането, морската застраховка запазва силата си.
Увеличение на риска
Чл. 268. (1) Застраховащият е длъжен, веднага след като му стане известно, да съобщи на застрахователя за всяко обстоятелство, което води до съществено увеличение на риска, значително забавяне на изпращането на товара, отклонение от определения или обичаен път, промени в начина на превозването, мястото на претоварването, назначението на товара и разтоварването, оставяне на кораба на презимуване, непредвидено в договора и други.
(2) Не се счита като увеличение на риска отклоняването от маршрута, което се дължи на обстоятелства, независещи от превозвача, или е извършено с цел да се спаси човешки живот или имущество или се е оказало необходимо за безопасността на кораба.
Прекратяване на договора поради увеличение на риска
Чл. 269. (1) Ако увеличението на риска е настъпило без вина на застраховащия, морската застраховка остава в сила, но застрахователят има право да иска заплащане на допълнителна премия съразмерно с това увеличение.
(2) Ако застраховащият не се съгласи с изменението на договора по предходната алинея в определения или обичаен срок за отговор, договорът се прекратява в момента, в който са настъпили обстоятелствата, увеличаващи риска.
(3) В случаите на ал. 2 застрахователят е длъжен да върне част от премията.
(4) Ако увеличението на риска се дължи на поведението на застраховащия, застрахователят може да прекрати договора и запази премията, ако не предпочете да иска заплащане на съответната допълнителна премия.
(5) Застрахователят може да прекрати договора и в случаите, когато застраховащият не му е изпратил навреме съобщение за настъпването на обстоятелствата, водещи до увеличение на риска. Той може да упражни това си право в срок от седем дни от деня, в който е узнал, че застраховащият е допуснал закъснение, да му съобщи за увеличение на риска. Ако пропусне този срок, застрахователят може да иска съответно увеличение на премията. Ако обаче застраховащият откаже да заплати допълнителна премия, застрахователят може да прекрати договора.
(6) Ако застраховащият изпрати навреме съобщението за обстоятелствата, увеличаващи риска, застрахователят, ако са налице условията за прекратяване на договора, трябва да съобщи решението си за прекратяване в срок от седем дни. Пропусне ли този срок, той може да иска само заплащане на съответна допълнителна премия.
(7) Ако застрахователят упражни правото си да прекрати договора поради увеличение на риска, той ще отговаря за вредите, възникнали преди това прекратяване.
(8) В случаите на предходната алинея застрахователят запазва правото си върху съответната част от премията.
Отказ на обезщетение при увеличение на риска
Чл. 270. Ако застраховащият не изпрати навреме съобщението за обстоятелствата, увеличаващи риска, и щетите настъпят поради тия обстоятелства, застрахователят не ще дължи обезщетение, освен ако преди това е узнал за увеличението на риска и не е упражнил правото си да прекрати договора по реда на .
Задължения на застрахователя
Чл. 271. (1) Застрахователят покрива рисковете, предвидени от договора.
(2) Той е длъжен да заплати преките щети от настъпването на тия рискове до размера на застрахованата сума.
(3) Застрахователят не може да се освободи от задължението си да обезщети вредите, макар те да са причинени от трети лица, срещу които застраховащият или застрахованият нямат право да търсят обезщетение.
Последователни щети и частични щети
Чл. 272. Ако застрахованият предмет бъде засегнат от последователно настъпване на рискове, покрити от морската застраховка, застрахователят дължи обезщетение за вредите, причинени от всяко едно от тях, дори ако общата им сума надхвърля застрахованата сума.
Изключени щети
Чл. 273. (1) Застрахователят не отговаря за щетите, макар те да са причинени от рискове, покрити от застраховката, ако настъпването им се дължи на умисъл или груба небрежност на застраховащия или застрахован получател или изпращач, както и на техните представители. Капитанът и екипажът не се считат представители на корабопритежателя.
(2) Горното правило не се прилага по отношение на застрахован кораб или товар, ако щетите се дължат на навигационна небрежност.
(3) Застрахователят не отговаря за щети от неустойка по продажба и други договори, денгуби, закъснения, бездействия, промени на цени и такси, валутни разлики, лихви и други подобни, както и за всякакви косвени щети.
(4) Застраховката не покрива обичайните разходи, свързани със самото плаване, зимуване и карантина.
Изключени щети при кораб
Чл. 274. (1) При застраховка на кораб застрахователят не отговаря и за щетите, възникнали поради това, че корабът е бил отправен в немореходно състояние, освен ако това се дължи на скрити недостатъци на кораба.
(2) Застрахователят не отговаря и за щетите, възникнали поради натоварването на кораба на избухливи, запалителни и други опасни товари или вещества без негово знание или без знание на неговия представител.
Уведомяване за настъпване на риска
Чл. 275. Ако риск, покрит от застраховката, засегне застрахования предмет, застраховащият е длъжен да уведоми незабавно застрахователя, както и да вземе мерките по .
Безследно изчезване на кораба
Чл. 276. (1) Ако корабът изчезне (), застрахователят дължи обезщетение в размер до застрахованата сума.
(2) При застраховките за определено време застрахователят дължи обезщетение поради изчезване на кораба, ако последното съобщение на кораба е било получено преди изтичането на срока за застраховката и ако застрахователят не докаже, че корабът е погинал след изтичането на този период.
Установяване на действителната стойност
Чл. 277. Застрахователят може да иска да се установи действителната стойност на застрахования интерес, освен ако е била определена с изрична уговорка по общо съгласие със застраховащия при сключването на договора.
Размер на обезщетението
Чл. 278. (1) Застрахователното обезщетение не може да надхвърли застрахованата сума в границата на застрахователната стойност. Застрахователят е длъжен да покрие и разходите по предотвратяване или ограничаване на щетите, причинени от покрития риск (), както и вноските по общата авария даже ако те, заедно с обезщетението, надхвърлят застрахованата сума.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Ограничена отговорност до застрахованата сума
Чл. 279. (1) След настъпване на застрахователния риск застрахователят може, като заплати застрахованата сума, да се освободи от други задължения по договора, включително и тия по .
(2) Застрахователят може да упражни правото си по предходната алинея, ако извести за това застрахования (застраховащия) до изтичане на седем дни от деня, в който е получил последното съобщение за настъпването на риска и за последиците от това.
(3) Заплащането на цялата застрахована сума не освобождава застрахователя от задължението да възстанови на другата страна разходите по установяване на щетите, както и разходите, които тя е направила по , преди да е получила съобщението на застрахователя по предходните алинеи.
(4) Застрахователят, който ограничава отговорността си до размера на заплатената пълна застрахована сума, не придобива права върху застрахованото имущество.
Обезщетение чрез заплащане на ремонт
Чл. 280. (1) При застраховката на кораб, ако договорът не предвижда друго, застрахователят може, вместо да заплати обезщетението в пари, да възложи отстраняване на повредите, предизвикани от настъпилия риск, като понесе разходите за това.
(2) Ако ремонтът продължи по-дълго от времето, през което повредите са могли да бъдат отстранени, застрахователят дължи вреди и загуби поради закъснение.
Обезпечение за вноски по обща авария
Чл. 281. Ако застраховащият или застрахованият поиска това, застрахователят може да предостави до размер на застрахованата сума обезпечение за вноските по обща авария.
Разходи по предотвратяване и установяване на щетите
Чл. 282. (1) Ако настъпи рискът, покрит от застраховката, застраховащият е длъжен да вземе всички зависещи от него разумни мерки, необходими за спасяване на застрахования предмет и за предотвратяване или за ограничаване на щетите, както и за обезпечаване на вземанията за обезщетяване срещу лицата, причинили тия щети.
(2) Ако получи указания от застрахователя в отговор на съобщението за настъпване на риска, което му е изпратил, застраховащият е длъжен да вземе мерките, посочени в тия указания.
(3) Застрахователят може сам да предприеме действия за спасяване и опазване на застрахования предмет или за предотвратяване или намаляване на щетите.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Действията на застрахователя по ал. 2 и 3 не предрешават въпроса за правото на застрахования да бъде обезщетен, но свързаните с тях разходи са в тежест на застрахователя.
(5) Застрахователят е длъжен да възстанови необходимите разходи, направени от застраховащия (застрахования) по предотвратяването или ограничаването на щетите, за които той дължи обезщетение, включително и за разходите, направени съобразно с неговите указания.
(6) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и за разходите по установяване на щетите, възникнали поради настъпване на риск, покрит от застраховката, включително и за съставяне на диспаш.
(7) Застрахователят не носи отговорност за обезщетение за щетите, възникнали поради това, че застрахованият (застраховащият) съзнателно или поради груба небрежност не взема мерките по ал. 1 и 2.
(8) Ако застрахованата сума е по-ниска от застрахователната стойност, разходите по ал. 1 и 2, извършени от застраховащия, се възстановяват съобразно със съотношението между застрахованата сума и застрахователната стойност.
Обезщетение и притежаване на застрахования предмет
Чл. 283. Вън от случаите по застрахователят, след като заплати цялата застрахователна сума, придобива всички права върху застрахования предмет, но когато застрахователната сума е по-малка от застрахователната стойност, застрахователят има право да иска да му се предаде съответната пропорционална част.
Изоставяне на застрахования предмет
Чл. 284. (1) Застраховащият може, като се откаже в полза на застрахователя от правата си върху застрахования предмет, да иска заплащане на цялата застрахована сума.
(2) Когато предмет на застраховката са товари, разпоредбата на предходната алинея се прилага само ако страните са предвидили това в договора.
(3) Случаите, при които застраховащият може да извърши изоставянето, са:
1. безследно изчезване на кораба;
2. пълно реално погиване на кораба;
3. пълно конструктивно погиване на кораба, т.е., когато погиването е неминуемо или спасяването на кораба или поправянето му биха причинили разходи, несъразмерно високи в сравнение със застрахованата сума;
4. пленяване или конфискуване на кораба, когато застраховката покрива военни рискове и завладяване от пирати, ако тези състояния продължават повече от два месеца.
Изявление за изоставянето
Чл. 285. (1) Изявлението за изоставяне се извършва в писмена форма в срок от 6 месеца, от деня, в който изтичат сроковете по и .
(2) В изявлението за изоставяне застраховащият е длъжен да съобщи на застрахователя дали предметът на застраховката е обременен с вещни права и запори в полза на трети лица и дали има други застраховки за него.
(3) Ако застраховащият не извърши изоставянето в срока по ал. 1, той може да търси застрахователно обезщетение на общо основание.
Отхвърляне и отмяна на изоставянето
Чл. 286. (1) Застрахователят може да отхвърли искането за изоставяне на застрахования предмет, ако не са налице основанията на извършването му, както и в случаите, когато застраховащият наруши задълженията по .
(2) Ако застрахователят установи, след като получи изявлението за изоставяне, че корабът не е погинал, той може да иска, ако е изплатил застрахователното обезщетение, застраховащият да му го върне обратно. В този случай застраховащият може да задържи само обезщетението за частични повреди, ако корабът ги е претърпял, поради риск, покрит от застраховката.
Действие на изоставянето
Чл. 287. (1) Правата върху застрахования предмет преминават върху застрахователя от деня, в който той приеме изявлението за изоставяне, или след изтичане на 30 дни, след като е получил изявлението за изоставяне и не го е отхвърлил изрично.
(2) Застрахователят може да се разпорежда със застрахования предмет, след като заплати застрахователното обезщетение.
Встъпване на застрахователя в правата срещу трети лица
Чл. 288. (1) Застрахователят, след като заплати обезщетението, встъпва в правата на застраховащия или застрахования срещу третите лица за заплащане на вреди и загуби.
(2) Ако застраховащият се е отказал от правата си да търси вреди и загуби срещу третите лица, причинили щетата, покрита от застраховката или виновно е направил невъзможно осъществяването им, застрахователят може да откаже да плати застрахователното обезщетение изцяло или за съответната част.
(3) Застраховащият или застрахованият е длъжен да предаде на застрахователя всички документи и други доказателства и да му съобщи всички данни, необходими, за да осъществи той правата срещу трети лица, в които встъпва.
Приспадане на обезщетението от трето лице
Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако застраховащият или застрахованият получи обезщетение за вредите от трети лица, застрахователят е длъжен да му заплати само разликата между сумата, подлежаща на изплащане съобразно с договора, и сумата, получена от третите лица.
Глава единадесета.
АВАРИИ
Понятие за обща авария
Чл. 290. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Обща авария се считат щетите, извънредните разходи или пожертвувания, направени преднамерено или разумно за спасяване на кораба, навлото и товара от обща опасност за участващите в общото морско начинание.
(2) Извънреден разход, извършен вместо разход, който следва да се отнесе към разходите за обща авария, се зачита за обща авария, но само до размера на избягнатия разход.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Следващите разпоредби се прилагат в случаите, когато по силата на договор между страните не е уговорено друго.
(4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Като обща авария се обезщетяват само такива загуби, вреди или разходи, които са пряка последица от аварията.
(5) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Не се признават за обща авария:
1. загуби, вреди или разходи, направени във връзка с отстраняване на нанесени щети на околната среда или които са следствие от изтичане или изхвърляне на замърсяващи вещества от имуществото, участващо в общото морско начинание;
2. демюрейдж, загуба на пазар или понесена вреда, или разход, направен поради забавяне, по време на рейса или впоследствие;
3. всяка косвена загуба.
Съставни елементи на общата авария
Чл. 291. Към общата авария при условията на по-специално се отнасят:
1. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щети, възникнали от изхвърляне зад борда на товар или принадлежности на кораба, а така също загуба или вреда, причинена на имуществото, включено в общото морско начинание при вземане на мерки за общото им спасяване, по-специално вследствие проникване на вода в трюмовете през откритите за изхвърляне на товара люкове или през други направени за това отвори;
2. (доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щети, причинени на кораба или товара при гасене на пожар на борда на кораба, включително и щетите от потопяването на горящия кораб, или от изхвърлянето на брега на имущество от горящия кораб;
3. щетите, причинени на кораба или товара от преднамерено засядане на кораба
4. щетите от повреждане на двигателите и другите машини или котлите на кораба, причинени при усилията да се снеме корабът от засядане;
5. извънредните разходи, извършени при засядане на кораба, по претоварването на товара, горивото или на предметите на корабното снабдяване от кораба на други плавателни съдове, за наемане на последните и за обратното натоварване върху кораба;
6. щетите от повреждане или погиване на товари, гориво или на предмети от снабдяването, причинени от преместването, разтоварването и обратното им натоварване и подреждане на кораба, а също така при съхранението им в случаите, когато разходите по извършването на тези дейности се признават за обща авария;
7. стойността на корабния инвентар или на предмети от снабдяването, изгорени по необходимост вместо гориво, като се приспадне стойността на предвиденото количество гориво, което би било изгорено. Стойността на това гориво се определя по пазарната цена в деня на отплаването от отправното пристанище или в последното посетено пристанище;
8. разходите, направени с цел да се получи помощ, а така също и щетите, причинени на кораба или товара от корабите, които са оказвали помощ;
9. загубата на навлото, възникнала от загубата на товара, се обезщетява по общата авария, като от навлото му се изключват разходите, които превозвачът би извършил за реализирането на навлото, но които не са били извършени вследствие на пожертвуванията.
Приравнени към общата авария разходи
Чл. 292. Към общата авария също така се отнасят или приравняват:
1. разходите, предизвикани от принудително отбиване на кораба в мястото на убежище или връщането му в мястото на натоварването поради нещастен случай или поради каквото и да било друго изключително обстоятелство, налагащо необходимостта от отбиване или връщане, за да се избегне общата опасност;
2. разходите, свързани с излизането на кораба с товара или с част от него от мястото на убежището или от мястото на натоварването в случаите на принудително връщане;
3. разходите за преместването или разтоварването на товара, горивото или предмети от снабдяването в мястото на натоварването, отбиването или убежището, когато това преместване или разтоварване са били необходими, за да се избегне обща опасност или за да се даде възможност да се отстранят повредите на кораба, предизвикани от нещастен случай или други извънредни обстоятелства, ако отстраняването им е било необходимо за безопасното продължаване на рейса;
4. разходите за обратното натоварване и подреждане на товара, горивото и предметите за снабдяване, разтоварени при обстоятелствата, посочени в предходната точка в този член, както и всички разходи по опазването им, включително по застраховането им, ако такова е било направено;
5. разходите за работната заплата и издръжката на корабния екипаж, предметите за снабдяването му и горивото, понесени във връзка с удължаване на рейса в резултат от отбиването на кораба в мястото на убежище или връщането му в мястото на натоварване при обстоятелствата, указани в точки 1 и 3 на този член;
6. разходите за работната заплата и издръжката на корабния екипаж, възникнали при отбиването или допълнителното задържане на кораба в каквото и да било място вследствие нещастен случай или други извънредни обстоятелства, налагащи това, за да се избегне обща опасност или за да се отстранят повредите, причинени при посочените обстоятелства, ако ремонтът е бил необходим за безопасното продължаване на рейса. Разходите за гориво, предмети за снабдяване и пристанищни разходи, възникнали през време на задържането, също се приравняват към общата авария, освен ако тия разходи са извършени за ремонти, неспадащи към общата авария;
7. предвидените в точки 1 до 6 разходи, ако те са възникнали поради прехода на кораба от мястото на убежище до друго място, поради невъзможността да се извърши ремонтът в мястото на убежище;
8. стойността на временния ремонт на кораба, извършен за обща безопасност в мястото на натоварването, отбиването или убежището, а също и стойността на временния ремонт на повредите, приети за обща авария. Стойността на временното отстраняване на случайните повреди, необходимо само за извършване на рейса, се обезщетява само до размера на тези предварителни разходи, които биха били отнесени към общата авария, ако това отстраняване не е било извършено, независимо от икономията, извършена в резултат на това от когото и да е от участниците в общата авария;
9. (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) седем на сто годишна лихва върху разходите, пожертвуванията и обезщетенията, които са признати за общоаварийни; лихвата се начислява до три месеца след датата на издаването на общоаварийния диспаш, като се взема предвид всяко частично плащане от интересите, участващи с общоаварийни вноски, или от депозитния общоавариен фонд.
Негодност за плаване на кораба и отказ от пътуването
Чл. 293. В случаите, когато корабът бъде признат за негоден за плаване или се откаже от продължаване на рейса, към разходите за общата авария се отнасят само онези, направени за съхраняването, изплащане заплатите на екипажа и неговата издръжка () до момента на признаването на кораба за негоден или до отказа му да продължи рейса. В случай, когато корабът бъде признат за негоден за плаване или се откаже от продължаване на рейса, преди да бъде приключено разтоварването на товара, към общата авария се отнасят всички разходи, направени до завършването на разтоварването.
Щети, изключени от общата авария
Чл. 294. Не се признават за обща авария даже и при наличие на условията, предвидени в на този кодекс:
1. стойността на изхвърления от кораба самозапалващ се товар и товар, който се превозва на кораба в несъответствие с приетите в морската търговия обичаи;
2. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) щетите, причинени от дима при пожар, по какъвто и да е начин, както и загубите от нагряването от пожар в тези части на кораба и товара, които са били обхванати от пожара;
3. щетите, причинени вследствие отсичане на разбити корабни части или други съоръжения, които са били отнесени от морската стихия;
4. щетите, причинени от форсирането или друга работа на машините, другите двигатели или котлите на кораба, който е в плаващо състояние, но е заседнал;
5. щетите, причинени от преднамерено засядане на кораба на плитковина при обстоятелства, които биха предизвикали засядането независимо от предприетите мерки; щетите обаче, причинени от снемането на такъв кораб при наличие на посочените в от този кодекс условия, се признават за обща авария;
6. всякакви щети или загуби, понесени от кораба или товара, вследствие увеличаване продължителността на рейса, като престои или търговски загуби.
Разпределение
Чл. 295. (1) Общата авария се разпределя между кораба, товара и навлото пропорционално на тяхната действителна стойност в мястото и по време на завършване на рейса.
(2) Общата авария се разпределя съгласно ал. 1 и когато опасността, причинила извънредните пожертвувания или разходи, е настъпила по вина на кой да е участник в общата авария или на трето лице. Разпределението на щетите не лишава участника в общата авария от правото на регресен иск срещу лицето, по вина на което са причинени щетите.
(3) Разпределение на щетите, считащи се за обща авария, се извършва също и тогава, когато действията, извършвани във връзка с общата авария, не са постигнали желаните резултати.
(4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Когато корабът е в пристанище или място при обстоятелства, които могат да са основание за претендиране на обезщетение като обща авария, а товарът или част от него се изпратят по предназначението им с друго транспортно средство, се запазват правата и задълженията по общата авария. Тези права и задължения трябва да бъдат максимално близки до тези, които биха съществували без такова изпращане.
(5) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Делът, определен на товара за общоаварийното обезщетение, съгласно ал. 4, не трябва да надхвърля разходите, които биха понесли собствениците на товара, ако товарът би бил изпратен за тяхна сметка.
Размер на обезщетението на кораба
Чл. 296. (1) Размерът на обезщетението по обща авария за повреждане на кораба, неговите машини или принадлежностите трябва да съответствува на действителната стойност на поправянето на повредите или заменените части, но не може да превишава обичайната стойност на поправките или замяната на частите. В случаите, когато старите материали или части са заменени с нови, от тази стойност се приспада "ново вместо старо".
(2) От стойността на временните поправки на кораба, която спада към обща авария, приспадания "ново вместо старо" не се правят.
(3) Когато не е имало поправка, взема се предвид съответното намаление на стойността на кораба, което не може да превишава нормалната стойност за поправка.
(4) В случаите на действителна или пълна конструктивна загуба на кораба сумата, полагаща се като обезщетение по общата авария за повреда на кораба, се начислява въз основа на оценката на кораба в неповредено състояние, като се приспадне от нея обикновената стойност на поправките, които не се считат за обща авария, и сумите, получени от продажбата на кораба, ако той е бил продаден.
Размер на обезщетението за товари
Чл. 297. (1) Подлежащата на обезщетение по обща авария загуба поради повреда или погиване на пожертвувания товар се определя по цената на товара в деня на пристигането на кораба в местоназначението на товара.
(2) Ако корабът не е пристигнал до пристанището на местоназначението на товара, подлежащата на обезщетение загуба се определя по цената на товара в пристанището на местоназначението му в деня на разтоварването или изхвърлянето на товара.
(3) В случай на продажба на повредения товар обезщетението се определя от разликата между неговата стойност в неповредено състояние и сумата, получена от неговата продажба, освен ако размерът на тази щета не е бил уговорен по друг начин.
Разходи за спасяване
Чл. 297а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Разходите за спасяване, направени от страните в морското начинание, независимо дали са уговорени между тях, се обезщетяват по реда на общата авария, ако спасителните операции са били извършени с цел предпазване от опасност на имуществото, участващо в общото морско начинание.
(2) Разходите, обезщетявани по реда на общата авария, включват всяко спасително възнаграждение, в което са взети предвид умението и усилията на спасителите за предотвратяване или намаляване на увреждането на околната среда.
(3) Специалното обезщетение, което се плаща на спасителя от корабособственика, не се обезщетява като обща авария.
Разходи за повреди, причинени на машини и котли на кораб
Чл. 297б. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Повредите, причинени на машините и котлите на кораб, който се намира в плитчина и в опасно положение, при усилията за снемане от плитчината, се обезщетяват като обща авария, ако се докаже, че са възникнали от действителното намерение да се снеме корабът на вода, заради общата безопасност с риск от тези повреди. Загубите или повредите, причинени от работата на двигателните машини и котлите, не се обезщетяват по реда на общата авария, ако корабът е бил в плаващо състояние.
Разходи за разтоварване на заседнал кораб и последвали вреди
Чл. 297в. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато товарът, корабното гориво и запасите на кораб, намиращ се в плитчина, бъдат разтоварени като общоавариен акт, допълнителните разходи за разтоварване, наемане на лихтери и обратно натоварване (ако са направени такива), както и всякакви загуби или вреди по имуществото, участващо в общото морско начинание, вследствие на горните действия, се отнасят към общата авария.
Изчисление на обезщетението
Чл. 298. (1) Върху сумата на разходите, които подлежат на обезщетение по обща авария (освен работната заплата и издръжката на екипажа, стойността на горивото и предметите за снабдяване, които не са заменени по време на рейса), се начислява 2% в полза на страната, която е направила тези разходи. За обща авария се считат също така необходимите разходи за получаване на средства чрез заем или по друг начин, а също така и загубата, понесена от собственика на товара, който е продаден, за да се получат средства.
(2) За обща авария се считат също застрахователните суми, с които се авансират разходи по общата авария.
Изключени товари
Чл. 299. Щетите, произлезли от загубване или повреждане на товара, който е бил натоварен на кораба без знанието на корабопритежателя или който при приемането му за превоз е бил неправилно обявен, не се включва в общата авария. Такъв товар, ако бъде спасен, участвува с вноски в общата авария съгласно общите правила.
Щети при товар с обявена стойност
Чл. 300. Щетите, произлезли от загубване или повреждане на товара, стойността на който при приемането за превоз е била обявена по-ниско от действителната стойност, се пресмятат в общата авария според обявената стойност. Тежащите върху този товар задължения, произтичащи от участието в общата авария, се разпределят съгласно действителната стойност на товара.
Определяне общата стойност на имуществата
Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Общата стойност на имуществата, участвуващи за покриване на общата авария (контрибуционна стойност), се определя по действителната чиста стойност на имуществата при завършване на рейса с прибавяне към тази сума обезщетенията по общата авария за пожертвуваното имущество, ако тази сума вече не е включена. При това от сумата на цената за превоз на товари и цената за превоз на пътници, рискът за който се носи от корабопритежателя, се изключват разходите и работната заплата на екипажа за дадения рейс, които превозвачът не е могъл да заплати, когато корабът или товарът са погинали при обстоятелства, признати за обща авария и които вследствие на това не са били признати за обезщетяване по реда на общата авария.
(2) Изключват се от стойността на имуществата всички признати за частична авария разходи, които са били направени в съответствие с това имущество след обявяване на общата авария.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Стойността на багажа и личните вещи на пътниците не се включват в контрибуционната стойност.
Диспашори. Доброволен арбитраж
Чл. 302. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Установяването на обща авария, на разходите, пожертвованията по нея и разпределението на вноските между кораба, товара и навлото се извършва с диспаш по искане на заинтересуваните страни.
(2) Правоспособност "диспашор" се придобива при условия и по ред, определени с наредбата по .
(3) Видът на аварията се установява с постановление на диспашора, което може да се оспори чрез доброволен арбитраж, когато такъв е уговорен между страните в коносамента. Ако страните са уговорили доброволен арбитраж, те могат да оспорят постановлението на диспашора в 30-дневен срок от обявяването му в "Държавен вестник". Предявяването на иска спира производството по диспаша. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То може да бъде отменено по реда на .
Прилагане на обичаи
Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) При липса на уговорки или непълноти на закона диспашорът се ръководи при определяне вида на аварията, изчисляване размера на общата авария и съставяне диспаша от международните обичаи на търговското корабоплаване.
Тежест на доказване
Чл. 304. (1) На страните, на които се приспада разпределението по общата авария, тежи задължението да доказват, че заявените щети или разходи действително следва да бъдат признати като обща авария.
(2) Всички материали, на основание на които се съставя диспашът, следва да бъдат държани на разположение на диспашора и последният по искане на заинтересуваните лица е длъжен да издава заверени от него копия на тези материали.
(3) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всички страни, претендиращи обезщетение по реда на общата авария, писмено уведомяват диспашора за претърпените загуби или разходи в срок 12 месеца от датата на завършване на общото морско начинание.
(4) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато страните, претендиращи обезщетение, не уведомят диспашора или ако в 12-месечен срок от искането за такова уведомление не представят доказателства в подкрепа на претенцията си, диспашорът има право да преценява размера на вноската или стойността на участващия интерес въз основа на наличната информация. Преценката може да бъде променена само на основание, че е явно неправилна.
Такси за диспаша
Чл. 305. За съставяне на диспаша се събира такса, която се включва в сметката на общата авария и се разпределя между всички заинтересувани лица пропорционално на дяловото им участие в общата авария.
Оспорване на диспаша
Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Заинтересуваните лица могат по исков ред да оспорят диспаша пред Софийския градски съд в едномесечен срок от обявлението в "Държавен вестник" за окончателното съставяне на диспаша, когато общата авария е станала в каботажно плаване, и в шестмесечен срок, когато това е станало в задгранично плаване.
(2) Когато страните са уговорили в коносамента арбитраж, оспорването на диспаша се извършва пред арбитражен съд в сроковете по ал. 1. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То може да бъде отменено по реда на .
Приключване на диспаша
Чл. 307. Изпълнителните листове по влезлите в сила диспаши се издават на заинтересуваните лица от Софийския градски съд по реда на .
Задържане
Чл. 308. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Превозвачът може да откаже да предаде товарите или да ги предаде за пазене в склад до внасяне на депозит или представяне на гаранция за вноската, която се припада на товарите.
Частна авария
Чл. 309. (1) Частни аварии са всички щети на кораба, товара или навлото, които не са обща авария.
(2) Щетите, признати за частна авария, се понасят от този, който ги е претърпял, или от този, който е отговорен за тяхното причиняване.
Ред за установяване на щети
Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Редът за установяване на щетите, представляващи обща или частна авария, тяхното разпределение и пр. се определят с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на правосъдието.
Глава дванадесета.
СБЛЪСКВАНИЯ НА КОРАБИТЕ
Приложно поле
Чл. 311. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат при сблъсквания между кораби, както и между кораби и водни самолети, други плаващи или закотвени съоръжения.
(2) Същите разпоредби се прилагат и когато щетите са причинени от един кораб на друг или на намиращите се на него лица, товари и други имущества поради извършване или неизвършване на маневра или вследствие неспазване правилата за корабоплаване, даже и когато не е последвало сблъскване.
Последици от сблъскване без вина
Чл. 312. (1) При сблъскване, станало поради случайно събитие, непреодолима сила или ако причината за сблъскването не може да се установи, загубите се понасят от кораба, който ги е претърпял.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато корабите или един от тях са били закотвени в момента на сблъскването или закрепени по друг начин.
Вина за сблъскването
Чл. 313. (1) При сблъскване, станало поради неправилни действия или пропуск на един от корабите, загубите се понасят от кораба, по чиято вина е станало сблъскването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Вина е налице, когато корабът, причинил сблъскването:
1. не отговаря на изискванията за мореходност;
2. не е надлежно комплектован с радио- и навигационни средства, технически съоръжения и екипаж;
3. не е спазил разпоредбите на Международните правила за предотвратяване сблъскванията на корабите по море или разпоредбите на Правилника за плаване по р. Дунав;
4. не се е съобразил със специфичните корабоплавателни условия в района на плаване;
5. не се е съобразил с дадени му указания от компетентен орган или от екипажа на другия кораб (другите кораби) или плаващо съоръжение;
6. не е действал съобразно добрата морска практика.
Сблъскване по вина на няколко кораба
Чл. 314. (1) Ако сблъскването е станало по вина на няколко кораба, всеки от тях отговаря съразмерно степента на своята вина за щетата, нанесена на останалите кораби или на имуществото, намиращо се на тях. Ако степента на вината е еднаква или не може да се установи, корабите отговарят поравно.
(2) За щетите, последвали от смъртта, телесната повреда или разстройството на здравето, корабите, които имат вина за сблъскването, отговарят солидарно. Корабът, който въз основа на солидарната отговорност е заплатил част, по-висока от припадащата му се, има право на обратен иск към другите кораби за надплатената сума.
Сблъскване по вина на пилота
Чл. 315. Правилата на , и се отнасят и до случаите, когато сблъскването е станало по вина на пилота, дори и когато ползуването на услугите му е било задължително.
Задължения на капитаните
Чл. 316. (1) Капитанът на всеки от сблъскалите се кораби е длъжен да се притече на помощ на другия кораб, на екипажа и пътниците му, ако може да направи това без сериозна опасност за своя кораб, екипаж и пътници.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитаните на сблъскалите се кораби са длъжни да си съобщят един на друг името на кораба, пристанището на домуване, мястото, откъдето е отпътувал, и местоназначението на кораба, и незабавно уведомяват за събитието Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(3) За нарушения на горните задължения капитанът носи установената от законите отговорност.
(4) Корабопритежателят не носи отговорност за неизпълнение на тези задължения от страна на капитана.
Прилoжение на разпоредбите към военни кораби
Чл. 317. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно и към корабите, плаващи под военноморско знаме.
(2) Корабите, посочени в горната алинея, не носят отговорност за вредата, нанесена на други кораби при сблъскване или други действия при изпълнение на служебни задачи в границите на учебните полигони и на районите, обявени за опасни за плаване. Това не освобождава капитаните на тези кораби от предвидените в тази глава задължения да дадат необходимата помощ или да съобщят данните по в степен, която се определя по установения ред.
Глава тринадесета.
СПАСЯВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
Приложно поле (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Чл. 318. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат при спасяване и оказване на помощ по море, река или в други води на намиращите се в опасност кораби и на други плаващи или закотвени съоръжения.
(2) Правилата на настоящата глава се прилагат също и към кораби, плаващи под военноморско знаме.
Възнаграждение за спасяване
Чл. 319. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Всяко действие с полезни резултати за оказване на помощ или спасяване на изложен на опасност кораб, на намиращи се на него или на произхождащ от него товар или други вещи, а така също и за запазване на навлото и цената за превозваните пътници дава право на спасителя да получи справедливо възнаграждение.
(2) Възнаграждението се заплаща и в случаите, когато спасяващият и спасеният кораб принадлежат на един и същ корабопритежател.
(3) Когато помощта или спасяването не са дали полезни резултати, възнаграждение не се заплаща.
(4) Няма право на възнаграждение и екипажът на кораба, изложен на опасност.
Спасяване при договор за влачене
Чл. 320. Нямат право на възнаграждение спасителите, които са направили услуги въпреки изричната и разумна забрана на капитана на кораба, търпящ бедствие, както и действията за спасяване, произтичащи от договора за влачене.
Спасяване на хора
Чл. 321. Спасените хора не плащат възнаграждение за спасяването си. Спасителите на хора имат право на справедлива част от общото възнаграждение за спасеното имущество наравно със спасителите на имуществото, когато спасяването на хората е извършено във връзка с произшествието, което е наложило спасяването на това имущество.
Размер на възнаграждението
Чл. 322. (1) Размерът на възнаграждението се определя по споразумение между страните, а при липса на споразумение - от съда или арбитража.
(2) Всяко споразумение за спасяване, сключено в момента и под влияние на опасността, може да бъде обявено за недействително или изменено от съда или арбитража, ако се установи, че условията на споразумението са несправедливи.
Определяне на възнаграждението
Чл. 323. (1) Съдът или арбитражът определят възнаграждението според обстоятелствата на случая, като вземат предвид:
1. резултатите от спасяването;
2. усилията и заслугите на спасителите
3. опасностите, на които е бил изложен спасеният кораб и неговите пътници, екипаж и товар;
4. опасностите, на които са били изложени спасяващият кораб, съоръженията му и спасителите;
5. загубеното време от спасителите при спасяването;
6. понесените разходи и щети от спасителите;
7. възможните отговорности на спасителя пред трети лица и други рискове;
8. стойността на съоръженията и материалите на спасителя, употребени за спасяване;
9. специалното предназначение на спасяващия кораб.
(2) Освен това трябва да се вземе предвид и стойността на спасеното имущество.
Максимален размер на възнаграждението
Чл. 324. Възнаграждението не може да превиши стойността на спасеното имущество.
Основания за намаляване на възнаграждението
Чл. 325. Възнаграждението може да бъде намалено или изцяло отхвърлено, ако спасителят по своя вина е направил необходимо спасяването или във връзка със спасяването е извършил кражба, присвояване или други измамни действия.
Стойност на спасеното имущество
Чл. 326. Стойността на спасеното имущество се определя от неговата оценка в мястото, в което се намира след спасяването, ако е било продадено - от получената сума, като се приспаднат и в двата случая установените такси и мита, както и разходите по разтоварването, пазенето и оценяването или продажбата на имуществото.
Разпределение на възнаграждението между няколко спасители
Чл. 327. Разпределението на възнаграждението между няколко спасители се извършва по тяхно споразумение, а при липса на споразумение - по решение на съда или арбитража.
Разпределение на възнаграждението между корабопритежателя, екипажа и други правоимащи
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя, членовете на екипажа и другите правоимащи лица се извършва, след като се приспаднат разходите и щетите по спасяването.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Половината от останалата сума се отрежда на корабопритежателя, а другата половина - на капитана, останалите членове на екипажа и другите правоимащи лица съгласно наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3) Спрямо размера на тези възнаграждения не се прилагат разпоредбите за трудовите възнаграждения, допълнителните възнаграждения, премиите и други, както и за данъците.
Глава тринадесета.
СПАСЯВАНЕ ПО МОРЕ
Глава четиринадесета.
ИЗВАЖДАНЕ НА ПОТЪНАЛО ИМУЩЕСТВО
Приложно поле
Чл. 329. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Имущество (кораб, части от кораб, предмет от корабно стъкмяване, товари и други), потънало в териториалното море, вътрешните морски води, изключителната икономическа зона и вътрешните водни пътища на Република България (в това число имущество, изхвърлено на плитковина или на брега), подлежи на изваждане или изтегляне при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Изваждане на собствено имущество
Чл. 330. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Собственик на потънало имущество, който има намерение да извади това имущество, трябва да извести за това Изпълнителната агенция "Морска администрация" в едногодишен срок от потъването на имуществото.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция "Морска администрация" определя според обстоятелствата достатъчен срок за изваждане и реда за извършване на работите по изваждането, за което уведомява собственика.
Задължително изваждане на потънало имущество
Чл. 331. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато потъналото имущество съставлява опасност или препятствие за корабоплаването или заплаха за околната среда, морската промишленост, хидротехническите или други работи, собственикът на имуществото е длъжен да го извади по нареждане на Изпълнителната агенция "Морска администрация" в установения от последната срок.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Ако собственикът на потънало имущество е неизвестен, Изпълнителната агенция "Морска администрация" прави еднократна публикация в Държавен вестник за срока, установен за изваждане на потъналото имущество. Ако на Изпълнителната агенция "Морска администрация" е известна националната принадлежност на собственика на потъналото имущество, тя уведомява и съответната администрация на държавата на знамето.
Изваждане от Изпълнителна агенция "Морска администрация" (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Чл. 332. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция "Морска администрация" може да не разреши на собственика на потъналото имущество да го извади със свои средства или със средства на избрани от него физически или юридически лица. При такива случаи изваждането на имуществото се извършва от органите на агенцията за сметка на собственика на имуществото.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите по Изпълнителна агенция "Морска администрация" има право да вземе необходимите мерки за незабавно изваждане на потъналото имущество, за изтеглянето му по друг начин, а при необходимост - и за неговото унищожаване.
Предаване на изваденото имущество
Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) Имуществото, извадено или изтеглено от Изпълнителната агенция "Морска администрация" в съответствие с разпоредбите на и в случаите на непосредствена опасност за корабоплаването, се предава на неговия собственик след заплащане стойността на разходите за изваждането (изтеглянето) и другите понесени във връзка с това щети, при условие, че от момента на изваждането на имуществото не е изтекла повече от една година.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Продажба на извадено имущество
Чл. 333а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" поканва собственика или застрахователя на потънало имущество в 14-дневен срок да заплати разноските по изваждането и да получи имуществото си.
(2) Когато собственикът е неизвестен, не се яви или откаже да заплати разноските след изтичането на 14-дневния срок, Изпълнителна агенция "Морска администрация" пристъпва към продажба на имуществото чрез търг с явно наддаване.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Когато липсва възможност или не е целесъобразно съхраняването на изваденото имущество, Изпълнителна агенция "Морска администрация" има право да продаде имуществото при условия и по ред, определени със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на правосъдието.
(4) Получените приходи от търга постъпват в бюджета на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
Последици от неизваждането
Чл. 334. Собственик на потънало имущество, който не е направил заявление или не извади имуществото в срока, предвиден в и , загубва правата си над него.
Възнаграждение за случайно извадено имущество
Чл. 335. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) В случаите, когато потъналото имущество бъде извадено случайно, лицето, което го е извадило, е длъжно да го предаде на най-близкото териториално звено на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Това лице има право да получи възнаграждение в размер на 1/3 от стойността на изваденото имущество.
Военно имущество
Чл. 336. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изваждането на предметите, които са военни имущества, се извършва от компетентните служби на Министерството на отбраната. Когато тези имущества се намират в териториалното море и вътрешните води на Република България, изваждането се извършва съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Изваждане на потънало имущество в забранени за плаване райони
Чл. 337. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Изваждане на имущество, потънало в райони, където в съответствие със законодателството за запазване на държавните граници на Република България е забранено плаването на кораби, се извършва при спазване на разпоредбите на тази глава при условие, че е дадено разрешение за изваждане от Министерството на отбраната.
Отговорност на корабопритежателя
Чл. 337а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) (1) Корабопритежателят е отговорен за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество.
(2) Корабопритежателят не носи отговорност за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество, ако докаже, че морското произшествие, довело до потъване на имущество:
1. е резултат на война, размирици, гражданска война, бунт или природно явление от извънреден, неизбежен и непреодолим характер;
2. е възникнало изцяло поради действие или бездействие, извършени с намерение да бъдат причинени щети от трета страна, или
3. е възникнало изцяло поради небрежност или други неправомерни действия на компетентните органи, отговорни за поддръжката на светлините или други навигационни средства, изпълняващи тези функции.
Обхват на обезщетението
Чл. 337б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Обезщетението обхваща претърпените загуби до размера на разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество. Обезщетението не може да надхвърля размера на застраховката или друга финансова гаранция, покриваща отговорността на корабопритежателя за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество.
Ограничена отговорност на корабопритежателя
Чл. 337в. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Корабопритежателят и лицето, което е предоставило застраховка или други финансови гаранции, ограничават своята отговорност за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество до лимита, определен в ., съставен в Лондон на 2 май 1996 г. (ратифициран със - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (ДВ, бр. 77 от 2005 г.).
Финансови обезпечения и издаване на свидетелство
Чл. 337г. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) (1) Корабопритежателят на кораб с бруто тонаж 300 или повече тона е длъжен да има застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, покриващо съответната стойност по .
(2) Всеки кораб с бруто тонаж 300 или повече тона, плаващ под българско знаме, трябва да има на борда свидетелство, издадено от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени с наредбата по , и удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да издава свидетелство, удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1, на кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по , 2007 г. (ратифицирана със - ДВ, бр. 92 от 2011 г.), при условия и по ред, определени с наредбата по .
(4) Всеки кораб, който посещава българските морски пристанища, или морска инсталация с бруто тонаж 300 или повече тона трябва да има на борда свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение за покриване на отговорността за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество, или свидетелство за регистрация, издадено от компетентните органи на държавата, под чието знаме плава корабът, удостоверяващо правото й на собственост и отговорността за разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество, покрита до размера по .
(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" води регистър на издадените свидетелства.
Глава петнадесета.
ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ
Случаи на ограничена отговорност
Чл. 338. Корабопритежателят отговаря ограничено за:
1. щети, причинени на трети лица от капитана на кораба, от други членове на екипажа, от пилота и от всяко друго лице, обслужващо кораба при изпълнение на техните задължения;
2. щети, причинени на товара, който е приет за превоз, или на друго имущество, което се намира на кораба;
3. щети, произлезли от неизпълнение или лошо изпълнение на договора за морски превоз на товара;
4. възнаграждение за оказване на помощ;
5. задълженията по разпределението при обща авария по отношение на дължимата част от корабопритежателя;
6. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) задълженията, свързани с изваждането, пренасянето, съхраняването, премахването или разрушаването на потънало имущество, както и задължението за заплащане на причинени щети на пристанищни съоръжения, пристанищни басейни и плавателни водни пътища;
7. задълженията, основани на действията, извършени от капитана без специално пълномощно от корабопритежателя, а по силата на общите му законни правомощия, с цел да се запази корабът или да продължи рейса си, даже ако тези действия са предизвикани от недостатъчно или неправилно стъкмяване или снабдяване преди започване на рейса.
Изключване на ограничената отговорност
Чл. 339. Правилата за ограничаване отговорността на корабопритежателя, установени в предходния член, не се прилагат:
1. за задължения към членовете на екипажа или други лица, заангажирани с обслужването на кораба;
2. за задължения, възникнали вследствие лична вина на корабопритежателя;
3. (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) за обезщетения за причинени вреди на живи морски ресурси в нарушение на условията за издаване на разрешително за извършване на стопански риболов.
Предели на ограничената отговорност
Чл. 340. В случаите на ограничена отговорност на корабопритежателя той отговаря само до размера на сумата, образувана от стойността на:
1. кораба;
2. (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) превозната цена в момента на възникване на основанието на иска;
3. полагащите се на кораба вноски за обезщетение при обща авария и възнаграждения за причинени щети на кораба след започване на рейса и невъзстановени още, с изключение на застрахователните обезщетения.
Размер на отговорността
Чл. 341. (1) Отговорността на корабопритежателя в случаите на , не може да надвишава сумата, равняваща се на 3/10 от стойността на кораба за обезщетение на имуществените вреди и на още 4/10 от същата стойност за обезщетение на личните увреждания.
(2) Ако сумата, определена за обезщетение на личните увреждания, се окаже недостатъчна, неудовлетворената част подлежи на пропорционално заплащане от сумата, предвидена за обезщетение на имуществените вреди.
(3) Спрямо чуждестранните кредитори държавите, които са установили по-малка отговорност в сравнение с отговорността по този кодекс, корабопритежателят отговаря само до този по-нисък предел.
(4) Ако законът на друга държава съдържа правила за отговорност, които са по-тежки, срещу кораб, експлоатиран от български собственик, отколкото тези, съдържащи се в тази глава, спрямо корабите, регистрирани в тази държава, ще се прилагат правилата за по-тежка отговорност на чуждия закон.
Определяне стойността на кораба
Чл. 342. Стойността на кораба се определя, както следва:
1. за вземания, свързани със сблъскване, авария и други произшествия, възникнали до пристигането на кораба в най-близкото пристанище, оценката се извършва според състоянието на кораба в момента на пристигането му в това пристанище. Ако до този момент някое ново произшествие, несвързано с първото, е намалило стойността на кораба, причиненото по този начин намаление на стойностите не се взема под внимание. Ако произшествието е станало през време на престоя на кораба в пристанището, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището след произшествието;
2. за вземанията, възникнали от договора за превоз, а също така и по отношение на всички вземания във връзка с товара, макар и непроизтичащи от договора за превоз, освен в случаите, предвидени в точка 1 на този член, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището на назначението на товара или в мястото, където рейсът е прекъснат. Ако товарът е предназначен за няколко пристанища и ако причинената повреда е настъпила вследствие на каквато и да е обща причина, оценката се извършва съобразно състоянието на кораба в първото от тези пристанища;
3. във всички други случаи, предвидени в , корабът се оценява според състоянието му в момента на пристигане в последното пристанище на назначението.
Изоставяне на кораб
Чл. 343. Корабопритежателят може да се освободи от отговорност по задълженията си в случаите на , като изостави кораба (абандон), навлото и останалите суми по от този кодекс.
Действие на изоставянето
Чл. 344. (1) Изоставянето може да се направи в полза на всички кредитори или само на някои от тях.
(2) Заявлението за изоставяне се вписва в регистъра, където е вписан корабът, като вписването се съобщава на кредиторите, в полза на които се прави изоставянето. В заявлението се посочват причините за изоставянето, размерите на навлото, както и имената, местожителствата и вземанията на кредиторите, известни по време на заявлението.
(3) Компетентен съд за решаване на споровете по ликвидиране на изоставеното имущество е окръжният съд, в района на който е вписан корабът.
Действие на гаранциите
Чл. 345. Гаранциите или обезпеченията, които корабопритежателят представя в размер на своята ограничена отговорност, са предназначени за всички лица, по отношение на които корабопритежателят отговаря.
Други лица, приравнени към отговорността на корабопритежателя
Чл. 346. Разпоредбите за ограничената отговорност на корабопритежателя се прилагат съответно и към другите лица, които експлоатират кораба от свое име и за своя сметка, макар и да не са собственици, включително и като наематели на кораб, за задължения по от този кодекс.
Глава петнадесета "а".
ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ НА НЕФТЕН ТАНКЕР ЗА ЩЕТИ ПРИ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ ИЛИ НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ (НОВА - ДВ, БР. 55 ОТ 2004 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 92 ОТ 2011 Г.)
Отговорност на корабопритежателя на нефтен танкер (Загл. изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)
Чл. 346а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежател на нефтен танкер носи отговорност за щетите, причинени от замърсяване с нефт или нефтени продукти, при произшествие с танкера.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят не носи отговорност за щетите, настъпили в резултат на:
1. непреодолима сила;
2. умишлени действия или бездействия на трети лица;
3. виновно поведение на органите, отговорни за поддръжката на навигационните средства на брега.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Ако щетите са възникнали в резултат на виновно поведение на увредения, корабопритежателят може да бъде освободен от отговорност или да се намали обезщетението.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) При възникване на произшествие с два или повече танкера, в резултат на което са настъпили щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти, корабопритежателите на всички танкери, участващи в произшествието, ако не са освободени от отговорност по ал. 2, носят солидарна отговорност.
Обхват на обезщетението
Чл. 346б. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Обезщетението обхваща претърпените загуби до размера на разходите, необходими за възстановяване на околната среда, както и разходите за предприетите превантивни мерки с цел ограничаване на щетите и последвалите от това загуби.
Ограничена отговорност на корабопритежателя (Загл. изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)
Чл. 346в. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят може да ограничи своята отговорност за всяко произшествие:
1. до левовата равностойност на 3 млн. специални права на тираж на Международния валутен фонд - за танкери с тонаж до 5000 бруто тона;
2. до левовата равностойност на сбора от сумата по т. 1 и 420 специални права на тираж за всеки бруто тон над 5000 бруто тона, но не повече от 59,7 млн. специални права на тираж - за танкери с тонаж над 5000 бруто тона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят може да ограничи отговорността си до размера по ал. 1, ако представи обезпечение пред съда по реда на и от Закона за задълженията и договорите за размера на неговата отговорност по ал. 1, прието за достатъчно от съда.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят не може да ограничи отговорността си, ако щетите са възникнали в резултат на негово виновно поведение.
Финансови обезпечения и издаване на свидетелство (Загл. изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)
Чл. 346г. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят на танкер, превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, е длъжен да има застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, покриващи съответната стойност по .
(2) Всеки танкер, плаващ под българско знаме и превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, трябва да има на борда свидетелство, издадено от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени с наредбата по , и удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да издава свидетелство, удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1, на танкер, плаващ под знамето на държава, която не е страна по ., при условия и по ред, определени с наредбата по .
(4) Танкер, плаващ под знамето на държава, която е страна по ., и превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, трябва да има на борда свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение за покриване на отговорността за щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти, или свидетелство, в което се декларира, че корабът е собственост на тази държава и отговорността за щети от замърсяване с нефт или нефтени продукти е покрита до размера по , издадено от компетентните органи на държавата, под чието знаме плава корабът.
(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" води регистър на издадените свидетелства.
Глава петнадесета "б".
ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ ЗА ЩЕТИ ПРИ ЗАМЪРСЯВАНЕ С КОРАБНО ГОРИВО (НОВА - ДВ, БР. 92 ОТ 2011 Г.)
Отговорност на корабопритежателя
Чл. 346д. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Корабопритежателят по време на инцидента е отговорен за щетите от замърсяване, причинени от корабно гориво на борда на кораба или произхождащо от кораба.
(2) Ако инцидентът представлява поредица от събития с един и същ произход, отговорността се носи от корабопритежателя в момента на настъпване на първото събитие.
(3) Корабопритежателят не носи отговорност за щети от замърсяване, ако докаже, че е налице едно от следните условия:
1. щетите са резултат от война, военни действия, гражданска война, бунт или естествен феномен от изключителен, неизбежен или непреодолим характер;
2. щетите са изцяло причинени от действие или бездействие, извършени с намерение да се причинят щети от страна на трето лице;
3. щетите са причинени от небрежност или други неправомерни действия на правителство или други власти, отговорни за поддръжката на светлините или други навигационни средства, изпълняваща тази функция.
(4) Отговорността на корабопритежателя е солидарна, в случай че:
1. повече от едно лице е отговорно по ал. 1 и 2;
2. е възникнал инцидент с два или повече кораба и вследствие на това са нанесени щети от замърсяване, които не могат да бъдат разумно разпределени.
(5) Ако корабопритежателят докаже, че щетите от замърсяване са изцяло или отчасти от действие или бездействие, извършено с цел да се причинят щети от лицето, което става жертва на щетите, или от небрежност на това лице, собственикът на кораба може да бъде освободен от отговорност към това лице напълно или отчасти.
Обхват на обезщетението
Чл. 346е. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Обезщетението обхваща претърпените загуби до размера на разходите, необходими за възстановяване на околната среда, както и разходите за предприетите превантивни мерки с цел ограничаване на щетите и последвалите от това загуби. Обезщетението не може да надхвърля размера на застраховката или другата финансова гаранция, покриваща отговорността на корабопритежателя за щети от замърсяване.
Ограничена отговорност на корабопритежателя
Чл. 346ж. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежателят и лицето или лицата, които са предоставили застраховка или други финансови гаранции, ограничават своята отговорност за щети от замърсяване с корабно гориво до лимита, определен в ., съставена в Лондон на 2 май 1996 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) (ДВ, бр. 77 от 2005 г.).
Финансови обезпечения и издаване на свидетелство
Чл. 346з. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Корабопритежателят на кораб, по-голям от 1000 бруто тона, е длъжен да има застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение, покриващо съответната стойност по .
(2) Всеки кораб, по-голям от 1000 бруто тона, плаващ под българско знаме, трябва да има на борда свидетелство, издадено от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при условия и по ред, определени с наредбата по , и удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да издава свидетелство, удостоверяващо наличието на обстоятелствата по ал. 1, на кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по (2001 г.), при условия и по ред, определени с наредбата по .
(4) Всеки кораб, който посещава българските морски пристанища или морска инсталация, с бруто тонаж, по-голям от 1000, трябва да има на борда свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка, банкова гаранция или друго финансово обезпечение за покриване на отговорността за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, или свидетелство, в което се декларира, че корабът е собственост на тази държава и отговорността за щети от замърсяване с корабно гориво е покрита до размера по , издадено от компетентните органи на държавата, под чието знаме плава корабът.
(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" води регистър на издадените свидетелства.
Глава петнадесета "в".
ЗАСТРАХОВКА НА КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ ЗА МОРСКИ ИСКОВЕ (НОВА - ДВ, БР. 92 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)
Застраховка за морски искове
Чл. 346и. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Корабопритежателят на кораб, плаващ под българско знаме, с бруто тонаж 300 или повече и извършващ стопанска дейност, трябва да има застраховка за морски искове за кораба.
(2) Корабопритежателят на плаващ под чуждо знаме кораб, който извършва стопанска дейност, трябва да има застраховка за морски искове при влизане на кораба в българско морско пристанище.
(3) Застраховката по ал. 1 и 2 покрива морските искове, подлежащи на ограничаване на отговорността съгласно .
(4) Размерът на застраховката за всеки отделен кораб се равнява на съответната максимална сума за ограничаване на отговорността съгласно .
Доказателства за наличие на застраховката
Чл. 346к. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Наличието на застраховката, посочена в , се доказва чрез едно или няколко удостоверения, издадени от застрахователя и намиращи се на борда на кораба.
Минимални изисквания към съдържанието на удостоверенията за застраховка
Чл. 346л. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Удостоверенията, издадени от застрахователя по , включват най-малко следната информация:
1. име на кораба, ИМО номер и пристанище на регистрация;
2. име на корабособственика и основно място на осъществяване на стопанска дейност;
3. вид и срок на застраховката;
4. наименование и основно място на стопанска дейност на застрахователя и ако е уместно, мястото на стопанска дейност, където е сключена застраховката.
(2) Ако използваният в удостоверенията език не е английски, френски или испански, текстът включва превод на един от тези езици.
Последици от липсата на застраховка за морски искове
Чл. 346м. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При извършването на инспекция по реда на държавния пристанищен контрол Изпълнителна агенция "Морска администрация" задължително проверява дали удостоверението по се намира на борда на кораба.
(2) В случай че удостоверението по не се намира на борда на кораба, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или оправомощено от него длъжностно лице със заповед нарежда незабавно напускане на пристанището на дадения кораб до осигуряването на такава застраховка. Изпълнителна агенция "Морска администрация" уведомява Европейската комисия, държавите - членки на Европейския съюз, и държавата на знамето за издадената заповед.
(3) Забранява се влизането в български пристанища на кораб, за който е получено уведомление от друга държава - членка на Европейския съюз, или от Европейската комисия, че не разполага със задължителна застраховка и на който е било наредено да напусне пристанище на друга държава - членка на Европейския съюз.
Глава петнадесета.
"а" ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОСОБСТВЕНИКА НА НЕФТЕН ТАНКЕР ЗА ЩЕТИ ПРИ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ ИЛИ НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ (НОВА - ДВ, БР. 55 ОТ 2004 Г.)
Глава петнадесета.
"а" ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОСОБСТВЕНИКА НА НЕФТЕН ТАНКЕР ЗА ЩЕТИ ПРИ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ ИЛИ НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ (НОВА - ДВ, БР. 55 ОТ 2004 Г.)
Глава шестнадесета.
МОРСКИ ПРОТЕСТИ, РЕКЛАМАЦИИ, ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Раздел I.
Морски протести
Раздел II.
Рекламации и искове
Раздел III.
Погасителна давност
Глава шестнадесета.
МОРСКИ ПРОТЕСТИ, РЕКЛАМАЦИИ, ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Раздел I.
Морски протести
Раздел II.
Рекламации и искове
Раздел III.
Погасителна давност
Глава седемнадесета.
МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ
Статут на Изпълнителната агенция "Морска администрация" (Загл. изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.)
Чл. 360. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Изпълнителната агенция "Морска администрация" към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София и с териториални звена в Бургас, Варна, Русе и Лом.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Дейността, структурата, организацията и съставът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" администрира приходи от:
1. таксите по от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;
2. дейности по предоставяне за ползване на рейдови лодки;
3. възнаграждения за спасяване на имущество на море и река;
4. провлачване или тласкане на кораби и други плаващи обекти;
5. предоставяне на данни от публичните регистри, водени от агенцията;
6. наеми от имущество;
7. други дейности и услуги, извършвани от агенцията.
(4) Служителите на Изпълнителната агенция "Морска администрация" са длъжни да пазят в тайна данните, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения.
(5) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Контролът и осигуряването на безопасността на корабоплаването се осъществяват от Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" поддържа система за управление на качеството.
(8) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" е национален орган, отговарящ за изпълнението на на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия (ОВ, L 131/24 от 2009 г.).
(9) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" контролира изпълнението на задълженията на превозвачите по на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно отговорността на превозвачите на пътници по море в случай на произшествия в качеството й на национален орган, отговарящ за изпълнението на този регламент.
(10) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" е национален орган, отговарящ за изпълнението на , и осъществява контрол за изпълнението на произтичащите от него задължения на превозвачите по договор за превоз на пътници по смисъла на от регламента и пристанищните оператори, предоставящи пристанищни услуги по от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
(11) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" разглежда подадените в съответствие с жалби от пътници по реда, регламентиран в "Потребителски жалби и сигнали" от глава девета "Потребителски спорове" на Закона за защита на потребителите.
Взаимодействие с други администрации
Чл. 360а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) За изпълнение на своите задължения по този кодекс и по други закони Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да сключва с други административни органи договори за взаимодействие. Договори с чуждестранни администрации за взаимодействие и взаимно признаване на администрациите се сключват след разрешение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Териториална компетентност (Загл. изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Чл. 361. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Териториалната компетентност на Изпълнителната агенция "Морска администрация" се разпростира върху:
1. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) вътрешните морски води;
2. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) териториалното море;
3. (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) българския участък на река Дунав;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) сухоземната крайбрежна ивица, имаща широчина 100 метра, отчитана от линията на най-големия отлив. Там, където има селища или височина, отстояща на по-малко от 100 метра от линията на най-големия отлив, границите на крайбрежната ивица съвпадат с чертите на селището от страна на морето или с върха на височината;
5. (нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) сухоземната крайбрежна ивица на разстояние 100 м, мерено от линията, където водната повърхност на река Дунав пресича сушата на българския участък при най-ниски водни стоежи;
6. (нова - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) територията на пристанищата, включително зоните по от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, с изключение на военните пристанища;
7. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) изключителната икономическа зона на Република България;
8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) българския морски отговорен район за търсене и спасяване;
9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) реки, които се използват за корабоплаване и се вливат в Черно море.
Изисквания за правоспособност
Чл. 361а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) За изпълнение на правомощията си по този кодекс изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и директорите на регионалните дирекции - капитани на пристанищата, трябва да бъдат морски лица с правоспособност "Капитан далечно плаване".
(2) Морски лица със съответна правоспособност трябва да бъдат и ръководителите на звена, контролиращи навигацията и сигурността на корабоплаването.
Разпореждания на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация"
Чл. 362. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или упълномощени от него длъжностни лица в рамките на своята компетентност издават разпореждания, които имат задължителен характер за:
1. всички кораби, плаващи под знамето на Република България, независимо от собствеността и предназначението им;
2. всички кораби, плаващи под чуждо знаме, когато се намират в териториалното море, вътрешните морски води и българския участък на река Дунав, ако в законите или международните договори, страна по които е Република България, не е предвидено друго;
3. всички корабопритежатели, членове на корабните екипажи, работници и служители в пристанищата и корабите, държавни и общински администрации, когато дейността им е свързана с търговското корабоплаване, както и за всяко лице, намиращо се в морските пространства на Република България, вътрешните водни пътища на Република България и другите водни пространства без контакт с морето, независимо от служебното им положение и гражданство;
4. (нова - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) всички собственици на пристанища, пристанищни оператори, лица, които извършват съпътстващи дейности, както и лицата, които предоставят морско-технически услуги съгласно .
(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира тяхното изпълнение.
Контрол по безопасност на корабоплаването. Регулаторни и контролни функции в областта на пристанищата (Загл. доп. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.)
Чл. 362а. (1) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 362а - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" упражнява:
1. държавен контрол върху корабите, плаващи под българско знаме, по отношение на спазването на нормативно установените административни, технически и социални изисквания;
2. държавен контрол в пристанищата върху чуждите кораби от момента на навлизането им до отплаването им от пристанищата на Република България за спазване на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяванията и за условията на живот и работа на борда на корабите, посещаващи българските пристанища; в рамките на една календарна година Изпълнителна агенция "Морска администрация" осъществява проверки, съответстващи на най-малко 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища;
3. държавен контрол върху безопасното корабоплаване в морските пространства и българския участък на р. Дунав.
(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 1, т. 2 се уреждат с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(3) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпълнява и регулаторните и контролните функции на държавата в областта на пристанищата по, като:
1. следи за изпълнението на разпоредбите по обезпечаване на сигурността в пристанищата;
2. води регистрите на пристанищата и на пристанищните оператори в Република България;
3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) събира и предоставя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията информация за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата;
4. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) прави предложение до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за преустановяване на дейността или за ограничаване временно или постоянно на експлоатацията на пристанища или пристанищни терминали, които не отговарят на изискванията на или извършват пристанищни услуги в нарушение на от същия закон;
5. контролира спазването на изискванията за техническа безопасност на пристанищните съоръжения, за охрана на труда и за безопасно осъществяване на товарно-разтоварни операции;
6. определя нивата за сигурност на пристанищата;
7. контролира спазването на изискванията за свободен достъп в пристанищата за обществен транспорт;
8. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2013 г.)
9. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) подпомага министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяването на контрола по изпълнението на концесионните договори, сключени по реда на ;
10. контролира изпълнението на договорите по от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;
11. извършва други функции, възложени й със закон или с акт на Министерския съвет.
Забрана за посещение на български пристанища
Чл. 362б. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или оправомощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени в наредбата по , забранява посещението на български пристанища от кораби, плаващи под чуждо знаме, когато не отговарят на изискванията за безопасност на корабоплаването и опазването на околната среда от замърсяване от кораби.
Контрол за предотвратяване на замърсяването от кораби
Чл. 362в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" упражнява държавен екологичен контрол на корабоплаването за предотвратяване замърсяването от кораби.
(2) Държавният екологичен контрол на корабоплаването се осъществява по отношение на всички кораби за спазването на нормативно установените изисквания за предотвратяване на замърсяването на околната среда.
(3) В рамките на една календарна година държавен екологичен контрол на корабоплаването се извършва най-малко на 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища.
Разрешение за отплаване и задържане на кораб (Загл. изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.)
Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Отплаването на всеки кораб се разрешава от капитана на пристанището или оправомощено от него длъжностно лице.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Капитанът на пристанището или упълномощено от него лице може да задържи всеки кораб в следните случаи:
1. при липса или нередовност на документ, удостоверяващ правото на плаване под знамето на съответната държава;
2. при липса или нередовност на документите, изискуеми съгласно двустранните и многостранните международни договори, страна по които е Република България;
3. пропускане на вода в корпуса на кораба;
4. неизправност в рулевото или котвеното устройство;
5. натоварване на кораба, несъответстващо на правилата или добрата морска практика за превоз на товари, превишаване крена на кораба над 8 градуса и при наличие на товар, нарушаващ видимостта за управлението на кораба;
6. приемане на повече от допустимия брой пътници, предвиден в свидетелството за сигурност на пътнически кораб;
7. натоварване на кораба над максималното газене, посочено в корабните документи;
8. некомплектоване на кораба с правоспособен екипаж;
9. недостатъчно снабдяване на кораба със спасителни, противопожарни, водоотливни, сигнални и други средства и приспособления, потребни за сигурността на корабоплаването;
10. липса или некомплектност на лекарствени и животоспасяващи средства, както и липса на лице с медицинска подготовка на кораба, когато такова се изисква;
11. при неспазване разпоредбата на за условията и реда за превоз на опасни товари;
12. при нарушаване разпоредбите на закон или международен договор, по който Република България е страна;
13. при нарушаване на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка и осигуряване с провизии на екипажа на кораба.
(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Капитанът на пристанището задържа или забранява влизането в пристанището на танкер, превозващ като товар повече от 2000 т нефт в наливно състояние, ако на борда няма свидетелство по .
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Задържането продължава до отстраняването на причините, които са го предизвикали.
Задължителни правила
Чл. 363а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава задължителни правила относно:
1. осигуряването на свободна практика;
2. спазването на правилата за радиообмен;
3. използването на пилотски услуги и спазване указанията на трафик-контрола за движение в районите на пристанищата;
4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) използване на влекачи в районите на пристанищата;
5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) използване на котвените стоянки;
6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) товарене, разтоварване, деклариране и маркиране на опасни и специални товари;
7. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) осигуряване предпазването на околната среда от замърсяване от кораби;
8. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) противопожарна безопасност;
9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) снабдяването на корабите с горивно-смазочни материали.
Забрана за отплаване на кораб
Чл. 364. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Капитанът на пристанище може да забрани отплаването на кораб, независимо от знамето, под което плава, или да задържи намиращ се в пристанището товар по искане на орган на изпълнителната или съдебната власт за обезпечаване събирането на дължими данъци, акцизи, митни сборове, такси, глоби или имуществени санкции.
(2) Забраната за отплаване, съответно задържането на товара продължава до отстраняване на причините, които са предизвикали налагането й, или до представяне на гаранция съгласно и от Закона за задълженията и договорите.
(3) Капитанът на пристанището се произнася по искането за налагане на забрана за отплаване на кораб в деня на постъпване на искането.
(4) Заповедта, с която се налага забрана за отплаване, подлежи на предварително изпълнение.
(5) Заповедта, с която се налага забрана за отплаване, подлежи на обжалване по реда на .
Арест на търговски кораб, който се намира в българско морско пристанище
Чл. 364а. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Търговски кораб, който се намира в българско морско пристанище, независимо от знамето, под което плава, може да бъде арестуван само за обезпечаване на морски иск по смисъла на чл. 1, ал. 1 от (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 7 от 2001 г.) (ДВ, бр. 10 от 2012 г.).
(2) Не се допуска арест на намиращ се в българско морско пристанище военен кораб или държавен кораб, използван с нетърговска цел.
(3) Арестуването и освобождаването от арест на кораб се извършва от капитана на пристанището, в което се намира корабът, в изпълнение на съдебен акт.
(4) Арест се постановява при спазване на условията, предвидени в , от:
1. първоинстанционния или въззивния български съд, пред който делото по морския иск е висящо;
2. окръжния съд по местонахождението на кораба - при обезпечаване на бъдещ морски иск.
(5) Освобождаването от арест се постановява при условията и по реда на чл. 4 от .
(6) Търговски кораб, който вече е бил арестуван и освободен от арест или по отношение на който вече е предоставена гаранция за обезпечаване на морски иск, независимо от държавата, в която това е извършено, не може повторно да бъде арестуван за същия иск освен в случаите по чл. 5, ал. 1 от . По отношение на всеки друг кораб, който би могъл да бъде обект на арест за същия иск, се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от.
Арест на кораб, който се намира в българско речно пристанище (Загл. изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.)
Чл. 365. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Търговски кораб, който се намира в българско речно пристанище, независимо от знамето, под което плава, може да бъде арестуван само за обезпечаване на предявен или бъдещ иск с предмет:
1. парично вземане за:
а) обезщетяване на вреди, причинени в резултат на експлоатацията на кораба, в т. ч. на причинена на сушата или по вода смърт или телесна повреда;
б) обезщетяване на вреди, причинени вследствие на замърсяване или опасност от замърсяване на речната околна среда (включително крайбрежието) от кораб, както и на разходите, направени за предотвратяване, ограничаване или отстраняване на последиците от такова замърсяване;
в) разходи, направени за проведено спасяване, в т. ч. на кораб, представляващ сам по себе си или заради товара, който превозва, опасност за речната околна среда;
г) разходи, направени за изваждане, преместване, възстановяване, разрушаване или обезвреждане на потънало имущество;
д) разходи, направени за съхранение на изоставен кораб и за издръжката на екипажа му;
е) пилотаж, буксировка (влачене или тласкане), корабно снабдяване, бункероване или други услуги, предоставени на кораба във връзка с неговата експлоатация, управление, съхранение или поддръжка;
ж) пристанищни такси;
з) заплати и други суми, дължими на членове на корабния екипаж във връзка с работата им на кораба, включително разходи по репатриране и суми за социално осигуряване, плащани от тяхно име;
и) дисбурсментски разходи, направени от името на корабопритежателя;
к) застрахователни премии по отношение на кораба;
2. парично вземане, произтичащо от:
а) обща авария;
б) превозния договор;
в) договор за строеж, реконструкция, ремонт, промяна на предназначението или оборудването на кораб;
3. спор относно правото на собственост или владението върху кораба, както и относно използването или наемането му, в т. ч. спор, произтичащ от договора за покупко-продажба, и спор между съсобствениците във връзка с наемането на корабен екипаж или поделянето на печалбите от кораба;
4. ипотека или друга вещна тежест върху кораба.
(2) Не се допуска арест на намиращ се в българско речно пристанище военен кораб или държавен кораб, използван с нетърговска цел.
(3) Арестуването и освобождаването от арест на кораб се извършва от капитана на пристанището, в което се намира корабът, в изпълнение на съдебен акт.
(4) Арест се постановява при спазване на общите изисквания на обезпечителното производство по реда на от:
1. първоинстанционния или въззивния български съд, пред който делото по иска по ал. 1 е висящо;
2. окръжния съд по местонахождението на кораба - при обезпечаване на бъдещ иск.
(5) Освобождаването от арест се постановява при:
1. отпадане на основанието за арестуване на кораба;
2. представяне на гаранция съгласно и от Закона за задълженията и договорите.
Изместване на кораб, по отношение на който е постановено задържане, забрана за отплаване или арест
Чл. 365а. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) В случаите по с цел да се обезпечат безопасността на корабоплаването и нормалната работа в пристанището и при условие, че задържаният кораб е годен за плаване, капитанът на пристанището може да разпореди изместването му на безопасно място в пристанището или на рейд, където той да остане в плаващо състояние до отстраняване на причините, предизвикали задържането. Заповедта за изместване подлежи на предварително изпълнение.
(2) В случаите по , и със заповедта, с която постановява забрана за отплаване, съответно арест, капитанът на пристанището определя и безопасно място в пристанището или рейд, където корабът трябва да остане в плаващо състояние до отмяната на обезпечителната мярка, за да не пречи на корабоплаването и на нормалната работа в пристанището.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" не носи отговорност за разходите, направени във връзка с изместването на кораб по реда на ал. 1 и 2.
Изместване на негоден за плаване кораб
Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Изпълнителната агенция "Морска администрация" може да нареди на физически или юридически лица изместването на подходящо място на негоден за плаване кораб, където той може да остане в плаващо или неплаващо състояние, за да не пречи на корабоплаването.
(2) Агенцията не носи отговорност за последствията, настъпили във връзка с изместването на кораба.
Нареждане за участие в спасяване
Чл. 367. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Изпълнителната агенция "Морска администрация" може да задължава намиращите се кораби и лица в пристанището да предоставят своите плаващи или други технически средства за спасяване на търпящи бедствие кораби и хора.
Определяне и ползване на места за убежище на кораби
Чл. 367а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" обявява местата за убежище на кораби.
(2) Условията и редът за определяне на местата за убежище на кораби и за ползването им се уреждат с наредбата по .
Санкции за нарушения
Чл. 368. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Правилник за Изпълнителната агенция "Морска администрация" (Загл. изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.)
Чл. 369. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.)
Инспекторат
Чл. 370. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Инспекторатът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" упражнява контрола по .
(2) Лицата по са длъжни да изпълняват разпорежданията и да оказват пълно съдействие на инспекторите на Изпълнителна агенция "Морска администрация" при изпълнение на служебните им задължения. Разпорежданията на инспекторите са задължителни и спрямо корабите по .
(3) Инспекторите се легитимират с идентификационна инспекторска карта, образецът на която отговаря на изискванията, приложими в Европейския съюз, и притежават личен печат.
(4) Идентификационната инспекторска карта се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и съдържа данни на български и английски език относно:
1. наименованието на администрацията, издаваща картата;
2. трите имена на притежателя на картата;
3. снимка и подпис на притежателя;
4. правното основание за извършване на инспекцията.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.)
(6) За изпълнение на правомощията по този кодекс инспекторите на Изпълнителна агенция "Морска администрация", осъществяващи контрола, трябва да са морски лица с необходимата правоспособност.
Униформено облекло
Чл. 370а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите на Изпълнителна агенция "Морска администрация", определени със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", носят униформено облекло.
(2) Със заповедта по ал. 1 се определят видът на униформеното облекло, както и редът за носенето му.
Условия и ред за приемане на отпадъци
Чл. 371. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Условията и редът за предаване и приемане на отпадъци - резултат от корабоплавателната дейност и корабните товари, се уреждат с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Бюлетин и статистика
Чл. 372. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава бюлетин, в който се публикуват задължителни разпореждания, циркуляри, национални и международни актове от областта на корабоплаването.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" обобщава информацията от своята дейност, както и информацията, съдържаща се в регистрите, водени от администрацията, в единна база от данни, която може да се ползва според задълженията, произтичащи от международни договори, страна по които е Република България.
Информация относно безопасността на морските кораби
Чл. 372а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" поддържа база данни за корабите, плаващи под българско знаме, която съдържа:
1. данните за кораба (име, ИМО номер);
2. датите на извършване на прегледите, включително допълнителните и допълващите прегледи, ако има такива, и на одитите;
3. признатите организации, участвали в издаването на свидетелството и в класификацията на кораба;
4. компетентният орган, извършил проверка на кораба съгласно разпоредбите за държавен пристанищен контрол, и датите на проверките;
5. резултатите от проверките в рамките на държавния пристанищен контрол (нередности: "да" или "не", задържане: "да" или "не");
6. информацията за морски произшествия;
7. информацията за корабите, които през предходните 12 месеца са отписани от регистрите на корабите на Република България.
(2) Информацията по ал. 1 се събира, поддържа, осъвременява и използва с цел изпълнение на задълженията на Република България като държава на знамето, повишаване на безопасността и предотвратяване на замърсяването от кораби, плаващи под българско знаме.
(3) Информацията по ал. 1 се публикува на на Изпълнителна агенция "Морска администрация".
(4) Информацията по ал. 1, т. 4 и 5 се предоставя на Изпълнителна агенция "Морска администрация" от корабопритежателите на кораби, плаващи под българско знаме, не по-късно от 7 дни от извършването на проверката.
Глава осемнадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (НОВА - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
Чл. 373. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Който наруши разпоредбите на или не поиска вписване на промяна на обстоятелствата по в предвидените срокове, се наказва с глоба или имуществена санкция от 50 до 500 лв.
Чл. 374. (1) (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 374, изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежател, който допусне корабът му да плава в нарушение на изискванията за безопасност и/или опазване на околната среда от замърсяване, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 50 000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Корабопритежател, който не предостави информацията по в предвидения срок, се наказва с глоба или имуществена санкция 500 лв., а при повторно нарушение - 1000 лв.
Чл. 375. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) Член на екипаж на кораб, който изпълнява служебните си задължения с концентрация на алкохол в дъха повече от 0,25 mg/l или в кръвта повече от 0,5 на хиляда или под въздействието на други упойващи вещества, се наказва с временно лишаване от право да заема длъжността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок 6 месеца и глоба 200 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и пилот, който извършва пилотско провеждане на кораб с концентрация на алкохол в дъха повече от 0,25 mg/l или в кръвта повече от 0,5 на хиляда или под въздействието на други упойващи вещества.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 наказанието е временно лишаване от право да заема длъжността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок една година и глоба 500 лв.
(4) Установяването на употребата на алкохол или други упойващи вещества се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 376. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитан на кораб, пилот или член на екипаж, който по време на изпълнение на служебните си задължения виновно предизвика корабокрушение или авария на кораба, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с временно лишаване от правото да упражнява дейността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от шест месеца до две години и с глоба от 200 до 1000 лв.
Чл. 377. (1) (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., предишен текст на чл. 377 - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Капитан на кораб, който не декларира превозването или не спазва правилата за превоз на опасни товари или на други товари, чието деклариране е задължително, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Капитан на кораб, който не изпрати уведомление, че корабът подлежи на задължителна разширена проверка, се наказва с глоба от 2500 до 5000 лв.
(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Капитан на кораб, който не изпрати или изпрати невярна информация за вида и обема на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, намиращи се на борда на кораба, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.
Чл. 378. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Капитан или член на екипажа на кораб, който наруши задължителните разпореждания на капитана на пристанището, отнасящи се за корабите, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв., а за повторно нарушение - от 200 до 5000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Капитан на кораб или член на екипажа, който виновно с действие или бездействие е допуснал корабът да плава в нарушение на изискванията за безопасност и опазване на околната среда от замърсяване или да бъде задържан по реда на контрола на корабите в пристанищата, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. и с лишаване от право за заемане на длъжността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от два месеца до една година.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) За повторно нарушение по ал. 2 наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. и лишаване от право за заемане на длъжността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от една до две години.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Когато нарушението по ал. 2 е извършено от служител на корабопритежателя, длъжностно лице от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от призната по този кодекс организация за извършване на прегледи, наказанието е глоба от 500 до 5000 лв., а за повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.
(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Капитан или член на екипажа на кораб, който допусне неправилно водене на корабния Дневник за нефтени операции или Дневника за корабните отпадъци, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
Чл. 379. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Капитан на кораб, който не спази районите за задължителен и незадължителен пилотаж в случаите, при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж, основанията за издаване на забрана за посещение на кораби, определянето на местата за приставане на кей и за извършване на товарни и разтоварни операции в нарушение на изискванията за безопасност или на места, които не отговарят на тези изисквания, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.
Чл. 380. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Корабопритежател, който наеме на работа на кораб лице, непритежаващо изискваната за тази длъжност правоспособност, както и лице, което управлява кораб или изпълнява друга длъжност на кораб, без да притежава изискваната за това правоспособност, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.
(2) Който състави или използва неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ, свързан с придобиването на правоспособност по този кодекс, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв. и лишаване от право да заема длъжност на кораб за срок от пет години.
(3) Капитан на кораб, който наруши правилата за предпазване от сблъскване, правилата за крайбрежното плаване, правилата за плаване по р. Дунав или за плаване в акваторията на пристанищата, се наказва с глоба от 50 до 250 лв.
Чл. 381. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Който наруши други разпоредби на този кодекс се наказва с глоба или с имуществена санкция от 20 до 500 лв.
(2) Който не изпълни или наруши законно разпореждане на Изпълнителна агенция "Морска администрация", се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 до 250 лв.
(3) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Който наруши подзаконови нормативни актове по прилагането на този кодекс и за нарушението не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба или имуществена санкция от 400 до 2000 лв.
Чл. 382. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Който не изпълни или наруши изискванията на , се наказва с глоба от 1000 до 2500 лв.
(2) Който не изпълни или наруши изискванията на , се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(3) Който не изпълни или наруши изискванията на , се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв.
Чл. 382а. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Който наруши изискването на , се наказва с глоба или с имуществена санкция от 50 000 до 250 000 лв.
Чл. 383. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) За маловажни случаи на нарушения на разпоредбите на този кодекс може да се налага глоба с фиш от 10 до 50 лв. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа данни за самоличността на служителя, който е наложил глобата, за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от служителя, който е наложил глобата, и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата и се изпраща за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на . На нарушителя се дава копие от фиша, като глобата по него се заплаща преди отплаването на кораба от виновното лице или от негово име чрез агента на кораба.
(2) На лице, което оспорва извършеното от него нарушение, размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.
(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" оправомощава длъжностните лица, които могат да налагат глоба с фиш.
Чл. 383а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Който не изпълни или наруши изискванията на , се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба или имуществена санкция от 30 000 до 50 000 лв.
Чл. 383б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Корабопритежателят на кораб с бруто тонаж 300 или повече, плаващ под българско знаме, който няма застраховка за морски искове за кораба, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба или имуществена санкция от 25 000 до 40 000 лв.
Чл. 383в. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) (1) Налага се имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. на превозвач по договор за превоз на пътници по смисъла на , който:
1. не изпълни задължението си по да издаде билет на пътника или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;
2. не изпълни задължението си по относно недискриминационно прилагане на обявените тарифи или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;
3. не изпълни някое от задълженията си по или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;
4. не изпълни задължението си по или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;
5. не осигури възможност на лице с увреждания или лице с намалена подвижност да упражни правото си на избор по или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на задължението, да извърши това;
6. поиска заплащане за превоза на лицето, което придружава лице с увреждания или лице с намалена подвижност, и по този начин наруши разпоредбата на или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на свои задължения по Регламента, да извърши това;
7. не изпълни или не изпълни в установения срок някое от задълженията си по или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да не го изпълни в установения срок;
8. не изпълни някое от задълженията си по относно установяването, поддържането, оповестяването и съобщаването на Изпълнителна агенция "Морска администрация" на правила за достъп до превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, както и на придружаващите ги лица, или установи, или поддържа дискриминационни условия за достъп до превоз на такива лица;
9. не изпълни някое от задълженията си по или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;
10. не изпълни задължението си по относно предоставянето на безплатна помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност в пристанището, включително при качване и слизане, и на борда на кораба, или поиска заплащане за оказаната помощ, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да поиска заплащане за помощта;
11. не изпълни някое от задълженията си по или предостави помощ на лице с увреждания или на лице с намалена подвижност в пристанището, включително при качване и слизане, и на борда на кораба по начин, който не позволява на това лице да се качи, да слезе и да пътува на борда на кораба, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на някое от тези задължения, да не го изпълни или да го изпълни по неподходящ начин;
12. не изпълни някое от задълженията си по ;
13. не изпълни някое от задълженията си по относно установяването на процедури за обучение и инструктаж, провеждане на обучение или инструктаж на служителите в съответствие с Приложение IV на Регламента и относно поддържане уменията на служителите, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на някое от тези задължение, да не го изпълни;
14. не изпълни задължението си по или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;
15. (нова - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) не изпълни или не изпълни в установения срок задължението си по относно предоставянето на информация в случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да не го изпълни в срок;
16. (нова - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) не изпълни или не положи дължимата грижа при изпълнението на задължението си по относно предоставянето на информация в случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да не положи дължимата при изпълнението му грижа;
17. (нова - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) не изпълни задължението си по относно предоставянето на информация при отмяна на пътуването или закъснение при заминаването на лица с увреждания или лица с намалена подвижност в достъпна за тях форма, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;
18. (нова - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) не изпълни някое от задълженията си по или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на някое от тези задължения, да не го изпълни;
19. (нова - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) не изпълни, не изпълни в установения срок или по установения начин някое от задълженията си по или по или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на някое от тези задължения, да не го изпълни, да не го изпълни в установения срок или по установения начин;
20. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) не изпълни някое от задълженията си по за предоставяне на информация относно правата на пътниците, произтичащи от Регламента, и за връзка с Изпълнителна агенция "Морска администрация" или предостави тази информация в неподходяща форма;
21. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) не изпълни задължението си по относно създаването и поддържането на достъпен механизъм за разглеждане на жалби.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) Глоба, съответно имуществена санкция в размера по ал. 1, се налага и на лицето, на което превозвачът по договор за превоз е поверил изпълнението на някое от задълженията си по , , , , , , , , - и .
Чл. 384. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Установяването на нарушенията и налагането на наказанията по този кодекс се извършват по реда на .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Нарушенията на този кодекс се установяват с актове, които се съставят от длъжностни лица в Изпълнителна агенция "Морска администрация", определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Акт се съставя и при всяко писмено уведомяване на Изпълнителна агенция "Морска администрация" от капитана на кораба за извършени по време на плаване от членове на екипажа нарушения. Възражения по акта могат да се правят при връчването му или допълнително пред административнонаказващия орган в срок до 48 часа след връчването.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от оправомощено от него длъжностно лице в срок до 24 часа след изтичането на срока за възражения, освен ако случаят представлява фактическа или правна сложност.
(4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) С наказателното постановление може да се определи и парично обезщетение до пълния размер на причинените вреди.
(5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) По отношение на корабопритежателя наказателното постановление се смята за връчено с връчването му на капитана на кораба или на корабния агент.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Срокът по от Закона за административните нарушения и наказания започва да тече от завръщането на нарушителя в Република България.
(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 09.10.2012 г.)
Чл. 385. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2015 г.) (1) За обезпечаване събирането на глобата или на имуществената санкция, наложена по тази глава, на кораба, независимо от собствеността му, се забранява отплаване едновременно със съставяне на акта за установяване на нарушението.
(2) За обезпечаване събирането на обезщетение, определено по реда на тази глава, корабът, независимо от собствеността му, се арестува по реда на или .
Допълнителни разпоредби
(Предишна Глава XVIII - ДВ, бр. 85 от 1998 г.)
§ 1. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) По смисъла на този кодекс:
1. "" е плавателен съд, който е оборудван и се използва с търговска цел за улов или за улов и преработка на риба или други рибни ресурси.
2. "" е всеки кораб, включително високоскоростен плавателен съд, по смисъла на Международната конвенция за безопасността на човешкия живот по море (SOLAS), който превозва повече от 12 пътници.
3. "" на морско лице е ограничаване на правата по смисъла на от Закона за административните нарушения и наказания.
4. "" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание глоба за същото по вид нарушение, а в случаите, когато на нарушителя е наложено наказание временно лишаване от право да упражнява определена професия - в едногодишен срок от датата на изтърпяване на това наказание.
5. "" е 1852 м.
6. (изм. - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) "" е плаване в териториалното море на Република България.
7. "" е оборудване на кораба с изискващите се за него технически средства, горива и материали, както и надлежното му комплектуване с екипаж с оглед осигуряване на безопасно корабоплаване, опазване на човешкия живот по море и надеждния превоз на товари и пътници.
8. "" е парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море.
9. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) "" е физическо лице, заемащо длъжност на кораб или на брега и притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по .
10. "" е разстоянието от повърхността на водата до най-ниската точка на кораба.
11. "" е квалифицирано лице, упълномощено да извършва прегледи и освидетелстване на кораб или товар.
12. "" са превозите с нетърговска цел на военни товари, техника или войски за нуждите на отбраната.
13. "" е търговската репутация, доказана с препоръки от постоянни партньори или браншови организации, в които превозвачът членува, а ръководителите на транспортната дейност не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват съответната дейност.
14. "" означава, че превозвачът разполага с достатъчно ресурси, с които да гарантира нормалното стартиране и функциониране на транспортното предприятие.
15. "" означава, че лицата, които постоянно ръководят транспортната дейност на превозвача, имат необходимите познания и квалификация, изискващи се по действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна.
16. "" е комплексно качество на кораба по отношение на корпуса, стъкмяването и екипажа, позволяващо му да плава в райони и метеорологични условия в съответствие с класа му, когато има такъв, както и да извършва дейността, за която е предназначен, без да се излага на опасност превозваният товар или животът на екипажа и пътниците.
17. "" е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.
18. "" са аварийни случаи или други събития, свързани с кораб, с член на екипажа или пътниците му, довели до корабокрушение, човешки жертви, тежки или средни телесни повреди, сблъскване, пожар, взрив, засядане, допиране до дъното, повреди по корпуса, надстройките и механизмите, замърсяване на околната среда и други.
19. "" са:
а) (изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) физически лица, граждани на страна - членка на Европейския съюз, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България;
б) (изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) до датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз, физическите лица, граждани на страна - членка на Европейския съюз, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, с разрешение за осъществяване на дейност по трудово правоотношение, издадено от Министерството на труда и социалната политика;
в) юридическо лице, регистрирано по реда на .
20. "" е договор, сключен между компетентните власти и превозвач за предоставяне на транспортни услуги в съответствие с потребностите на пазара.
21. "" е налице при възникване на заплаха за финансовото състояние на значителен брой превозвачи, извършващи речен и морски превоз, свързано с траен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето на клиентите, и предвижданията не сочат съществени и трайни подобрения.
22. "" е вътрешен превоз на пътници и товари между пристанища, разположени на територията на Република България, от регистриран превозвач.
23. "" е задължението на превозвач да прилага цени и условия, които са в разрез с търговския му интерес, но са определени от компетентни органи по съответния ред, съгласно действащото законодателство.
24. "" е собственик на плавателно средство, посочен като такъв в регистъра на корабите.
25. "" е лице, наело кораб за определен срок по договор за беърбоут чартър.
26. "" е морско лице с познания за корабоплавателните условия по р. Дунав и притежаващо необходимата квалификация да води кораба през определени участъци от реката.
27. "" е заплаха за здравето и живота на хората, намиращи се на борда на оказващ помощ кораб, и за целостта на самия кораб, която би довела до масови, трайни или непоправими щети.
28. "" е нивото на водната повърхност на река, езеро или море, измерено в определени моменти от денонощието по височината на водния стълб във водомерен пост, отнесено към нулата на водоотчета (водомерния пост).
29. "" е налице, когато един или повече плавателни съдове влачат или тласкат друг съд, при условие че извършват търговска дейност, а не спасителна операция.
30. "" са корабът, стоката и навлото.
31. "" означава кораб, употребяван за научни, учебни, културни, спортни, противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за пилотаж, за упражняване на надзор, за разбиване на ледове, за търсене и спасяване, за ликвидация на последствия и щети от погинало имущество.
32. "" означава напълно или частично потънало или заседнало имущество (кораб, част от кораб, предмет от корабно стъкмяване), товари и/или друго имущество, намиращо се трайно на морското или речното дъно или изхвърлено на брега.
33. "" означава свързани борд до борд кораби, при което никой един от тях не се намира пред или след кораба, осигуряващ движението на групата.
34. (нова - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) "" са всички действия, предприети след настъпване на произшествие с цел да се предотвратят или ограничат щетите от замърсяване с нефт или нефтени продукти.
35. (нова - ДВ, бр. 85 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) "" е налице, когато за кораби, които не попадат в обхвата на международните конвенции:
а) издадените от Изпълнителна агенция "Морска администрация" корабни документи не се намират на борда на кораба;
б) по време на плаване не се намира на борда на кораба валиден документ за правоспособност на член на екипажа, когато такъв се изисква;
в) не е маркирано аварийно-спасителното оборудване на кораба;
г) маркировката и надписите по корпуса на кораба са нечетливи или липсват;
д) липсва екипажен списък, когато такъв се изисква;
е) корабните дневници са водени непълно или некоректно;
ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) националното знаме е повредено, износено или липсва;
з) (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) извършване на риболовна дейност по фарватера или на места, създаващи препятствие за маневриращите кораби.
36. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) "" е всякакъв въглеводороден минерален нефт, включително смазочни масла, използвани или които ще бъдат използвани при експлоатирането или задвижването на кораб, както и всички остатъци от такива продукти.
37. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) "" по смисъла на представлява застраховка със или без самоучастие, в т.ч. застраховка за вреди от вида, обичайно предлаган от членовете на Международната група на клубовете "Пи енд Ай" (International Group of P&I Clubs), както и други ефективни форми на застраховане (включително доказано самозастраховане) или финансови обезпечения, предоставящи сходни условия за гарантиране изпълнението на задължението за обезщетяване на причинените вреди.
38. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) "" е организация, която е призната в съответствие с на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (ОВ, L 131/11 от 28 май 2009 г.).
39. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) "" са задължителни свидетелства, издадени съгласно съответните конвенции на Международната морска организация.
40. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) "" е одит, осъществен в съответствие с разпоредбите на Резолюция A.974 (24), приета от Асамблеята на Международната морска организация на 1 декември 2005 г.
41. (нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) "" е обезпечителна мярка, състояща се в задържане на кораб в пристанището за обезпечаване на публично вземане по .
42. (нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г.) "" е обезпечителна мярка, състояща се в задържане или ограничаване преместването на търговски кораб за обезпечаване на предявен или бъдещ морски иск по смисъла на чл. 1, ал. 1 от , съответно на иск по
§ 2. (Предишен чл. 370 - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Този кодекс влиза в сила от 1 януари 1971 г. и отменя:
1. Указа за търговското корабоплаване на Народна република България от 1953 г. относно морския транспорт.
2. Указа за администрацията на пристанищата и крайбрежията от 1952 г.
Български граждани, които са придобили до влизането на този кодекс в сила кораби до 40 бруто регистър-тона, запазват правото си на собственост.
Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта и съобщенията.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) Българските кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, трябва да бъдат снабдени с акт за националност до 31 декември 2004 г.
§ 3. (Нов - ДВ, бр. 113 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Разпоредбите на , и влизат в сила от 1 януари 2007 г.
§ 4. (Предишен чл. 370 - ДВ, бр. 85 от 1998 г., в сила от 01.10.1998 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен § 2 - ДВ, бр. 113 от 2002 г.) (1) Този кодекс влиза в сила от 1 януари 1971 г. и отменя:
1. Указа за търговското корабоплаване на Народна република България от 1953 г. относно морския транспорт.
2. Указа за администрацията на пристанищата и крайбрежията от 1952 г.
(2) Български граждани, които са придобили до влизането на този кодекс в сила кораби до 40 бруто регистър-тона, запазват правото си на собственост.
-------------------------
Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта.
Кодексът е приет от V Народно събрание на 24 юни 1970 г., обнародван е в "Държавен вестник" и е подпечатан с държавния печат.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 41 ОТ 2001 Г.)
§ 4. Навсякъде в кодекса думите "Народна република България" се заменят с "Република България", думите "Министерство на народната отбрана" се заменят с "Министерство на отбраната", думите "министърът на транспорта" се заменят с "министърът на транспорта и съобщенията" и думите "Държавната инспекция по корабоплаване" се заменят с "Изпълнителната агенция "Морска администрация".
(ОБН. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
§ 1. В заглавието на кодекса думата "мореплаване" се заменя с "корабоплаване".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 192. Навсякъде в кодекса:
1. думите "мореплаване" и "мореплаването" се заменят съответно с "корабоплаване" и "корабоплаването";
2. думите "хранение" и "хранението" се заменят съответно със "съхраняване" и "съхраняването";
3. думите "отстъпи от" и "отстъпи от него" се заменят съответно с "развали" и "го развали";
4. думите "териториални води", "териториалните води", "вътрешни и териториални води", "вътрешни или териториални води", "вътрешни или в териториални води", "вътрешните или териториални води" се заменят съответно с "териториално море", "териториалното море", "вътрешни води и териториално море", "вътрешни води или териториално море", "вътрешни води или в териториално море", "вътрешните води или териториалното море".
§ 193. Всички текстове на кодекса се номерират съгласно .
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 27.09.2005 Г.)
§ 16. Подзаконовите нормативни актове, които уреждат признаването на професионална квалификация и/или правоспособност за упражняване на регулирана професия, придобити в държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се издават или допълват в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.
§ 17. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на , и , които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 87 ОТ 2005 Г.)
§ 14. Навсякъде в кодекса думите "министърът на транспорта и съобщенията" и "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят съответно с "министърът на транспорта" и "министъра на транспорта", думите "Министерството на транспорта и съобщенията" се заменят с "Министерството на транспорта", а думата "лицензия" се заменя с "лиценз".
§ 15. Разпоредбата на влиза в сила от 1 януари 2006 г.
§ 16. Разпоредбите на - влизат в сила от 1 януари 2007 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 124. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на , относно , която влиза в сила от 1 януари 2007 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 104 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 27.12.2005 Г.)
§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на и, в частта му "пристанищни приемни съоръжения за отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност", относно и , , относно в частта му "пристанищни приемни съоръжения за отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност", относно , и, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 13. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. дял трети, и - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , и , както и , , , , , и - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. , който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. , който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 62 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 20. Този влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на и , които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 71 ОТ 2008 Г.)
§ 11. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" поема активите и пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация".
(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" се уреждат при условията и по реда на от Кодекса на труда.
(3) Служебните правоотношения с държавните служители на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" се уреждат при условията и по реда на от Закона за държавния служител.
§ 12. (1) Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" поема активите и пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция "Морска администрация", свързани с изпълнението на функциите по .
(2) Трудовите правоотношения с работниците и служителите на Изпълнителна агенция "Морска администрация", свързани с изпълнението на функциите по , се уреждат при условията и по реда на от Кодекса на труда.
(3) Служебните правоотношения с държавните служители на Изпълнителна агенция "Морска администрация", свързани с изпълнението на функциите по , се уреждат при условията и по реда на от Закона за държавния служител.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. - ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)
§ 68. (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на , и , които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник" и - , - относно ал. 3, - , - , , - , , т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" - относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12 и - , които влизат в сила от 1 януари 2010 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 85 ОТ 2010 Г.)
§ 32. Навсякъде в кодекса думите "министъра на транспорта" и "министърът на транспорта" се заменят съответно с "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията", а думите "Министерството на транспорта" се заменят с "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията".
Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2011 Г.)
§ 38. въвежда изискванията на на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (ОВ, L 131/47 от 2009 г.), на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 131/114 от 2009 г.), на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно застраховката на корабособствениците за морски искове (ОВ, L 131/128 от 2009 г.) и на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно спазването на изискванията за държавата на знамето (ОВ, L 131/132 от 2009 г.).
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2011 Г.)
§ 41. Разпоредбите на относно и на относно - влизат в сила от 1 януари 2012 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ
(ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)
§ 84. (В сила от 18.05.2012 г.) В срок до един месец от обнародването на този закон в "Държавен вестник":
1. Министерският съвет привежда в съответствие с този закон;
2. компетентните органи привеждат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с този закон.
§ 85. (1) Правоотношенията с лицата от администрациите по , , , , , , , , , и се уреждат при условията и по реда на от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.).
(2) С акта за назначаването на държавния служител се:
1. присъжда определения в минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;
2. определя индивидуална основна месечна заплата.
(3) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 2 се осигуряват в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(4) Министерският съвет да извърши необходимите промени по извънбюджетната сметка на Държавен фонд "Земеделие", произтичащи от този закон.
(5) Органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса да извършат необходимите промени по съответните бюджети, произтичащи от този закон.
(6) Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.
§ 86. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък.
(2) В брутната заплата по ал. 1 се включват:
1. основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
§ 87. влиза в сила от 1 юли 2012 г. с изключение на , който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 09.10.2012 Г.)
§ 19. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ
(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)
§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на , който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и , , , и , които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.
Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2013 )
§ 17. Навсякъде в кодекса думите "български кораб" се заменят с "кораб, плаващ под българско знаме".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2013 )
§ 18. Заварените висящи производства по искания за задържане на кораб по реда на или се довършват по досегашния ред.
