Анализ на Фондация “Приложни изследвания и комуникации"

С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. пред обществото и икономиката на страната се разкриват нови възможности за просперитет и развитие. Първите седем години от членството на България в ЕС ще определят характера на българската иновационна система. Прилаганата правителствена иновационна политика и финансовите инструменти за нейното изпълнение през периода 2007 – 2013 г. ще имат решаващ ефект върху дългосрочната структура и конкурентоспособността на българската икономика.

Иновации.бг 2007 анализира състоянието на националната иновационна система и прави препоръки за подобряване на иновационния потенциал на българската икономика. Поради важността на финансовите инструменти на ЕС за развитието на иновационния капацитет на България тазгодишният доклад прави преглед на европейската иновационна политика и възможностите, които тя предоставя пред България. Следвайки установената методология от предходното издание, Иновации.бг 2007 анализира динамиката в развитието на националната иновационна система през последната година и възможностите за нейното развитие през 2007 г. на базата на пет групи показатели:

• съвкупен иновационен продукт;
• предприемачество и иновационни мрежи;
• инвестиции и финансиране на иновациите;
• човешки капитал за иновации;
• информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

Тази година анализът е обогатен със специален индекс на иновативността на българските предприятия, базиран на резултатите от годишните проучвания на Европейския иновационен център, и с профил на българските иновативни фирми въз основа на панелни данни и по-дълбока статистическа обработка.

Индексът на иновативността на българските предприятия показва, че голяма част от тях (над 65 %) не са въвеждали никакви иновации през последната година. Основната част от българските иновативни предприятия (около 24 % от всички фирми) реализират стойности на индекса под 40, като средният претеглен индекс на иновативност на българските предприятия за 2006 г. е 10,2. Това е израз на ниската способност за съчетаване на няколко типа иновации и на въвеждането предимно на иновации с ниска степен на новост от българските предприятия (само за фирмата или за националния, но не и за международния пазар). Средната стойност на индекса за иновативните фирми е 56,1. Високоиновативните български фирми, или фирмите, които реализират индекс над средния – 56,1, са под 4% от всички български предприятия.

През последната година българската икономика подобрява своя съвкупен иновационен продукт, като очакванията са възходящата тенденция да се запази и през 2007 г. предвид предстоящото присъединяване на страната към Европейския съюз. Основният двигател е иновационният продукт, но успоредно с него нараства и научният продукт на страната. Повишаването на иновационната и научноизследователската активност все още не е довело до развитие на технологичния продукт, но макар и слаби, вече съществуват признаци за раздвижване и в тази област. Все още обаче, развитието на националната иновационна система е в ранен стадий, което най-ярко проличава от сравнително ниските резултати при съпоставяне със средните равнища в Европейския съюз. Предвижданията за първата година от членството на България в ЕС са за засилване на положителното развитие към разширяване на иновационната активност на предприятията, подобряване на технологичната им обезпеченост и нарастване на научната дейност.

• Иновационен продукт. Делът на иновативните предприятия в България постепенно се увеличава, като по последни официални оценки е около 16 % от всички фирми, но все още остава далеч от средното за ЕС равнище. Секторите от икономиката, които са подложени на най-силна международна конкуренция и навлизане на чуждестранни капитали, като финансовото посредничество, компютърните технологии, НИРД, инженерните и консултантските услуги и добивната промишленост, бележат най-голям ръст на иновативните предприятия и относително най-малко изоставане от съответните равнища за ЕС. Обратното важи за регулираните монополи в секторите електроенергия, газ и вода, а също транспорт, складиране и съобщения. Сравнително скромният дял на иновативните предприятия в българската икономика е свързан и с ниската технологична интензивност на националното стопанство– България изостава повече от пет пъти от лидерите сред новите страни членки (Унгария, Чехия и Естония) по дял на износа на високотехнологични продукти. Българските иновативни фирми са на етап на развитие или оперират на пазари, при които капиталовата интензивност изпреварва иновационната, поради което иновационната им дейност се характеризира, на първо място, със закупуването на машини и оборудване, което се допълва с обучение на персонала. Научноизследователската и развойната дейност идват на второ място, като само 30 % от иновативните (т.е. под 5 % от всички) фирми я споменават като своя иновационна дейност. Обогатяването на асортимента, разширяването на пазара и осигуряването на съответствие с международни стандарти трайно повишават своята тежест като ефект от иновационната дейност за българските иновативни предприятия. Относително най-съществената пречка, която българските иновативни предприятия срещат пред своята иновационна дейност в сравнение с предприятията в ЕС, е липсата на подходящи източници за финансиране.
• Технологичен продукт. Технологичният продукт на България е на около 50 % по-ниско равнище, отколкото в страните от ЕС-10. Патентната активност на български изобретатели пред Българското патентно ведомство намалява, но бележи увеличение пред американската и европейската патентна администрация. Броят на защитените патенти обаче остава далеч под средните за ЕС-10 нива, които от своя страна са ниски по международните стандарти. Българските патенти се подават и защитават от индивидуални заявители, което ги прави уязвими от заобикаляне на международния пазар, а икономическият им ефект върху българската икономика не може да бъде значим. Търсенето и предлагането на технологичния пазар в България остават ниски. Защитата на интелектуалната собственост се определя от местните и международните предприятия като незадоволителна, а в сравнение със страните от ЕС-15 тя е около два пъти по-слаба. Въпреки признаците за повишаване на патентната активност на българските изобретатели, ако тя се запази устойчиво на равнища под средните за ЕС-10, България се изправя пред сериозна заплаха да остане извън глобалните технологични потоци и риск от ограничаване на дългосрочния ґ иновационен капацитет.
  
• Научен продукт. През последната година научният продукт на страната отбелязва ръст, но общото му равнище остава под средното за новите страни – членки на ЕС. България продължава да губи позиции по отношение на международната известност на научния си продукт. Броят на публикациите и цитатите в международни реферирани журнали на съпоставими страни като Словакия например нараства с по-бързи темпове от българските. Структурата на научния продукт се променя към приложни дисциплини по подобие на структурата на новите страни – членки на ЕС, но с по-бавни темпове. Запазва се висок делът на фундаменталните науки (химия, физика), докато клиничната медицина (тясно свързана с бързорастящия глобален сектор на биотехнологиите) е застъпена в много по-малка степен в сравнение с ЕС-15 и новите страни членки. Запазването на подобна структура не предполага съществено повишаване на технологичната и иновационната активност на научноизследователския сектор в България. Положителен знак в тази насока е нарастването на дела в публикациите от България на инженерните и технологичните науки до два пъти над този в ЕС-15. Рамковите програми на ЕС оказват съществено влияние върху публикационната активност и структурата на научния продукт в България. С тяхното действие и с подобряването на общото икономическо състояние на страната са свързани и положителните очаквания за развитието на научния продукт презследващите години.

С устойчивия растеж на икономиката през последните години продължава и тенденцията на подобряване на средата за предприемачество и бизнес в България. Макроикономическата стабилност в страната създаде необходимите условия за растеж на предприятията и установяването а продуктивни партньорства за иновации. Но пред доброто функциониране на иновационната система остават редица микроикономи чески пречки, чието премахване ще създаде допълнителна конкурентоспособност на българския бизнес в ЕС. Ако те бъдат бързо и успешно преодолени, очакванията са, че членството на България в ЕС ще доведе до повишаване на иновационното предприемачество.

• Предприемачество. Броят на новосъздадените фирми продължава да нараства, но остава под равнището за новите страни – членки на ЕС. Тенденцията за нарастване на дела на малките и средните за сметка на микропредприятията е признак за наличието на условия за фирмен растеж, които ще се подобряват с развитието на финансовите пазари през последните две години и получаването на по-лесен достъп до европейския пазар през 2007 г. Тромавите административни процедури и забавянето на ключови реформи като въвеждането на централен регистър на фирмите са основна пречка пред предприемаческите усилия на българите. В България регистрирането на фирма изисква 2 пъти повече процедури и три пъти повече време, отколкото в съседна Румъния.
  
• Иновационни мрежи и източници на информация. През последната година българските иновативни предприятия разширяват своето сътрудничество при разработването на нови продукти и процеси. Особено силна е тази тенденция при връзките с чуждестранни организации. През 2006 г. делът на предприятията, разработвали иновационен проект с външни организации, се е покачил с 6 п.п. спрямо 2004 г. Той обаче остава с около 7 п.п. под средното за ЕС-15 равнище. Българските иновативни предприятия придават най-голяма важност на разработването на иновационни проекти на своите клиенти и доставчици. През последната година се наблюдава и подобряване на отношението спрямо консултантските организации, което може би е предвестник на по-бързо развитие на индустрията в светлината на присъединяването на страната към ЕС. Интернет остава най-предпочитаният и използван източник на информация на българските предприятия.

Инвестициите в иновации в България остават предимно свързани с трансфера на знание от ЕС чрез преки чуждестранни инвестиции и внос на инвестиционни стоки. Разходите за НИРД са сравнително ниски (0,51 % от БВП), но бележат покачване, което се дължи на увеличени инвестиции от предприятията. Финансовата система на страната се развива бързо, но все още не предлага специфични инструменти за финансиране на иновациите. Очакванията са тенденцията за нарастване на инвестициите в иновации да се запази през следващите няколко години, движена отдопълнителното финансиране от фондовете на ЕС и повишаването наактивността на частния сектор.

• Инвестиции в НИРД. Разходите за НИРД в страната нарастват, но остават около 4 пъти по-ниски от средното за ЕС-15 равнище. Покачването им се дължи предимно на по-високата активност на предприятията и на капиталови разходи. Въпреки това структурата на разходите за НИРД в България се запазва силно дебалансирана. Делът на държавния сектор в тяхното финансиране и изпълнение е два пъти по-висок, отколкото на предприятията и висшето образование. В ЕС-15 на тях се пада под 1/5 от общите разходи за НИРД. Деветдесет процента от разходите за НИРД в България са за текущи нужди, предимно заплати и издръжка на персонал в държавния сектор. Притокът на финансиране на НИРД по линия на европейските фондове ще доведе до покачване на разходите за НИРД, но промяната в структурата на сектора ще зависи преди всичко от провежданата национална иновационна политика през следващите 2 – 3 години.
• Международен трансфер на иновации – преки чуждестранни инвестиции. Притокът на чуждестранни инвестиции се увеличава устойчиво и се запазва като основен източник за технологично обновление на страната. Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в брутокапиталообразуването в България през последните 8 години е около 40 % – два пъти по-висок, отколкото в страните от ЕС-8, а насищането на икономиката с чуждестранни инвестиции остава около 3 пъти по-ниско в сравнение със същата група страни. Най-голям дял от ПЧИ са насочени към най-иновативния сектор в страната – финансовото посредничество, и към складирането, транспорта, съобщенията и сделките с недвижими имоти. Делът на преработващата промишленост намалява, което може да бъде сигнал за влошаване на качествената структура и насищане на способността на икономиката да приема технологи чни новости. Очакванията ПЧИ да запазят своя ръст през първите години след приемането на страната в ЕС зависят от повишаването на абсорбционната способност на страната чрез европейските фондове.
• Финансиране на иновациите. Собствените средства на предприятията се запазват като основен източник за финансиране на тяхната иновационна дейност и през 2006 г., следвани от банките, местните и чуждестранните партньори. Най-голям ръст сред източниците за финансиране спрямо последното издание на Иновации.бг бележат банките и фондовете на ЕС. Очаква се тази тенденция да се засили с приемането на страната в ЕС и с по-нататъшното задълбочаване на финансовото посредничество в икономиката. Специализираните инструменти за финансиране на иновациите като например фондове за рисков капитал на практика са непознати за българските иновативни предприятия. Бурното развитие на местния капиталов пазар от последните 2-3 години, натрупването на средства в дългосрочни финансови инструменти (пенсионни фондове, застрахователни дружества) и навлизането на фондове и опит от ЕС се очаква да доведат до появата на първите национални рискови инструменти през 2007 – 2008 г.
  

Макар ефектът да е по-трудно измерим, в годините на преход човешкият капитал в България претърпя количествена и качествена амортизация, подобна на физическия. Особено силно беше засегната системата на средното образование и на специализираната заетост с НИРД. След 2002 – 2005 г. се наблюдава тенденция на подобряване във всички елементи на образователния продукт и заетостта с изключение на високотехнологи чните промишлени производства. Въпреки това тяхното представяне остава под равнището на ЕС-10 и ЕС-25.

• Научна кариера, заетост в НИРД и високотехнологичните отрасли. В сравнение с предходното издание на Иновации.бг през тази година се наблюдава първото голямо (ръст от 35 %) увеличение на новопридобилите докторска степен в България. Нараства и заетостта с НИРД, като водещ е секторът на българските предприятия (ръст от 30 % през последните две години). Засилва се специализацията на България в наукоемки исокотехнологични услуги, където заетостта остава над средното за ЕС-10 равнище, но се запазва изоставането на страната в областта на високотехнологи чните сектори на преработващата промишленост. Въпреки отбелязаните положителни тенденции в динамика равнището на заетост с НИРД и делът на завършилите докторантура в страната остават около два пъти по-ниски, отколкото в страните от ЕС-10, а делът на заетите с НИРД в държавния сектор е диспропорционално по-висок в България, отколкото в ЕС-10 и ЕС-15.
• Образователно равнище, качество на образователния продукт и обучение през целия живот. Образователното равнище в страната остава на относително по-ниско равнище в сравнение с ЕС-10 и ЕС-15, особено по отношение на средното образование. При висшето образование се забелязва застой, макар и на относително високо равнище, а в структурно отношение се повишава тежестта на точните и инженерните специалности, което е свързано със и подкрепя технологичното обновление на икономиката на страната. Все още делът на заетите, участващи в продължаващо обучение, е около 9 пъти по-нисък, отколкото в ЕС-15.

Информационните и комуникационните технологии навлизат все побързо в българските предприятия, но за момента капацитетът на инсталираните мощности не се използва напълно, особено в микропредприятията от традиционни сектори на икономиката. До голяма степен процесът на въвеждане на ИКТ решения в предприятията е административно-еволюционно обусловен. Очаква се 2007 г. да бъде преломна в развитието и растежа на иновативни онлайн услуги и предприятия.

• Използване на ИКТ за иновации. Въпреки че почти всички предприятия в България притежават компютри, повечето от тях ги използват единствено като средство за намаляване на разходите и търсене на информация (60 % от предприятията), но не и за въвеждане на иновативни управленски и процесни решения (10 %). Найвисока степен на иновативност имат българските предприятия, които използват ИКТ в управлението и маркетинга. През 2007 г. се очаква 90 % от компютрите да имат достъп до интернет, което е важна предпоставка за нарастване на иновативността им.
• ИКТ като иновативно средство за бизнес. През 2006 г. все още малка част от българските предприятия имат присъствие в интернет– към второто тримесечие само 1/5 от тях са притежавали функционираща уебстраница. Очакванията са техният дял да нарасне до 50 % от предприятията с над 10 души персонал през 2007 и 2008 г. Основното раздвижване ще бъде на пазара на онлайн услуги, където вече се забелязва навлизане на множество микро- и малки предприятия, които проправят пътя и ще принудят традиционните предприятия да ги последват. Това ще се отрази на нарастване на маркетинговите и организационните иновации.

Предвидените ресурси по линия на Кохезионния и Структурните фондове и националното финансиране за развитие на иновациите и иновационния потенциал на страната за периода 2007 – 2013 г. показват, че България ще разчита основно на европейски средства за развитие на националната си иновационна система. Анализът на разработените към настоящия момент оперативни програми за управление на средствата от ЕС в България показва необходимост от съществено повишаване на административния капацитет и опит в обществения и частния сектор в страната за разработване и изпълнение на проекти в сферата на иновациите и въвеждане на механизми за подобряване на координацията между отделните административни звена, на които е възложено да изпълняват набора от политики, определящи средата за иновации в страната – иновационна политика, предприемачество и МСП, научноизследователска, образователна политика, ИКТ. Постигането на по-добра координация е необходимо условие за преодоляване на съществуващия дисбаланс между търсенето и предлагането в българската иновационна система. Тя ще позволи на страната да се възползва максимално от пълния набор политики и подкрепящи финансови инструменти на ЕС в областта на иновациите, които включват освен Кохезионния и Структурните фондове и Рамковите програми за изследвания, иновации и конкурентоспособност.

Първите години от членството на България в ЕС ще бъдат решаващи за оформянето на облика и функционалността на националната иновационна система и за дългосрочната структура и конкурентоспособност на българската икономика. Различният опит в догонващото развитие на страни – членки на ЕС, от предишни разширявания като Гърция, Ирландия, Испания и Португалия показва, че освен началните условия и външните ограничения за успешното интегриране на страните в ЕС от съществено значение са и прилаганите политики. На разположение на България и на останалите страни – нови членки на ЕС, са много по-малко ресурси в сравнение с наличните за страните от предишни разширявания, а предизвикателствата – дистанцията за преодоляване на изоставането, са много по-големи, което налага още по-внимателно приоритизиране и подготовка на националните политики. Във връзка с това и на базата на направения анализ Иновации.бг 2007 прави няколко групи изводи и препоръки, които целят да подпомогнат дискусията за формирането на успешна национална иновационна политика.

Изводи

• Пазарният компонент на българската иновационна система е в начален стадий на развитие: българските предприятия имат ниска степен на иновативност.
• Иновационният и научно-технологичният продукт се развиват структурно независимо един от друг в националната икономика –връзките между тях са слаби.
• Националната иновационна система се оформя и се влияе основно от интегрирането и финансирането в европейските иновационни мрежи и промените в обществената иновационна политика и финансиране.
•  Основните възпиращи фактори в развитието на националната иновационна система са липсата на подходящи източници на финансиране (в краткосрочен аспект) и липсата на квалифициран персонал (в дългосрочен).
• Националната иновационна система започва да подобрява своето представяне, което е ясен сигнал, че моментът за (въз)действие в това отношение е настъпил.

Препоръки

• Осигуряване на по-голям политически, административен и финансов ресурс за осъществяване на националната иновационна политика.
• Подобряване на координацията между стратегическите документи, политиките, административните и финансовите инструменти, които влияят върху националната иновационна система.
• По-прецизно насочване и координация на средствата за иновации по Кохезионния и Структурните фондове на ЕС вътре в страната и с други програми на европейско равнище. 

•  "връзките със световната граница на технологично развитие;
•  връзките с пазарите (и взискателни, платежоспособни потребители);
•  предлагането на необходимите умения, услуги и други входящи ресурси за развитие на иновациите;
• местната иновационна система и мрежи"**.

 Пълния текст на анализа ще откриете тук.