"Народът искаше промяна" - с това бяха обяснени високата избирателна активност на последните парламентарни избори и неочаквано добрите резултати на партия ГЕРБ. Промени имаше не малко - създаване на правителство на малцинството, закриване на министерства, преструктуриране на държавни ведомства, намаляване на държавните разходи, съкращения на администрацията. Дотук добре, но това не е всичко.

Предните две правителства имаха лошия навик систематично да подценяват ключови макроикономически фактори, като преки чуждестранни инвестиции, инфлация и ръст на БВП, вследствие на което се преизпълняваха и бюджетните им цели. Това разбира се би било невъзможно, ако управляващите нямаха мнозинство в парламента, което да одобри предложения от тях бюджет.

На пръв поглед повече средства в края на годината изглежда като добро стечение на обстоятелствата - всеки е доволен, когато приходите му са повече от очакваните. Но държавните финанси нямат много общо с личните. Когато на държавата й останат повече от очакваните пари в края на годината, това означава, че част от тях са загубени заради инфлацията и пропуснатите ползи от неизползването им навреме. Тъй като няма време за изготвяне на анализи за ползите от харченето на средствата в края на годината, най-убедителните или най-близките до финансовия министър получават средствата. Те се разпределят на подобен принцип и към подизпълнителите на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и се насочват в най-добрия случай на късмет към сравнително ефективното им използване, а в най-лошия - към свързани с управляващите фирми и лица.

Как всичко това се отнася към сегашната ситуация?

В началото на ноември лидерът на партия РЗС Яне Янев заяви подкрепата си за държавния бюджет за догодина. Това стана ясно няколко дни след като "Синята коалиция" намекна, че ще направи същото, а партия "Атака" заяви безусловната си подкрепа. Т.е. въпреки че управляващите нямат мнозинство в парламента, те си го осигуриха с подкрепата дори и на една от тези групи, с което могат да прокарат каквото си поискат в бюджета.

Фискалната рамка изглежда сравнително песимистична - Европейската комисия очаква рецесия от 1%, прогнозите на Българската народна банка са за нулев ръст или за увеличение от 0.5%, каквито са и очакванията на международната агенция за кредитен рейтинг Fitch и на Центъра за икономическо развитие. Рестриктивният бюджет е по-добрият вариант, отколкото да се залагат нереалистични очаквания, заяви председателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски. От друга страна обаче прекаленото подценяване на икономиката може да доведе до изкривяване на ефективността на публичните разходи и отново в края на годината да се харчи като за последно.

Първо четене

Днес беше гласуването на първо четене на проектобюджета в парламента. Денят трябваше да премине в дебати относно приходната и разходната част - дали има подценени или надценени ефекти относно постъпленията в хазната, защо средства се насочват към дадени сфери и дали алтернативното им използване няма да бъде по-добро за икономиката. Трябваше да се обсъди механизъм за актуализиране на бюджета, така че при доброто му изпълнение да има време да се направят разчети за допълнително отпускане на бюджетни кредити по отделните пера. Програмното бюджетиране, чието използване в момента е от най-голямо значение, предвид свиването на разходната част, също трябваше да получи голямо внимание. На практика обаче обсъждането премина с изказване на съпредседателя на "Синята коалиция" Иван Костов, което беше отчасти хвалебствено - антикризисните мерки и запазването на макроикономическата стабилност, отчасти плашещо - прогнозите могат да се окажат оптимистични. След това безпрецедентно дебат нямаше, защото 135 народни представители бяха убедени, че гореизброените въпроси са намерили отговор в становищата на ресорните комисии и в изказването на Иван Костов и гласуваха "за" проектобюджета.

Времената наистина са трудни, изготвянето на реалистичен държавен бюджет е изключително трудно, а дебатите около този процес биха били изключително ползотворни, да не кажем необходими. Изглежда обаче, че това не е нужно и днешното гласуване много наподобяваше обсъждането на бюджета на здравната каса, когато представители от ГЕРБ съкратиха дебата с аргумент, че времената са трудни и затова предварително са постигнали съгласие да не се губи време в обсъждане.