Проблемът с независимостта на Косово и през настоящата година беше една от “горещите теми", трайно настанили се във фокуса на световното медийно внимание. Нямаше и ден, в който по страниците на световната преса и в новинарския телевизионен обмен да не фигурираше позиция, отговор или реакция на някоя от страните в преговорния процес. Косово е регионалният “препъни камък" между Белград и Прищина, тест за възможностите на междунарoдната общност да реши проблем, който отдавна надхвърли измеренията на вътрешната политика, както и тест за способността на Европейския съюз да следва единна външна политика.

Косово е територия, названието на която според една от версиите се свързва с разговорната българската дума на косо – т.е. под определен ъгъл, каквато е всъщност и формата на котловината, върху която географски е разположена областта. През 1947 година, след въвеждането на комунистическия режим, се приема новата Конституция на Югославия. Според нея правата на сръбските автономни области се изравняват с тези на републиките. Това продължава до средата на 90-те когато албанските депутати в Скупщината на Косово провъзгласяват областта за Република Косово, а 2 години по-късно е избран и нейният президент – Ибрахим Ругова (1945 -2006).

На 10 юни 1999 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1244, с която провинцията е поставена под администрацията на ЮНМИК (Международната временна административна мисия на ООН) в очакване да бъде определен нейният окончателен статут. Шест години по-късно - на 24 октомври 2005 г. Съветът подкрепя препоръката на Генералния секретар на ООН Кофи Анан за започване на преговорен процес. Определен е и специален пратеник на Организацията, който ще води процеса - бившият финландски президент Марти Ахтисаари.


Освен ООН, в диалогa е приобщена “Контактна група”, в която място намират шест страни – Великобритания , Германия, Италия, Русия, САЩ и Франция. Групата от своя страна иска от Ахтисаари да изготви цялостно предложение за определяне на статута на Косово.


На 2 февруари 2007 г. специалният пратеник на ООН за Косово Марти Ахтисаари запознава властите в Белград и Прищина с изготвения от него план за статута на областта.

В документа се посочва, че Косово получава “международно надзиравана държавност”. Думата “независимост” не е включена в текста. Ахтисаари заявява, че изготвеният от него план “не предлага статут на Косово, а мерки за бъдещото развитие на областта”. Чрез него се блокира възможността Косово да се присъединява към Албания или да има териториални претенции към друга държава или част от държава. Документът дава право на национални символи – знаме и химн, както и възможност за членство в международни организации. Предвижда се областта да изготви своя Конституция, както и да получи правомощия да преговаря и сключва международни споразумения. Предвижда се да бъде създадена нова, лековъоръжена косовска служба за сигурност, а съществуващата Косовска полицейска служба да бъде разпусната.


Документът предвижда областта да бъде “многоетническо общество”, т.е правата на неалбанските общности, сред които преобладава сръбското малцинство, да бъдат гарантирани. Предвижда се да бъдат създадени шест нови и значително по-големи общини. Те ще имат правото на "междуобщинско и трансгранично сътрудничество", а на Сръбската православна църква ще бъдат осигурени повишена сигурност и други защитни мерки. Според статистическата служба на Косово към 2000 година в областта живеят 1 970 000 души, разделени етнически по следния начин: 88% са албанци, 7% - сърби, 1,9% - помохамеданчени славяни, 1,7% - роми и 1% - турци. В плана “Ахтисаари” се предвижда малцинствените общности, като сърби, роми, ашкали, горани, египтяни, турци и босняци, да придобият голямо влияние във всички обществени сектори.

Най-важната част от документа е формата на управление. На практика, според мнението на повечето политически анализатори, следящи развоя на събитията, специалният пратеник предлага проектомодел на държава с хетерогенно управление. В документа се предвижда статут на “международно надзиравана държавност”, което означава, че пратеник на ООН и ЕС ще има право да се намесва в решенията на областта.

Ахтисаари предлага една първоначална структура, преполагаща развитие, което би могло да доведе до независимост в бъдеще. По всичко личи обаче, че се предвижда преходният етап да трае доста дълго време.


Първоначалните реакции и на сърби, и на косовари, по отношение на плана, не бяха окуражаващи. Впечатлението от тях е обобщено от историка Ръбърт К. Остин от Центъра за международни проучвания "Мънк", Торонто. Според него и Белград, и Прищина трябва по-енергично и задълбочено да се вгледат в подробностите на представения план. Остин също акцентира и върху ролята на “четвъртата власт”.

“Медиите на Косово, заявява историкът, са насочили вниманието си изцяло върху края на играта и дипломатическите ходове на Сърбия и Русия. Не се говори много за това какво ще последва. В същото време сръбската общност в Косово има възможност да обмисли как да се възползва от предложението на Ахтисаари. Всеки, който предполага, че Косово просто ще стане още една албанска държава на Балканите, не е чел между редовете”, категоричен е известният политически анализатор. Той допълва, че една широка обществена кампания, особено от страна на албанските власти в Косово, би помогнала на обществото да разбере какво да очаква, когато се стигне до фазата на осъществяване на плана.

“Приемайки пакета, албанското мнозинство поема задължения, които ще бъдат скъпи, трудни и като цяло не много приятни. Политическата воля и информираното население ще бъдат от решаващо значение, ако Косово желае да продължи напред”, смята още Остин.

И докато в областта все още разгадаваха идеите на плана, в началото на февруари тази година Марти Ахтисаари получи силна подкрепа от ЕС за предложеното от него решение на въпроса за статута на Косово.

"Предложенията създават база за устойчиво икономическо и политическо развитие на Косово и за укрепване на стабилността в целия регион," заявиха външните министри от ЕС (заменил в преговорите ООН от началото на годината) след срещата си в Брюксел.


Когато говорим за политическото развитие на областта през настоящата година, не може да не отделим внимание и на проведените през миналия месец избори в областта и спечелени от Демократическата партия на Хашим Тачи. Бившият командир на организацията Армия за освобождение на Косово (АОК) е запленен и отдаден на идеята за изграждане на независимо Косово, за привличане на чужди инвеститори и за подобряване на живота в страната. АОК е паравоенно формирование на етническите албанци в Косово, която в края на 90-те години на миналия век се бори за отделянето на провинцията от Сърбия. Югославските власти, както и западните правителства определят АОК като терористична организация. Атаките на АОК срещу югославската армия по време на Войната в Косово през 1999 г. спомагат за разгрома на югославските военни части. Въпреки че АОК често е обвинявана за извършени убийства на цивилни сърби и албанци, за много от косовските албанци АОК не е терористична организация, а движение за национално освобождение. След края на Войната в Косово има данни, че някои от членовете й са замесени в криминална дейност - трафик на хора, оръжия и наркотици, които водят до дестабилизация на съседните страни.


Тачи е категоричен в позицията си, че територията трябва да обяви независимост много скоро след 10 декември 2007 г. - денят, в който “тройката посредници” (представителя на ЕС Волфганг Ишингер, на САЩ Франк Уизнър и на Русия Александър Боцан-Харченко) на Контактната група, представят доклада си за резултатите от преговорите пред ООН - и да сложи край на протакането, като по този начин ще се постави началото на “нов век за гражданите на Косово”. В интервю за вестник “Вечерни лист” той смело заявява, че дори съществува вариант независимостта да бъде обявена още преди насрочените за 20 януари 2008 г. избори в Сърбия.

“Уверявам ви, че Косово твърде скоро ще стане независима държава. Въпреки че преговорите приключиха без очаквания за нас резултат, ще приемем решенията, които произтичат от политическата воля на гражданите на Косово. Ще направим обаче това в пълно сътрудничество и координация с нашите международни приятели - САЩ и ЕС. Датата на провъзгласяване на независимостта на Косово вече е известна, но още не е дошло време да я съобщим”, загатва още Тачи.


Не така обаче смятат от Белград, които остават непоколебими в своите позиции. От Скупщината потвърдиха с резолюция единната си държавна политика по казуса Косово. От нея става ясно, че те ще защитават със ”зъби и нокти” своята териториална цялост и суверенитет.

"Нашата държава ще направи всичко възможно Косово да остане в Сърбия, а Сърбия да остане на своя европейски път. И двата принципа трябва да реализираме с мъдра политика, с мирни и дипломатически средства", каза президентът Тадич, цитиран от Франс прес. Той още подчерта, че специално ще бъдат преразгледани дипломатическите и всички останали отношения с държавите, които евентуално признаят независимост на Косово.


Паралелно с осъщестяването на борбата за своята независимост, Прищина даде индикации, че желае да стане част от голямото европейско семейство. Намеренията на областта официално бяха потвърдени в началото на април от еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Още тогава стана пределно ясно, че казусът с балканската област е не просто локален проблем, който касае Белград и Прищина, а въпрос, който се превръща в реалния барометър и първия сериозен тест за Общността за това дали е способна да се справя с външнополитическите проблеми – нещо, което беше ясно подчертано и при посещението на Ахтисаари у нас в началото на декември. По време на краткия си престой в България той отново припомни ангажимента, поет от ЕС, да инвестира повече от половин милиард евро в Косово през първите три години след определянето на окончателния статут на областта.


"Косово представлява тест за външната политика на ЕС. Ако статутът на областта не бъде определен, идва въпросът дали сме готови да решаваме по-големи проблеми. На този етап не смятам да давам предположения. Видно е, че настоящото положение не може да продължава до безкрай”, обобщи Марти Ахтисаари.

Тестът и за Белград, и за Причина, и за Контактната група, трябваше да продължи. Ахтисаари допълни, изразявайки общото настроение на всички, участващи в преговорите, че в нищо не е сигурен и че може да се очаква всякакъв развой на събитията.

Но ако се има предвид непоколебимостта и на Белград, и на Прищина, най-очакваното се случи. На 10 декември, когато изтече срокът за преговорите, Генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун официално предаде в Съвета за сигурност на ООН доклада на международната "тройка" посредници в тримесечните преговори между Белград и Прищина. В документа е отбелязано, че двете страни не са постигнали договореност за бъдещия статут на Косово, тъй като нито една от тях не е била готова на отстъпки. Така казусът Косово продължи да бъде “регионалната ябълка на раздора”, която остана и тази година неразрязана.


Един от евентуалните варианти за развой на събитията е преговорният процес да бъде продължен, тъй като общото мнение е, че трябва да се търси нов диалог. Тази позиция изказа външният ни министър Ивайло Калфин по време на среща със сръбския си колега Вук Йеремич.

Най-лошото развитие на събитията е едностранното обявяване на независимост, подчерта Калфин. Едно обаче е сигурно, според външния ни министър - каквото и да се случи занапред, няма вариант това да е една независима държава, каквито са останалите държави по света. Казусът остава отворен и на прага на 2008 г.


В материала са ползвани и текстове на БНТ, Б92, БГНЕС, ИТАР-ТАСС, Лента.ру, РИА “Новости” , "Ройтерс", “Фонет”, “Фокус”, АФП и Setimes.com