2008–2010 г. е рисков период за покриване на енергийния баланс на България. Отсъствието на блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй” води до риск от дефицит на електроенергия в нашата енергийна система и поставя в критична ситуация енергийните системи на Македония, Гърция, Албания и Черна гора, които разчитат на внос на ток от България, съобщи Божидар Павлов – заместник-директор на Централно диспечерско управление. Той участва в първия форум в рамките на Националната кампания за спасяване на АЕЦ „Козлодуй”, предаде Дарик радио.

Според Божидар Павлов в екстремни ситуации с много ниски температури, каквито имаше у нас през миналата седмица, Централно диспечерско управление е принудено да предприема извънредни мерки – спиране на износа и натоварване на резервните мощности.

Отсъствието на 3 и 4 блок означава повишаване на цената на електроенергията за крайните потребители, тъй като ние ще спрем производители на електроенергия с ниска цена и ще бъдем принудени да произвеждаме електроенергия с централите, които по-висока цена, обясни Павлов. Отсъствието на 3 и 4 блок от друга страна създава проблеми по опазване на околната среда, каза Божидар Павлов.

Заради поетите от страната ни екологични ангажименти към ЕС вече са затворени някои производствени мощности, а в следващите години предстои ограничаването на производството от други.

Вече е спрян един блок в ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Марица Изток 3” и принудена да работи с ограничен ресурс за периода 2008-2011 година, като предстои спиране на част от блоковете на ТЕЦ „Марица Изток” през 2011 година. Производството на ТЕЦ „Брикел” също ще бъде ограничено пак по екологични съображения, каза Павлов. Не си струва да действаме така, че 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй” да бъдат отворени само за няколко месеца. Това коментира бившият министър на икономиката и енергетиката и настоящ председател на парламентарната бюджетна комисия Румен Овчаров, съобщава Агенция "Фокус".

Овчаров представи “екшън-план” за повторното въвеждане в експлоатация на 3-и и 4-и блок на АЕЦ “Козлодуй”. Стъпка номер едно е искане за промяна на лицензията на блоковете. Тази стъпка трябва да бъде предприета от собственика или евентуалния концесионер. Стъпка номер две – ядреният регулатор да отговори на това искане. Стъпка номер три – ядреният регулатор отправя запитване какви биха могли да бъдат допълнителните изисквания за въвеждане в експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Стъпка номер четири – изискванията се изпълняват и реакторите се въвеждат в експлоатация.

Бившият министър на икономиката и енергетиката уточни, че това трябва да стане с идеята реакторите да бъдат пуснати отново не за една, две или три години, а с визията да искаме удължаване на срока за експлоатация с още 20 година. Така ще бъде решен въпросът за снабдяването на региона с електроенергия.

Политиката на българското правителство е колкото се може повече енергийни проекти да преминат през България. Това заяви премиерът по-рано днес Сергей Станишев при откриването на националната кампания за пускане на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй под мотото “Искам светлина”, съобщи БГНЕС

Ще направим всичко възможно да бъде реализиран и проектът “Набуко”, изтъкна премиерът и подчерта, че целта е България да бъде разпределителен център на енергийни източници в Югоизточна Европа. Станишев призова за обединяване на усилията в името на справедливата кауза за отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй” и за атомната енергетика като цяло. Той не скри, че задачата за повторното отваряне на реакторите е свръхтежка, защото не само трябва да се търсят съюзници, а трябва да се преодолее и мнението на опонентите.

България не може да действа едностранно за отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, защото ще последват санкции. Това заяви още Станишев.

“Действаме едновременно по всички възможни направления”, посочи премиерът. Той обясни, че първо трябва да се генерира достатъчно политическа подкрепа от страните в региона. Тъй като в България няма недостиг на електроенергия, няма как да поискаме от Европейската комисия отварянето на 3 и 4 блок заради кризисна ситуация, поясни Станишев.

“Ние задоволяваме нашите вътрешни нужди, но в резултат на спирането на 3 и 4 блок рязко ограничихме износа за съседните страни. Това тежко се отразява върху стабилността, икономическото развитие и социалната сигурност на страните от Западните Балкани.

За това работим през последните месеци за формиране на обща позиция, която да бъде представена пред Европейската комисия”, посочи Станишев. Освен това трябва и експертите да подкрепят отварянето на блоковете.

Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров каза, че на практика сме получили подкрепата от държавите в региона.

Не бива да си създаваме илюзии и очаквания за лесен и бърз процес, посочи премиерът и отново изтъкна, че е необходимо съгласието на всички 26 страни от ЕС, подписали договора за присъединяване на България.

От своя страна президентът на Световната ядрена асоциация Джон Рич посочи, че най-правилният подход за България е не да иска разрешение от европейските институции, а да ги информира и да проведе мащабен процес на консултации за отварянето на 3 и 4 реактор.