Предложената наскоро от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) стратегия за експортна политика на България за периода 2008 – 2013 г. среща одобрението на бизнеса и научните среди у нас, с уговорката, че е необходимо някои елементи от нея да се доизпипат, прецизират и доуточнят. Това е впечатлението, което се налага след провела се днес дискусия по документа.
След като в понеделник експортната стратегия официално беше представена пред медиите (подробности вижте тук), днес заместник-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев я обсъди с представители на Съвета за икономически растеж, научните среди, големите организации на бизнеса, икономисти, депутати.
Прилагането на експортната политика предполага началото на процеси, които ще доведат до промени в тенденциите по търговския баланс на България в средносрочен план.
Стратегията, наречена "Визия 2013", се основава на мерки, разпределени в три основни стълба:
- селективна подкрепа на инвестициите в перспективни и експортно-ориентирани отрасли /инвестиции "второ поколение"/;
- подобряване на бизнес-средата;
- проактивна експортна политика.
"Ситуацията с експортния дефицит е лоша. Тази стратегия има за цел да повиши експортния потенциал на страната", каза зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев. Той добави още, че дефицитът по текущата сметка е пряко свързан с търговския дефицит, който предизвиква около 90% от стойността му.
В стратегията се акцентира върху политиката за развитие на висококачествени производства. България сериозно отстъпва както в политиката си по иновациите, така и в цялостната си външнотърговска политика. За разлика от Румъния и Турция, които вече отдавна са разработили свои стратегии, България не само още дискутира параметрите по своята, но и предстои процеса на прилагането й, допълни той.
Явор Куюмджиев сподели, че изпълнението на стратегията трябва да започне до 6 месеца. Според представители на бизнеса обаче, ако документът влезе в сила в сегашния си
вид, без да бъде редактиран, има голяма опасност да остане само "на хартия", с пожелателен характер и без възможност да бъде приложен на практика.
По време на дискусията беше засегнат проблемът с външните инвестиции и тяхната насоченост. България е атрактивна за чуждестранни инвеститори предимно в недвижимата собственост и търговията на дребно. Това са сектори, които не дават висока добавена стойност за икономиката на страната. Фокусът трябва да падне както върху привличането на по-голям брой чуждестранни инвеститори, така и върху преориентирането на тяхната насоченост.
За да има сериозна експортна политика, България има нужда от силно и висококачествено производство. За да се осъществи това, е нужно привличането
както на големите световни играчи, така и на по-малки и мобилни компании, които да пренесат ноу-хау в България. Един от основните проблеми е този с дефицита на качествени
специалисти. Липсват и достатъчно занаятчийски училища и гимназии. Или както немците казват: "За да произведеш Мерцедес, трябва да имаш занаятчии, а не инженери" -
констатираха участниците в дискусията.
Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев коментира доклада на Явор Куюмджиев по следния начин: "България е на второ място в света
по износ на мед, а внасяме готова продукция, съдържаща медни компоненти". Той коментира, че положението никак не е розово, и че "структурата на българския износ всъщност се
влошава".
Относно заложената в стратегията идея за създаването на БУЛТрейд - звено, което да консултира и съдейства на чуждестранния бизнес, Данев заяви, че "воденето за ръчичка на всеки чуждестранен инвеститор е показател, че системата ни не работи". Това е ясен белег, че липсва добре работеща вътрешна система и политика по външната търговия.
Доц. Димитър Хаджиниколов от Съюза на икономистите в България обърна внимание на друга идея в стратегията - за развитие и инвестиции в повече технологични паркове и бизнес инкубатори. Според него това са добри лостове за развитие на бизнеса и иновациите.
По време на дискусията беше обсъден и въпросът доколко правителството трябва да осъществява експортната политика. В някои западни страни частният бизнес тласка инвестициите в определени отрасли с експортна насоченост. В България 92% от икономиката е частна. В Япония например, държавата осъществява цялата експортна политика, а в Швеция тя е 100% подчинена на частната инициатива. Участниците в дискусията днес бяха на мнение, че и двата модела явно работят, но взимането на решение за политиката на страната е от съществено значение.
