Депутатите разрешиха да се извършват религиозни обреди и в религиозен храм, представляващ културна ценност от национално значение, който е единствен за дадено населено място, но при спазване на режимите за опазването му. Това стана с приемането на второ четене на Закона за културното наследство. Остана обаче и текстът, според който при отправено искане от религиозните институции кабинетът или общинските съвети да могат да дават разрешение за това, което според Ахмед Юсеин от ДПС отваря възможност за тълкувания.

Ето аргументите на Любен Дилов-син, който е сред вносителите на проекта: „Ако има някаква загриженост в залата, тя изобщо не е за джамиите. Бъдете сигурни в това. Тя е за това колко трудно се опитваме да убедим нашите свещеници в нещо, което отдавна е практика в Западна Европа и в Гърция – храмове, които безспорно са достояние на човечеството, да се ползват малко по-внимателно. Свещи да се палят в специални помещения, създадени отвън, или да се използват абсорбатори или електронни свещи, където го позволяват”.

Ахмед Юсеин каза: „Бих искал обаче от името на колегите, с които може би ще направим този компромис, тази редакционна промяна да няма за резултат отново произвол на едни или други власти, били местни или централни, които да откажат консумирането на това право”.

Глоба от 20 000 до 100 000 вече ще грози онези, които търгуват с антики. Депутатите записаха забрана за търговия на антики на едно място с други стоки, които не представляват културна ценност. Новият закон влиза в сила от 10 април тази година, информира Дарик радио.