Кризата и бюджетът

Темата за икономическата криза се интерпретира крайно изкривено. Представяната информация не може да ориентира реално хората за опасностите, пред които е изправена страната. Това заяви днес социологът Цветозар Томов (на снимката долу). Бюджетният дефицит не може да бъде обясняван с финансовите безобразия, източването на ДДС и далаверите. Той е преди всичко резултат на това, че България навлиза в тежка рецесия, смята още той.

Правителството трябва да предприеме пакет от мерки в борбата срещу рецесията. Кабинетът на премиера Бойко Борисов трябва да бъде подпомогнат и от обществото с подкрепа в тази критична ситуация, съветва социологът. Според Томов кризата ще достигне своя пик в късната есен.

Големия проблем на страната е не дали ще се "върже" бюджетът, а дали правителството ще успее да управлява разумно държавните финанси, за да минимизира негативните ефекти от засилващата се рецесия, стагнацията в икономическите отношения, спада на вноса и неплатежоспособността на малките и средните предприятия.

Социологът Цветозар Томов. Снимка: Econ.bg

Вината на кабинета "Станишев"

Според социолога основната вина на предишния кабинет е в приемането на "един абсурдно нереалистичен бюджет за 2009 година". Кабинетът на тройната коалиция трябваше да актуализира приетия бюджет. Още през април имаше ясни сигнали, че този бюджет ще бъде много лошо пробит, е мнението на социолога.

„Правеха се на разсеяни и харчеха с обяснението, че е в рамките на планираните бюджетни разходи", изтъкна Томов.

В предизборната програма на ГЕРБ фигурираше опцията „незабавно актуализиране на бюджета". Засега се вижда, че не предприемат тази стъпка, допълни социологът.

30 000 души на улицата, фалит на 30% от МСП

Според Томов ако достигнем до тежка рецесия наесен, няколкостотин хиляди българи ще останат без поминък. Има редица признаци, които показват, че навлизаме в период на дефлация. Има данни, на базата на които може да се каже, че около 30% от малките и средните предприятия за неплатежоспособни, изтъкна той. "Те започват да потъват в "сивия сектор" на икономиката, не защото искат да отидат там, а защото не могат да обслужват задълженията си съм държавата", обясни Томов.

Намаляването на преките данъци

Социологът смята, че идеята за намаляването на преките данъци е единственият възможен ход да се ограничат последиците от кризата. Необходимо е да се намалят социално-осигурителните тежести. Томов припомни изчисленията, че срещу 5% намаление на тежестта ще се запазят 100 000 работни места. По думите му, дори ако изцяло се спре изплащането на осигуровките, без здравните, за последното тримесечие на тази година в хазната няма да влязат милиарди, но косвените ефекти ще бъдат добри и под някаква форма тези пари, останали в икономиката, ще се върнат като други данъци в бюджета. Освобождаване от задължението за внасяне на авансови вноски по корпоративния данък също е разумна мярка. Социологът попита още:

"Правителството все още се въздържа от тези мерки. Защо, една антикризисна мярка не се прилага тогава, когато кризата се очаква да бъде най-остра. Каква е логиката в Бюджет 2010 да се намалят осигуровките, а не се направи сега, когато очакваме фалити и увеличаване на безработицата?".

Държава и общество - ръка за ръка в борбата с кризата

За да може едно правителство да се реши на непопулярни мерки, то трябва да усеща обществена подкрепа.

"Въпросът с бюджета не трябва да се политизира. Не е важно кой е сформирал правителството - Борисов, Станишев или някой друг. Имаме национален проблем, който с общи усилия трябва по най-бързия начин да решим", заяви още социологът.