Дискусията за проекта "АЕЦ „Белене" е закъсняла. Това каза председателят на парламентарната комисия по икономика и енергетика Мартин Димитров в началото на кръгла маса за бъдещето на проекта за строеж на електроцентралата, предаде Агенция "Фокус".
По думите на Димитров една от основните цели на дискусията е да се започне експертен дебат по отношение на проекта и дали той е ориентиран към енергийната сигурност на страната. "Трябва да бъде даден отговор дали произведената от АЕЦ "Белене" енергия е насочена за износ. Това е въпрос, на който трябва да бъде даден ясен отговор", коментира Димитров. Според него трябва да има яснота и за цената на произвеждания ток от централата и това дали тя ще бъде конкурентноспособна.
За изграждането на атомна електроцентрала от значение на първо място е безопасността. Това заяви от своя страна Богомил Манчев от „Уорли Парсънс" - консултантската компания по проекта за строежа на АЕЦ „Белене".
По думите на Манчев икономическата целесъобразност на проекта е едва на второ място. Той обясни, че втората атома централа у нас може да донесе печалба между 50 и 60 млрд. евро за 60 години. Печалбата е разчетена при продажна цена на тока от 60 евро на мегаватчас. Приходите от дейността на централата за същия период ще бъдат около 80 млрд. евро.
Средногодишно разходите по атомната електроцентрала ще бъдат в размер на около 200 млн. евро, като тук са включени разходите за гориво, заплати и поддръжка. Централата ще се изплати на 12-ата година от пускането си в експлоатация, допълни експертът.
По думите на Манчев инвестиционният риск за подобен проект наистина е голям. "Атомната енергетика обаче е важна за намаляването на емисиите от въглероден двуокис", каза още той.
Проектът за строеж на втората атомна централа в момента е на етап лицензиране на техническия проект. Към днешна дата площадката е подготвена за изграждането. Според Манчев трябва да има и актуализиране на графиците. Спиране на проекта и неговото замразяване ще го оскъпят допълнително.
"Ако АЕЦ „Белене" е най-добрият проект за атомна централа в света, той ще може да си осигури финансиране". Това каза от своя страна икономистът Георги Ангелов от институт „Отворено общество". Той посочи, че пазарът трябва "да си каже думата" за това и ако наистина има интерес към проекта, пари за реализацията ще се намерят.
"Никога при 60-годишен проект не може да се каже каква ще е печалбата и какви разходите, затова се правят различни сценарии", обясни Ангелов. Според него с голяма степен на условност и несигурност трябва да се приемат думите на Богомил Манчев, че АЕЦ „Белене" ще донесе 80 млрд. евро приходи в следващите 60 години.
"Финансирането на АЕЦ „Белене" директно от бюджета ни вкарва в огромен бюджетен дефицит. Всички такива страни с огромен бюджетен дефицит в момента са клиенти на МВФ и той едвам успява да ги удържи", каза икономистът.
Сергей Цочев, председател на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), каза, че в момента се прави преглед на техническия проект, който се състои от 30 000 страници.
Следващите стъпки поетапно са: Заповед за одобряване на проекта, разрешение за строителство, разрешение за въвеждане в експлоатация, лицензия за експлоатация.
Цочев каза, че всички актове на АЯР, касаещи АЕЦ "Белене", са качени на интернет страницата на агенцията.
"Решението за АЕЦ „Белене" трябва да бъде взето въз основа на икономическата целесъобразност на проекта". Това каза от своя страна министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
По думите му акцент номер едно е нуждата да се определи колко печеливш ще е този проект. Според министъра каквото и да е решението, то е толкова важно, че трябва да бъде взето на сериозна основа - обществена и политическа.
Проектът за втора атомна централа в Белене трябва да бъде окончателно прекратен. Това обяви от своя страна Георги Касчиев, старши изследовател в Института по изследване на риска, базиран във Виена.
Касчиев заяви, че износът на 14-15 млрд. киловатчаса нито е сигурен, нито гарантиран. Освен това в съседните страни се изграждат мощности, има и други доставчици, а износът досега е бил с минимална печалба за НЕК.
Сред аргументите "против" Касчиев посочи, че районът, в който се изгражда централата е с повишен сеизмичен риск. По думите му проектът не разглежда въпросите за управление на отработеното ядрено гориво в дългосрочен план, нито за радиоактивните отпадъци.
