Нерешените задачи: списъкът е дълъг

Две години след присъединяването на България списъкът с нерешените задачи е дълъг. Налице е необходимост от продължаване на реформите в съдебната система и в борбата с организираната престъпност. Страната все още има нужда да развива капацитет за ефективно и прозрачно усвояване средствата от европейските фондове.

Тези заключения са поместени в изследване на Инициативата за европейски политики към Института "Отворено общество", представен днес на международна конференция в София.

Изследването „Нерешените задачи на държавите от петото разширение" има за цел да стимулира и подпомага новите страни членки на ЕС. Проектът е осъществен в периода 2008 - април 2009 г. Публикацията се състои от един сравнителен доклад за страните членки и 10 национални доклада за: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия. Всеки един от докладите съдържа описание на тенденциите на развитие и проблемите на новите страни членки в периода им след присъединяването в публични сфери като: политическо развитие и управление; икономика, благосъстояние и социално приобщаване; здравеопазване; образование; правосъдие и вътрешен ред; миграция; научни изследвания и иновации; земеделие; регионално развитие.

Симеон Дянков и нерешените задачи на прехода

По време на представянето на изследването визията за спешните и нерешените проблеми на страната представи и вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Той открои няколко основни причини, които пречат на България да бъде средноевропейска страна, а не в дъното на всички класации на ЕС.

Сред основните причини Дянков открои липсата на изграден административен капацитет за работа с органите на Общността и липсата на политическа воля за взимане на едно или друго решение.

България е пропадала все по-надолу заради политиците, които са я управлявали, категоричен беше Дянков, като увери присъстващите в залата, че новият кабинет в кратко време ще предприеме действия, които предходното правителство не е свършило за 3 години. В редица области политиците са направили всичко възможно да няма реформа, продължи с констатациите си министърът.

„Предишните управляващи така са владеели реформата, че нещата да отиват от лошо на още по-лошо", заяви Дянков и същевременно уточни, че има предвид митниците, енергетиката, здравеопазването.

"Пропаднали политици" владеели митниците

"Когато дойдох в България и попитах кой владее митниците, имената, които излизаха, не бяха на митничари, хора вътре в системата, а на вече пропаднали политици с връзки в престъпния свят", спомни си министърът.

Проектите в енергетиката - направени просто, за да се краде

Друг пропаднал сектор, по думите на Дянков, е енергетиката. "От 20 години, откакто сме тръгнали уж в преход, там няма никакъв преход", заяви министърът. Още от самото начало секторът е завладян от бившите комунисти. Този сектор и в момента се владее от тях, продължи с анализа си министърът. Проектите в тази сфера нямат икономически и финансов анализ. Те са направени просто, за да се краде, и то мащабно - не с милиони, а със стотици милиони.

Финансовият министър не подмина и здравеопазването - сектор, в който макар и в по-малки размери, също е било крадено.

До края на годината 2 проектозакона трябва да минат през Народното събрание. "Имаме за цел с тях да променим коренно системата на здравеопазването, разкри Дянков. Според него лошото състояние в сектора е заради източване на средства от лекарското съсловие и хората, които ръководят болниците. "Не случайно болничната система е с дефицит от 350 млн. лева", заяви Симеон Дянков.

Липсва национална стратегия

Симеон Дянков още открои, че сред "нерешените проблеми" на страната ни е липсата на ясна национална стратегия, която да маркира основните приоритети за поне 20 години напред. Тези приоритети трябва да се обсъждат в обществото. Последните години такава дискусия няма, отчита още Дянков.

Според финансовия министър страната ни трябва да престане да търси най-добрите практики единствено в страните от Общността, а да разширим периметъра и в по-глобален мащаб. Той даде пример, че редица страни от Източна Азия могат да ни бъдат много по-полезни в подобряването на бизнес средата, отколкото европейските страни.

Какво още каза министърът на финансите на днешнат конференция може да прочетете тук.