Наблюдава се общ спад на скритата икономика при бизнеса и покачване при населението. Това противоположно движение е уловено от Индекса на скритата икономика за 2009 г., който се изготвя от Центъра за изследване на демокрацията в партньорство със социологическа агенция "Витоша рисърч". Индексът беше представен днес по време на кръгла маса, посветена на предизвикателствата, които скритата икономика поставя пред развитието и конкурентоспособността на България в период на глобална финансова криза.

Противоречивата динамика на индекса се обяснява с ефекта на кризата и предприетите от правителството мерки за противодействие на скритата икономика през втората половина на 2009 г. От една страна, мерките са насочени предимно върху
скритите обороти на бизнеса. От друга страна, в краткосрочна перспектива ефектът на кризата е противоположен при населението и бизнеса като води до повишаване на укриването на обороти и заетост при населението и намаляване на скритата икономика при бизнеса - преминаването от формалната към скритата икономика е свързано с много по-малко разходи за населението, отколкото за бизнеса.

Според експертите, които тълкуват динамиката на индекса и неговите компоненти за 2009 г., се наблюдава нарастване на "сивотата" на трудовите отношения при населението. Делът на неактивните и обезкуражени българи остава много висок на трудовия пазар - над 1/3 от активното население. Ако им бъде осигурена официална заетост, това би донеслно над 11 млрд. лв. допълнителен официален трудов доход.
Същевременно се наблюдава спад в скритите обороти, особено в сферата на внос-износ и "източване" на ДДС. Индексът, следящ източването на ДДС, бележи двоен спад, отчитат от ЦИД.

Според експертите има трайна и устойчива тенденция за увеличаване дела на наетите с официално сключени договори. Около 6% от работещите нямат сключен официален договор.

В същото време остава устойчив високият дял на сключените договори със "скрити" клаузи - минимално официално възнаграждение и допълнително изплащани суми ‘на ръка'. Най-малко всеки десети работещ получава допълнително, недекларирано възнаграждение, заявяват от ЦИД.

През последните 3 години в публичното пространство, както от правителството, така и от неправителствени и стопански организации, са предлагани повече от 220 мерки за борба със скритата икономика. От тези мерки по-голямата част се стремят да възпрепятстват и разкриват нарушителите, а едва 10% от тях адресират липсата на ефективност в контролната и административна система. Според Центъра на мерките, прилагани и предлагани в исторически план, липсват: оценка и подбор; подкрепа от необходимите строги административни мерки и мерки повишаващи ефективността на контролната система; оценка разходи-ползи; единна система.

Според ЦИД през 2010 г. правителството трябва да повиши контрола в най-рисковите области като: приходите от ДДС и акцизи. Освен това е нужно да се подобри значително ефективността на контролната система - в момента тя наказва предимно масовите леки провинения. Трябва да бъде подобрено управлението на системата за обществени поръчки и държавни активи - делът напоръчките с нарушения остава огромен - над 70%, докато достъпът до обжалването им - затворен и в подкрепа на държавната администрация, отбелязват от ЦИД. В допълнение, те препоръчват правителството да допринесе за трайна промяна на съотношението разходи-ползи от скритата икономика за бизнеса и населението.