Критерии за качество в болниците

През 2010 г. всяка болница, която иска да сключи договор с НЗОК, трябва да осигурява денонощна възможност за прием при спешни състояния. За сключване на договор ще се изисква наличието на лекари по съответните специалности на основен трудов договор в болницата. Лечебните заведения за болнична помощ трябва да разполагат и с необходимата апаратура, както и да имат клинична лаборатория.

Изискванията се въвеждат, за да се гарантира качествена медицинска помощ за хората, заяви днес здравният министър д-р Божидар Нанев в присъствието на заместника си д-р Валерий Митрев, доц. Стоян Александров - директор на дирекция „Стратегическо планиране и управление на медицинските дейности" в министерството, и Жени Начева, директор на дирекция „Бюджет и финансови параметри" в НЗОК. Относно това дали ще се закриват болници министърът заяви:

„Нямаме за цел да закриваме лечебни заведения, а да създадем критерии и стандарти, по които да бъдат лекувани гражданите. Стандарти, по които да работят болниците. Болниците, които отговарят на новите изисквания, ще поемат пациентите на тези, които не са покрили регламентите. Болниците, които не отговарят на условията, няма да могат да сключат договор със Здравната каса за съответните медицински дейности".

Оказва се, че много от общинските болници не отговарят на новите изисквания и ще бъдат преструктурирани. През миналата година в 142 болници и диспансери на страната са лекувани средно по 5 пациенти на ден.

Ефективността и качеството на лечение в тези болници е изключително ниско. В същото време тези лечебни заведения за 2009 г. са усвоили около 56 млн. лв., коментира Нанев. Най-фрапиращ е случаят с болницата в Кула, където за миналата година нито един пациент не е постъпил за помощ.

Справката на министерството още сочи, че във всяка една от 142-те болници и диспансери е имало под 2000 хоспитализации за 2009 г. За сравнение в „Св. Георги" в Пловдив е имало близо 70 000 хоспитализации или на ден са лекувани средно по 191 пациенти. В „Св. Марина" са преминали 44 хил. души или средно по 120 на ден, в УМБАЛ Плевен - 36 хил. или по 98 на ден, а в „Александровска" - 27 хил. или по 73 на ден. Използваемостта на леглата в 142-те лечебни заведения е била около 12%.

За да бъде ефективна една болница обаче, средното равнище на използваемост трябва да е поне 70%. 76 общински болници през миналата година са работели и по по-малко от 50 клинични пътеки от 298 възможни, отчитат от здравното ведомство.

„Подобни лечебни заведения нямат нито капацитета, нито нуждата да осъществяват медицинска дейност", смята министърът.

Жени Начева от НЗОК съобщи, че към момента 32 лечебни заведения не отговарят на изискванията на Здравната каса. Те имат срок до 20 януари да коригират подадените документи.

Коментар за неефективната дейност на общинските болници направи и Стоян Александров - директор на дирекция „Стратегическо планиране и управление на медицинските дейности".

"Пациентите директно търсят услугите на по-големите болници. Много често проблемът на болните, лежали в общинска болница, не може да бъде решен и се налага да постъпят за долекуване в университетска или областна болница"

„В момент на икономическа криза не може да се дават на такива болници пари за нищо. Пари трябва да се насочват към онези здравни заведения, в които пациентите ще получат това, което търсят. Очевидно болният не е намерил решение на проблема в общинската, за да се насочи към областната и университетската болница", смята Александров.

С редуцирането на договорите на лечебните заведения със Здравната каса през тази година ще се осигури по-ефективно изразходване на обществените средства, а хората ще получават по-качествени медицински услуги в реално работещи болници. Сред тях са 25 областни болници, около 40 държавни, сред които 19 университетски, както и над 30 общински лечебни заведения. До тези болници пациентите ще имат гарантиран достъп при нужда благодарение на Спешните центрове.

Как ще се лекуваме през 2010 година?

В момента до всяка общинска болница се намира и филиал на Спешна помощ. Общо в страната има 28 Спешни центъра и 197 филиала към тях. Дори лечебното заведение да не сключи договор със Здравната каса, филиалът на Спешна помощ ще продължи да съществува и ще се укрепи с допълнително апаратура и кадри. За тази цел са предвидени в бюджета 30 млн. лв. Освен това в съседство на филиалите се предвижда изграждането и на спешни кабинети. В тях ще дежурят джипита и специалисти и ще оказват помощ на неспешните случаи.

Лечебните заведения, които ще сключат по-малко договори със здравната каса през тази година, ще могат да се преобразуват в медицински центрове, ДКЦ-та или места за долекуване и хосписи.

Всеки пациент, който почувства неразположение, трябва да посети личния си лекар, а ако смята, че проблемът е сериозен, може да потърси директно Спешна помощ. В първия случай лекарят ще го прегледа и ще прецени дали има нужда от лечение в болница. Ако смята, че е така, той ще му даде съответното направление. То важи 30 дни. Личният лекар ще разполага с информация в кои болници може да се окаже нужната медицинска помощ и ще информира пациента къде може да се лекува. Ако пациентът има нужда от незабавна помощ, а най-близката болница няма капацитета да осигури нужните медицински грижи, Спешният център ще го откара до най-близката клиника, в която може да се извърши лечението. Ако пациентът не е спешен, той сам ще трябва да се придвижи до болницата, в която иска да се лекува. За спешни състояния се смятат всички, които застрашават живота на човек или могат да доведат до съществено увреждане. Такива са инфаркти, инсулти, отравяния, травми, изгаряния. Ако човек директно е потърсил Спешна помощ и се окаже, че има нужда от незабавна помощ, тя ще е длъжна да му окаже медицински грижи и при нужда да го закара до най-близката болница, където може да получи нужното лечение.

Освен от личните си лекари пациентите ще могат да получават информация кои болници по какви специалности работят със здравната каса от районните здравни каса, от регионалните центрове по здравеопазване, болниците, както и на горещия телефон на НЗОК - 080014800, съветват от министерството.

През тази година всеки здравноосигурен пациент ще е длъжен да плаща потребителската такса от 2% върху минималната работна заплата от 240 лв. Това прави по 4.80 лв. на ден. Тази такса се дължи само през първите десет дни от престоя в болница, след това тя е 0 лв. От таксата са освободени деца до 18 години, бременни и родилки до 45 дни след раждането, социално слаби, ветерани от войните и военноинвалиди, онкоболни, медицински специалисти, хора с увреждания и други. Тази информация заедно със списък с консумативите и дейностите, които не покрива НЗОК трябва да бъде обявена на достъпно място във всяка болница. Целта на този списък е всеки човек да знае точно за какво може да му се искат пари при лечението и така да се ограничат нерегламентираните плащания в системата. При постъпване и изписване от лечебното заведение всеки пациент ще може да получи информация за вида и обхвата на оказаното лечение, както и финансова информация за вида и размера на заплатените при престоя му в болницата медицински дейности (извън обхвата на задължителното здравно осигуряване).

Коментара на здравния министър може да чуете в прикрепрения аудио файл след статията.