От 1 януари 2012 г. да бъде премахнат таванът на пенсиите, предлага специалният консултативен съвет от експерти, създаден със заповед на социалния министър Тотю Младенов по проблемите в пенсионната система, предаде Агенция "Фокус".
Възрастта за пенсиониране да се вдигне, предвиждат всички варианти в предстоящата реформа на пенсионната система. По всяка вероятност след 5 години ще започне постепенно изравняване на възрастта за пенсия при мъжете и жените, която ще бъде 63 години. Друг вариант предвижда след 2020 г. пенсионната възраст да скочи до 65 години, съобщи БНТ. Като цяло от Министерството натруда и социалната политика (МТСП) предлагат два варианта за промени в условията за придобиване право на пенсия.
Първият предвижда от 1 януари 2012 г., право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се придобива при 40 години осигурителен стаж за мъжете (сега 37 г.), и 37 г. за жените (сега 34 г.), и минимална възраст за пенсиониране 63 години за мъжете и 60 години за жените. От 1 януари 2015 г. е предвидено постепенно увеличение на необходимия осигурителен стаж за жените на 6 месеца всяка година до 2020 г., за да може техният стаж да се изравни с този на мъжете.
Вторият вариант визира повишаването на възрастта за пенсиониране от 2012 г. с 4 месеца на всяка година до достигане на 63 години през 2019 г. От 2021 г. се предвижда едновременно увеличение на пенсионната възраст за жените и мъжете по 4 месеца, до достигане на 65 годишна възраст за придобиване на пенсия. Ще се изисква не по-малко от 37 години осигурителен стаж и за жените, и за мъжете. По думите на министър Тотю Младенов този вариант е по-добър, тъй като предлага по-плавен преход към нарастване на пенсионната възраст.
От днес започва широко обществено обсъждане на промените, които ще се подготвят в пенсионната система, обясни социалният министър. Експертите в групата са постигнали консенсус за следните предложения: запазване и усъвършенстване на архитектурата на пенсионната система и постигане на баланс между трите стълба на системата, премахване на всички елементи на социалното подпомагане от осигурителната система.
Експертите считат, че през 2012 г. рискът "старост" трябва да се допълни със създаването на целеви фонд към НОИ за подкрепа на политики за дългосрочна грижа за възрастни хора. Предложено е фондът да акумулира вноска, която да се плаща поравно от работодателя и осигурените лица. Част от приходите от тази вноска ще се използват за построяване на домове за възрастни хора и за подпомагане на най-нуждаещите се пенсионери. Това изисква да се проучат съществуващите практики по този въпрос. В една част от държавите в ЕС това е част от здравното осигуряване, в други - от пенсионното, в трети е плод на договаряне между синдикати, работодатели и частен доставчик на осигуровки от социалната икономика.
Експертите са сметнали, че е нужно точно определяне на необходимите вноски за служителите на Министерството на отбраната, МВР и другите специални ведомства в зависимост от продължителността на участие в осигуряването.
Около промени в нормативната уредба на т. нар. "Сребърен фонд", с цел увеличаване на приходоизточниците му и оптимизиране на режима на инвестиране на средствата на фонда, са се обединили експертите. Те смятат за необходимо и прилагането на гъвкав механизъм за осъвременяване на пенсиите, при отчитане на инфлацията, динамиката на осигурителния доход и заетостта.
След консенсусните предложения е от 2012 г. да се изплаща само действителният размер на пенсията за трудова дейност. В случай, че размерът на пенсията е по-нисък от определен
гарантиран минимален размер, разликата да се изплаща от
държавния бюджет чрез фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност", но на базата на подоходен тест. Предвижда се гарантираният минимален размер да се определя по обективни критерии, свързани с
жизнения стандарт и равнището на заетостта.
Предложение, около което експертите са се обединили, е и създаването на електронно осигурително досие на основата на персоналния регистър на НОИ от 2000 година, съобщи bTV.
В момента българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства. Основният проблем е тенденцията за дълготрайна финансовата нестабилност на Държавното обществено осигуряване (ДОО), която може да генерира бъдещи непосилни ангажименти на бюджета на държавата. През 2010 г. около 60% от разходите за пенсии, осигурителни обезщетения и помощи от ДОО се финансират от държавния бюджет. Недостигът от средства възлиза на близо 4 млрд. лв., заяви социалният министър. Голяма част от финансовите предизвикателства пред системата са продукт на обективни процеси и предходни политически решения в сферата на пенсионното осигуряване. Това води до несъответствие между приходните и разходните пенсионни политики, смята Младенов.
Приходите от осигурителни вноски във все по-малка степен обезпечават разходите за пенсии (от около 97% през 2000 г. делът на приходите от пенсионни вноски към разходите за пенсии намалява до 63% през 2008 г.). Основната последица е увеличаваща се финансова зависимост на ДОО от държавния бюджет, както и нарастващи финансови ангажименти за последния.
Младенов обясни, че е необосновано висок ръстът на пенсиите за инвалидност. За периода 2000-2008 г. се наблюдава двукратен ръст на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и трикратно увеличение на социалните пенсии за инвалидност, чийто брой се увеличава от 145.6 хиляди пенсии през 2000 г. до 484.3 хиляди пенсии през 2008 г. За сметка на това, броят на пенсиите за осигурителен стаж и възраст намалява с 15.5% за същия период.
