Правото на платен годишен отпуск се придобива при най-малко 8 месеца трудов, а за държавните служители - служебен стаж, при постъпването на работника или служителя на работа за първи път. В Конвенция № 52 на Международната организация на труда от 1936 г. този стаж е едногодишен.

Размерът на годишния платен отпуск както за работниците и служителите, така и за държавните служители, е съобразен с размера на отпуска, посочен в чл. 2, т. 3 от Европейската социална харта (ревизирана) - не по-малко от 4 седмици, т.е. 20 работни дни, докато размерът на този отпуск в Конвенция № 52 на МОТ от 1936 г. е най-малко 6-дневен, а за лицата под 16 години - 12-дневен. Това става ясно от информация на Министерството на труда и социалната политика.

Нещо повече - размерът на платения годишен отпуск за някои категории работещи е значително по-голям - до 48 работни дни, а за държавните служители - 47 работни дни.

В Кодекса на труда е уреден и редът за ползване на годишен платен отпуск. Съгласно досега действащите разпоредби, работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася, а работодателят е длъжен да го разреши.

В случай, че отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. В случай, че работодателят не е разрешил ползването, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването на отпуска.

Този ред явно досега не е спазван както от работодателите, така и от работниците и служителите. Това налага да се въведе нов ред за ползването на платените годишни отпуски, в който по значително по-категоричен начин да се уредят правата и задълженията на двете страни в тези случаи.

Това се приема от президента и по отношение на него няма предложение за ново обсъждане. Такова предложение няма и по отношение на предложените нови разпоредби за изплащане на обезщетение при неползван отпуск (в сила от 01.01.2012 г.), както и по отношение на въвеждането на давност при правото на ползването на отпуск.

При положение, че в нашето законодателство е уредено правото на отпуск, размерът на този отпуск е изцяло съобразен и е възприет ред за ползването на платения годишен отпуск, което впрочем е право на всяка една страна, би следвало да се приеме, че правото на платен годишен отпуск е изцяло гарантирано от законодателството ни, така както са изискванията на международните актове и правото на Европейския съюз.

Единственият довод да се твърди обратното е опасението на президента на Р.България, че възприетите срокове за ползване на натрупаните до 01.01.2010 г. отпуски (до 31.12.2011 г.) биха могли да доведат до невъзможност за ползването им.

В случая обаче се касае само за едно предположение за настъпване на неблагоприятни последици и то след 18 месеца, завършват от ведомството, ръководено от Тотю Младенов, по повод наложеното днес вето от президента Георги Първанов.