Президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за Сметната палата, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

В мотивите за връщането той отчита, че законът е изключително важен за ефективното, ефикасното и икономичното управление на публичните средства и за бюджетния контрол, но смята, че в него има спорни моменти, които трябва да бъдат обсъдени още веднъж от депутатите.

Първанов посочва член 12 от закона, в който е предвидено, че съставът на Сметната палата се състои от председател и двама заместник-председатели. Според мотивите на законопроекта „се възприема моделът на едноличен ръководен орган от типа „генерален одитор", който е широко разпространен в различни страни на ЕС". Президентът припомня, че за България е характерен колегиалният модел на състав на Сметната палата и цялостното законодателство на третата българска държава относно устройството на одитната институция традиционно я урежда като такъв. При приемането на България в Европейския съюз Сметната палата също бе колегиален орган, посочва той.

С оглед на тази историческа обусловеност ми се струват недостатъчни мотивите за изоставяне на колегиалното начало и преминаване към един непознат за българската правна система модел на едноличен ръководен орган. Предвид конституционния статут на Сметната палата и изключително значимите правомощия, които има, намирам за целесъобразно още веднъж да се обмисли и обсъди разпоредбата на чл. 12 и философията при нейното структуриране, изтъква президентът, цитиран от Дарик радио.

Според Първанов притеснения поражда и предвидената в чл. 50 от Закона за Сметната палата възможност председателят да поиска с одитния доклад освобождаване от длъжност на лице, което носи управленска отговорност и в следствие на негово действие или бездействие са допуснати нарушения на закон или не са изпълнени дадени от Сметната палата препоръки. Според държавния глава тази разпоредба е формулирана твърде общо, тъй като управленска отговорност в България носят и конституционно установени органи. При тези органи има изрична уредба на условията и реда за тяхното отстраняване. С чл. 50 от приетия закон на практика се установяват нови, непредвидени в конституцията, основания за започване на процедури за отстраняване от длъжност на органи с конституционен статут. Тази разпоредба би създала практически трудности при нейното прилагане, се казва в мотивите за връщането на закона.