*Информацията е актуализирана към 17:50 часа

Хлябът ще поскъпне с 15 процента до средата на януари, прогнозира по програма  "Хоризонт" на БНР председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов.

"Минимум с 15% ще поскъпне хлябът. Дължи се на по-високите цени на суровините. Брашното поскъпваше през целия декември месец, цените на хляба не се увеличиха. От днес отново имаме увеличение на цените на брашното, така че това нещо като фактор и като се събере, съвсем нормално е цената на хляба да поскъпне", посочи Попов.

От друга браншова организация - Федерацията на хлебопроизводителите, съобщиха, че са подготвили проектозакон за хляба. Според председателя на Федерацията Марияна Кукушева, чрез един такъв закон ще бъде подобрен контролът върху качеството на хляба и ще бъде намален сивият сектор в бранша, който в момента е около 50%.

"Вероятно ще се наложи внос на пшеница от чужбина", каза коментира пред агенция „Фокус" председателят на Съюза на мелничарите в България Савина Влахова. Никой не може да прогнозира с точност какво количество зърно от България, в кой момент, може да бъде изнесено и какво точно количество съответно ще се наложи да бъде внесено за нуждите на мелничарите. По думите й у нас последно по-голям внос на пшеница се е наложил през 2004 г. Логиката обаче сочи, че ако се наложи внос, зърното ще се оскъпи заради транспортните разходи, а това може да се отрази и на цените на брашното и на хляба.

„Пшеницата е борсова стока, международно търгувана. От България се изнася пшеница и това не е тайна. Това даже е нещо хубаво и по същата причина, както се изнася, така може и да се внася. Отворен пазар сме, членове на Европейския съюз и на световната икономика. Няма нищо страшно в това", коментира Влахова, която потвърди, че е възможно вносът на зърно да бъде направен от Унгария, като сравнително по-близка членка на Европейския съюз до България.

Брашното в страната се продава на такава цена, каквато пазарът може да си позволи. Мелничарите обаче изпитват затруднение да се снабдяват със зърно на ниски цени, тъй като цените се формират на световно ниво. 

"Засиленото търсене на пшеница на международните пазари вдига цената и на българското зърно. Така, родните зърнопроизводители ще предпочетат да изнесат пшеница на по-висока цена, а не да я продадат на някой от мелничарите, който и да е той, който иска да го купи на ниска цена", обясни Влахова. По думите й с цените на хляба в България се спекулира.

„Непрекъснато се спекулира с цената на хляба в България и на хората се насаждат психози, а това не е необходимо да се случва по този начин. Цената на хляба просто следва логиката в цените на всяка друга стока. Тя се определя от пазара - може да бъде нагоре, а може да бъде и надолу. В България, по принцип, цените на хляба са били на много ниски нива по причина на това, че бяхме затворена икономика и има свръхпредлагане на брашна - това задържа за много дълго време цените на хляба на много ниски нива. Ако се огледаме в съседните държави - Гърция, Турция, Румъния, ако щете и Сърбия и Македония, ще забележите, че хлябът там е доста по-скъп отколкото е в България. И след като цената на зърното в България е на международни нива, логично е, че и цената на хляба ще бъде на около такива нива", обясни Влахова.