Прагът за регистрация по ДДС на фирмите в България може да скочи тройно, за да се ограничат злоупотребите.

Министърът на финансите Симеон Дянков, шефът на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и директорът на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов са обсъдили въпроса. Те ще искат позволение от Европейската комисия да се увеличи оборотът, който води до задължителна регистрация по ДДС, от сегашните 50 хил. на 100 000 или дори 150 000 лева. Това съобщи Стефанов в интервю за вестник "Труд". Той добави:

Сегашният праг е твърде нисък, а ако бъде увеличен, ще се отсеят сравнително дребните играчи. По-високият праг означава по-малко дружества в системата, които да се изкушават от злоупотреби и точене на държавната хазна.

Почти навсякъде в Европа минималният оборот за регистрация е по-висок, отколкото у нас.

Около 10% от фирмите, регистрирани по ДДС, са "мъртви души", коментираха данъчни служители. Те твърдят, че има български предприятия, които в продължение на няколко години поддържат оборот от 45 000-49 000 лева, за да избегнат задължителната регистрация.

Малко над 200 000 фирми у нас са регистрирани по ДДС. В началото на тази година за втори път беше отменена и задължителната регистрация на търговците с цигари, която действаше около година. Мотивът за отмяната беше, че така ще се спасят от фалит хиляди дребни търговци.

Регистрацията по ДДС е свързана с допълнителни разходи за фирмите заради обработката на документи и двустранното счетоводно обслужване. Те са длъжни да поддържат дневници за продажбите и покупките по ДДС.

От началото на 2003 г. прагът за задължителната регистрация беше намален от 75 000 на 50 000 лева. Тогава мотивите на кабинета "Сакскобургготски" бяха, че така дребните производители ще могат да ползват данъчен кредит от бюджета.

Вдигането на прага за регистрация по ДДС до 150 хил. лева не е единствената законодателна промяна, която се подготвя в момента.

Другата идея е да се въведе т. нар. обратно начисляване на ДДС в строителството, в търговията с горива и при сделките със селскостопанска продукция. Това всъщност означава, че в тези браншове данъкът ще се начислява не от доставчика в сделката, а от купувача.

Такава практика е въведена при търговията с метали и скрап и там са решени проблемите с ДДС измамите, трупани в продължение на години, каза Стефанов. Той даде пример с Румъния, където чрез този метод са пресечени много злоупотреби в селското стопанство.