За системно отказване на достъп до информация относно технологията, която ще се използва за добив на шистов газ, и за неспазване на концесионните договори, които се подписват със страната, алармираха днес от Гражданската коалиция срещу добива на шистов газ. Седмина представители на коалицията дадоха пресконференция на тема: "Шистофренично ли е отношението на властта към проучванията и добива шистовия газ в България?" в пресклуба на БТА.

Според Йоана Иванова никой от коалицията не е получил достъп до информация за спорната технология с хидравлично разбиване, както и отговор на въпросите, които от коалицията са изпратили в Министерския съвет, където са обещали да направят анализ на добива. Природозащитниците алармират и за по-сериозния факт, че фирмите, които веднъж са получили разрешение за концесия за проучване или добив на конвенционален газ, не спазват калузите, залегнали в договорите им.

Пример за това е случаят в село Рогозина (община Генерал Тошево), където лично природозащитниците са установили, че се подготвя добив на шистов, а не на конвенционален газ. Според тях това си личи и в документацията на дружеството, където е посочена дълбочина от 5 400 м - прекалено голяма за добив на конвенционален газ, но използвана за добив на шистов газ.

Собственик на концесията в Рогозина е чешката фирма "Русгеоком Бг" АД, която е получила концесия за проучване и добив на газ и нефт. "Никъде не се споменава проучване за шистов газ, но и никой не следи какво ще се добива", предупреди Мариана Христова от коалицията.

Според еколозите в Рогозина има изградени два басейна, които са пълни с вода, а в момента се строи трети. Такива съоръжения се използват за добива на шистов, а не на конвенционален газ. Там вече има и сонда, която всеки момент може да заработи, алармират от коалицията.

Друг притеснителен, факт е, че Министерство на околната среда и водите не изисква правилната екооценка за вредата от използването на хидравличните сондажи, а изисква екологична оценка по Закона за биологичното разнообразие, т.е. дали не се влияе върху територии, принадлежащи към НАТУРА 2000, което в случая е безсмислено.

От коалицията настояват за свикване на извънредна сесия на общинския съвет в Добрич, на която да бъде взето решение за провеждане на местен референдум относно въпросните инвестиционни намерения. Според тях добивът на шистов газ изразходва големи количества чиста вода, а химикалите, които се използват, остават в шистите. Това може да се превърне в бомба със закъснител в случай на земетресение, тъй като тази част от страната е сеизмична.

От Гражданската коалиция срещу добива на шистов газ са осъществили среща с премиера Бойко Борисов, министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и Нона Караджова - министър на околната среда и водите. Според еколозите лично премиерът е заявил, че „ако има и 1% риск за екологията", то няма да позволи използването на тази технология.

Въпреки уверенията, че ще се даде достъп до нужната информация относно американската компания Chevron (която е носител на правата за проучване и добив на шистов газ в районите на Нови Пазар и Варна) и технологията, която ще приложат, все още (две седмици по-късно) отговор не е получен.

Негативните коментари относно американската фирма продължиха и по отношение на това, че нито един от техните представители не се е срещнал с гражданите на Добрич и не е обяснил метода на проучване.

Именно заради липсата на информация, заради страховете на хората и предупрежденията на еколозите, на 8 октомври от 13 часа ще се проведе протест пред храм-паметника "Св. Александър Невски". Исканията на протестиращите ще са да се въведе мораториум върху използването на технологията хидравлично разбиване при проучване или добив на шистов газ и да се оттегли предложението на България към Chevron и всички други фирми за добив на шистов газ чрез тази технология.

Днес от коалицията настояха и за активност от страна на политическите партии и гражданските сдружения по темата. Георги Керезов от коалицията настоя за задължително партийно мнение относно проблема. За да не бъде обвинено движението в политизиране на темата, Керезов наблегна на това, че мнение е искано от всички политически партии, както и граждански сдружения без изключение.