1) Дял от гражданското право, съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията, породени от създаването и общественото ползуване на научни, литературни, публицистични и худ. произведения. В България се регулират от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД, ДВ, бр. 275, 1950; посл. изм. ДВ, бр. 56, 1993); Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП, ДВ, бр. 56, 1993; изм. ДВ, бр. 63, 1994). България участва в Женевската универсална конвенция за авторско право (1952), парижката й редакция (1971), ратифицирана 1974, и в редица двустранни спогодби за защита на А.п. с Русия, Германия, Унгария, Чешката република, Словашката република, Франция и др. държави. В рекламата правата на авторите се защитават и от правото на индустриална собственост - при промишлените образци (опаковки, рекл. сувенири, пространствени марки), типографски шрифтове.
2) Субективно право - призната и гарантирана от закона възможност за автора да използва в определени граници произведения, които са резултат на творческа дейност и са издадени или изразени в обективна форма. А.п. са лични (правото на авторство, на авторско име, на обнародване на творбата, на неизменност на възпроизвеждането, на разпространяване, на превод и преработване, на достъп до произведението) и имуществени (напр. правото на разпореждане с произведението). В ЗАПСП се признават А.п. на наследниците на автора след смъртта му и на юрид. лица.
Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; С-я; 1995
Купува | Продава | БНБ |
---|---|---|
EUR1.9560 | 1.9560 | 1.9558 |
USD1.5915 | 1.5924 | 1.8824 |
GBP2.4796 | 2.4887 | 2.3574 |