Присъща вътрешна особеност на данъчните структури и на програмите за обществени разходи, която намалява флуктуациите в икономиката, като я прави по-устойчива към шокове. Към типичните примери за такива стабилизатори се включват прогресивните данъци (които пречат на доходите след облагане да нарастват със същия процент, както преди облагането) и застраховките при безработица (която не допуска личният доход да падне под един предварително определен минимум). Златният стандарт е бил друг основен автоматичен стабилизатор. Всички тези стабилизатори не допускат повишаване или спадане на националния доход, а оттук и на безработицата, която без тях би нараснала толкова, колкото би могла да бъде при липса на правителство с активна фискална политика. Много страни се убедиха от собствения си опит, че само тези стабилизатори са недостатъчни за стабилизиране на икономиката и затова се прибягва и към други инструменти на икономическата политика като например изменения в данъчното облагане и в равнището на обществените разходи.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG