1) Ос­но­вен ме­тод за на­би­ра­не на пър­вич­на ин­фор­ма­ция при рек­лам­но­то про­у­ч­ва­не. Как­то при всич­ки со­ци­о­ло­ги­чес­ки А., го­ля­мо зна­че­ние имат пис­ме­ни­те по­и­мен­ни ан­ке­ти чрез въп­рос­ни­ци, по­пъл­ва­ни от ан­ке­ти­ра­ни­те ли­ца. От ус­т­ни­те А., при ко­и­то ро­ля­та на ин­тер­вю­и­ра­щия е съ­щес­т­ве­на, го­ля­мо е при­ло­же­ни­е­то на по­лус­тан­дар­т­ни­те и нес­тан­дар­т­ни­те А., вкл. А. по те­ле­фон. Тъй ка­то рекл. А. е на­со­че­на пре­дим­но към из­с­лед­ва­не на мне­ни­я­та и мо­ти­ви­те на це­ле­ви­те гру­пи, важ­но зна­че­ние имат кон­к­рет­ни­те въп­ро­си. Рекл. А. изис­к­ва въп­ро­си­те да бъ­дат из­ло­же­ни в ло­ги­чес­ка пос­ле­до­ва­тел­ност, да се за­поч­ва с въ­веж­да­щи въп­ро­си, да се вър­ви от прос­ти­те към слож­ни­те, да се из­пол­з­ват пре­ход­ни и кон­т­рол­ни въп­ро­си. Про­у­ч­ва­не­то на рекл. мо­ти­ва­ция по­ра­ди мно­гос­т­ран­ния й и мно­гоп­лас­тов ха­рак­тер ста­ва обик­но­ве­но чрез съ­че­та­ва­не на ан­кет­ния ме­тод и на наб­лю­де­ни­е­то. Съ­щес­т­ве­на чер­та на рекл. А. е, че об­х­ва­ща зна­чи­те­лен брой еди­ни­ци и приз­на­ци. 

2) Ин­фор­ма­ци­он­но-пуб­ли­цис­тич­на фор­ма, из­г­ра­де­на от мно­жес­т­во крат­ки ин­тер­вю­та, взе­ти пред ка­ме­ра­та от ед­но­род­на или раз­но­род­на пуб­ли­ка, за да се ус­та­но­вят въз­г­ле­ди, чув­с­т­ва, ин­фор­ми­ра­ност или зна­ния по да­ден ак­ту­а­лен въп­рос. Ин­тер­вю­та­та в те­ле­ви­зи­он­на­та А. не са по-дъл­ги от 2 min. и се сни­мат със син­х­рон­на ка­ме­ра при ти­пич­ни за ан­ке­ти­ра­ния ус­ло­вия, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи не­го­ва­та про­фе­сия и со­ци­а­л­на при­над­леж­ност. А. на об­щес­т­ве­ни мес­та се пра­вят по по­вод на зна­чи­ми об­щес­т­ве­ни съ­би­тия.

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; С-я; 1995