Икономическата криза не подмина и застрахователния сектор у нас. В годините на финансови ограничения сегментът "Гражданска отговорност" се оказа "спасителният пояс" на застрахователните дружества, показа личното проучване на водещия застрахователен сайт "Инсмаркет".

През последните три-четири години застрахователният пазар у нас постоянно се свиваше. Основната причина за това беше световната финансова криза. Тя рефлектира върху възможностите на българското население, от една страна, да купува застраховки, а от друга – да купува имущество и активи, които да подлежат на застраховане.

2008 г. се оказа най-добрата година за последните няколко десетилетия за застрахователните компании от финансова гледна точка. Тогава приходите в общото застраховане достигнаха до рекордните за индустрията 1 532,438 млн. лева. В края на 2011 г. те вече бяха доста по-скромни - 1 341,231 млн. лв. На практика това означава, че за това време пазарът се е свил с около 12,5%.

Реалният спад на бизнеса обаче е около 10 на сто. Резултатите за 2011 г. не включват приходите на появилите се през последните години няколко клона на чуждестранни застрахователи, които не се отчитат пред Комисията за финансов надзор (КФН), а в същото време развиват активно дейност на българския пазар.

При този постоянно спадащ пазар, всеки приход е добре дошъл. От какво и как се формират обаче приходите?

Задълбоченият анализ на финансовите показатели на застрахователните компании показа, че имаме спад в почти всички линии бизнес. Приходите на няколко от застраховките са се задържали на нивата от преди кризисните години. Единствената полица, по която е отчетен сериозен ръст, е „Гражданска отговорност“.

„Тайните“ на успеха на тази застраховка са две. Първо, тя е задължителна и, второ, цената ѝ постоянно расте.

Така например през 2007 г. обхватът на застраховка „Гражданска отговорност“ беше над 90%, приходите от нея възлизаха на около 309,634 млн. лв., а средната ѝ цена беше около 110 лева. Четири години по-късно, през предходната 2011 г., приходите от застраховката вече бяха нараснали до 525,374 млн. лв. (с около 70% повече) и то при положение, че обхватът ѝ беше спаднал с около 20%. Увеличение обаче показа цената на застраховката - средно с около 100 лв. на полица.

С други думи, ако държавата и застрахователите бяха съумели да задържат застрахователния обхват на нивата от 2007 г., през 2011 г. приходите в бранша щяха да са с около 150 млн. лв. повече и нямаше да имат никакъв спад в застрахователния бизнес.

Друг по-важен факт за този финансов сегмент е, че нарасна ролята на автозастраховката за компаниите. Ако през 2007 г. приходите от нея представляваха около 24,4% от общите приходи, то през 2011 г. този процент беше вече 39,17 на сто. Това означава, че застрахователните дружества станаха все по-зависими от продажбата на задължителната автомобилна полица. При положение, че и другите застраховки като цяло не се търсят много, е съвсем логично компаниите да заложат на сигурната, а и законово регламентираната като задължителна „Гражданска отговорност“.

Това обяснява неимоверните усилия, които полагат застрахователните дружества, за да останат в играта. Ако продажбите на задължителната застраховка спаднат, много компании няма да могат да издържат структурите си, което ще доведе до свиване на клонова мрежа и персонал, а от там – до още по-голямо свиване на продажбите и на другите видове бизнес и минаване на „режим на оцеляване“.

От тази фаза до окончателното напускане на пазара крачките не са много. Никой обаче не иска да абдикира от застрахователния бизнес и затова мениджъри и персонал на повечето компании се стремят всячески да продават все повече и повече от задължителната автополица.

В същото време почти всички застрахователи роптаят, че акумулират загуби от „Гражданска отговорност“, тъй като щетимостта по нея е висока, а и разходите за нейната продажба – също. Въпреки това, никой не се отказва от своето парче от „баницата“, защото, направи ли го, може да отпадне от пазара.

Това, обаче, е опасна игра. През 2007 г. изплатените обезщетения по „Гражданска отговорност“ представляваха 39,81% от приходите от нейната продажба. През 2011 г. този процент вече се повиши до над 51 на сто. Преди, ако компаниите акумулираха доста средства от продажбата на други застраховки, с които можеха временно да покриват загубите от задължителната застраховка, то сега това вече е все по-малко възможно. От една страна, защото другите продажби са твърде малко. В същото време приходите и отговорностите на „Гражданска отговорност“ се увеличават, а успоредно с това се увеличава и относителният дял на изплатените обезщетения.

Глътка въздух за застрахователните компании в тази сложна обстановка беше решението на КФН през 2010 г. да ограничи максималния размер на комисионните, които застрахователите дават на брокерите. Така от нереално високите 30%, а в някои случаи дори 40% комисионни, възнаграждението на посредниците падна на около 15 на сто. Спестените разходи за дистрибуция обаче пак не се оказаха достатъчни за някои компании, тъй като преди продаваха по-голямата си част от задължителните полици чрез собствена клонова мрежа, а сега правят това чрез посредници.

Въпреки всички обстоятелства и трудности трябва да отчетем, че повечето застрахователни компании успяват разумно да управляват портфейлите си от продукти и от финансовите си резерви. Броят на печелившите компании е повече, отколкото преди пет години. Факторите за този успех са няколко. Сред тях са дисциплиниращият ефект на кризата и упражняваният надзор от страна на КФН.

За да бъдем напълно честни, трябва да отчетем и че някои специфики на бизнеса също играят положителна роля. Вече споменахме за задължителния характер на застраховката и за нейната цена, която е обречена да върви само нагоре. Има обаче и още нещо, а то е, че премиите се събират в момента на застраховане, а обезщетенията се плащат след време. Така на практика излиза, че докато дойде времето за плащане на обезщетение, ще са взети нови и нови, и нови премии от продадени полици.

Другият много важен фактор е размерът на обезщетенията. Вярно е, че през последните години съдилищата отсъждат все по-високи обезщетения, но тр не са много далеч от лимитите на отговорност и практиките в другите европейски страни.

Така или иначе, тези пазарни условия и специфики на пазара няма да са вечни. Това поставя пред застрахователите въпроса докога и как да се държат за „Гражданска отговорност“ и дали не е по-добре да насочат част от усилията си към други сламки, които да им позволят да останат „над водата“.