Потребителите трябва да полагат повече усилия за защита на личните си данни у дома и на мобилните си устройства. Това показват данните от вторият глобален годишен Индекс за компютърна безопасност (Microsoft Computing Safety Index - MSCI), изготвен от щатската софтуерна корпорация Microsoft и публикуван по случай международния Ден на по-безопасния интернет – 5 февруари.

Според публикуваната статистика повече от половината (55%) от запитаните се сблъскват с множество онлайн рискове, но само 29% заявяват, че предприемат активни стъпки, за да защитят себе си и своите данни.

Тази година анализаторите се фокусирали върху поведението за мобилна безопасност и установили, че макар по-малко от половината от анкетираните (42%) да стартират софтуерни актуализации на персоналните си компютри, само 28% от тях редовно актуализират мобилните си устройства, което потенциално води до по-голям риск.

„На мобилните устройства често се съдържа същата, ако не и по-ценна лична информация, като съхраняваната на домашния компютър, което ги прави еднакво привлекателни за крадците на данни“, коментира Жаклин Бошер, директор „Онлайн безопасност“ в Microsoft.

„Последните резултати от MCSI показват, че няма значение къде или как хората се свързват към интернет, по-безопасните онлайн навици са от съществено значение. Има стъпки, които хората могат да предприемат, както и технологии, които могат да използват, за да не се превърнат в жертва“.

За целта на изследването от Microsoft са анкетирали повече от 10 000 потребители на компютри, смартфони и таблети в 20 страни и региони за личния им подход към безопасността в онлайн пространството, получавайки точкова скала от 0 до 100 въз основа на техните отговори.

Средният общ брой точки е 34 за компютърна онлайн безопасност и 40 при мобилните устройства.

От Microsoft ни съветват да предприемем следните практически стъпки, за да повишим онлайн безопасността си:

•     Заключвайте компютъра и акаунтите си със силни пароли, а мобилния си телефон – с уникален четирицифрен ПИН.
•     Не плащайте сметки, не банкирайте, не пазарувайте и не извършвайте друг поверителен бизнес на публичен компютър, на лаптопа или мобилния телефон по „взет назаем“ или публичен Wi-Fi (като например точка за достъп).
•     Оглеждайте се за подозрителни непознати. Хора, които искат да научат вашите пароли, ПИН кодове, потребителски имена или други подобни данни и които може да гледат пръстите ви или екрана, на който въвеждате данните.
•     Отнасяйте се предпазливо към подозрителни съобщения. Избягвайте прекалено хубави оферти и не се доверявайте на подателите им, дори и ако изглежда, че са от надежден източник.
•     Потърсете признаци, че дадена уеб страница е сигурна и истинска. Преди да въведете чувствителни данни, проверете за наличие на криптиране (например, уеб адрес с "https" и заключен катинар до него или в долния десен ъгъл на прозореца).
•     Намалете спама в пощенската си кутия. Споделяйте основния си имейл адрес и чат профил само с хора, които познавате или с уважавани организации. Избягвайте да ги включвате на страницата си в социалните мрежи, интернет директории (като бели страници) или сайтове за публикуване на работа.