Тази година се навършват десет години от въвеждането на частното съдебно изпълнение в България. Въпреки че първоначално идеята е държавното съдебно изпълнение да отпадне три години по-късно (т.е. до 2008 г.), и до днес продължава да действа смесената система с частни и държавни съдебни изпълнители. Разликата между тях е, че ДСИ са служители на държавата и възнаграждението им не е финансово обвързано с резултата от работата им, а ЧСИ трябва да се издържат чрез услугата, която предлагат. Въпреки че се наблюдават слабости в работата и на двете групи, логиката подсказва, че ЧСИ имат значително повече стимули да работят по-бързо и по-ефективно.
Това твърдение ясно се вижда и от статистиката. Докато един ДСИ свършва средно 168 дела през 2013 г., един ЧСИ приключва 435 дела или близо три пъти повече. Разликата в ефективността на работата на ДСИ и ЧСИ става все по-голяма през годините.
Данните за натовареността (постъпили и несвършени дела) на съдебните изпълнители също показват разликите между тях – докато за 2014 г. един ЧСИ има натовареност от 5 490 дела, един ДСИ отговаря за 1 204 дела, което е по-малко от 1/5 от всички дела, подлежащи на съдебно изпълнение през годината.
Делът на приключилите дела от ДСИ също намалява - от 18,2% през 2007 г. до 13,6% през 2013 година при увеличаване на обема на постъпилите дела с 42% през 2013 г. в сравнение с 2007 година. При ЧСИ прекомерното натоварване се отразява още по-значително на процента на свършените дела. Докато през 2007 г. ЧСИ успяват да приключат 18,6% от делата си, до 2013 г. делът на приключените дела намалява до 8,9% при увеличаване на обема на постъпилите дела със 180% през 2013 г. в сравнение с 2007 година.
Данните за 2013 г. показват, че ЧСИ са събрали 1 210 млн. лв. в рамките на годината, а ДСИ – 80 млн. лв. или 15 пъти по-малко. Това прави средно по 7,4 млн. лв., събрани от един ЧСИ и по 0,4 млн. лв. – от един ДСИ или разлика от близо 20 пъти.
Данните показват, че при ДСИ средногодишното нарастване на постъпващите дела е 7%, а при ЧСИ – 21% и за това има ясно обяснение.
По проект, изследващ практиките на съдебното изпълнение в България, в който и ИПИ участва, бяха проведени множество интервюта с всички въвлечени страни. Проведените с взискателите интервюта показаха, че абсолютно всички ползват ЧСИ винаги, когато могат (има изолирани случаи, когато се ползват и ДСИ – обикновено когато в областта има един ЧСИ, който не се счита за добър професионалист). Причините за това са много и се коренят в стимулите за ефективност на ДСИ.
Представителите на взискателите изтъкват следните слабости на ДСИ:
· Липса на квалификация и недостатъчно поддържане на нивото при някои ДСИ, заради липсата на стимули и заради факта, че при тях не се насочват много сложни дела;
· Липса на отзивчивост, тъй като липсва материален интерес от по-добро обслужване. ДСИ не приемат взискателя като „клиент” в смисъла на конкурентната среда;
· Мудност при изпълнението;
· Липса на неформална комуникация, която е важна за повечето взискатели;
· Проблеми с логистиката. Взискателят трябва да осигури транспорт на ДСИ, когато вземането трябва да се извърши в друго населено място.
Ситуацията, при която ДСИ са повече на брой от ЧСИ, а качеството и количеството на работата им постоянно намалява и са далеч по-ниски от тези на ЧСИ, поставя под силно съмнение нуждата от съществуването на смесена система на съдебно изпълнение. Още повече, че в много европейски държави съдебното изпълнение е изцяло частно и няма сериозни пречки това да се случи и в България.
Автор: Зорница Славова, ИПИ
