На първо сред минусите е фактът, че България се присъединява към зона с бавен темп на икономически растеж, около 1.2% ръст на БВП на годишна база към третото тримесечие на 2004 г. за ЕС и 0.4% за Германия и Франция. Все пак растежът на производителността в еврозоната е по-нисък от нашия, а това очертава потенциал за растеж на нашия експорт към съюза.

Според доклад на ЕС прогнозата за растеж в еврозоната няма да се промени и за 2005 г., като не се очаква да надхвърли 2%. За сравнение, що се отнася до България, според изследване на групата за икономически изследвания и анализи IndustryWatch ръстът на БВП на годишна база за 2004 г. е бил 4.9%, докато за 2005 г. се очаква да се запази в рамките на 4-5%. В ситуацията, в която се намираме в момента по всичко личи, че България е в период на икономически бум.

Второ, по един или друг начин ще възникне естествен конфликт между стремежа ни към покритие на критериите за номинална конвергенция от Маастрихт и стремежа ни към икономически растеж. Към края на 2002 г. страната ни отговаря на допустимите по критериите от Маастрихт граници само на 2 показателя, бюджетен дефицит и държавен дълг, които критерии изискват съблюдаването на строга бюджетна дисциплина и единна наднационална монетарна политика. Това от своя страна може да доведе до намаляване на заетостта, доходите и съвкупното търсене. Страната ни трябва да е много предпазлива с цел да запази нивото на съвкупното производство и в желанието си да изпълни поетите към ЕС ангажименти да не тласне обществото към намаление на потреблението. При тези обстоятелства стремежът към повишаване на жизнения и общоикономически стандарт с цел приближаване към този на страните от ЕС е възможен само при провеждане на активна либерална икономическа политика.

С други суми, България ще попадне в "ничията земя" между номинална конвергенция с Европа и икономически растеж, изправяйки се пред трудния въпрос как да компенсира между гарантиране на стабилността и създаване на работни места. В крайна сметка България ще расте в условията на балансиран бюджет и на ограничен режим на кредитирането. Горното показва, че за България са налице признаци на разминаване в икономическите цикли между страните от ЕС и нашата страна и въпреки че някои икономисти в България отричат да е налице "прегряване" на икономиката ни, страната ни е реално по-близо до потенциалния ръст на БВП, отколкото страните от ЕС.

Трето, България се присъединява към зона с много висока конкурентоспособност, на която едва ли ще е в състояние да отговори адекватно (поне в началото). Това по всяка вероятност ще доведе до намаляване търсенето на български стоки в отраслите, където неконкурентоспособността е най-ясно изразена. Може да се очаква последващ изострен апетит към капиталови инвестиции у нас, както и разходи по посрещане на регистрационни, лицензионни и технологични режими на съответствие на българските производители с европейските им колеги. Преди това обаче неизбежно ще се премине през период на намаляване на заетостта и дори закриване на работни места, тоест на преструктуриране на икономиката, което несъмнено в краткосрочен аскет ще е болезнено, но в дългосрочен аспект положително.

Четвърто, очаква се "отмиране" на някои от най-малките и трудно преодоляващи критериите на ЕС предприятия. Статистиката за малките и средните предприятия в ЕС сочи, че над 30% от тях са "изчезнали" след присъединяването поради невъзможността да се справят с конкурентния натиск, а 50% оцеляват не повече от 5 години. Предвид осъзнатата бъдеща конкуренция самите фирми са различно настроени към евроинтеграцията. Според проучване на Института за маркетингови и социални изследвания най-силна поддръжка е налице сред големите компании (94%), а най-слаба сред малките предприятия (74%). Нещо повече, 61% от фирмите сочат, че няма да успеят адекватно да се подготвят в оставащото време до 2007 г.

Пето, предвид провеждането на единна наднационална валутна политика България ще е принудена да се откаже от паричната си автономия. От друга страна, доколкото това ще бъде свързано и с последващ преход към единната европейска валута и ще внесе гаранции за стабилитет на валутния курс чрез единното му управление, това би следвало да не се разглежда само и еднозначно като недостатък, а и като предимство. От изключително значение тук е изборът на подходящ равновесен валутен курс на лева спрямо еврото, при който страната ни да влезе в ЕС, така че да бъдат предотвратени отрицателните последици от евентуалния избор на подценен или надценен лев.

Шесто, възможна проявата на инфлационен ефект в резултат възприемане на еврото като парична единица, съпроводена със съответно ценообразуване в евро, както и обръщане на наличните цени в евро. Според някои икономисти опита на страните от ЦИЕ, вече присъединили се към ЕС, показва инфлация от 30% до 40%, но тя не е била еднакво изразена във всички страни, както и е била с относително краткосрочен характер. Този процес е известен в литературата като евроинфлация.

Седмо, България се присъединява към зона с приоритетно капиталоемки отрасли. Следователно единствения ни шанс е намиране и извличане на сравнителни предимства от специализацията ни в трудоемките отрасли, например шивашката индустрия. Обаче ако това се усвои надеждно, този недостатък може дори да се превърне в предимство за България, частично решавайки чрез трудоемкостта и проблемите ни с безработицата.

Осмо, ипотечните кредити в България, които са преобладаващи дългосрочни активи в портфейлите на търговските ни банки, са с плаващи лихвени проценти, докато тези в най-значимите в икономическо отношение европейски страни са фиксирани лихви. За нашата банкова система това означава пряко влияние на доходността на тези активи от провежданата от ЕЦБ монетарна политика, носейки със себе си риска от възможно намаление на тази доходност при експанзивна политика на ЕЦБ чрез всеобщо намаляване на лихвените проценти.

Девето, България ще се интегрира към едно общностно икономическо пространство, каквото е ЕС. При тези условия е възможен преносът на инфлация от страните членки с висока инфлация към страните членки с ниска инфлация, тоест, ще носим риска за импорт на инфлация. Освен това преносът на валутна криза от страна членка върху останалите страни членки, включително България, ще бъде значително по-изразен.

Десето, единната митническа политика и отпадането на митническите бариери ще доведе за страната ни до загуба на част от бюджетните ни приходи от мита. Това ще генерира по-малко приходи в държавния бюджет и при запазване на тенденцията от последните 3 години за намаляване на единната ставка на корпоративния данък печалба (23.5% - 2003 г., 19.5% - 2004 г., 15% - 2005 г.) ще затрудни финансирането на държавните разходи. Последното не бива да се пренебрегва, доколкото България ще следва да се придържа към изпълнение на Пакта за стабилност и растеж, който ограничава бюджетния дефицит за страните от ЕС до 3% от БВП. Това от своя страна обаче има своята положителна страна, а именно да наложи дисциплина на правителството за общо ограничаване на бюджетните разходи, а оттам и на данъчното бреме на държавата, което ще има подчертан положителен ефект за икономиката ни както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект.

В заключение може да обобщим, че влизането ни в Европейската общност ще гарантира множество положителни ефекти за нашата икономика и в частност за редовия българин, а голяма част от отрицателните ефекти при правилна държавна и правителствена икономическа политика може да бъдат превърнати в плюсове за нас.

- България се присъединява към зона с бавен темп на икономически растеж

- Има конфликт между стремежа за покритие на критериите за номинална конвергенция към Маастрихт и икономическия растеж

- България се присъединява към зона с много висока конкурентоспособност

- Очаква се "отмиране" на някои от най-малките и трудно преодоляващи критериите на ЕС предприятия

- България ще е принудена да се откаже от паричната си автономия

- Възможна проявата на инфлационен ефект в резултат възприемане на еврото като парична единица

- България се присъединява към зона с приоритетно капиталоемки отрасли

- Страната ще България ще носи риска за импорт на инфлация

- Ще има загуба на част от бюджетните приходи от мита /в-к "Дневник"