Близките отношения между бизнеса и правителствата увеличават риска от корупция и подкопават икономическата стабилност в Европа. Това става ясно от публикувания днес доклад на Тransparency International.

Документът, който носи името „Пари, политика и власт: корупционни рискове в Европа”, обобщава резултатите от Националните системи за почтеност на 25 европейски държави, проведени през 2011 г.: Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария и Великобритания. Проектът е част от паневропейска антикорупционна инициатива, която се осъществява с подкрепата на Европейската комисия, Генерална дирекция „Вътрешни работи”.

Според изводите в България липсва независим надзорен орган, който да се грижи за достъпа до информация. Страната ни е посочена като една от 20-те, в които законодателството в сферата не е толкова добро и има какво да се подобри.

Рискът в областта на обществените поръчки в ЕС, особено в България, Чехия, Румъния, Италия и Словакия, е висок. Това става ясно още от доклада. В него се посочва, че в нашата страна, както и в Чехия, Италия, Румъния и Словакия съществуват най-големи празноти в законодателството, свързано със заобикалянето на обществените поръчки и оттам - с измами и корупция.

В България и Италия съществен въпрос са окончателните договори по обществените поръчки, които не се публикуват. Същевременно съществува широка практика на предоговаряне на условията чрез сключването на анекси. Този факт оставя впечатление за прекалена толерантност към някои доставчици и източването на фондове, отбелязват от  Тransparency International.

В документа се отбелязва, че 20 години след падането на комунизма и няколко години след приемането им в ЕС България и Румъния създават най-големи притеснения по отношение на анти-корупционното си законодателство. Множество закони са били приети в двете държави, които обаче така или иначе не са били придружени от възприемане на етични норми в съдебната система.

Като пример се дава българският Висш съдебен съвет – по закон той се радва на институционална независимост. От друга страна обаче органът е бил замесен в серия от скандали. Това според Тransparency International показва, че някои оказва сериозно влияние на членовете на ВСС при взимането на решения.

Институционалната реформа може би ще бъде недостатъчна за преодоляването на тези проблеми. Според организацията промяната може да настъпи само ако се постигне нова култура, създаваща силно чувство за професионална етика, в помощ на служителите да разберат и спазват закона. Отбелязва се също, че Омбудсманът в България е нова институция, която засега разполага със слаб ресурс.

Едва 6 държави в ЕС са въвели законодателство, свързано с лобизма. В тази група не попада нашата държава.  Литва е приела законови актови в тази сфера още през 2001 г., Полша от 2005 г., а в Германия и Франция съществува доброволен регистър на лобистите.