Над 12.2 млрд. евро са необходимите инвестиции във ВиК сектора у нас, става ясно от стратегията за развитието на отрасъла, която беше приета от Министерския съвет. В нея е записано, че от 2007 г. досега по-малко от 200 млн. лв. годишно са били изразходвани за отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

При сегашните нива на разходи от 165 млн. лв. годишно в отпадъчни води ще бъдат необходими повече от 35 г. за постигане на изискванията за отвеждане и пречистване. Едва 66% от населението са присъединени към система за отвеждане на отпадъчни води, а още по-малко - 50%, е делът на свързаните към пречиствателна станция за отпадъчни води. В края на 2010 г. само Румъния и Малта са пречиствали по-малък дял от от водите си в сравнение с България.

Страната ни ще пропусне и договорения с ЕС преходен период от 8 години с краен срок 31 декември 2014 г.за изграждане на пречиствателни станции. За 2011 - 2012 г. е завършена само една пречиствателна станция за отпадъчни води, а за да бъде спазен крайният срок ще трябва да бъдат построени пречиствателни станции за отпадъчни води в 282 населени места с 1.8 милиона жители.

Средствата от фондовете на ЕС ще са достатъчни за финансиране на 30 до 40% от общия обем на необходимите капиталови разходи в отрасъл ВиК за срока на стратегията от 10 години (2014-2023 година). От 2007 до 2020 година предвидените средства за водния сектор у нас са по-малко 4 млрд. лева.

Необходимите допълнителни разходи са 7- 7.5 млрд. лв., от които 6.7 - 7.2 млрд. са разходи за привеждане в съответствие на системите за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Спешните нужди от рехабилитация и подмяна на водоснабдителните мрежи се оценяват на 5 млрд. лв.. Само малка част от средствата - 0.4 млрд. лв., са разходи за постигане на съответствие във водоснабдяването. Нуждите за модернизиране на сектора като цяло са между 11.7- 12.2 млрд. лева.

До 70% от парите трябва да дойдат от правителството и приходите на ВиК операторите

Всичките около 60 до 70% трябва да дойдат от правителството и ценовите приходи на дружествата. Допълнителното финансиране ще е от съществено значение за България, за да могат да се поддържат устойчиви ВиК услуги. Но това ще се случи и за сметка на потребителите, защото неминуемо ще доведе до поскъпване на цената на услугата.

Пет сценария за развитие на сектора

Стратегията представя сценарий запазване на статуквото и четири сценария, които показват какви ще са резултатите от прилагането на конкретни политики и мерки.

При сценария запазване на статуквото има известно подобрение в обхвата на пречистването на отпадъчните води, но водоснабдителната инфраструктура допълнително се влошава. Дори при пълно усвояване на европейските средства повечето области в страната няма да изпълнят изискванията на ЕС за отпадъчните води в близките 25 години. Ще се финансират само 36% от необходимите инвестиции, загубите на вода ще се увеличават, а качеството ще се влошава.

Останалите сценарии търсят максимално добро съотношение качество –цена и социална поносимост. Те разглеждат и размера на държавните средства, които ще бъдат необходими за постигане на целите. Четирите сценария се различават по парите, които държавата ще отдели за отрасъла и увеличаването на цените на ВиК услугите. Във всички варианти ограниченията за поносимостта на цената са едни и същи. Прието е, че едно семейство в групата на най-бедните 30 % от домакинствата, ще плаща най-много 4 % от дохода си за консумирана вода.

Това означава средно по 2,8 кубични метра вода на месец на всеки човек до домакинството. Цените може да са по-високи и в такъв случай се предлага тези домакинства да получават компенсация от държавата чрез система за социални политики в отрасъла.

Първи сценарий - Нарастване на цени и усвояване на еврофондовете

При първия сценарий се прилагат мерки само, свързани с нарастване на цените и напълно усвояване средствата от еврофондовете. Това е съчетано с допълнителни субсидии от държавата, които трябва да компенсират увеличаването на цените.

В този вариант не се постига напълно целта „качество срещу пари”. От цената на водата и работата на ВиК операторите трябва да се осигурят 4.2 млрд. лева. За да е възможен този сценарий вноските от националния и общинските бюджети трябва да са 4.7 млрд. лева, като от тях държавните са 2.7 млрд. лева. В този случай средствата за безвъзмездна помощ от ЕС са за 3.2 млрд. лева. Наред с това за социално слабите домакинства са предвидени държавни помощи за подпомагане на плащането на сметките им за ВиК услуги, когато те надхвърлят 4 на сто от месечните им приходи. Тези помощи са 132 млн. лв. за десет години.