Международната миграция днес

Днес около 3 % от хората в света живеят извън държавите, където са родени. Макар това отношение да не е нараснало значимо през последните десетилетия, делът на мигриращите към по-развитите райони нараства постоянно и възлиза на около 9 % към настоящия момент. Голяма част от мобилността на хората добива формата на миграция от една страна на ОИСР към друга, но и миграционните връзки между развиващите се страни и страните от ОИСР са от значение и нарастват. Какви са последиците от международната миграция за икономическото и социалното развитие на страните с ниски и средни доходи? Какъв тип реформи в политиката биха максимизирали ползите и биха минимизирали рисковете от тези миграционни потоци за всички участници в процеса – за изпращащите и приемащите страни, и за самите мигранти? Настоящото издание Перспективи от Центъра на ОИСР за работа с развиващите се страни се опитва да даде отговори на тези въпроси.

Един преглед на мобилността на хората през 21 век разкрива няколко няколко важни характеристики на възникващата миграционна система:

Наблюдаваните модели на мобилност са реакция (макар и неперфектна) на имиграционната политика в държавите от ОИСР. Това най-ясно се вижда при сравнение на политиките на различните страни за привличане на квалифицирани имигранти, и на различната структура от квалификации на имигрантите в различните страни. Не всички миграционни процеси, обаче, представляват фина реакция, породена от  политически сигнали. Традиционните езиковите връзки, историята (колониалните връзки в миналото) и близостта на държавите също влияят върху решението на мигриращите относно мястото на миграция.

Хората, които се придвижват от развиващите се към страни с високи доходи, съставляват значителен дял от международната трудова мобилност. От участниците в международната миграция днес средно по-голям дял се пада на населението от страните на ОИСР, в сравнение с населението на развиващите се страни. Макар около половината от мигриращите да са от страните-членки на ОИСР, останалите са от развиващите се страни в Латинска Америка, Азия, Европа в широк смисъл, и в доста по-малка степен – Африка.

Мобилността на ниско-квалифицирана работна ръка влияние по-силно върху намаляване нивото на бедността в изпращащата страна, отколкото мобилността на високо-квалифицирани хора. Първо, сред нискоквалифицираните имигранти има по-силна тенденция да изпращат повече пари на семействата си. Причините за това трябва да се търсят в обстоятелствата, поради които са принудени да мигрират. За разлика от високо-квалифицираните, ниско квалифицираните преселници мигрират на по-къси разстояния, показвайки ясно желание за връщане в родната страна, тъй като по принцип не са придружавани от семействата си. Всички тези фактори водят до по-големи финансови преводи към близките. Освен това, нискоквалифицираните емигранти намаляват безработицата (а вероятно увеличават заплатите) сред ниско-квалифицираните работници, които остават в родната им страна.

Нискоквалифицираните мигранти към страните от ОИСР, които идват от страни със средни доходи са непропорционален брой. Едва 3 % от нискоквалифицираните чуждестранни работници в страните от ОИСР са от долната част на Африка /на юг от Сахара/, а едва 4 % от Южна Азия; това са едни от най-бедните райони в света. Броят на нискоквалифицираните мигранти от страни със средни доходи от Латинска Америка, Източна Европа и Централна Азия е далеч по-голям.

Мобилността на висококвалифицирани работници – такива с висше образование – влияе непропорционално върху страните с ниски доходи. Макар да съществуват изключения (като Ирландия ), високите нива  на изтичане на мозъци са ендемични за страните с ниски доходи, особено тревожни за Африка на юг от Сахара, Централна Америка и някои малки островни държави. По ирония, страните с ниски доходи обикновено участват във възникващата глобална мобилна система по начини, несъвместими с намаляването на бедността.

Взети заедно, тези резултати от изследването дават обилен материал за преосмисляне на глобалната система за мобилност на работна ръка, за да се постигнат по-големи ползи за всички участници в процеса. Нещо повече, това предизвикателство се споделя от изпращащите и от приемащите страни, от държавите на ОИСР и тези, които не са членове на ОИСР.

Миграционният цикъл: проблеми и въздействие върху страните-източници на мигранти

В част II на изданието е направен изчерпателен преглед на съществуващите изследвания за влиянието на миграцията върху страните-източници на мигранти, като е предложен внимателен анализ на набор от регионални и национални изследвания, координирани от Центъра на ОИСР за работа с развиващите се страни:

Международната миграция допринася за икономическия растеж и за намаляване на бедността в държавите на мигрантите по три начина: чрез промени в предлагането на труда, индуцирани промени в производителността и чрез финансовите преводи от мигрантите. Цялостният ефект от миграцията на един определен етап представлява сумата от тези три действащи механизма, като относителният принос на всеки един от тях е различен в различните страни и периоди.

Развиващите се страни, които са играчи в глобалната система за мобилност, преминават през няколко етапа: т.е. съществува миграционен цикъл. Изданието разглежда цикъла като съставен от пет етапа: излизане от страната, приспособяване в новата държава, стабилизиране, включване в интеграционната мрежа и завръщане в родната им страна. (вж. Глава 3).

Ефектите от заминаването на работната ръка са различни в зависимост от квалификацията на работниците. Както беше отбелязано, нискоквалифицираните мигранти (идващи в страните на ОИСР от страни със средни доходи) могат да допринесат в голяма степен за намаляване на бедността в родните си държави (вж. Глава 4). Заминаването на висококвалифицирани работници - "изтичането на мозъци" - може да се отрази неблагоприятно на изпращащите страни, макар че степента на негативно влияние далеч не е ясна. Несъмнено, масовото напускане на силно необходимите здравни работници или учители от развиващите се страни е тревожно, въпреки техният видим принос в страните от ОИСР. Същевременно възниква въпросът относно доколко адекватно са наети тези работници в родните им страни ( вж. Глава 5).

Финансовите преводи могат да намалят бедността. През етапа на стабилизиране, инвестициите в технологии и в човешкия капитал започват се изплащат под формата на увеличена производителност. Предлагането на труд се стабилизира и влиянието на нетния растеж на емиграцията е положително. Особено важно условие е, че в родните страни на мигрантите започват да пристигат финансови преводи, които подхранват допълнително разходите и инвестициите. Тези средства финансират необходимото потребление (най-често в дълготрайни стоки, жилища, разходи за здравеопазване и обучение) като често подпомагат развитието на МСП или частни/местни инвестиции (Глава 6).

С натрупване на миграционен опит икономиката достига до етапа на създаването на мрежи; мрежите на транснационалните диаспори се превръщат във вектори на търговия и инвестиционни потоци между изпращащите и приемащите страни. Тези мрежи дори могат да бъдат партньори в богатите страни при разработката на политики (Глава 7). Последният етап на цикъла, завръщането в родните държави, е сигнал за репатрирането на мигрантите, вероятно и замяната им с други работници от съседни страни (Глава 8).

Съгласувана политика за миграция и развитие

Миграционният цикъл представлява евристичен способ за управление на разработката и реализацията на политики. Решенията за стимулиращи развитието политики, в страните от ОИСР и в страните-нечленки, се различават в зависимост от съответния етап от цикъла, на който се намира конкретната страна. Освен това,  потоците свързани с миграцията, развитието, търговията и другите политики могат да се подкрепят едни други, като създават едно стабилно състояние за координирани решения, преминаващи границите на отделните политики (Глава 9).

Основавайки се на ясната връзка между миграцията и развитието, могат да се направят няколко предложения за иновация в политиката. Те могат да се подредят в три групи:

Правителствата на приемащите страни да разглеждат миграционните си политики от позиция на политика за развитие (Глава 10):

·    Иновативните схеми за двупосочно движение (улеснени от многоцелеви, многократни визи и разрешителни за работа) създават по-добри перспективи за ефективно управление на миграционните потоци. При висококвалифицираните мигранти, схеми от този вид могат да смекчат вредните ефекти върху социалните услуги в изпращащите страни. При нискоквалифицираните работници схемите за двупосочно движение могат да стимулират финансовите преводи и да намалят случаите на незаконна миграция.
·    Страните от ОИСР трябва да разработят наръчници за регулиране на наемането на висококвалифицирани работници от развиващите страни.
·    Страните от ОИСР трябва да предприемат съгласувани стъпки за намаляване разходите за финансови преводи по формалните канали, а банките и финансовите институции от страните на ОИСР, в сътрудничество с финансовите институции в развиващите се страни, да започнат да предоставят финансови услуги на бедните селски общности.
·    Прилагането на подхода на партньорство може да обвърже миграционната политика на страните от ОИСР с политиката за развитие на човешките ресурси в страните извън ОИСР, и с трудовия пазар и социалната политика.

За политиците от страните-източници на мигранти, миграцията трябва да залегне в основата на стратегиите за национално развитие (Глава 11):

·    Основните държави на емиграция трябва да адаптират много аспекти от макроикономическата си политика– включително данъчната политика, разходната политика и обменния курс – с изтичането на работна сила.
·    Изпращащите страни трябва да адаптират според степента на емиграция, политиките си в областта на човешките ресурси - и в публичния и в частния сектор - за да улеснят процеса на урегулиране и попълването на празните места; най-малкото тези политики не трябва да наказват мигрантите, които имат желание да се завърнат в родните си страни и отново да се включат в пазара на труда.
·    Финансирането на висшето образование, включително финансовата помощ за нуждаещи се студенти и планирането на учебни програми трябва да предвидят вероятността, че някои, дори много от тези студенти може да емигрират.
·    При решенията за инвестиции в инфраструктурата да се имат предвид коридорите на мобилност; а междувременно по-добрият транспортен и комуникационен капацитет може да спомогнат за адаптиране на трудовите пазари към емиграцията.
·    Да се засилват регионалните инициативи между развиващите се страни с подкрепата на държавите от ОИСР; забелязва се голям поток от нискоквалифицирани мигранти от  най-бедните държави към съседни на тях развиващи се страни.

В държавите от ОИСР по-голямата съгласуваност на политиките ще доведе до по-ефикасно управление на възникващата система за мобилност (Глава 12):

·    На национално ниво, трябва да се създадат инициативи между отделните министерства или отдели, за по-добра координация на политиките в областта на развитието и миграцията.
·    На наднационално ниво и в многостранните организации, такива като Европейската комисия или Комисията на ОИСР за развитие и подпомагане (Development and Assistance Committee of the OECD), трябва да започнат консултации между отделните политически общности.
·    Помощта за развитие – чуждестранната помощ от страните на ОИСР – може да постави развиващите се страни в изгодната позиция на договарящи се и да спомогне за изграждане на капацитет в държавите-източници на мигранти, за по лесна адаптация към емиграцията.
·    Търговската политика на страните от ОИСР да се разработи внимателно като се обърне специално внимание на въздействието й върху трудовата мобилност.
·    Политиката по сигурността на държавите от ОИСР да отчита широкото понятие “несигурност” и връзката между несигурността и трудовата мобилност.
·    Както държавите от ОИСР, така и родните страни на мигрантите трябва да включат организациите на мигрантите в процеса на разработка и реализацията на политики.

Увод и обзор

Много малко са тези аспекти на глобализацията, които предизвикват полемика като тази за международната миграция. Може би консенсусът за междунароната мобилност на хора през границите на различни държави е по-трудно постижим - сред гражданите, мигрантите, профсъюзите, работодателите и правителствата – отколкото по кой да е друг аспект на глобализацията. Действително, макар и спорно по прилаганите мерки, свободното движение на стоки или капитал през държавните граници, е значително по-усъвършенствано от свободното на движение на хора.

Макар да са изписани много страници относно последиците от това явление за икономиките на приемащите имигранти страни – особено от ОИСР страните с високи доходи – сравнително по-малко внимание е отделено на последствията, било то добри или лоши, за родните страни на мигрантите. Настоящото издание  Перспектива на Центъра за сътрудничество с развиващите се страни (Development Centre Perspective), първото от серия годишни издания на ОИСР, посветени на съгласуваната политика, на развитието и сигурността на хората, разглежда влиянието в родните страни на мигрантите: ако развиващите се страни искат да стимулират растежа и да намалят бедността, какви политически мерки трябва да се предприемат?

В настоящата Перспектива на Центъра за сътрудничество с развиващите се страни са разглеждат две неща. Първо, че миграцията може да доведе до ползи - често значителни – за родните държави на мигрантите, значително по-големи от ползите за самите мигранти. Второ, че мигрантските потоци реагират – макар и несъвършено – на политиките на изпращащите и приемащите страни. Взети заедно, тези резултати предполагат, че политиците в изпращащите и приемащи мигранти страни могат в еднаква степен да избират политиките и мерките за оптимизиране на ползите и минимизиране на рисковете от миграцията. Нещо повече, може да се обобщи, че сътрудничеството между изпращащите и приемащите страни ще даде инструмента за по-ефективно организиране на миграционни потоци, в полза на всички участници –изпращащите и приемащите държави, и самите мигранти.

Настоящото издание се предлага изчерпателна и критична оценка на съществуващата научна литература по темата, като ползва множество изследвания на регионално и национално ниво, проведени от Центъра на ОИСР за развитие, в сътрудничество с глобална мрежа от експерти. Изданието демонстрира, че миграцията може да бъде мощен двигател за икономическия и социалния напредък в родните държави на мигрантите; но приносът на миграцията за развитието е различна през различните периоди и в различните държави. Миграцията допринася за растежа и за намаляване на бедността по различни канали – като влияе върху предлагането на труд, върху производителността и чрез финансовите преводи от мигрантите към  техните семейства. Относителният принос от тези канали варира в зависимост от натрупания опит на отделните държави с миграцията. Нужно е по-ефективно управление за оптимизиране на ползите и минимизиране на рисковете, свързани с това явление, а правилната политика зависи от това, в коя точка от миграционния цикъл се намира изпращащата държава.

Книгата започва с характеристика на основните мигрантски потоци към страните от ОИСР. Откъде идват? Една съществена част (почти половината) са от други страни на ОИСР. Другата половина са от развиващите се райони, но не от най-бедните страни; много страни със средни доходи в Северна Африка, Югоизточна Европа и Латинска Америка са сред държавите, от които идват най-много мигранти.

Нивото на квалификация на мигрантите – от критично значение за изследователите, с интерес към влиянието на имиграцията върху трудовите пазари в страните от ОИСР – е от значение и за развитието в родните страни на мигрантите. Учудващо, но мобилността на нискоквалифицираните работници има по-голям принос за намаляване на бедността (по причини, обяснени в настоящото  издание), отколкото мобилността на висококвалифицираните работници. Освен това, нискоквалифицираните работници, мигриращи към страни от ОИСР по-често  са от страни със средна доходи. Същевременно, страните с ниски доходи са непропорциално засегнати от изтичането на мозъци (мобилността на висококвалифицирани работници). В известен смисъл, най-бедните страни са много слабо представени сред “печелившите” от миграцията участници, а силно присъстват сред “губещите”.

Страните от ОИСР трябва да разглеждат миграционните си политики през ”обектива на развитието” - т.е. как техните имиграционни процеси се отразяват на развитието в изпращащите страни? Това не означава , че целите на миграционните политики трябва да се подчинят на целите за сътрудничество с развиващите се страни. Вместо това, Центърът защитава тезата, че взаимовръзката между миграционната политика и политиките за развитие дава възможност за много по-ефективно постигане на целите и на двете политики.

Противно на развитите, развиващите се страни трябва да разглеждат своите политики за развитие през “обектива на миграцията”. Т.е. страните, които са сред основните участници в глобалната система за трудова мобилност трябва да включат миграцията и финансовите трансфери като важни характеристики в националните си стратегии за развитие – например в стратегиите за намаляване на бедността.

В страните от ОИСР политиките, непряко свързани с имиграцията, влияят и на миграцията и развитието. Политиката за оказване на чуждестранна помощ, търговската и политиката за сигурност, всички влияят върху миграционното поведение и последиците от развитието, но министерствата трябва да работят координирано за по-висока ефективност на политиките за миграция и за развитие. Най-вече политиката за чуждестранна помощ може да спомогне за по-силно влияние на миграцията върху развитието чрез инвестиране в развитието на физически и човешки капацитет – в инфраструктура, обучение и в институционално развитие. Този капацитет от своя страна увеличава способността на обществото да реагира и да се преструктурира в случай на  широкомащабна емиграция.

Новите партньорства между изпращащите и приемащите страни може да постигнат по-ефективно управление на възникващата глобална система за трудова мобилност. „Партньорството” трябва да се възприема като един нов договор за развиващите се страни по посока на следното: страните от ОИСР поемат ангажимента да възприемат миграционните си политики през “обектива на развитие”, за да увеличат възможностите за лeгална миграция и да осигурят финансова помощ за развитие на капацитета в развиващите се страни. Развиващите се държави се ангажират да се превърнат в надеждни партньори в управлението но мобилността и включването на мигрантите и техните финансовите преводи в националните си стратегии за растеж и развитие. Отделните глави разкриват как партньорствата, които правят взаимовръзка между миграцията, сътрудничеството с развиващите се страни и другите политики  могат да повишат положителния ефект от миграцията; същевременно показват колко много работа предстои.