Централна банка на Великобритания. Основана през 1674г. от група частни банкери, преди всичко за да се събират пари за короната, първоначално тя е устроена като акционерна банка. През следващите столетия кралската и харта (разрешително, удостоверение за извършване на банкова дейност) позволява разпространението на банкноти и тя става водеща банка за останалите банки. Законът за банковите харти от 1844г. я признава за централна емисионна институция и за банка, имаща право да предоставя краткосрочни кредити при превишаване на съотношението между резервите и отпуснатите заеми от останалите банки. Към 1870г. тя вече отговаря за общото равнище на лихвите, което се регулира от основния лихвен процент, а чрез тях – за общото състояние на кредита в страната. Около началото на двадесети век Английската централна банка е призната за централен орган по провеждането на националната финансова и монетарна политика под общото ръководство на правителството. През 1946г. Английската банка е национализирана, като по този начин е завършена идентификацията и с държавата. Законът за банковото дело от 1979г. дава основните положения на надзорните правомощия на Английската банка спрямо дейността на търговските банки.

Световен речник по финанси; Греъм Банък, Уйлям Мансър, Делфин прес, 1991

ECON.BG