Активи на банка, които представляват ултимативните им средства за удовлетворяване на кредиторите. Те включват акционерния капитал на банката и фондовете, получени чрез продаване на облигации и дългосрочни ценни книжа със среден падеж над седем години. Този капитал е необходим, за да се намали натискът от търсене върху депозитните осигурителни организации и върху незастрахованите вложители. Дефиницията за банков капитал е различна в отделните държави.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG