Дейност по влогонабиране и кредитиране. Като финансови посредници банките могат да предлагат също и цял набор от други финансови услуги като застраховане, кредитни карти  и обмен на валута, но тяхна основна отличителна отличителна черта си остава ролята им в паричното предлагане чрез влогонабирането. Когато банката дава пари назаем тя поема писмено задължение към клиент срещу обещание за изплащането му. Възможността на банката да "създава" пари по този начин в повечето страни е ограничена от правителствения контрол върху кредитирането както и от задължението и при поискване да изплаща безсрочните влогове в брой. Тъй като вложителите обикновено плащат и задължават влоговете си с чекове, парите в брой, от които се нуждаят банките, са само малка част от сбора на всички влогове. Уравняването на задълженията, които се пораждат при чекове, платими от една банка, но депозирани в друга, се извършва чрез клиринговите палати. В повечето страни банките се наблюдават и регулират от централната банка, която има право да предоставя краткосрочни кредити при превишаване на съотношението между резервите и отпуснатите заеми от останалите банки. Традиционните различия между банките и останалите финансови институции постепенно отпадат; във Великобритания например жилищно-спестовните каси вече предлагат разплащателни сметки с чекове. В някой страни на банките е забранено да притежават част от собствеността в компаниите, които са им клиенти или да действат като инвестиционни банки, а някои американски щати закони /unit-banking/, които изискват всяка банка да бъде отделно предприятие без поделения. Германия, Холандия и Швейцария имат "универсални" банкови системи, които позволяват на банките да действат като инвестиционни и да предлагат широк диапазон от други финансови услуги.

Световен речник по финанси; Греъм Банък, Уйлям Мансър, Делфин прес, 1991

ECON.BG