Долуподписаните пълномощни представители на правителствата на страните - членки на съюза, на основание на чл.22, § 3 от Устава на Всемирния пощенски съюз, сключен във Виена на 10 юли 1964 г., по общо съгласие и при условията на чл.25, § 4 от посочения устав изготвиха в тази конвенция правилата, приложими към Международната пощенска служба.
ЧАСТ ПЪРВА
ОБЩИ ПРАВИЛА, ПРИЛАГАНИ КЪМ МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЩЕНСКА СЛУЖБА
Глава единствена
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Универсална пощенска услуга
1. За усилване на понятието за единна пощенска територия на съюза страните членки съблюдават щото всички ползватели/клиенти да имат право на достъп до универсална пощенска услуга, която съответства на предлагане на основни качествени пощенски услуги, предоставяни постоянно на цялата им територия, на достъпни цени.
2. За тази цел страните членки определят в рамките на своето национално пощенско законодателство или чрез други обичайни средства обхвата на съответните пощенски услуги, както и условията за качество и достъпни цени, като отчитат едновременно нуждите на населението и на своите национални условия.
3. Страните членки съблюдават щото предоставените пощенски услуги и качествените нормативи да бъдат спазвани от операторите, натоварени да осигурят универсалната пощенска услуга.
Член 2
Свобода на транзита
1. Принципът за свобода на транзита е изложен в член първи на устава. Той задължава всяка пощенска администрация да упътва винаги по най-бързите пътища и с най-сигурните средства, които тя използва за собствените си изпращания, на затворени експедиции и писмовните пратки на открито, които й се предават от друга пощенска администрация.
2. Страните членки, които не участват в размяната на писма, съдържащи нетрайни биологични вещества или радиоактивни материали, имат право да не допускат тези пратки в транзит на открито през своята територия. Същото се отнася за писмовните пратки, различни от писмата, пощенските карти и секограмите, които не отговарят на законните разпореждания, уреждащи условията за тяхното обявяване или движението им в преминаваната страна.
3. Свободата на транзита за пощенските колети, отправяни по сухопътни и морски пътища, се ограничава на територията на страните, участващи в тази услуга.
4. Свободата на транзита за въздушните колети се гарантира в цялата територия на съюза. Обаче страните членки, които не участват в услугата за пощенските колети, не са задължени да осигуряват упътването по земен път на въздушните колети.
5. Ако страна членка не спазва разпоредбите относно свободата на транзита, останалите страни членки имат право да прекратят пощенската услуга с тази страна.
Член 3
Принадлежност на пощенските пратки
1. Всяка пощенска пратка принадлежи на подателя дотогава, докато тя не бъде доставена на правоимащия, освен ако пратката е била задържана в прилагане на законодателството на страната на местоназначението.
Член 4
Създаване на нова услуга
1. Пощенските администрации могат по общо съгласие да създават нова услуга, непредвидена изрично в актовете на съюза. Цените за новата услуга се определят от всяка заинтересувана администрация, като се вземат предвид експлоатационните разходи за услугата.
Член 5
Парична единица
1. Паричната единица, предвидена в чл. 7 от устава и използвана в конвенцията и другите актове на съюза, е Специалното право на тираж (DTS).
Член 6
Пощенски марки
1. Само пощенските администрации издават пощенски марки, удостоверяващи заплащането на пощенските цени, съгласно актовете на съюза. Знаци за пощенско заплащане, отпечатъци от машини за платена цена и отпечатъци от печатна преса или други начини за подпечатване или клеймоване съобразно разпоредбите на Правилника за писмовните пратки могат да се използват само с разрешение на пощенската администрация.
2. Темите и сюжетите на пощенските марки трябва да бъдат съобразени с духа на предговора в Устава на ВПС и с решенията, взети от органите на съюза.
Член 7
Цени
1. Цените, отнасящи се до различните международни и специални пощенски услуги, се определят от пощенските администрации в съответствие с принципите, изложени в конвенцията и правилниците. Те трябва по принцип да са свързани с разходите, отнасящи се до предоставянето на тези услуги.
2. Прилаганите цени, включително тези, посочени като ориентировъчни в актовете, трябва да бъдат най-малко равни на тези, прилагани към вътрешните пратки, имащи същите характеристики (категория, количество, срок за обработка и т.н.).
3. На пощенските администрации се разрешава да превишават всички цени, фигуриращи в актовете, включително тези, които не са посочени като ориентировъчни:
3.1. ако цените, които те прилагат за същите услуги във вътрешния си режим, са по-високи от определените;
3.2. ако това е необходимо за покриване на експлоатационните разходи на техните услуги или по всякакъв друг обоснован повод.
4. Над минималната граница на цените, определена в § 2, пощенските администрации имат право да допускат намалени цени, обосновани на тяхното вътрешно законодателство за писмовните пратки, подавани в техните страни. Те по-специално имат възможността да предоставят преференциални цени на своите клиенти, имащи значителен пощенски трафик.
5. Забранено е да се събират от клиентите пощенски цени от каквото и да е естество освен тези, предвидени в актовете.
6. С изключение на случаите, предвидени в актовете, всяка пощенска администрация запазва цените, които тя е събрала.
Член 8
Безплатни пощенски пратки
1. Принцип
1.1. Случаите за безплатни пощенски пратки са конкретно предвидени в конвенцията.
2. Служебна поща
2.1. Писмовните пратки, отнасящи се до служебната поща, изпращани от пощенските администрации или от техните станции, било по въздушен, било по земен път, или по земен и транспортирани по въздушен път (S.A.L.), се освобождават от всякакви пощенски цени.
2.2. Освобождават се от всякакви пощенски цени, с изключение на допълнителните въздушни цени, писмовните пратки, отнасящи се до служебната поща:
2.2.1. разменяни между органите на Всемирния пощенски съюз и органите на ограничените съюзи;
2.2.2. разменяни между органите на тези съюзи;
2.2.3. изпращани от посочените органи до пощенските администрации или до техни станции.
2.3. Освобождават се от всички пощенски цени колетите, отнасящи се до пощенската служба, разменяни между:
2.3.1. пощенските администрации;
2.3.2. пощенските администрации и Международното бюро;
2.3.3. пощенските станции на страните членки;
2.3.4. пощенските станции и пощенските администрации.
2.4. Въздушните колети, с изключение на тези, произхождащи от Международното бюро, не се освобождават от въздушните допълнителни цени.
3. Военнопленници и интернирани граждански лица
3.1. Освобождават се от всякакви пощенски цени, с изключение на въздушните допълнителни цени, писмовните пратки, пощенските колети и пратките на пощенските финансови услуги, адресирани до военнопленници или изпращани от тях било пряко или чрез посредничеството на службите, посочени в Правилника за писмовните пратки. Приетите войници и интернирани в неутрална страна са приравнени към военнопленниците в точния смисъл на думата относно прилагането на предходните разпоредби.
3.2. Разпоредбите, предвидени в § 3.1, се прилагат също към писмовните пратки, пощенските колети и към пратките за пощенските финансови услуги, произхождащи от други страни, адресирани до граждански интернирани лица, упоменати в Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за защита на граждански лица по време на война или изпращани от тях било направо или чрез посредничеството на службите, упоменати в Правилника за писмовните пратки.
3.3. Службите, посочени в Правилника за писмовните пратки, също се ползват от безплатно изпращане на писмовните пратки, пощенските колети и пратките за пощенските финансови услуги, отнасящи се до лицата, посочени в § 3.1 и 3.2, независимо дали ги изпращат, или получават направо или в качеството на посредник.
3.4. Безплатни пощенски колети се допускат с тегло до 5 килограма. Ограничението за тегло се увеличава до 10 килограма за пратки с неделимо съдържание и за такива, адресирани до лагер или до неговите пълномощници, за да бъдат доставени на пленниците.
4. Секограми
4.1. Секограмите се освобождават от всички пощенски цени, с изключение на допълнителните въздушни цени.
Член 9
Пощенска сигурност
1. Пощенските администрации одобряват и изпълняват работна стратегия по сигурността на всички нива от пощенската експлоатация с цел да запазят и повишат доверието на клиентите по отношение на пощенските услуги и да постигнат по този начин конкурентно предимство на пазара.
2. Тази стратегия трябва да има за цел:
2.1. подобряване качеството на експлоатационната услуга изцяло;
2.2. служителите да осъзнават все повече значението на сигурността;
2.3. създаване или усилване на службите за сигурност;
2.4. осигуряване своевременното разпространение на информациите, отнасящи се до експлоатацията, до сигурността и до проверките, извършвани в тази област;
2.5. насърчаване предлагането пред законодателите на закони, правилници и специални мерки, предназначени към подобряване на качеството и усилване на сигурността на пощенските услуги в света.
ВТОРА ЧАСТ
РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛАГАНИ КЪМ ПИСМОВНИТЕ ПРАТКИ И КЪМ ПОЩЕНСКИТЕ КОЛЕТИ
Глава 1
ПРЕДЛАГАНЕ НА УСЛУГИ
Член 10
Основни услуги
1. Пощенските администрации осигуряват приемането, обработката, превоза и доставката на писмовните пратки. Те също предоставят същите услуги за пощенските колети или въз основа на разпоредбите в конвенцията, или в случай на изходящи колети и след двустранно споразумение, като използват всякакво друго по-благоприятно средство за своите клиенти.
2. Писмовните пратки се класифицират според една от следните две системи. Всяка пощенска администрация е свободна да избере системата, която да прилага за изходящия си трафик.
3. Първата система се основава на бързината при обработката на пратките. В този случай последните се подразделят на:
3.1. пратки с предимство: пратки, пренасяни по най-бързия път (въздушен или земен) с предимство; тегловни граници: обикновено 2 килограма, но 5 килограма в отношенията между администрациите, които приемат от своите клиенти пратки от тази категория, 5 килограма за пратките, съдържащи книги и брошури (незадължителна услуга), 7 килограма за секограмите;
3.2. пратки без предимство: пратки, за които подателят е избрал по-ниска цена, която предполага по-дълъг срок на доставка; тегловни граници: еднакви с тези в § 3.1.
4. Втората система се основава на съдържанието на пратките. В този случай последните се подразделят на:
4.1. писма и пощенски карти, наричани общо "LC"; тегловна граница: 2 килограма, но 5 килограма в отношенията между администрациите, които приемат от своите клиенти пратки от тази категория;
4.2. печатни произведения, секограми и малки пакети, наричани общо "АО"; тегловни граници: 2 килограма за малките пакети, но 5 килограма в отношенията между администрациите, които приемат от своите клиенти пратки от тази категория, 5 килограма за печатните произведения, 7 килограма за секограмите.
5. Специалните чували, съдържащи печатни произведения (вестници, периодични издания, книги и др.), адресирани до един и същи получател и в едно и също местоназначение, се наричат и в двете системи "чували М"; тегловна граница: 30 килограма.
6. Размяната на колети, чието единично тегло надвишава 20 килограма, не е задължително, като максималното единично тегло не надвишава 50 килограма.
7. Като правило колетите се доставят на получателите в най-кратък срок и съобразно действащите разпоредби в страната на местоназначението. Когато колетите не се доставят в къщи, получателите трябва да бъдат уведомени незабавно за тяхното пристигане, освен при невъзможност.
8. Всяка страна, чиято пощенска администрация не се ангажира с пренасянето на колети, има право да предостави изпълнението на тези постановки от транспортни предприятия. Същевременно тя може да ограничи тази услуга за колетите, произхождащи или предназначени за селища, обслужвани от тези предприятия. Пощенската администрация остава отговорна за изпълнението на конвенцията и на Правилника за пощенските колети.
Член 11
Цени за заплащане и допълнителни въздушни цени
1. Администрацията на местопроизхождението определя цените за заплащане при пренасяне на писмовните пратки в цялата територия на съюза. Цените за заплащане включват връчването на пратките в дома на получателите, доколкото услугата за доставка е организирана в страните на местоназначението за съответните пратки.
2. Цените, прилагани към писмовните пратки с предимство, включват възможна допълнителна цена за бързото предаване.
3. Администрациите, които прилагат система, базирана на съдържанието на писмовните пратки, имат право:
3.1. да взимат допълнителни цени за въздушните писмовни пратки;
3.2. да взимат за земните пратки, пренасяни по въздушен път с ограничено предимство "S.A.L.", допълнителни цени, по-ниски от тези, които те взимат за въздушните пратки;
3.3. да изготвят комбинирани цени за заплащане на въздушни пратки и пратки "S.A.L.", вземайки предвид стойността на техните пощенски услуги и разходите за въздушен превоз.
4. Администрациите изготвят допълнителните цени, които взимат за въздушните колети.
5. Допълнителните цени трябва да съответстват на разходите за въздушен превоз и да са еднакви за цялата територия на всяка страна на местоназначението, каквото и да е използваното упътване; за изчисляване на допълнителната цена, прилагана за въздушна писмовна пратка, администрациите имат право да взимат предвид тежестта на възможно приложените формуляри, използвани от клиентите.
6. Администрацията на произхождението има право да направи отстъпка за писмовните пратки, съдържащи:
6.1. вестници и периодични издания, публикувани в нейната страна, намаление, което по принцип не може да надвиши 50 % от цената, прилагана към използваната категория пратки;
6.2. книги и брошури, музикални партитури и географски карти, които не съдържат никаква обява или реклама освен тази, която фигурира върху корицата или подвързията на тези предмети, същото намаление както това, предвидено в § 6.1.
7. Администрацията на произхождението има право да прилага за нестандартните пратки цени, различни от тези, прилагани за стандартните пратки, определени в Правилника за писмовните пратки.
8. Намаленията на цените съгласно § 6 се прилагат също за пратките, пренасяни със самолет, но никакво намаление не се прави за частта от цената, предназначена да покрие разходите за това пренасяне.
Член 12
Специални цени
1. Никаква цена за връчване не може да се взима от получателя за малки пакети с тежина под 500 грама. Когато за малките пакети с тежина над 500 грама се събира цена за връчване по вътрешния ред, същата цена може да се взима за малките пакети, идващи от чужбина.
2. На пощенските администрации е разрешено да взимат в случаите, посочени по-долу, същите цени както по вътрешния ред:
2.1. цена, взимана от подателя, за подаване на писмовна пратка в края на работното време;
2.2. цена, взимана от подателя, за подаване в извънработното време на гишетата;
2.3. цена за приемане на пратката от жилището на подателя, взимана от подателя;
2.4. цена за прибиране на писмовна пратка в извънработните часове на гишетата, взимана от получателя;
2.5. цена за поща до поискване, взимана от получателя; в случай на връщане на колет до подателя или на препращане взиманата сума не може да превиши сумата, определена от Правилника за пощенските колети;
2.6. цена за магазинаж за всяка писмовна пратка над 500 грама и за всеки колет, чийто получател не я е взел в предписаните срокове; тази цена не се прилага за секограмите; за колетите тя се взима от администрацията, която извършва доставката, в полза на администрациите, в службите на които колетът е бил съхранен над установените срокове; в случай на връщане на колет на подателя или на препращане взиманата сума не може да превиши сумата, определена от Правилника за пощенските колети.
3. Когато един колет е редовно доставен в жилището на получателя, от последния не се взима никаква цена. Когато доставката в жилището на получателя не е редовна практика, безплатно се връчва известие за пристигане на колета. В такъв случай, ако доставката в жилището на получателя се предлага незадължително в отговор на известието за пристигане, от получателя може да се вземе цена за доставка. Тази цена трябва да бъде еднаква с тази, прилагана за вътрешната услуга.
4. Пощенските администрации, които поемат да понесат рисковете, произтичащи от случай на непреодолима сила, имат право да взимат цена за "непреодолима сила", максималната сума на която се определя от правилниците.
Член 13
Препоръчани пратки
1. Писмовните пратки могат да се изпращат препоръчано.
2. Цената за препоръчаните пратки трябва да бъде заплатена предварително. Тя се състои от цена според тежината и определена цена за препоръка, максималната сума за която се определя от Правилника за писмовните пратки.
3. В случаите, когато са необходими изключителни мерки за сигурност, пощенските администрации могат да взимат от подателите или от получателите освен цената, посочена в § 2, специалните цени, предвидени от тяхното вътрешно законодателство.
Член 14
Пратки с доказана доставка
1. Писмовните пратки могат да се изпращат чрез услугата за пратки с доказана доставка в отношенията между администрации, които се ангажират с тази услуга.
2. Цената за пратки с доказана доставка трябва да се заплаща предварително. Тя се състои от цена според тежината и от цена за доказана доставка, определена от администрацията на местоподаването. Тази цена трябва да бъде по-ниска от цената за препоръка.
Член 15
Пратки с обявена стойност
1. Пратките със и без предимство и писмата, съдържащи ценни книжа, ценни документи или предмети, както и колети, могат да се разменят със застраховка на съдържанието за стойността, обявена от подателя. Тази размяна се ограничава в отношенията между пощенските администрации, които са заявили съгласие да приемат тези пратки, или в техните взаимоотношения, или само в едно направление.
2. Сумата на обявената стойност е по принцип неограничена. Всяка администрация има право да ограничава обявената стойност, която я засяга, до сума, която не може да бъде по-ниска от тази, която е определена в правилниците. Все пак границата за обявена стойност, приета във вътрешната служба, се прилага само ако тя е равна или по-висока от сумата на обезщетението, определено за загубата на препоръчана пратка или на колет, тежащ 1 килограм. Максималната сума се съобщава в DTS на страните - членки на съюза.
3. Цената за пратки с обявена стойност трябва да бъде заплатена предварително. Тя се състои от:
3.1. за писмовните пратки - от цена според тежината, от определена цена за препоръка, предвидена в чл. 13.2, и от цена за застраховка;
3.2. за колетите - от основна цена, от цена за изпращане, взимана незадължително, и от обикновена цена за застраховка; допълнителните въздушни цени и цените за специални услуги се добавят евентуално към основната цена; цената за изпращане не трябва да превишава цената за препоръка за писмовните пратки.
4. Вместо определената цена за препоръка пощенските администрации имат право да взимат съответната цена за тяхната вътрешна услуга или, по изключение, цена, максималната сума на която е определена от Правилника за писмовните пратки.
5. Максималната сума на цената за застраховка е определена от правилниците:
5.1. за писмовните пратки тази цена се прилага независимо от страната на местоназначението, дори в страните, които поемат рискове, произтичащи от случаи на непреодолима сила (форсмажорни случаи);
5.2. за колетите евентуалната цена за рискове от непреодолима сила ще се определи така, че образуваната обща сума за тази цена и обикновената цена за застраховка да не превишава максималната сума на цената за застраховка.
6. В случаите, когато са необходими изключителни мерки за сигурност, администрациите могат да взимат от подателите или от получателите освен цените, посочени в § 3, 4 и 5, специалните цени, предвидени от вътрешното им законодателство.
7. Пощенските администрации имат право да предоставят на своите клиенти услуга за пратки с обявена стойност, съответстваща на други условия, различни от тези, определени в настоящия член.
Член 16
Пратки с наложен платеж
1. Някои писмовни пратки и колети могат да се изпращат с наложен платеж. Размяната на пратки с наложен платеж изисква предварително споразумение между администрациите на произхождението и местоназначението.
Член 17
Бързи пратки
1. По искане на подателите и с местоназначение за страни, чиито администрации се ангажират с тази услуга, пратките се връчват в дома на адресанта от специален раздавач, по възможност веднага след тяхното пристигане в станцията на доставката. Всяка администрация има право да ограничи тази услуга за пратките с предимство, за въздушните пратки или, ако се отнася до единствен начин, използван между две администрации, за пратките LC по земен път.
2. Администрациите, които имат няколко начина за изпращане на пощата с писмовни пратки, трябва да пренасят бързите пратки по най-бързия начин след пристигането им в разменната станция на входящата поща и да обработят след това тези пратки възможно най-бързо.
3. Бързите пратки се облагат освен с цената според тежината и с цена, възлизаща минимум на цената според тежината на обикновена пратка със или без предимство според случая или на цена за обикновено писмо и максимум на стойността, определена от правилниците. Тази цена трябва да бъде изцяло заплатена предварително. За колетите тя се дължи също, ако колетът не може да се достави като бърз, а само известието за пристигане.
4. Когато доставянето бързо създава специални затруднения, може да се вземе допълнителна цена според разпоредбите за пратки от същото естество във вътрешната служба. Тази допълнителна цена се изисква за колетите, дори ако колетът е върнат на подателя или препратен; в тези случаи сумата за досъбиране не може обаче да превиши максимума, определен от Правилника за пощенските колети.
5. Ако правилникът на администрацията на местоназначението разрешава, получателите могат да поискат от станцията на доставката пратките, предназначени за тях, да се доставят "бързо" веднага след пристигането им. В такъв случай администрацията на местоназначението има право да взима в момента на доставката цената, която се прилага във вътрешната й служба.
Член 18
Известие за получаване
1. Подателят на препоръчана пратка, на пратка с доказана доставка, на колет или на пратка с обявена стойност може да поиска известие за получаването й в момента на подаване, като заплати цена, максималната стойност на която се определя от правилниците. Известието за получаване се връща на подателя по най-бързия път (въздушен или земен).
2. Все пак за колетите администрациите могат да ограничат тази услуга само за колетите с обявена стойност, ако това ограничение се предвижда в техния вътрешен режим.
Член 19
Доставяне лично
1. По искане на подателя и в отношения между пощенските администрации, които са дали своето съгласие, препоръчаните пратки, пратките с доказана доставка и пратките с обявена стойност се доставят лично. Администрациите могат да се споразумеят да допускат тази възможност само за пратки от подобен род, придружени с известие за получаване. Във всички случаи подателят заплаща цена за доставяне лично, чиято максимална стойност се определя от Правилника за писмовните пратки.
Член 20
Пратки, освободени от цени и налози
1. В отношенията между пощенски администрации, които са постигнали съгласие в това отношение, подателите могат да поемат върху себе си посредством предварително подадена декларация в станцията на местопроизхождението всички цени и налози, с които писмовните пратки и пощенските колети се облагат при доставката. Докато писмовна пратка не е била доставена на получателя, подателят може след подаването й да поиска пратката да бъде освободена от цени и налози.
2. Подателят трябва да се задължи да заплати сумите, които биха били поискани от станцията на местоназначението. При необходимост той трябва да извърши предварително плащане.
3. Администрацията на местопроизхождението взима от подателя цена, максималната стойност на която се определя от правилниците и която задържа като възнаграждение за услугите, извършени в страната на местопроизхождението.
4. В случай че молбата е направена след подаване на писмовните пратки, администрацията на местопроизхождението взима освен това допълнителна цена, чиято максимална стойност се определя от правилника.
5. Администрацията на местоназначението има право да взима комисионна цена, чиято максимална стойност се определя от правилниците. Тази цена е независима от цената за представяне пред митницата. Тя се взима от подателя в полза на администрацията на местоназначението.
6. Всяка пощенска администрация има право да ограничи услугата за пратки, освободени от цени и налози, само за препоръчаните писмовни пратки и пратките с обявена стойност.
Член 21
Услуга за международна търговска кореспонденция с отговор
1. Пощенските администрации могат да се договорят помежду си за участие в незадължителната услуга "международна търговска кореспонденция - отговор" (CCRI). Но всички администрации са задължени да осигуряват услугата за връщане на пратките CCRI.
Член 22
Международни купони-отговор
1. Пощенските администрации имат право да продават международни купони-отговор, издавани от Международното бюро, и да ограничават продажбата им съгласно вътрешното си законодателство.
2. Стойността на купона-отговор се определя от Правилника за писмовните пратки. Продажната цена, определена от заинтересуваните пощенски администрации, не може да бъде по-ниска от тази стойност.
3. Купоните-отговор се обменят във всяка страна членка срещу пощенски марки и ако вътрешното законодателство на обменящата страна не възразява на това, също така срещу пощенски цялости (пликове, карти с означена цена) или срещу знаци или отпечатъци за пощенска цена, представляващи минималната цена за обикновена писмовна пратка с предимство или за обикновено въздушно писмо, изпратено за чужбина.
4. Пощенската администрация на страна членка има освен това правото да изисква едновременното подаване на купоните-отговор и пратките, за които се заплащат цените при обмяната на тези купони-отговор.
Член 23
Чупливи колети. Обременителни колети
1. Всеки колет, съдържащ предмети, които могат лесно да се счупят и чието обработване трябва да се извършва с особено внимание, се нарича "чуплив колет".
2. "Обременителен колет" се нарича всеки колет:
2.1. размерите на който превишават определените в Правилника за пощенските колети или тези, които администрациите могат да определят помежду си;
2.2. който по своята форма или структурата си не се поддава лесно за натоварване заедно с другите колети или който изисква специални грижи.
3. За чупливите колети и обременителните колети се взима допълнителна цена, чиято максимална стойност се определя в Правилника за пощенските колети. Ако колетът е чуплив и обременителен, допълнителната цена се взима само веднъж. Обаче въздушните допълнителни цени, отнасящи се до тези колети, не подлежат на никакво увеличение.
4. Размяната на чупливи колети и обременителни колети се ограничава в отношенията между администрациите, които приемат тези пратки.
Член 24
Услуга за групови пратки "консигнация"
1. Пощенските администрации могат да се договорят помежду си да участват в незадължителната услуга за групиране, наречена "консигнация", за пратки, групирани от един подател, предназначени за чужбина.
2. В рамките на възможното тази услуга се идентифицира с логотипа, определен в Правилника за пощенските колети.
3. Подробностите за тази услуга се определят двустранно между администрацията на местопроизхождението и тази на местоназначението въз основа на разпоредбите, определени от Съвета по пощенска експлоатация.
Член 25
Недопустими пратки. Забрани
1. Пратките, които не отговарят на условията, изисквани от конвенцията и правилниците, не се приемат.
2. Освен изключенията, установени в правилниците, влагането на долупосочените предмети е забранено във всички категории пратки:
2.1. упойващи и психотропни вещества;
2.2. взривни материали, запалителни или други опасни вещества, както и радиоактивни материали;
2.2.1. не попадат под тази забрана:
2.2.1.1. биологичните материали, изпращани в писмовните пратки, посочени в чл. 44;
2.2.1.2. радиоактивните материали, изпращани в писмовните пратки и пощенските колети, посочени в чл. 26;
2.3. непристойни или неморални предмети;
2.4. живи животни освен изключенията, предвидени в § 3;
2.5. предмети, чийто внос или разпространение е забранено в страната на местоназначението;
2.6. предмети, които по своето естество или опаковка могат да представляват опасност за служителите, да замърсят или да повредят другите пратки или пощенското оборудване;
2.7. документи, имащи характер на настояща или лична кореспонденция, разменяни между лица, различни от подателя и получателя или лицата, живеещи с тях.
3. Все пак се допускат:
3.1. в писмовните пратки, различни от пратките с обявена стойност:
3.1.1. пчели, пиявици и копринени буби;
3.1.2. паразити и унищожители на вредни насекоми за изследване на тези насекоми и обменяни между официално признати учреждения;
3.2. в колети живи животни, на които пренасянето по пощата е разрешено от пощенската регламентация на заинтересуваните страни.
4. Влагането на предметите, посочени по-долу, е забранено в пощенски колети:
4.1. документи, имащи характер на настояща и лична кореспонденция, разменяни между подателя и получателя или лица, живеещи с тях;
4.2. кореспонденции от всякакво естество, разменяни между лица, различни от подателя и получателя или лица, живеещи с тях.
5. Забранено е да се влагат монети, банкноти, парични знаци или каквито и да са ценности на приносителя, пътнически чекове, платина, злато или сребро, обработени или не, скъпоценни камъни, бижута и други ценни предмети:
5.1. в писмовни пратки без обявена стойност; обаче ако вътрешното законодателство на страните на местопроизхождението и на местоназначението го позволяват, тези предмети могат да се изпращат в затворен плик като препоръчани пратки;
5.2. в колети без обявена стойност, разменяни между две страни, които приемат обявена стойност; освен това всяка администрация има право да забрани влагането на злато на кюлчета в пратки със или без обявена стойност, произхождащи или предназначени за нейната територия или предавани в транзит през нейна територия; тя може да ограничи реалната стойност на тези пратки.
6. Печатните произведения и секограмите:
6.1. не могат да носят никаква обяснителна бележка нито да съдържат документ, имащ характер на настояща и лична кореспонденция;
6.2. не могат да съдържат никаква пощенска марка, никакъв знак за заплащане, унищожен или не, нито някакъв документ, представляващ ценност.
7. Обработката на погрешно приети пратки се урежда с правилниците. Все пак пратките, които съдържат предметите, посочени в § 2.1, 2.2 и 2.3, в никакъв случай не се отправят до местоназначението нито се доставят на получателите, нито се връщат до местоподаването.
Член 26
Радиоактивни вещества
1. Приемането на радиоактивни вещества, обусловени и опаковани съобразно съответните разпоредби на правилниците, се ограничава в отношенията между пощенските администрации, които са заявили съгласието си да приемат тези пратки, или в техните взаимни отношения, или само в едно направление.
2. Когато те се изпращат в писмовни пратки, те се заплащат по цени за пратки с предимство или по цени за препоръчани писма.
3. Радиоактивните вещества, съдържащи се в писмовните пратки или пощенските колети, трябва да се отправят по най-бързия път, обикновено въздушен път, при условие че се заплащат съответните въздушни допълнителни цени.
4. Радиоактивните вещества могат да се подават само от надлежно упълномощени лица.
Член 27
Препращане
1. В случай на промяна на адреса на получателя пратките му се препращат незабавно при условията, определени в правилниците.
2. Все пак пратките не се препращат:
2.1. ако подателят е забранил тяхното препращане с бележка на език, познат в страната на местоназначението;
2.2. ако имат над адреса на получателя бележката "или на живущ на адреса".
3. На пощенските администрации, които взимат цена за молбите за препращане в тяхната вътрешна служба, се разрешава да взимат същата тази цена в международната служба.
4. Никаква допълнителна цена не се взима за писмовните пратки, препратени от страна до страна, освен изключенията, предвидени в правилника. Все пак на администрациите, които взимат цена за препращане в тяхната вътрешна служба, се разрешава да взимат същата тази цена за писмовните пратки от международния режим, препратени в тяхната собствена служба.
Член 28
Недоставени пратки
1. Пощенските администрации осигуряват връщането на пратките, които по някаква причина не са били връчени на получателите.
2. Срокът за съхранение на пратките се определя от правилниците.
3. Всеки колет, който не може да се достави на получателя или който е служебно задържан, се третира според дадените указания от подателя в границите, определени от Правилника за пощенските колети.
4. Ако подателят е изоставил колет, който не е могъл да се достави на получателя, този колет се третира от администрацията на местоназначението според нейното вътрешно законодателство. Нито подателят, нито другите пощенски администрации не са длъжни да заплатят пощенски цени, митнически или други налози, на които колетът би могъл да подлежи.
5. Само предметите, съдържащи се в колет и за които има опасност скоро да се развалят или изгният, могат да бъдат незабавно продадени без предварително уведомяване и без решение на съдебните власти. Продажбата се извършва в полза на правоимащия, дори по време на пътуването, на отиване или на връщане. Ако продажбата е невъзможна, развалящите се или гниещи предмети се унищожават.
6. Никаква допълнителна цена не се взима за недоставени писмовни пратки, върнати в страната на местопроизхождението, освен изключенията, предвидени в правилника. Все пак администрациите, които взимат цена за връщане във вътрешната си служба, имат право да взимат същата цена за пратките от международния режим, които са им върнати.
7. Независимо от разпоредбите в § 6, когато една администрация получи за връщане на подателя пратки, подадени в чужбина от клиенти, живущи на нейна територия, тя има право да взима от подателя или от подателите цена за обработка на всяка пратка, непревишаваща цената според тежината, която тя би взела, ако пратката би била подадена във въпросната администрация.
7.1. За целите на разпоредбите в § 7 подателят или подателите се явяват като лица или подразделения, наименованието на които фигурира върху адреса или адресите за връщане.
Член 29
Оттегляне. Промяна или поправка на адреса по искане на подателя
1. Подателят на писмовна пратка може да я оттегли от службата, да промени или поправи адреса й при условията, предписани в правилника.
2. Всяка пощенска администрация е длъжна да приема молбите за оттегляне, промяна или поправка на адреса за всяка писмовна пратка, подадена в службата на друга администрация, ако нейното законодателство го позволява.
3. Подателят трябва да заплати за всяка молба специална цена, максималната стойност на която се определя от правилниците.
4. Подателят на колет може да поиска връщането му или да промени адреса му. Той трябва да осигури заплащането на изискваните суми за всички нови препращания.
5. Все пак администрациите имат право да не приемат молбите, посочени в § 4, когато те не ги приемат в тяхната вътрешна служба.
Член 30
Рекламации
1. Рекламациите се приемат в срок 6 месеца, считан от деня, следващ деня на подаването на пратката.
2. Всяка пощенска администрация е длъжна да приема рекламациите, отнасящи се до всяка пратка, подадена в службата на друга администрация.
3. За обикновените колети и колетите с обявена стойност трябва да се изготвят отделни рекламации.
4. Обработката на рекламациите е безплатна. Все пак, ако се иска използването на услугата EMS, допълнителните разноски по принцип са за сметка на ищеца.
Член 31
Митнически контрол
1. Пощенската администрация на страната на местопроизхождението и тази на страната на местоназначението имат право да подлагат пратките на митнически контрол според законодателството на тези страни.
2. Пратките, подлежащи на митнически контрол, могат да се обложат в полза на пощата с цена за представяне пред митницата, максималната стойност на която се определя от правилниците. Тази цена се взима само за представяне пред митницата и за обезмитяване на пратки, които са били обложени с митни сборове или всякакъв друг налог от същото естество.
Член 32
Цена за обезмитяване
1. Пощенските администрации, които са получили разрешение да извършват обезмитяване от името на клиенти, имат право да взимат от клиентите цена, базирана на действителните разходи за работа.
Член 33
Митни сборове и други налози
1. Пощенските администрации имат право да взимат от подателите или от получателите на пратките според случая митни сборове и всякакви други възможни налози.
Глава втора
ОТГОВОРНОСТ
Член 34
Отговорност на пощенските администрации. Обезщетения
1. Общи положения
1.1. С изключение на случаите, предвидени в чл. 35, пощенските администрации отговарят:
1.1.1. за загубването, ограбването или повредата на препоръчаните пратки, за обикновените колети и за пратките с обявена стойност;
1.1.2. за загубването на пратки с доказана доставка.
1.2. Когато загубата, пълното ограбване или пълната повреда на препоръчана пратка, обикновен колет или на пратка с обявена стойност произтича от непреодолима сила (форсмажорен случай), недаваща основание за обезщетение, подателят има право на възстановяване на платените цени, с изключение на цената за застраховка.
2. Препоръчани пратки
2.1. В случай на загуба, пълно ограбване или пълна повреда на препоръчана пратка подателят има право на обезщетение, определено в Правилника за писмовните пратки. Ако подателят поиска стойност, по-малка от стойността, определена в Правилника за писмовните пратки, администрациите имат право да изплатят тази по-малка стойност и на това основание тя да им бъде възстановена от другите евентуално задължени администрации.
2.2. В случай на частично ограбване или частична повреда на препоръчана пратка подателят има право на обезщетение, което отговаря по принцип на действителната стойност на ограбеното или на повредата. Все пак тя не може в никакъв случай да превиши стойността, определена в Правилника за писмовните пратки, в случай на загуба, пълно ограбване или пълна повреда. Непреки щети или нереализирани печалби не се вземат под внимание.
3. Пратки с доказана доставка
3.1. В случай на загуба, пълно ограбване или пълна повреда на пратка с доказана доставка подателят има право на възстановяване на платените цени.
4. Обикновени колети
4.1. В случай на загуба, пълно ограбване или пълна повреда на обикновен колет подателят има право на обезщетение, определено в Правилника за пощенските колети.
4.2. В случай на частично ограбване или на частична повреда на обикновен колет подателят има право на обезщетение, което отговаря по принцип на действителната стойност на ограбването или на повредата. Все пак то в никакъв случай не може да превиши стойността, определена в Правилника за пощенските колети, в случай на загуба, пълно ограбване или пълна повреда. Непреките щети или нереализираните печалби не се вземат под внимание.
4.3. Пощенските администрации могат да се споразумеят да прилагат в техните взаимни отношения стойността за колет, определена в Правилника за пощенските колети, без оглед на неговото тегло.
5. Пратки с обявена стойност
5.1. В случай на загуба, пълно ограбване или пълна повреда на пратка с обявена стойност подателят има право на обезщетение, което отговаря по принцип на сумата в DTS на обявената стойност.
5.2. В случай на частично ограбване или частична повреда на пратка с обявена стойност подателят има право на обезщетение, което отговаря по принцип на действителната стойност на ограбеното или повредата. Все пак то в никакъв случай не може да превиши сумата в DTS на обявената стойност. Непреките щети или нереализираните печалби не се вземат под внимание.
6. В случаите, посочени в § 4 и 5, обезщетението се изчислява в DTS според текущата цена на предметите или стоките от същото естество по времето и на мястото, където пратката е била приета за пренасяне. При липса на текуща цена обезщетението се изчислява по обичайната цена на предметите и стоките, оценени на същите принципи.
7. Когато обезщетение се дължи за загуба, пълно ограбване или пълна повреда на препоръчана пратка, обикновен колет или пратка с обявена стойност, подателят или според случая получателят има право освен това на възстановяване на платените цени и налози, с изключение на цената за препоръка или застраховка. Същото се отнася за препоръчаните пратки, обикновените колети или пратките с обявена стойност, отказани от получателите поради лошото им състояние, ако то е по вина на пощенската служба и ангажира нейната отговорност.
8. В отклонение на разпоредбите, предвидени в § 2, 4 и 5, получателят има право на обезщетение, след като е получил ограбена или повредена препоръчана пратка, обикновен колет или пратка с обявена стойност.
9. Администрацията на местопроизхождението има право да изплати на подателите в своята страна обезщетенията, предвидени от нейното вътрешно законодателство за препоръчаните пратки и колетите без обявена стойност, при условие че не са по-ниски от тези, които са определени в § 2.1 и 4.1. Същото се отнася за администрацията на местоназначението, когато обезщетението е изплатено на получателя. Все пак стойностите, определени в § 2.1 и 4.1, се прилагат:
9.1. в случай на иск срещу отговорната администрация;
9.2. ако подателят се отказва от правата си в полза на получателя или обратно.
Член 35
Освобождаване от отговорност на пощенските администрации
1. Пощенските администрации престават да са отговорни за препоръчани пратки, пратки с доказана доставка, колети и пратки с обявена стойност, доставката на които са извършили според условията, предписани в тяхната регламентация за пратките от същия вид. Все пак отговорността се запазва:
1.1. когато ограбване или повреда е констатирана било преди връчването или по време на връчването на пратката;
1.2. когато вътрешната регламентация го позволява, получателят, а при необходимост подателят при връщане на пратка в местоподаването, прави уговорки, приемайки ограбена или повредена пратка;
1.3. когато вътрешната регламентация го позволява, препоръчаната пратка е била доставена в кутия за писма и получателят заявява, че не я е получил през време на процедурата по рекламацията;
1.4. когато получателят или в случай на връщане в мястото на подаването подателят на колет или на пратка с обявена стойност, въпреки редовно поставения подпис, заяви незабавно пред администрацията, която му е доставила пратката, че е констатирал щета, той трябва да докаже, че ограбването или повредата не е станала след доставката.
2. Пощенските администрации не са отговорни:
2.1. в случай на непреодолима сила (форс-мажорни обстоятелства), с уговорката в чл. 12.4;
2.2. когато те не могат да установят съдбата на пратките вследствие унищожаването на служебните документи в резултат на непреодолима сила, ако тяхната отговорност не е била доказана по друг начин;
2.3. когато щетата е била причинена поради грешка или небрежност на подателя или е произлязла от естеството на съдържанието;
2.4. когато се отнася до пратки, съдържанието на които попада под забраните, предвидени в чл. 25, и доколкото тези пратки са били конфискувани или унищожени от компетентните органи поради тяхното съдържание;
2.5. в случай на конфискуване по силата на вътрешното законодателство на страната на местоназначението според уведомление от администрацията на тази страна;
2.6. когато се отнася до пратки с обявена стойност, имащи за предмет невярно обявяване на по-висока стойност от действителната стойност на съдържанието;
2.7. когато подателят не е направил никаква рекламация в срок шест месеца, считан от деня, следващ деня на подаване на пратката;
2.8. когато се отнася до колети за военнопленници и интернирани граждани.
3. Пощенските администрации не носят никаква отговорност за митническите декларации, под каквато и форма да са направени, и за взетите решения от митническите служби по време на проверката на пратките, подложени на митнически контрол.
Член 36
Отговорност на подателя
1. Подателят на пратка е отговорен за всички щети, причинени на други пощенски пратки вследствие на изпращане на неразрешени за пренасяне предмети или неспазване на условията за приемане.
2. Подателят е отговорен в същите граници като пощенските администрации.
3. Подателят остава отговорен, дори ако станцията на подаването приеме такава пратка.
4. В замяна подателят не е отговорен, ако е имало грешка или небрежност на пощенските администрации или превозвачите.
Член 37
Изплащане на обезщетение
1. При запазване на правото за предявяване на иск срещу отговорната администрация задължението за изплащане на обезщетението и за възстановяване на цените и налозите се пада според случая на администрацията на местопроизхождението или на администрацията на местоназначението.
2. Подателят има право да се откаже от правата си на обезщетение в полза на получателя. Обратно, получателят има право да се откаже от правата си в полза на подателя. Подателят или получателят може да упълномощи трето лице да получи обезщетението, ако вътрешното законодателство разрешава това.
3. На администрацията на местопроизхождението или на местоназначението според случая е разрешено да обезщети правоимащия за сметка на администрацията, участвала в пренасянето и порядъчно информирана, е оставила да изтекат два месеца, и ако този проблем е бил съобщен по телефакс или чрез всяко друго електронно средство, позволяващо да се потвърди получаването на рекламацията, след тридесет дни не е дала окончателно решение на проблема или не е съобщила, че:
3.1. вредата вероятно се дължи на случай на непреодолима сила;
3.2. пратката е била задържана, конфискувана или унищожена от компетентния орган по причина на нейното съдържание или задържана въз основа на законодателството на страната на местоназначението.
4. На администрацията на местопроизхождението или на местоназначението според случая е разрешено също да обезщети правоимащия в случай, когато формулярът на рекламацията е недостатъчно попълнен и е трябвало да бъде върнат за допълване на информацията, довело до превишаване на срока, предвиден в § 3.
5. Когато става въпрос за рекламация, отнасяща се до пратка с наложен платеж, администрацията на местопроизхождението има право да обезщети правоимащия до нивото на стойността на наложения платеж за сметка на администрацията на местоназначението, която, редовно уведомена, е оставила да изтекат два месеца, без да даде окончателно решение на въпроса.
Член 38
Възможно възстановяване на обезщетението от подателя или от получателя
1. Ако след изплащане на обезщетението препоръчана пратка, колет или пратка с обявена стойност, или част от съдържанието, считано преди това за загубено, е намерена, подателят или получателят според случая се уведомява, че пратката се държи на негово разположение в продължение на три месеца срещу възстановяване на стойността на платеното обезщетение. Същевременно той се запитва на кого трябва да се предаде пратката. В случай на отказ или неотговаряне в определен срок същата постъпка се извършва по отношение на получателя или на подателя, според случая.
2. Ако подателят и получателят откажат да получат пратката, тя става собственост на администрацията или, ако е уместно, на администрациите, които са понесли щетата.
3. В случай на по-късно откриване на пратка с обявена стойност, на която съдържанието е признато, че е с по-ниска стойност от сумата на изплатеното обезщетение, подателят или получателят според случая трябва да възстанови стойността на това обезщетение срещу връчване на пратката, независимо от последствията, произтичащи от злоумишленото обявяване на стойността.
Член 39
Размяна на пратки
1. Администрациите могат да си изпращат взаимно чрез посредничеството на една или повече от тях както затворени експедиции, така и пратки "на открито" на основание на разпоредбите в правилниците.
2. Когато извънредни обстоятелства задължат дадена пощенска администрация временно да прекрати напълно или частично изпълнението на услуги, тя трябва да информира незабавно заинтересуваните администрации.
3. Когато транзитно пренасяне на пощата през една страна става без участието на пощенската администрация на тази страна, последната трябва предварително да бъде уведомена за това. Този начин на транзит не ангажира отговорността на пощенската администрация на транзитната страна.
4. Администрациите имат право да изпращат по въздушен път с ограничено предимство експедициите с пратки по земен път при условие на споразумение между администрациите, които получават тези експедиции в аерогарите на тяхната страна.
Член 40
Размяна на затворени експедиции с военни части
1. Затворени експедиции с писмовни пратки могат да се разменят с посредничеството на териториални, морски или въздушни служби на други страни:
1.1. между пощенските станции на една от страните членки и командирите на военни части, поставени на разположение на Организацията на обединените нации;
1.2. между командирите на тези военни части;
1.3. между пощенските станции на една страна членка и командирите на морски или въздушни поделения, военни кораби или самолети на същата страна, намиращи се в чужбина;
1.4. между командирите на морски или въздушни поделения, военни кораби или самолети на същата страна.
2. Писмовните пратки, включени в експедициите, посочени в § 1, трябва да са адресирани до или да произхождат само от членове на военни части или генерални щабове и екипажи на кораби или самолети, получаващи или изпращащи експедиции. Цените и условията за изпращане, които се прилагат към тях, се определят според регламентацията на пощенската администрация на страната, която е предоставила на разположение военното поделение или на която принадлежат корабите или самолетите.
3. С изключение на специално споразумение пощенската администрация на страната, която е предоставила на разположение военното поделение или на която принадлежат военните кораби или самолети, дължи на съответните администрации транзитни разходи за експедициите, крайни разходи и разходи за въздушен превоз.
Член 41
Определяне на отговорността между пощенските администрации
1. До доказване на противното отговорността пада върху пощенската администрация, която е получила пратката, без да направи забележка, и разполагайки с всички регламентирани средства за издирване, не може да установи нито доставката на получателя, нито, ако е необходимо, редовното предаване на друга администрация.
2. Ако загубата, ограбването или повредата е станала по време на пренасянето без възможност да се установи на коя територия или в службата на коя страна е станало това, съответните администрации понасят щетата по равни части. Все пак, когато се отнася за обикновен колет и стойността на обезщетението не превишава стойността, изчислена според чл. 34.4.1 за колет от 1 килограм, тази сума се понася по равни части от администрациите на местопроизхождението и на местоназначението, с изключване на междинните администрации.
3. Що се отнася до пратки с обявена стойност, отговорността на една администрация по отношение на други администрации в никакъв случай не може да превиши максимума на обявената стойност, който тя е приела.
4. Пощенските администрации, които не осигуряват услугата за пратки с обявена стойност, за такива пратки, пренасяни в затворени експедиции, поемат отговорността, предвидена за препоръчаните пратки, респективно за обикновените колети. Тази разпоредба се прилага също когато пощенските администрации не поемат отговорността за ценности, пренасяни на борда на кораби или самолети, които те използват.
5. Ако загубата, ограбването или повредата на пратка с обявена стойност е станала на територията или в службата на междинна администрация, която не осигурява услугата за пратки с обявена стойност, администрацията на местопроизхождението понася щетата, непокрита от междинната администрация. Същото правило се прилага, ако стойността на щетата е по-голяма от максималната обявена стойност, приета от междинната администрация.
6. Митническите и други налози, чието анулиране не е било постигнато, остават за сметка на отговорните администрации за загубата, ограбването или повредата.
7. Администрацията, която е извършила изплащането на обезщетението, замества лицето, което го е получило, във всичките му права до размера на стойността на това обезщетение, при евентуални претенции било срещу получателя или срещу подателя, или срещу трети лица.
Глава трета
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПИСМОВНИТЕ ПРАТКИ
Член 42
Цели относно качеството на услугата
1. Администрациите трябва да определят срок за обработката на пратките с предимство и въздушните пратки, както и такъв за пратките без предимство и по земен път, с местоназначение или произхождащи от техните страни. Този срок не трябва да бъде по-неблагоприятен от този, прилаган към подобни пратки от тяхната вътрешна служба.
2. Администрациите на местопроизхождението трябва да публикуват целите относно качеството на услугата за пратките с предимство и въздушните пратки за чужбина, вземайки за ориентир сроковете, определени от администрациите на местопроизхождението и на местоназначението и включващи времето за пренасяне.
3. Пощенските администрации предприемат периодично проверка по спазването на установените срокове било в рамката на проверки, организирани от Международното бюро или чрез ограничените съюзи, или на основание на двустранни споразумения.
4. Желателно е също така пощенските администрации да проверяват периодично спазването на установените срокове чрез други контролни системи, по-точно външни проверки.
5. Доколкото е възможно, администрациите прилагат контролните системи по качеството на услугата за експедициите от международната поща (както входяща , така и изходяща); касае се за извършване на оценка, в рамката на възможното, от подаването до доставката (от единия край до другия).
6. Всички страни членки представят на Международното бюро актуализирани сведения относно крайните часове за пристигане с транспортно средство (LTAT), които им служат за ориентиране при експлоатацията на тяхната международна пощенска служба. Те информират Международното бюро за възможните промени, след като те са предвидени, с цел да му позволят да съобщи тези промени на пощенските администрации преди тяхното прилагане.
7. Доколкото е възможно, сведенията трябва да се представят поотделно за потоците поща с предимство и без предимство.
Член 43
Подаване в чужбина на писмовни пратки
1. Никоя страна членка не е длъжна да отправя нито да доставя на получателите писмовни пратки, които податели, живущи на нейна територия, подават или нареждат да се подадат в чужда страна с цел да се възползват от прилаганите там по-благоприятни ценови условия.
2. Разпоредбите, предвидени в § 1, се прилагат еднакво както за писмовните пратки, приготвени в страната, в която живее подателят, и пренесени след това през границата, така и за писмовни пратки, приготвени в чужда страна.
3. Администрацията на местоназначението има право да изисква от подателя, а ако той липсва, от администрацията на подаването заплащане на вътрешните цени. Ако нито подателят, нито администрацията на подаването не приемат да заплатят тези цени в срока, определен от администрацията на местоназначението, последната може или да върне пратките на подаващата администрация, имайки право на възстановяване на разходите за връщането, или да ги третира съгласно вътрешното си законодателство.
4. Никоя страна членка не е длъжна да отправя нито да доставя на получателите писмовните пратки, които податели са подали или нареждат да се подадат в голямо количество в страна, различна от тази, където те живеят, ако стойността на крайните разходи, които е необходимо да се вземат, се окаже не толкова висока, колкото стойността, която би била взета, ако пратките биха били подадени в страната на местоживеене на подателите. Администрациите на местоназначението имат право да изискат от подаващата администрация възнаграждение в съответствие с понесените разходи, което не може да бъде по-голямо от най-голямата сума на следните две формули: или 80 процента от прилаганата вътрешна цена за равностойни пратки, или 0,14 DTS за пратка плюс 1 DTS за килограм. Ако подаващата администрация не приеме да заплати исканата сума в срока, определен от администрацията на местоназначението, последната може или да върне пратките на подаващата администрация с право да й бъдат възстановени разходите по връщането, или да ги третира съгласно вътрешното си законодателство.
Член 44
Допустими биологични вещества
1. Нетрайните биологични вещества, инфекциозните вещества и твърдият въглероден двуокис (сух лед), когато се използва за охлаждане на инфекциозни вещества, могат да се изпращат по пощата само в рамките на обмена между официално признати компетентни лаборатории. Тези опасни стоки могат да се приемат в пощата за тяхното изпращане по въздушен път при условие, че националното законодателство, действащите технически правила на Международната организация за гражданска авиация (OACI) и правилата на IATA , отнасящи се до опасните стоки, го позволяват.
2. За нетрайните биологични вещества и инфекциозните вещества, приготвени и опаковани съгласно съответните разпоредби на правилника, се взимат цени за пратки с предимство или цени за писмата и с препоръка.
2.1. Приемането на нетрайни биологични вещества и на инфекциозни вещества се ограничава между страни членки, пощенските администрации на които са заявили съгласие да приемат тези пратки, или в техните взаимни отношения, или само в едно направление.
2.2. Тези вещества или материали се изпращат по най-бързия път, обикновено по въздушен път, при условие на заплащане на съответните допълнителни въздушни цени и получаване на предимство при доставката.
Член 45
Електронна поща
1. Пощенските администрации могат да се договорят помежду си за участие в услугите на електронната поща.
2. Електронната поща е пощенска услуга, която използва далекосъобщителен път за предаване в съответствие с оригинала и за няколко секунди на съобщения, получени от подателя във физическа или електронна форма и които трябва да бъдат доставени на получателя във физическа или електронна форма. В случай на подаване във физическа форма информациите по принцип се изпращат по електронен път по възможно най-дългото разстояние и се възпроизвеждат във физическа форма възможно най-близко до получателя. Съобщенията във физическа форма се предават в плик на получателя като писмовни пратки.
3. Цените за електронната поща се определят от администрациите в съответствие със себестойността и изискванията на пазара.
Член 46
Транзитни разходи
1. С уговорката в чл. 52 затворените експедиции, разменяни между две администрации или между две станции на една и съща страна чрез службите на една или няколко други администрации (трети служби), подлежат на заплащане на транзитни разходи. Те представляват възнаграждение за предоставените услуги относно териториалния транзит, морския транзит и въздушния транзит.
2. Пратките "на открито" могат също да подлежат на транзитни разходи.
3. Начините на прилагане и таблиците за пресмятане са в обсега на Правилника за писмовните пратки.
Член 47
Крайни разходи. Общи разпоредби
1. С уговорката в чл. 52 всяка администрация, която получава от друга администрация писмовни пратки, има право да взима от администрацията изпращач възнаграждение за разходите, направени по получената международна поща.
2. За прилагане на разпоредбите относно възнаграждението за крайните разходи пощенските администрации се разпределят като "промишлено развити страни" или "развиващи се страни" в съответствие със списъка, изготвен за тази цел от конгреса.
3. Разпоредбите на тази конвенция относно заплащането на крайните разходи представляват преходни мерки, които ще доведат до възприемане на система за разплащане, отчитаща собствените разходи на всяка страна.
4. Достъп до вътрешния режим
4.1. Всяка администрация поставя на разположение на другите администрации всички цени, срокове и условия, които тя предлага в своя вътрешен режим, при еднакви условия с тези на националните си клиенти.
4.2. Администрация изпращач може при аналогични условия да поиска от администрацията на промишлено развита страна на местоназначението да се възползва от същите условия, които последната е предвидила за своите национални клиенти за еквивалентни пратки.
4.3. Администрациите на развиващите се страни трябва да посочат дали разрешават достъп при условията, посочени в § 4.1.
4.3.1. Когато администрация на развиваща се страна заяви, че разрешава достъп при условията, предложени в нейния вътрешен режим, това разрешение се прилага към всички администрации на съюза без дискриминация.
4.4. Администрацията на местоназначението има право да реши дали условията на достъп до нейния вътрешен режим се изпълняват от администрацията на местопроизхождението.
5. Цените на крайните разходи за пратките в брой (голямо количество) не трябва да превишават най-благоприятните цени, прилагани от администрацията на местоназначението въз основа на двустранни или многостранни споразумения за крайните разходи. Администрацията на местоназначението има право да прецени дали администрацията на местопроизхождението е изпълнила или не условията на достъп.
6. Съветът по пощенска експлоатация има право да променя възнагражденията, посочени в чл. 48 до чл. 51 в периода между два конгреса. Корекцията, която би могла да се извърши, трябва да се базира на представителни и надеждни икономически и финансови данни, като взема под внимание всички разпоредби по крайните разходи в конвенцията и Правилника за писмовните пратки. Евентуалната промяна, която би могла да се реши, влиза в сила от датата, определена от Съвета по пощенска експлоатация.
7. Всяка администрация може да се откаже напълно или частично от възнаграждението, предвидено в § 1.
8. Заинтересуваните администрации могат при двустранни или многостранни споразумения да прилагат други системи за възнаграждения за уреждане на сметките по крайните разходи.
Член 48
Крайни разходи. Разпоредби, прилагани към размени между промишлено развити страни
1. Възнаграждението за писмовните пратки, включително пощата в брой, с изключение на чувалите "М", се определя според прилагането на цена за пратка и за килограм, отразяващи разходите по обработката в страната на местоназначението: тези разходи трябва да са в съотношение с вътрешните цени. Изчислението на стойностите се извършва според условията, уточнени в Правилника за писмовните пратки.
2. За годините 2001 до 2003 стойностите за пратка и за килограм не могат да бъдат по-високи от тези, които са били изчислени, изхождайки от 60 процента от цената за писмо до 20 грама от вътрешния режим, нито да превишат следните стойности:
2.1 за годината 2001 - 0,158 DTS за пратка и 1,684 DTS за килограм;
2.2 за годината 2002 - 0,172 DTS за пратка и 1,684 DTS за килограм;
2.3 за годината 2003 - 0,215 DTS за пратка и 1,684 DTS за килограм.
3. За годините 2004 и 2005 Съветът по пощенска експлоатация ще определи окончателния процент на цените, пригоден за всяка промишлено развита страна, в зависимост от съотношенията между разходите и цените на всяка страна.
4. За периода 2001 до 2005 г. прилаганите стойности не могат да бъдат по-ниски от 0,147 DTS за пратка и 1,491 DTS за килограм.
5. За чувалите "М" прилаганата стойност е 0,653 DTS за килограм.
5.1. Чувалите "М", по-леки от 5 килограма, се считат като тежащи 5 килограма за възнаграждението за крайни разходи.
6. Администрацията на местоназначението има право да взима допълнително възнаграждение от 0,5 DTS на пратка за доставка на препоръчани пратки и 1 DTS на пратка за доставка на пратки с обявена стойност.
7. Разпоредбите, предвидени между промишлено развитите страни, се прилагат към всяка развиваща се страна, заявяваща, че иска да се съобразява с тях и желаеща да бъде считана като промишлено развита страна по отношение на последствията от разпоредбите на чл. 48 до чл. 50 и отнасящите се към тях членове от Правилника за писмовните пратки.
Член 49
Крайни разходи. Разпоредби, прилагани към пощенски потоци от развиващи се страни, предназначени за промишлено развити страни
1. Възнаграждение
1.1. Възнаграждението за писмовните пратки, с изключение на чувалите "М", е 3,427 DTS за килограм.
1.2. За чувалите "М" прилаганата стойност е 0,653 DTS за килограм:
1.2.1. чувалите "М", по-леки от 5 килограма, се считат като тежащи 5 килограма за възнаграждението за крайни разходи.
1.3. Администрацията на местоназначението има право да взима допълнително възнаграждение от 0,5 DTS на пратка за доставка на препоръчани пратки и 1 DTS на пратка за доставка на пратки с обявена стойност.
2. Механизъм за ревизиране
2.1. Администрация, изпращаща пощенски поток над 150 тона годишно, може да издейства ревизиране на цената, посочена в § 1.1, когато в дадено отношение тя констатира, че средният брой на съдържаните пратки в един килограм изпратена поща е по-малък от 14.
2.2. Администрация, получаваща пощенски поток над 150 тона годишно, може да издейства ревизиране на цената, посочена в § 1.1, когато в дадено отношение тя констатира, че средният брой на съдържаните пратки в един килограм получена поща е повече от 21.
2.3. Ревизирането се извършва според условията, определени в Правилника за писмовните пратки.
3. Механизъм за съгласуване на системите
3.1. Когато администрация, получаваща пощенски поток, превишаващ 50 тона годишно, констатира, че годишното тегло на този поток превишава предела, изчислен според условията, определени в Правилника за писмовните пратки, тя може да приложи към пощата, превишаваща този предел, системата за възнаграждение, предвидена в чл. 48, при условие че тя не е прилагала механизма за ревизиране.
4. Поща в брой
4.1. Възнаграждението за поща в брой се определя според прилагането на цените за пратка и за килограм, предвидени в чл. 48.1.
Член 50
Крайни разходи. Разпоредби, прилагани към пощенски потоци от промишлено развити страни, предназначени за развиващи се страни
1. Възнаграждение
1.1. Възнаграждението за писмовните пратки, с изключение на чувалите "М", е 3,427 DTS за килограм:
1.1.1. крайните разходи, произтичащи от прилагането на цената, посочена в § 1.1, се увеличават със 7,5 процента в рамките на фонда за финансиране подобряването на качеството на услугата в развиващите се страни.
1.2. За чувалите "М" се прилага цената от 0,653 DTS за килограм:
1.2.1. чувалите "М", по-леки от 5 килограма, се считат като тежащи 5 килограма за възнагражденията за крайните разходи.
1.3. Администрацията на местоназначението има право да взима допълнително възнаграждение от 0,5 DTS на пратка за доставка на препоръчани пратки и 1 DTS на пратка за доставка на пратки с обявена стойност.
2. Механизъм за ревизиране
2.1. Администрация на местоназначението на пощенски поток, превишаващ 150 тона годишно, може да издейства ревизиране на цената, когато в дадено отношение тя констатира, че средният брой съдържани пратки в килограм получена поща е повече от 21.
2.2. Ревизирането се извършва според условията, определени в Правилника за писмовните пратки.
3. Поща в брой
3.1. Администрациите, които не разрешават достъп до условията, предложени във вътрешния режим, могат да поискат за получената поща в брой възнаграждение от 0,14 DTS за пратка и 1 DTS за килограм.
3.2. Администрациите, които разрешават достъп до условията, предложени във вътрешния режим, могат да приложат за получената поща възнаграждение в брой, съответстващо на вътрешните цени, увеличени с 9 процента, предлагани на националните клиенти за пратките от този вид, без да превишават цените, посочени в чл. 48.2.
Член 51
Крайни разходи. Разпоредби, прилагани към размени между развиващи се страни
1. Възнаграждение
1.1. Възнаграждението за писмовните пратки, с изключение на чувалите "М", е 3,427 DTS за килограм.
1.2. За чувалите "М" прилаганата цена е 0,653 DTS за килограм:
1.2.1. чувалите "М", по-леки от 5 килограма, се считат като тежащи 5 килограма за възнаграждението за крайните разходи.
1.3. Администрацията на местоназначението има право да взима допълнително възнаграждение от 0,5 DTS на пратка за доставка на препоръчани пратки и 1 DTS на пратка за доставка на пратки с обявена стойност.
2. Механизъм за ревизиране
2.1. Администрация на местоназначението на пощенски поток, превишаващ 150 тона годишно, може да издейства ревизиране на цената, когато в дадено отношение тя констатира, че средният брой пратки, съдържани в един килограм получена поща, е над 21.
2.2. Ревизирането се извършва според условията, определени в Правилника за писмовните пратки.
3. Поща в брой
3.1. Администрациите, които не допускат достъп до условията, предложени във вътрешния режим, могат да поискат за получената поща в брой възнаграждение от 0,14 DTS за пратка и 1 DTS за килограм.
3.2. Администрациите, които допускат достъп до условията, предложени във вътрешния режим, могат да приложат към получената поща в брой възнаграждение, съответстващо на вътрешните цени, увеличени с 9 процента, предложени на националните клиенти за пратките от този вид, без да могат да превишат цените, посочени в чл. 48.2.
Член 52
Освобождаване от транзитни разходи и от крайни разходи
1. Освобождават се от разходи за териториален или морски транзит и от крайни разходи
писмовните пратки, отнасящи се до пощенската служба, посочени в чл. 8.2.2, и недоставените пощенски пратки, върнати в местопроизхождението в затворени експедиции. Пратките с празни съдове са освободени от крайни разходи, но не от транзитни разходи, заплащането на които се дължи от пощенската администрация - притежател на съдовете.
Член 53
Разходи за въздушен транспорт
1. Транспортни разходи за целия въздушен път са:
1.1. когато се отнасят до затворени експедиции, за сметка на администрацията на страната на произхождението;
1.2. когато се отнасят до пратки с предимство и за въздушни пратки в транзит на открито, включително тези, които са погрешно упътени, за сметка на администрацията, която предава пратките на друга администрация.
2. Същите правила се прилагат към пратките, освободени от транзитни териториални и морски разходи в съответствие с чл. 52, ако те са изпратени по въздушен път.
3. Всяка администрация на местоназначението, която осигурява въздушно пренасяне на международна поща вътре в страната си, има право на възстановяване на допълнителните разходи, свързани с този транспорт, ако средното претеглено разстояние на извършените полети превишава 300 километра. Освен при споразумение, предвиждащо безплатно транспортиране, разходите трябва да бъдат еднакви за всички експедиции с предимство и въздушни експедиции, идващи от чужбина, независимо дали тази поща се препраща или не по въздушен път.
4. Когато обаче компенсацията на крайните разходи, взимана от администрацията на местоназначението, се основава специално на разходите или на вътрешните цени, не се извършва никакво допълнително заплащане на разходи за вътрешен въздушен транспорт.
5. Администрацията на местоназначението изключва при изчисляване на средното претеглено разстояние теглото на всички експедиции, за които изчисляването на компенсацията за крайните разходи се основава специално на разходите или на вътрешните цени на администрацията на местоназначението.
6. Ако няма специално споразумение между заинтересуваните администрации, таблиците за транзитните разходи, фигуриращи в правилника, се прилагат към въздушните експедиции за техните евентуални териториални или морски пътища. Все пак не се заплащат никакви териториални транзитни разходи:
6.1. за претоварване на въздушни експедиции между две аерогари, обслужващи един и същи град;
6.2. за транспорт на тези експедиции между аерогарата, обслужваща даден град, и магазия, разположена в същия град, и за връщане на тези експедиции с цел за тяхното преупътване.
Член 54
Основна цена и изчисляване на разходите за въздушен транспорт
1. Основната цена, прилагана при уреждане на сметките за въздушен транспорт между администрациите, се одобрява от Съвета по пощенска експлоатация. Тя се изчислява от Международното бюро съгласно формула, определена в Правилника за писмовните пратки.
2. Изчислението на разходите за въздушен транспорт на затворените експедиции, пратките с предимство и въздушните пратки в транзит на открито, както и начините за тяхното разчитане се определят в Правилника за писмовните пратки.
Глава четвърта
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПОЩЕНСКИТЕ КОЛЕТИ
Член 55
Цели относно качеството на услугата
1. Администрациите на местоназначението трябва да определят срок за обработка на въздушните колети, предназначени за техните страни. Този срок, увеличен обикновено с времето, необходимо за обезмитяване, не трябва да бъде по-неблагоприятен от този, прилаган за подобни пратки от тяхната вътрешна служба.
2. Администрациите на местоназначението трябва също, доколкото е възможно, да определят срок за обработка на колетите по земен път, предназначени за техните страни.
3. Администрациите на местопроизхождението определят цели относно качеството за въздушните и земните колети, предназначени за чужбина, вземайки за ориентир сроковете, определени от администрациите на местоназначението.
4. Администрациите проверяват действителните резултати в сравнение с целите, които те са определили по отношение качеството на услугата.
Член 56
Входяща териториална цена
1. За колетите, разменяни между две пощенски администрации, се взимат входящи териториални цени за всяка страна и за всеки колет, изчислени, като се комбинират ориентировъчната цена за колет и ориентировъчната цена за килограм, определени в правилника.
2. Имайки предвид горепосочените ориентировъчни цени, администрациите определят своите входящи териториални цени с цел те да бъдат в съответствие с разходите на тяхната услуга.
3. Цените, посочени в § 1 и 2, са за сметка на администрацията на страната на местопроизхождението, освен ако тази конвенция не предвижда отклонения от този принцип.
4. Входящите териториални цени трябва да бъдат еднакви за цялата територия на всяка страна.
Член 57
Транзитна териториална цена
1. За колети, разменяни между две администрации или между две станции на една и съща страна посредством земните служби на една или няколко други администрации, се взимат в полза на страните, чиито служби участват в териториалното упътване, транзитни териториални цени, определени от правилника според подразделението за разстояние.
2. За колетите в транзит на открито междинните администрации имат право да изискват договорената цена за пратка, определена от правилника.
3. Цените, посочени в § 1 и 2, са за сметка на администрацията на страната на местопроизхождението, освен ако тази конвенция не предвижда отклонения от този принцип.
4. Съветът по пощенска експлоатация има право да ревизира и да променя транзитните териториални цени в периода между два конгреса. Ревизирането, което може да се извърши в съответствие с методология, която осигурява равностойно възнаграждение на администрациите, извършващи транзитни операции, трябва да се основава на надеждни и представителни икономически и финансови данни. Евентуалната промяна, която може да бъде решена, ще влиза в сила от дата, определена от Съвета по пощенска експлоатация.
5. Никаква териториална транзитна цена не се дължи за:
5.1. претоварването на въздушни експедиции между две аерогари, обслужващи един и същи град;
5.2. транспорта на тези експедиции между аерогара, обслужваща града, и магазия, намираща се в същия град, и връщането на същите експедиции за тяхното препращане.
Член 58
Цена за морски транспорт
1. Всяка от страните, службите на която участват в морския транспорт на колет, има право да изисква цените за пренасяне по морски път, посочени в § 2. Тези цени са за сметка на администрацията на страната на местопроизхождението, освен ако тази конвенция не предвижда отклонение от този принцип.
2. За всяка използвана морска служба цената за пренасяне по морски път се определя от Правилника за пощенските колети според подразделението за разстояние.
3. Пощенските администрации имат право да увеличават с 50 процента максимум цената за пренасяне по морски път, изчислена съобразно чл. 58.2. В замяна на това те могат да я намаляват по тяхна преценка.
4. Съветът по пощенска експлоатация има право да ревизира и променя цените за пренасяне по морски път в периода между два конгреса. Ревизирането, което може да се извърши в съответствие с методология, която осигурява равностойно възнаграждение на администрациите, извършващи транзитните операции, трябва да се основава на надеждни и представителни икономически и финансови данни. Евентуалната промяна, която може да бъде решена, ще влиза в сила от датата, определена от Съвета по пощенска експлоатация.
Член 59
Разходи за въздушен транспорт
1. Основната цена, която се прилага при уреждане на сметките между администрациите за въздушните превози, се одобрява от Съвета по пощенска експлоатация. Тя се изчислява от Международното бюро по формула, определена в Правилника за писмовните пратки.
2. Изчисляването на разходите за въздушен транспорт за затворени експедиции и за транзитни въздушни колети на открито е посочено в Правилника за пощенските колети.
3. Претоварването по време на път в една и съща аерогара на въздушни колети, за което се използват последователно няколко различни въздушни служби, се извършва без възнаграждение.
Член 60
Освобождаване от цени
1. За служебните колети и колетите за военнопленници и граждански интернирани лица не се взима никаква цена, с изключение на разходите за въздушен транспорт, прилагани към въздушните колети.
Глава пета
УСЛУГА EMS
Член 61
Услуга EMS
1. Услугата EMS представлява най-бързата от пощенските услуги чрез физически средства и в размените между администрациите, които са решили да осигурят тази услуга, тя има предимство пред другите пощенски пратки. Състои се в събиране, предаване и доставка в най-кратки срокове на кореспонденция, документи или стоки.
2. Услугата EMS се урежда на базата на двустранни споразумения. За аспекти, които не са изрично уредени от тези споразумения, се прилагат съответните разпоредби в актовете на съюза.
3. Тази услуга, в рамките на възможното, се отъждествява чрез логотип на тук приложения образец, съставен от следните елементи:
- оранжево крило;
- буквите EMS в синьо;
- три хоризонтални оранжеви линии.
Логотипът може да бъде допълнен с името на националната услуга.
4. Полагащите се цени за услугата се определят от администрацията на местопроизхождението съобразно разходите и изискванията на пазара.
ТРЕТА ЧАСТ
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 62
Задължение за осигуряване на услугата за пощенски колети
1. В отклонение от чл. 10.1 страните, които до влизането в сила на тази конвенция не са участвали в Споразумението за пощенските колети, не са длъжни да осигуряват услугата за пощенски колети.
Член 63
Задължения относно наказателните мерки
1. Правителствата на страните членки се задължават или предлагат на законодателните органи на своите страни да вземат необходимите мерки:
1.1. за наказване фалшификацията на пощенски марки, дори изтеглени от обращение, и на международни купони-отговор;
1.2. за наказване използването или пускането в обращение:
1.2.1. на подправени пощенски марки (дори изтеглени от обращение) или вече употребявани, както и на фалшиви отпечатъци или вече употребявани от таксувачни машини или печатни преси;
1.2.2. подправени международни купони-отговор;
1.3. за забрана и пресичане на всички измамнически действия за производство и пускане в обращение на винетки и марки, използвани в пощенската служба, подправени или имитирани по такъв начин, че биха могли да бъдат сбъркани с винетките и марките, издадени от Пощенската администрация на една страна членка;
1.4. за възпрепятстване и при необходимост да накажат влагането на опиати и психотропни вещества, както и взривни материали, запалителни или други опасни материали в пощенски пратки, влагането на които не е разрешено изрично от конвенцията;
1.5. за възпрепятстване и наказване влагането в пощенски пратки на предмети с педофилен или порнографски характер, изобразяващи деца.
Член 64
Условия за приемане на предложения, отнасящи се до конвенцията и правилниците
1. За да станат изпълними, предложенията, представени на конгреса и отнасящи се до тази конвенция, трябва да бъдат одобрени от мнозинството на присъстващите и гласуващи страни членки. Най-малко половината страни членки, представени на конгреса, трябва да присъстват в момента на гласуването.
2. За да станат изпълними, предложенията, отнасящи се до Правилника за писмовните пратки и Правилника за пощенските колети, трябва да бъдат одобрени от мнозинството на страните членки на Съвета по пощенска експлоатация.
3. За да станат изпълними, предложенията, внесени между два конгреса и отнасящи се до тази конвенция и нейния заключителен протокол, трябва да съберат:
3.1. две трети от гласовете, след като най-малко половината от страните членки на съюза са отговорили на допитването, ако се отнася до изменения;
3.2. мнозинство от гласовете, ако се отнася до тълкуване на разпоредби.
4. Въпреки разпоредбите, предвидени в § 3.1, всяка страна членка, чието национално законодателство е все още несъвместимо с предложеното изменение, има право да направи писмена декларация пред генералния директор на Международното бюро в срок деветдесет дни, считан от датата на неговото оповестяване, че й е невъзможно да приеме това изменение.
Член 65
Привеждане в изпълнение и времетраене на конвенцията
1. Тази конвенция ще бъде приведена в изпълнение от 1 януари 2001 г. и ще остане в сила до влизане в изпълнение на актовете от следващия конгрес.
В уверение на което пълномощните представители на правителствата на страните членки подписаха тази конвенция в един екземпляр, който е депозиран при генералния директор на Международното бюро. Копие от него ще се предаде на всяка страна от правителството на страната домакин на конгреса.
Изготвена в Пекин, 15 септември 1999 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
на Всемирната пощенска конвенция
В момента на подписването на Всемирната пощенска конвенция, сключена на 15 септември 1999 г. в Пекин, долуподписаните пълномощни представители се споразумяха за следното:
Член I
Принадлежност на пощенските пратки
1. Член 3 не се прилага от: Антигуа и Барбуда, Австралия, Бахрейн, Барбад, Белиз, Ботсуана, Бруней Дарусалам, Канада, Хонконг, Китай, Доминик, Египет, Фиджи, Гамбия, Гана, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Отвъдморски територии, зависещи от Обединеното кралство, Гренада, Гвиана, Ирландия, Ямайка, Кения, Кирибати, Кувейт, Лесото, Малайзия, Малави, Мавриций, Науру, Нигерия, Нова Зеландия, Уганда, Папуа - Нова Гвинея, Сен Кристоф и Невис, Сен-Люси, Сен Венсан и Гренадин, Соломонови острови, Западна Самоа, Сейшелски острови, Сиера Леоне, Сингапур, Свазиленд, Танзания (обединена република), Тринидад и Тобаго, Тувалу, Вануату, Замбия и Зимбабве.
2. Член 3 не се прилага от Дания, чието законодателство не разрешава оттегляне или промяна на адреса на писмовните пратки по искане на подателя от момента, в който получателят е бил уведомен за пристигането на пратка на негов адрес.
Член II
Цени
1. В отклонение от чл. 7.5 пощенската администрация на Канада има право да взима пощенски цени, различни от тези, предвидени в правилниците, когато въпросните цени са допустими според законодателството на нейната страна.
Член III
Изключение от безплатната поща в полза на секограмите
1. В отклонение от чл. 8.4 пощенските администрации на Сен Венсан и Гренадин и на Турция, които в своята вътрешна служба не освобождават от пощенски цени секограмите, имат право да взимат цени според тежината и цени за специални услуги, които все пак не могат да бъдат по-високи от тези на тяхната вътрешна служба.
2. В отклонение от чл. 8.4 пощенските администрации на Германия, Съединените американски щати, Австрия, Канада, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Япония и Швейцария имат право да взимат цени за специални услуги, които се прилагат за секограмите в тяхната вътрешна служба.
Член IV
Основни услуги
1. Независимо от разпоредбите на чл. 10 Австралия не одобрява разширението на основните услуги за пощенските колети.
Член V
Малки пакети
1. В отклонение от чл. 10 на конвенцията пощенската администрация на Саудитска Арабия има право да не приема малки пакети, теглото на които превишава 1 килограм.
Член VI
Печатни произведения. Максимално тегло
1. В отклонение от чл. 10.4.2 пощенските администрации на Канада и Ирландия имат право да ограничат до 2 килограма максималното тегло на входящите и изходящите печатни произведения.
Член VII
Предоставяне на услуга за пощенски колети
1. Латвия и Норвегия си запазват правото да осигуряват предоставянето на услугата за пощенски колети или в съответствие с разпоредбите на конвенцията, или в случай на изходящи колети и след сключване на двустранно споразумение, като използват всяко друго най-изгодно средство за своите клиенти.
Член VIII
Колети. Максимално тегло
1. В отклонение от чл. 10.6 пощенската администрация на Канада има право да ограничава до 30 килограма максималното тегло на входящите и изходящите колети.
Член IX
Максимални граници за пратките с обявена стойност
1. Швеция си запазва правото да ограничи стойността на съдържанието на препоръчаните писмовни пратки и с обявена стойност, както и колети със и без обявена стойност, предназначени за Швеция, според максималните граници, посочени в таблицата по-долу:
а. Входящи писмовни пратки:
|
Максимална търговска стойност на съдържанието |
Максимална обявена стойност |
Максимално обезщетение |
|
|
Препоръчани пратки |
500 DTS |
- |
30 DTS (чували М: 150 DTS) |
|
Пратки с обявена стойност |
4000 DTS |
4000 DTS |
4000 DTS |
б. Входящи колети:
|
Колети без обявена стойност |
4500 DTS |
- |
40 DTS за колет + 4,50 DTS за килограм |
|
Колети с обявена стойност |
4500 DTS |
4500 DTS |
4500 DTS |
Това ограничение не може да бъде заобиколено с отделна декларация за стойността, превишаваща 4000 DTS (за писмовните пратки) и 4500 DTS (за пощенските колети). Никакво ново ограничение не се налага по отношение естеството на съдържанието на препоръчаните пратки и пратките с обявена стойност. Пратките, чиято стойност превишава тези граници, ще се връщат на станцията на произхождението.
Член X
Известие за получаване
1. Пощенската администрация на Канада има право да не прилага чл. 18 относно колетите, тъй като тя не предлага услугата известие за получаване за колетите в своя вътрешен режим.
Член XI
Услуга за международна търговска кореспонденция с отговор
1. В отклонение от чл. 21.1 пощенската администрация на Виетнам не приема задължението да осигурява услугата за връщане на пратките CCRI.
Член XII
Забрани (писмовни пратки)
1. Като изключение пощенските администрации на Ливан и на Корейската народна демократична република не допускат препоръчани пратки, които съдържат монети или парични банкноти, или всякаква ценност на приносителя, или пътнически чекове, или платина, злато или сребро, обработени или не, скъпоценни камъни, бижута и други ценни предмети. Те не са задължени стриктно с разпоредбите на Правилника за писмовните пратки, що се отнася до тяхната отговорност в случай на ограбване или повреда на препоръчаните пратки, както и що се отнася до пратките, съдържащи стъклени или чупливи предмети.
2. Като изключение пощенските администрации на Саудитска Арабия, Боливия, Китайската народна република, с изключение на специалния административен регион на Хонконг, Ирак, Непал, Пакистан, Судан и Виетнам, не приемат препоръчани пратки, съдържащи монети, банкноти, парични знаци или всякакви ценности на приносителя, пътнически чекове, платина, злато или сребро, обработени или не, скъпоценни камъни, бижута и други ценни предмети.
3. Пощенската администрация на Мианмар си запазва правото да не приема пратки с обявена стойност, съдържащи ценните предмети, посочени в чл. 25.5, тъй като нейното вътрешно законодателство е против приемането на този вид пратки.
4. Пощенската администрация на Непал не приема препоръчани пратки или тези с обявена стойност, съдържащи банкноти или монети, с изключение на специално споразумение, сключено за тази цел.
5. Пощенската администрация на Узбекистан не приема препоръчани пратки и тези с обявена стойност, съдържащи монети, банкноти, чекове, пощенски марки или чуждестранна валута, и отхвърля всякаква отговорност в случай на загуба или повреда на този вид пратки.
6. Пощенската администрация на Иран (Ислямска република Иран) не приема пратки, съдържащи предмети, които противоречат на ислямската религия.
7. Пощенската администрация на Филипините си запазва правото да не приема писмовни пратки (обикновени, препоръчани или с обявена стойност), съдържащи монети, банкноти или всякаква ценност на приносителя, пътнически чекове, платина, злато или сребро, обработени или не, скъпоценни камъни или други ценни предмети.
8. Пощенската администрация на Австралия не приема никаква пощенска пратка, съдържаща кюлчета или банкноти. Освен това тя не приема препоръчани пратки, предназначени за Австралия, нито транзитни пратки на открито, които съдържат ценни предмети, такива като бижута, ценни метали, скъпоценни или полу-скъпоценни камъни, ценни книжа, монети или други продаваеми вещи. Тя отхвърля всякаква отговорност относно пратките, подадени в нарушение на настоящата уговорка.
9. Пощенската администрация на Китай (Народна република Китай), с изключение на специалния административен регион Хонконг, не приема пратки с обявена стойност, съдържащи монети, банкноти, парични купюри, всякакви ценности на приносителя или пътнически чекове, в съответствие с вътрешните си правила.
10. Пощенските администрации на Латвия и Монголия си запазват правото да не приемат в съответствие с националното си законодателство обикновени, препоръчани или с обявена стойност пратки, съдържащи монети, банкноти, ценни книжа на приносителя и пътнически чекове, тъй като тяхното национално законодателство не ги допуска.
11. Пощенската администрация на Бразилия си запазва правото да не приема обикновена поща, препоръчана или с обявена стойност, съдържаща монети, банкноти в употреба и всякакви ценности на приносителя.
12. Пощенската администрация на Виетнам си запазва правото да не приема писма, съдържащи предмети и стоки.
Член XIII
Забрани (пощенски колети)
1. Пощенските администрации на Канада, Мианмар и Замбия имат право да не приемат колети с обявена стойност, съдържащи ценните предмети, посочени в чл. 25.5.2, тъй като това противоречи на тяхното вътрешно законодателство.
2. По изключение пощенските администрации на Ливан и Судан не приемат колети, съдържащи монети, парични знаци или всякаква ценност на приносителя, пътнически чекове, платина, злато или сребро, обработени или не, скъпоценни камъни и други ценни предмети, или които съдържат течности и лесно втечняващи се вещества, стъклени предмети или подобни на тях или чупливи. Те не са задължени със съответните разпоредби на Правилника за пощенските колети.
3. Пощенската администрация на Бразилия има право да не приема колети с обявена стойност, съдържащи монети и банкноти в обращение, както и всякаква ценност на приносителя, тъй като това противоречи на нейното вътрешно законодателство.
4. Пощенската администрация на Гана има право да не приема колети с обявена стойност, съдържащи монети и банкноти в обращение, тъй като нейното вътрешно законодателство не ги допуска.
5. Освен предметите, посочени в чл. 25, пощенската администрация на Саудитска Арабия не приема колети, съдържащи монети, банкноти или всякакви ценности на приносителя, пътнически чекове, платина, злато или сребро, обработени или не, скъпоценни камъни и други ценни предмети. Тя не приема също колети, съдържащи медикаменти от всякакво естество, ако те не са придружени с медицинска рецепта, издадена от официален компетентен орган, продукти, предназначени за изгасяване на пожар, химически течности или предмети, противоречащи на принципите на ислямската религия.
6. Освен предметите, посочени в чл. 25, пощенската администрация на Оман не приема колети, съдържащи:
6.1. медикаменти от всякакво естество, ако те не са придружени с медицинска рецепта, издадена от официален компетентен орган;
6.2. продукти, предназначени за изгасяване на пожар, и химически течности;
6.3. предмети, противоречащи на принципите на ислямската религия.
7. Освен предметите, посочени в чл. 25, пощенската администрация на Иран (Ислямска република Иран) има право да не приема колети, съдържащи предмети, противоречащи на принципите на ислямската религия.
8. Пощенската администрация на Филипините има право да не приема колети, съдържащи монети, банкноти или всякаква ценност на приносителя, пътнически чекове, платина, злато или сребро, обработени или не, скъпоценни камъни или други ценни предмети, или които съдържат течности и лесно втечняващи се вещества, стъклени предмети или подобни на тях или чупливи.
9. Пощенската администрация на Австралия не приема никаква пощенска пратка, съдържаща кюлчета или банкноти.
10. Пощенската администрация на Китай (Народна република Китай) не приема обикновени колети, съдържащи монети, банкноти или всякакви ценности на приносителя, пътнически чекове, платина, злато или сребро, обработени или не, скъпоценни камъни или други ценни предмети. Освен това, с изключение на специалния административен регион на Хонконг, не се приемат също колети с обявена стойност, съдържащи монети, банкноти, всякакви ценности на приносителя или пътнически чекове.
11. Пощенската администрация на Монголия си запазва правото да не приема съгласно своето национално законодателство колети, съдържащи монети, банкноти, ценни книжа на предявителя и пътнически чекове.
12. Пощенската администрация на Латвия не приема обикновени колети нито колети с обявена стойност, съдържащи монети, банкноти, всякакви ценности (чекове) на приносителя или чужда валута, и отхвърля всякаква отговорност в случай на загуба или повреда на такива пратки.
Член XIV
Предмети, подлежащи на митни сборове
1. Във връзка с чл. 25 пощенските администрации на следните страни не приемат пратки с обявена стойност, съдържащи предмети, подлежащи на митни сборове: Бангладеш и Ел Салвадор.
2. Във връзка с чл. 25 пощенските администрации на следните страни не приемат обикновени и препоръчани писма, съдържащи предмети, подлежащи на митни сборове: Афганистан, Албания, Азербайджан, Беларус, Камбоджа, Чили, Колумбия, Куба, Ел Салвадор, Естония, Италия, Латвия, Непал, Узбекистан, Перу, Корейска народна демократична република, Сен-Марен, Тюркменистан, Украйна и Венецуела.
3. Във връзка с чл. 25 пощенските администрации на следните страни не приемат обикновени писма, съдържащи предмети, подлежащи на митни сборове: Бенин, Буркина Фасо, Кот д'Ивоар (република), Джибути, Мали, Мавритания и Виетнам.
4. Независимо от разпоредбите, предвидени в § 1 до 3, пратки със серуми, ваксини, както и пратки със спешно необходими медикаменти, които е трудно да се доставят, се приемат във всички случаи.
Член XV
Оттегляне. Промяна или поправка на адрес
1. Член 29 не се прилага от: Антигуа и Барбуда, Бахама, Бахрейн, Барбад, Белиз, Ботсуана, Бруней Дарусалам, Канада, Хонконг, Китай, Доминик, Фиджи, Гамбия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Отвъдморски територии, зависещи от Обединеното кралство, Гренада, Гвиана, Ирак, Ирландия, Ямайка, Кения, Кирибати, Кувейт, Лесото, Малайзия, Малави, Мианмар, Науру, Нигерия, Нова Зеландия, Уганда, Папуа - Нова Гвинея, Корейска народна демократична република, Сен Кристоф и Невис, Сен-Люси, Сен Венсан и Гренадин, Соломонови острови, Западна Самоа, Сейшелски острови, Сиера Леоне, Сингапур, Свазиленд, Танзания (обединена република), Тринидад и Тобаго, Тувалу, Вануату и Замбия, законодателството на които не позволява оттегляне или промяна на адреса на писмовни пратки по искане на подателя.
2. Член 29 се прилага от Австралия в този случай, когато е съвместим с вътрешното законодателство на тази страна.
3. В отклонение на чл. 29.4 Ел Салвадор, Република Панама, Филипините и Венецуела имат право да не връщат колетите, след като получателят е поискал тяхното обезмитяване, тъй като тяхното митническо законодателство не го допуска.
Член XVI
Рекламации
1. В отклонение на чл. 30.4 пощенските администрации на Саудитска Арабия, Кап вер (Зелени нос), Египет, Габон, Отвъдморските територии на Обединеното кралство, Гърция, Иран (Ислямска република Иран), Монголия, Мианмар, Филипините, Корейска народна демократична република, Судан, Сирийска арабска република, Чад, Украйна и Замбия си запазват правото да взимат цена от своите клиенти за рекламация на писмовни пратки.
2. В отклонение на чл. 30.4 пощенските администрации на Аржентина, Австрия, Словакия и Република Чехия си запазват правото да взимат специална цена, когато в резултат на предприетите постъпки относно рекламацията се оказва, че тя е неоснователна.
3. Пощенските администрации на Афганистан, Саудитска Арабия, Кап вер (Зелени нос), Република Конго, Египет, Габон, Иран (Ислямска република Иран), Монголия, Мианмар, Судан, Суринам, Сирия (арабска република), Украйна и Замбия си запазват правото да взимат цена от своите клиенти за рекламация на колети.
Член XVII
Цена за представяне пред митницата
1. Пощенската администрация на Габон си запазва правото да взима цена от своите клиенти за представяне пред митницата.
2. Пощенските администрации на Република Конго и Замбия си запазват правото да взимат цена от своите клиенти за представяне пред митницата на колети.
Член XVIII
Отговорност на пощенските администрации
1. Пощенските администрации на Бангладеш, Бенин, Буркина Фасо, Република Конго, Кот д'Ивоар, Джибути, Индия, Ливан, Мадагаскар, Мали, Мавритания, Непал, Нигер, Сенегал, Того и Турция имат право да не прилагат чл. 34.1.1.1 относно отговорността в случай на ограбване или повреда на препоръчани пратки.
2. В отклонение на чл. 34.1.1.1 и 35.1 пощенските администрации на Чили, Китайската народна република, Колумбия и Египет носят отговорност само за пълна загуба и ограбване или пълна повреда на съдържанието на препоръчани пратки.
3. В отклонение на чл. 34 пощенските администрации на Саудитска Арабия и Египет не поемат никаква отговорност в случай на загуба или повреда на пратки, съдържащи предметите, посочени в чл. 25.5.
4. Пощенските администрации на Индия и Непал имат право да не прилагат чл. 34.1.1.1 относно отговорността в случай на ограбване или повреда на обикновени пощенски колети.
Член XIX
Обезщетение
1. В отклонение на чл. 34 долуизброените пощенски администрации имат право да не изплащат компенсационно обезщетение за колети без обявена стойност загубени, ограбени или повредени в техните служби: Съединени американски щати, Ангола, Антигуа и Барбуда, Австралия, Бахама, Бангладеш, Барбад, Белиз, Боливия, Ботсуана, Бруней Дарусалам, Канада, Доминиканска република, Доминика, Ел Салвадор, Фиджи, Гамбия, Отвъдморските територии, зависещи от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, вътрешното законодателство на които не позволява, Гренада, Гватемала, Гвиана, Кирибати, Лесото, Малави, Малта, Мавриций, Мексико, Науру, Нигерия, Папуа - Нова Гвинея, Филипини, Сен Кристоф и Невис, Сент Люси, Сен Венсан и Гренадин, Соломонови острови, Сейшелски острови, Сиера Леоне, Свазиленд, Тринидад и Тобаго, Замбия и Зимбабве.
2. В отклонение на чл. 34 пощенските администрации на Саудитска Арабия, Аржентина, Австрия, Бразилия, Чили, Гърция, Кения, Латвия, Мексико, Оман, Узбекистан, Катар, Корейска народнодемократична република, Румъния, Турция, Украйна и Виетнам имат право да не изплащат компенсационно обезщетение за колети без обявена стойност загубени, ограбени или повредени в техните служби на страни, които не изплащат такова обезщетение съобразно § 1 на този член.
3. В отклонение на чл. 34.8 Съединените американски щати имат право да поддържат правото на подателя за обезщетение за колети с обявена стойност след доставка на получателя, освен ако подателят откаже правото си в полза на получателя.
4. Когато се явяват в качеството на междинна пощенска администрация, Съединените американски щати имат право да не изплащат компенсационно обезщетение на другите администрации в случай на загуба, ограбване или повреда на колети с обявена стойност, предадени на открито или изпратени в затворени експедиции.
5. В отклонение от чл. 34 пощенската администрация на Виетнам има право да не изплаща компенсационно обезщетение за загубени или повредени препоръчани пратки и колети, които съдържат монети, ценности на приносителя, пътнически чекове, както и злато, сребро и скъпоценни камъни.
6. Независимо от разпоредбите на чл. 34 Канада има право за обикновените колети да не заплаща обезщетение, да не отговаря за пълна или частична загуба, ограбване или повреда и да не връща на подателя събраните цени и налози.
Член ХX
Изключения от принципа за отговорността
1. В отклонение на чл. 34 Саудитска Арабия, Боливия, Египет, Ирак, Филипините, Република Конго, Судан, Турция и Йемен имат право да не изплащат никакво обезщетение за повреда на колети, произхождащи от всички страни и които са предназначени за тях, съдържащи течности и лесно втечняващи се вещества, предмети от стъкло и предмети от същото естество чупливи или нетрайни.
2. В отклонение на чл. 34 Саудитска Арабия и Судан имат право да не изплащат компенсационно обезщетение за колети, съдържащи забранени предмети, посочени в чл. 25.5.
Член ХXI
Освобождаване от отговорност на пощенските администрации
1. Пощенската администрация на Боливия не е длъжна да спазва чл. 35.1 що се отнася до поддържане на отговорността в случай на ограбване или повреда на препоръчани пратки.
2. Пощенската администрация на Непал има право да не прилага чл. 35.1.4 относно колетите.
Член XXII
Изплащане на обезщетението
1. Пощенските администрации на Бангладеш, Боливия, Гвинея, Мексико, Непал и Нигерия не са длъжни да спазват чл. 37.3 що се отнася до даване на окончателно решение в срок два месеца или да довеждат до знание на администрацията на местопроизхождението или на местоназначението според случая, че писмовна пратка е била задържана, конфискувана или унищожена от компетентния орган поради нейното съдържание, или е била иззета въз основа на своето вътрешно законодателство.
2. Пощенските администрации на Саудитска Арабия, Република Конго, Джибути, Ливан и Мадагаскар не са длъжни да спазват чл. 37.3 що се отнася до даване на окончателно решение на рекламация в срок два месеца относно писмовна пратка. Те не приемат освен това правоимащият да бъде обезщетен за тяхна сметка от друга администрация след изтичането на посочения срок.
3. Пощенските администрации на Ангола, Саудитска Арабия, Гвинея и Ливан не са длъжни да спазват чл. 37.3 що се отнася до даване на окончателно решение на рекламация в срок два месеца, отнасяща се за колет. Те не приемат освен това правоимащият да бъде обезщетен за тяхна сметка от друга администрация след изтичането на посочения срок.
4. Пощенските администрации на Нигер и Тайланд не са длъжни да спазват чл. 37.3 относно даването на окончателно решение в срок тридесет дни на рекламация, която им се изпраща чрез телефакс. Те не приемат в никакъв случай друга администрация да обезщетява правоимащия от тяхно име при изтичане на посочения срок.
5. Независимо от разпоредбите на чл. 37.3 Съединените американски щати и Малайзия си запазват правото да не дават окончателно решение на рекламациите в срок два месеца, считан от датата на тяхното представяне, каквито и да са използваните средства за тяхното изпращане.
Член XXIII
Подаване в чужбина на писмовни пратки
1. Пощенските администрации на Съединените американски щати, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Гърция си запазват правото да взимат цена, съобразена със себестойността на извършената работа, от всяка пощенска администрация, която въз основа на чл. 43.4 й връща пратки, които не са били първоначално изпратени като пощенски пратки от техните служби.
2. В отклонение на чл. 43.4 пощенската администрация на Канада си запазва правото да взима от администрацията на местопроизхождението възнаграждение, което й позволява да възстанови до минимум разходите, които са й причинени от обработката на такива пратки.
3. Член 43.4 разрешава на пощенската администрация на местоназначението да изиска от администрацията на подаването полагащо се възнаграждение за доставката на писмовни пратки, подадени в чужбина в голямо количество. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия си запазва правото да ограничи това плащане до сума, съответстваща на вътрешната тарифа, прилагана в страната на местоназначението за подобни пратки.
4. Член 43.4 дава право на пощенската администрация на местоназначението да изиска от администрацията на подаването полагащо се възнаграждение за доставката на писмовни пратки, подадени в чужбина в голямо количество. Следните страни си запазват правото да ограничат това плащане до размерите, разрешени в Правилника за пощата в брой: Съединени американски щати, Австралия, Бахама, Барбад, Бруней Дарусалам, Китайска народна република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Отвъдморски територии, зависещи от Обединеното кралство, Гренада, Гвиана, Индия, Малайзия, Непал, Нова Зеландия, Холандия, Холандски Антили и Аруба, Сен-Люси, Сен Венсан и Гренадин, Сингапур, Шри Ланка, Суринам и Тайланд.
5. Независимо от уговорките в § 4 следните страни си запазват правото да прилагат в тяхната цялост разпоредбите на чл. 43 от конвенцията за получена поща от страните членки на съюза: Германия, Саудитска Арабия, Аржентина, Бенин, Бразилия, Буркина Фасо, Камерун, Кипър, Кот д'Ивоар (република), Египет, Франция, Гърция, Гвинея, Израел, Италия, Япония, Йордания, Ливан, Мали, Мароко, Мавритания, Монако, Португалия, Сенегал, Сирийска арабска република и Того.
6. С цел за приложение на чл. 43.4 пощенската администрация на Германия си запазва правото да иска от пощенската администрация на страната на подаване на пратките възнаграждение на стойност, равна на тази, която тя би получила от пощенската администрация на страната, където живее подателят.
Член XXIV
Крайни разходи
1. В отклонение на чл. 49.1.3 и 51.1.3 пощенските администрации на Саудитска арабия, Египет, Обединени арабски емирства, Кувейт, Латвия, Оман, Катар, Сирийска арабска република и Виетнам не са длъжни да изплащат допълнително възнаграждение за доставката на препоръчани писмовни пратки, произхождащи от техните страни.
2. Без оглед на чл. 49.1.3 и 51.1.3 пощенските администрации на Джибути, Индия, Непал и Йемен не са длъжни да заплащат допълнително възнаграждение за доставката на препоръчани писмовни пратки и с обявена стойност, изпращани от тяхната страна.
3. Независимо от уговорките, направени от страни по чл. 49.1.3 и 51.1.3, пощенската администрация на Австралия няма да изисква подпис в момента на връчването на препоръчаните пратки, за които не е заплатено допълнително възнаграждение за доставката.
4. Към страните, изказали уговорки по задълженията, произтичащи от чл. 49.1.3 и 51.1.3, които предвиждат допълнително възнаграждение за препоръчаните пратки и с обявена стойност, Съединените американски щати си запазват правото да обработват тези пратки като обикновена поща и да не изплащат обезщетение за загубите, ограбванията или повредите за този вид пратки, които са станали в нейната служба.
5. Въпреки уговорките, направени по чл. XXIV, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Отвъдморските територии, зависими от Обединеното кралство, си запазват правото да прилагат изцяло разпоредбите, одобрени от конгреса в Пекин, относно събирането на допълнително възнаграждение за доставката на препоръчани писмовни пратки и с обявена стойност в техните отношения с други страни.
6. Въпреки уговорките, направени по чл. XXIV.1 и 2, страните членки, чиито имена следват, си запазват правото да прилагат във взаимните отношения със страните, подписали тези уговорки, допълнителното възнаграждение за доставката на препоръчани писмовни пратки, прието от конгреса в Пекин: Южна Африка, Австрия, Бахама, Барбад, Белиз, Бенин, Боливия, Бразилия, Република България, Буркина Фасо, Камерун, Канада, Кап вер, Чили, Коста-Рика, Кот д'Ивоар (република), Куба, Доминиканска република, Доминика, Египет, Ел Салвадор, Испания, Естония, Финландия, Франция, Габон, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Отвъдморските територии, зависими от Обединеното кралство, Гърция, Гренада, Гватемала, Гвиана, Хаити, Хондурас (република), Исландия, Италия, Ямайка, Япония, Лихтенщайн, Малайзия, Мали, Мароко, Мавритания, Мексико, Молдова, Никарагуа, Холандия, Перу, Полша (република), Сен-Кристоф и Невис, Сен-Люси, Сен Венсан и Гренадин, Сенегал, Сингапур, Словакия, Судан, Швеция, Швейцария, Суринам, Чехия (република), Тринидад и Тобаго, Тунис, Уругвай и Венецуела.
7. Със своя резолюция С 46/1999 г. конгресът възложи на Съвета по пощенска експлоатация да изготви до 2002 г. формула за превръщане на вътрешните тарифи и/или разходите на пощенските администрации в цени за крайни разходи и за определяне на окончателните проценти на вътрешните тарифи, прилагани в годините 2004 и 2005. В случай когато това предписание не би могло да се приложи в исканото време, Германия си запазва правото да определи сама тези проценти за годините 2004 и 2005 въз основа на чл. 48.3, съобразно изложените принципи в този член.
8. Със своя резолюция С 46/1999 г. конгресът възложи на Съвета по пощенска експлоатация да изготви до 2002 г. формула за превръщане на тарифите или на вътрешните разходи на пощенските администрации в цени за крайни разходи и да определи окончателните проценти на вътрешните тарифи, прилагани за годините 2004 и 2005. Въпреки чл. XXIV.7, с който една страна си запазва правото да определя сама тези проценти за годините 2004 и 2005, въз основа на чл. 48.3, в случай когато Съветът по пощенска експлоатация не би могъл да приложи предписанието на резолюция С 46/1999 г. в исканото време, Съединените американски щати, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Холандия си запазват правото да продължат да прилагат цените за крайните разходи, обосновани на метода и процентите за превръщане на вътрешните тарифи в цени за крайни разходи, в сила за годините 2001 до 2003, при условие че най-малко е било изготвено споразумение, предвиждащо прилагане на цени за различни крайни разходи според взаимна спогодба, или Съветът по пощенска експлоатация е определил нови проценти на вътрешните тарифи за прилагане през годините 2004 и 2005.
9. Пощенската администрация на Германия си запазва правото да ръководи тя самата финансовите средства, отпуснати на Фонда за финансиране по подобряване качеството на услугата в развиващите се страни, съобразно чл. 50.1.1.1, докато бъдат приложени изготвените принципи и критерии от Съвета по пощенска експлоатация относно системата за управление и финансиране на този фонд и процедурите на функциониране.
10. Съединените американски щати подкрепят системата за крайните разходи, такава каквато е описана в чл. 47 до чл. 51. Все пак що се отнася до размените с членовете на Световната организация по търговия, Съединените американски щати си запазват правото да прилагат тези споразумения, отнасящи се до крайните разходи, според разпоредбите, които ще бъдат одобрени по време на бъдещите преговори, отнасящи се до Общото споразумение за търговия и услуги.
11. Независимо от уговорките, направени по чл. XXIV, страните членки, имената на които следват, си запазват правото да прилагат във взаимоотношенията си със страните, подписали тези уговорки, и в тяхната цялост, разпоредбите, приети от конгреса в Пекин, относно крайните разходи: Южна Африка, Австрия, Бахама, Барбад, Белиз, Бенин, Боливия, Бразилия, България (република), Буркина Фасо, Камерун, Канада, Чили, Конго (република), Коста Рика, Кот д'Ивоар, Куба, Доминиканска Република, Доминика, Египет, Ел Салвадор, Еквадор, Испания, Естония, Финландия, Франция, Габон, Гърция, Гренада, Гватемала, Гвиана, Хаити, Хондурас (република), Италия, Ямайка, Кения, Лихтенщайн, Мали, Мароко, Мавритания, Мексико, Молдова, Никарагуа, Холандия, Перу, Полша (република), Португалия, Сен-Кристоф и Невис, Сен-Люси, Сен Венсан и Гренадин, Сенегал, Словакия, Судан, Швеция, Швейцария, Суринам, Чехия (република), Тринидад и Тобаго, Тунис, Уругвай и Венецуела.
Член XXV
Разходи за вътрешен въздушен транспорт
1. В отклонение на чл. 53.3 пощенските администрации на Саудитска Арабия, Бахама, Кап вер (Зелени нос), Република Конго, Куба, Доминиканска република, Ел Салвадор, Еквадор, Габон, Гърция, Гватемала, Гвиана, Република Хондурас, Монголия, Непал, Папуа - Нова Гвинея, Перу, Филипини, Корейска народна демократична република, Соломонови острови и Вануату си запазват правото да взимат дължимите плащания за изпращане на международни експедиции във вътрешността на страната по въздушен път.
2. В отклонение на чл. 53.3 пощенската администрация на Мианмар си запазва правото да взима дължимите плащания за изпращане на международни експедиции във вътрешността на страната, независимо дали са упътени със самолет или не.
3. В отклонение на чл. 53.3 пощенската администрация на Бангладеш си запазва правото да взима дължимите плащания за изпращане на международни експедиции във вътрешността на страната, независимо дали тези експедиции са упътени със самолет или не и независимо от изминатото разстояние.
4. В отклонение на чл. 53.4 и чл. 53.5 пощенските администрации на Съединените американски щати, Канада, Ислямска република Иран и Турция имат право да събират под формата на еднакви цени от съответните пощенски администрации разходите си за вътрешен въздушен транспорт, направени за входящата поща, произхождаща от всяка администрация, за която те прилагат компенсацията за крайни разходи, основана специално върху разходите или върху вътрешните цени.
5. На взаимна основа пощенската администрация на Оман има право да изисква от пощенските администрации, посочени в § 1 до 3, допълнителните разходи, извършени за въздушен транспорт вътре в страната си на писмовни експедиции, произхождащи от тези администрации, независимо от това дали упътването на тези експедиции е станало по въздушен или по друг някакъв път.
Член XXVI
Извънредни териториални входящи цени
1. В отклонение на чл. 56 пощенската администрация на Афганистан си запазва правото да взима 7,50 DTS допълнителна извънредна входяща териториална цена за колет.
Член XXVII
Специални цени
1. Пощенските администрации на Съединените американски щати, Белгия и Норвегия имат право да взимат за въздушните колети териториални цени, по-високи от тези за земните колети.
2. Пощенската администрация на Ливан има право да взима за колетите до 1 килограм цената, прилагана за колетите над 1 до 3 килограма.
3. Пощенската администрация на Република Панама има право да взима 0,20 DTS на килограм за транзитните земни колети, пренасяни по въздушен път (S.A.L.).
В уверение на което долуподписаните пълномощни представители изготвиха този протокол, който ще има същата сила и същата стойност, както ако неговите разпоредби бяха включени в самия текст на конвенцията, и го подписаха в един екземпляр, който е депозиран при генералния директор на Международното бюро. Копие от него ще се предаде на всяка страна от правителството на страната домакин на конгреса.
Изготвен в Пекин, 15 септември 1999 г.
