Всемирна пощенска конвенция (Обн. ДВ бр. 91/2006)

ДАИТС

Държавен вестник брой: 91

Година: 2006

Орган на издаване: ДАИТС

Дата на обнародване: 13.11.2006

Долуподписаните пълномощни представители на правителствата на страните - членки на Всемирния пощенски съюз, на основание член 22, параграф 3 от Устава на Всемирния пощенски съюз, сключен на 10 юли 1964 г. във Виена, по общо съгласие и при условията на член 25, параграф 4 от Устава, изготвиха в тази конвенция правилата, приложими към международните пощенски услуги.

ПЪРВА ЧАСТ
ОБЩИ ПРАВИЛА, ПРИЛАГАНИ ПРИ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПОЩЕНСКИ УСЛУГИ

Глава единствена
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Определения

1. За целите на Всемирната пощенска конвенция изредените по-долу термини се определят, както следва:
1.1. универсална пощенска услуга: услуга, постоянно предоставяна на потребителите на пощенски услуги, със задоволително качество, до всяка точка от територията на дадена страна и на достъпни цени;
1.2. затворена експедиция: чувал или няколко чувала или други съдове, снабдени с етикети, пломба или печат, съдържащи пощенски пратки;
1.3. транзит на открито: транзитно преминаване през междинна страна на пратки, чийто брой или тегло не оправдават изготвянето на затворена експедиция за страната на местоназначението;
1.4. пощенска пратка: основен термин, определящ всяко изпращане, извършено от пощата (изпращане на писмовни пратки, пощенски колети, пощенски записи и др.);
1.5. крайни разходи: възнаграждение, което пощенската администрация на местопроизхождението дължи на пощенската администрация на местоназначението за компенсиране на разходите, свързани с обработката на писмовните пратки, получени в страната на местоназначение;
1.6. транзитни разходи: възнаграждение за услугите, предоставяни от транспортна организация в междинната страна (пощенска администрация, друга служба или комбинацията от двете), отнасящо се до сухопътен, морски и/или въздушен транзит на експедициите;
1.7. входяща териториална цена: възнаграждение, което пощенската администрация на местопроизхождението дължи на пощенската администрация на местоназначението за компенсиране на разходите, свързани с обработката на всеки пощенски колет в страната на местоназначение;
1.8. транзитна териториална цена: възнаграждение за услугите, предоставяни от транспортна организация в междинната страна (пощенска администрация, друга служба или комбинацията от двете), отнасящо се до сухопътен и/или въздушен транзит за упътването на всеки пощенски колет през нейната територия;
1.9. цена за морски транспорт: възнаграждение за услугите, предоставяни от транспортна организация (пощенска администрация, друга служба или комбинацията от двете), участваща в пренасянето по морски път на всеки пощенски колет.

Член 2
Посочване на органите, натоварени с изпълнението на задълженията, произтичащи от присъединяването към конвенцията

1. В периода от шест месеца считано от датата на закриване на конгреса страните членки информират официално Международното бюро за наименованието и адреса на правителствения орган, натоварен с наблюдението на пощенските дейности. Освен това в периода от шест месеца считано от датата на закриване на конгреса страните членки съобщават на Международното бюро наименованието и адреса на оператора или операторите, определени официално да осигурят предоставянето на пощенските услуги и да изпълняват задълженията, произтичащи от актовете на Съюза на тяхната или техните територии. Между два конгреса всяка промяна, отнасяща се до правителствените органи и посочените официално оператори, трябва да бъде съобщена в Международното бюро в най-кратък срок.

Член 3
Универсална пощенска услуга

1. За утвърждаване на понятието за единност на пощенската територия на Съюза страните членки следят за това всички потребители/клиенти да имат право на достъп до универсална пощенска услуга, която съответства на предлагане на качествени базови пощенски услуги, предоставяни постоянно до всяка точка от тяхната територия на достъпни цени.
2. За тази цел страните членки определят в рамките на своето национално пощенско законодателство или с други обичайни средства обхвата на съответните пощенски услуги, както и условията за качество и достъпни цени, като вземат предвид нуждите на населението и своите национални условия.
3. Страните членки следят за това предоставяните пощенски услуги и нормативите за качество да бъдат спазвани от операторите, натоварени да осигуряват универсалната пощенска услуга.
4. Страните членки следят и за това универсалната пощенска услуга да бъде предоставяна гъвкаво, гарантирайки по този начин нейната дълготрайност.

Член 4
Свобода на транзита

1. Принципът на свободата на транзита е изложен в член първи на Устава. Той задължава всяка пощенска администрация да упътва винаги по най-бързите пътища и с най-сигурните средства, които използва за изпращането на собствените си затворени експедиции и писмовните пратки на открито, които й се предават от друга пощенска администрация. Този принцип се прилага също и за неправилно упътени пратки или експедиции.
2. Страните членки, които не участват в размяната на писма, съдържащи нетрайни биологични вещества или радиоактивни материали, имат право да не допускат тези пратки в транзит на открито през своята територия. Същото се отнася и до писмовните пратки, различни от писмата, пощенските картички и секограмите. Това правило се прилага също и за печатните произведения, периодичните издания, списанията, малките пакети и чувалите "М", чието съдържание не отговаря на законовите разпоредби, уреждащи условията за тяхното публикуване или движение в преминаваната страна.
3. Свободата на транзита на пощенските колети, упътвани по сухопътни и морски пътища, се ограничава на територията на страните, които участват в тази услуга.
4. Свободата на транзита за въздушните колети е гарантирана на цялата територия на Съюза. При все това страните членки, които не участват в услугата за пощенските колети, не са длъжни да осигуряват упътването по земен път на въздушните колети.
5. Ако страна членка не спазва разпоредбите за свободата на транзита, останалите страни членки имат право да прекратят пощенската услуга с тази страна.

Член 5
Принадлежност на пощенските пратки. Оттегляне. Промяна или поправка на адреса. Препращане. Връщане на подателя на недоставени пратки

1. Всяка пощенска пратка принадлежи на подателя до момента, в който не бъде доставена на правоимащия, освен ако пратката не е задържана съгласно законодателството на страната на местопроизхождението или на местоназначението и в случай на прилагане на член 15, параграф 2, алинея 1, точка 1 или на член 15, параграф 3 - съгласно законодателството на страната на транзита.
2. Подателят на пощенска пратка може да се откаже от услугата или да пожелае промяна или поправка на адреса. Таксите и останалите условия са подробно описани в правилниците.
3. Страните членки осигуряват препращането на пощенските пратки в случай на промяна на адреса на получателя, както и връщането на подателя на недоставените пратки. Таксите и останалите условия са подробно описани в правилниците.

Член 6
Цени

1. Цените за различните международни и специални пощенски услуги се определят от пощенските администрации съгласно принципите, изложени в конвенцията и правилниците. Те по принцип трябва да са съобразени с разходите по предоставянето на тези услуги.
2. Пощенската администрация на местопроизхождението определя цените за пренасянето на писмовните пратки и на пощенските колети. Тези цени включват доставка на пратките до домовете на получателите, доколкото услугата по доставката на съответните пощенски пратки е организирана в страната на местоназначение.
3. Прилаганите цени, включително тези, посочени като ориентировъчни в актовете, трябва да бъдат най-малко равни на тези, прилагани към вътрешните пратки, имащи същите характеристики (категория, количество, срок за обработка и др.).
4. Пощенските администрации имат право да надвишават всички ориентировъчни цени, посочени в актовете.
5. Над минималната граница на цените, определени в параграф 3, пощенските администрации имат право да допуснат по-ниски цени на основание вътрешното законодателство, отнасящо писмовните пратки и пощенските колети, подадени в страната им. По-специално те имат правото да предоставят преференциални цени за техни клиенти, които имат значителен пощенски трафик.
6. Забранява се събирането от клиентите на пощенски цени от каквото и да е естество, различни от предвидените в актовете.
7. С изключение на случаите, предвидени в актовете, всяка пощенска администрация запазва таксите, които е събрала.

Член 7
Освобождаване от пощенски цени

1. Принцип
1.1. Случаите на освобождаване от пощенски цени, като например освобождаването от заплащане на пощенски цени, са изрично предвидени в конвенцията. При все това правилниците могат да фиксират разпоредби, предвиждащи както освобождаването от заплащане на пощенски цени, така и освобождаването от транзитни цени, крайни разходи и входящи териториални цени за писмовните пратки и пощенските колети, когато съответните пратки са изпратени от пощенските администрации и Ограничените съюзи. Освен това писмовните пратки и пощенските колети, изпращани от Международното бюро на Всемирния пощенски съюз към Ограничените съюзи и пощенските администрации, се считат за служебни пратки на пощенските служби и са освободени от всякакви пощенски цени. Въпреки това администрацията на местопроизхождение има право да събира допълнителни въздушни цени за тези пратки.
2. Военнопленници и интернирани граждански лица
2.1. Освобождават се от всякакви пощенски цени с изключение на допълнителните въздушни цени писмовните пратки, пощенските колети и пратките на финансовите пощенски служби, адресирани до военнопленници или изпращани от тях, било пряко, било с посредничеството на службите, споменати в правилниците на конвенцията и на Споразумението за услугите по пощенските плащания. Приетите войници и интернирани в неутрална страна са приравнени към военнопленници в точния смисъл на думата относно прилагането на предходните разпоредби.
2.2. Разпоредбите, описани подробно в 2.1, се прилагат също така и при писмовните пратки, пощенските колети и пратките от пощенските финансови служби, произхождащи от други страни и адресирани до интернирани граждански лица, споменати в Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за защита на граждански лица по време на война или изпращани от тях било пряко, било с посредничеството на службите, посочени в правилниците на конвенцията и на Споразумението за услугите по пощенските плащания.
2.3. Службите, посочени в правилниците на конвенцията и на Споразумението за услугите по пощенските плащания, също се ползват от безплатно изпращане на писмовните пратки, пощенските колети и пратките на пощенски финансови служби, отнасящи се до лицата, визирани в параграф 2, алинея 1, и параграф 2, алинея 2, независимо дали ги изпращат или получават направо или в качеството на посредник.
2.4. Освободените от пощенски цени колети са с тегло до 5 кг. Ограничението за тегло се увеличава до 10 кг за пратките с неделимо съдържание, както и за тези, предназначени за лагер или до неговите пълномощници, за да бъдат доставени на пленниците.
2.5. В рамките на уреждането на сметките между пощенските администрации за служебните колети, както и за колетите на военнопленниците и на интернираните граждански лица не се събират никакви териториални цени с изключение на цените за въздушен транспорт, прилагани за въздушните колети.
3. Секограми
3.1. Секограмите са освободени от всички пощенски цени с изключение на допълнителните въздушни цени.

Член 8
Пощенски марки

1. Наименованието "пощенска марка" е защитено по смисъла на тази конвенция и е запазено изключително за марките, които покриват условията на този член и на правилниците.
2. Пощенската марка:
2.1. се издава само и единствено от съответния компетентен орган съгласно актовете на Всемирния пощенски съюз; издаването на пощенските марки включва и пускането им в употреба;
2.2. е атрибут на върховната власт и представлява:
2.2.1. доказателство, че е платена цената, съответстваща на номиналната й стойност, когато е поставена върху пощенска пратка в съответствие с актовете на Съюза;
2.2.2. източник на допълнителни приходи за пощенските администрации в качеството й на филателен обект;
2.3. трябва да бъде в употреба на територията, от която произхожда пощенската администрация, която я издава, за да се използва за целите на заплащането или филателията.
3. В качеството си на атрибут на върховната власт пощенската марка може да съдържа:
3.1. името на страната членка или на територията, към която принадлежи пощенската администрация, издала марката, изписано с латински букви:
3.1.1. по избор - герба на страната членка, към която принадлежи пощенската администрация, издала марката;
3.1.2. по принцип - нейната стойност, изписана с латински букви или с арабски цифри;
3.1.3. по избор - надписа "Поща", изписан с латински или с други букви.
4. Държавните гербове, официалните контролни символи, както и символите на междуправителствени организации, фигуриращи върху пощенските марки, са защитени по силата на Парижката конвенция за защита на интелектуална собственост.
5. Сюжетите и мотивите на пощенските марки трябва:
5.1. да бъдат съобразени с духа на въведението на Устава на Всемирния пощенски съюз и с решенията, взети от органите на Съюза;
5.2. да бъдат в тясна връзка с културната идентичност на страната на пощенската администрация, издала марката, или да допринасят за развитието на културата или за опазването на мира;
5.3. в случаите, когато се отнасят до възпоменание на известни личности или на събития, случили се извън територията на пощенската администрация, издала марката, да имат тясна връзка с тази страна или територия;
5.4. да нямат политически характер и да не бъдат оскърбителни за някоя личност или страна;
5.5. да имат значителен смисъл за страната, към която принадлежи пощенската администрация, издала марките, или за самата пощенска администрация.
6. В качеството си на предмет с право на интелектуална собственост пощенската марка съдържа:
6.1. индикация за правото на пощенската администрация, издала марката, да ползва съответните права на собственост, като:
6.1.1. авторските права чрез полагането на знака copyright ((c)), индикацията за притежателя на авторските права и отбелязване на годината на издаване;
6.1.2. запазената марка, регистрирана на територията на страната членка, към която принадлежи пощенската администрация, издала марката, чрез полагането на знака за запазена марка ((r)) след наименованието на марката;
6.2. името на художника;
6.3. наименованието на предприятието, отпечатало марката.
7. Пощенските отпечатъци за платена цена, отпечатъците от таксувачни машини и отпечатъците от печатни преси или други средства за отпечатване или поставяне на марки, съответстващи на актовете на Всемирния пощенски съюз, могат да бъдат използвани само с разрешението на пощенската администрация.

Член 9
Пощенска сигурност

1. Страните членки приемат и прилагат стратегия за действие по отношение на сигурността на всички нива на пощенската експлоатация с цел да се запази и да се повиши доверието на обществото в пощенските услуги в интерес на всички засегнати страни. Подобна стратегия трябва да включва размяната на информация относно поддържането на безопасността и на сигурността на пренасянето и транзитното преминаване на експедициите между страните членки.

Член 10
Околна среда

1. Страните членки трябва да приемат и да приложат на всички нива на пощенската експлоатация динамична стратегия за опазване на околната среда и да насърчават загрижеността по въпросите за опазване на околната среда в рамките на пощенските услуги.

Член 11
Нарушения

1. Пощенски пратки
1.1. Страните членки се ангажират да вземат всички мерки, необходими за предотвратяване на действията, описани по-долу, както и да преследват и да наказват извършителите им:
1.1.1. влагане в пощенските пратки на наркотични вещества, на психотропни субстанции или на избухливи, запалими или други вредни и опасни материали, които не са изрично разрешени от конвенцията;
1.1.2. влагане в пощенските пратки на предмети с порнографски или педофилски характер, представящ деца.
2. Заплащане на пощенски цени и средства за заплащане в частност
2.1. Страните членки се ангажират да вземат всички мерки, необходими за предотвратяване, прекратяване и наказване на нарушенията, свързани със средствата за заплащане, предвидени в тази конвенция, като:
2.1.1. пощенските марки в употреба или извадените от употреба;
2.1.2. отпечатъците за платена цена;
2.1.3. отпечатъците от таксувачни машини или от печатни преси;
2.1.4. международните купони-отговор.
2.2. За целите на тази конвенция под нарушение, касаещо средствата за заплащане, се разбира някое от изброените по-долу действия, извършени с намерението да се осъществи незаконно финансово облагодетелстване на извършителя или на трети лица. Наказуеми са следните действия:
2.2.1. подправянето, имитирането или подправянето на средствата за заплащане, както и всяко незаконно или престъпно действие, свързано с тяхното непозволено производство;
2.2.2. използването, пускането в употреба, продажбата, разпространението, транспортирането, представянето или излагането, включително и с рекламна цел, на подправени, имитирани или подправени средства за заплащане;
2.2.3. използването или пускането в употреба за пощенски цели на вече употребени средства за заплащане;
2.2.4. опитите, които имат за цел извършването на изброените по-горе нарушения.
3. Реципрочност
3.1. Що се отнася до санкциите, не трябва да се прави никаква разлика при действията, предвидени в параграф 2, без значение дали става въпрос за национални или международни средства за заплащане; тази разпоредба не подлежи на никакви условия на законова или договорна реципрочност.

ВТОРА ЧАСТ
РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛАГАНИ КЪМ ПИСМОВНИТЕ ПРАТКИ И КЪМ ПОЩЕНСКИТЕ КОЛЕТИ

Глава I
ПРЕДЛАГАНЕ НА УСЛУГИ

Член 12
Основни услуги

1. Страните членки осигуряват приемането, обработването, пренасянето и доставката на писмовните пратки.
2. Кореспондентските пратки се подразделят на:
2.1. пратки с предимство и без предимство до 2 килограма;
2.2. писма, пощенски карти, печатни произведения и малки пакети до 2 килограма;
2.3. секограми до 7 килограма;
2.4. специални чували, съдържащи вестници, периодични издания, списания, книги и подобни печатни документи, адресирани до един и същи получател и с едно и също местоназначение, наричани "чували М", до 30 килограма.
3. Писмовните пратки се класифицират според бързината, с която биват обработени, или според тяхното съдържание съгласно Правилника за писмовните пратки.
4. Граници за тегло, по-високи от тези, посочени в параграф 2, се прилагат незадължително за някои категории писмовни пратки съгласно условията, уточнени в Правилника за писмовните пратки.
5. Страните членки осигуряват също приемането, обработката, пренасянето и доставката на пощенски колети до 20 килограма било по силата на разпоредбите на конвенцията, било за изходящи колети и след двустранно споразумение, използвайки всяко друго средство, което е по-изгодно за техния клиент.
6. Граници за тегло, по-голямо от 20 килограма, се прилагат незадължително за някои категории пощенски колети съгласно условията, уточнени в Правилника за пощенските колети.
7. Всяка страна, чиято пощенска администрация не се ангажира с пренасянето на колети, има право да изпълнява клаузите от Конвенцията на транспортни предприятия. Тя може същевременно да ограничи тази услуга за колети, произхождащи или предназначени за селища, обслужвани от тези предприятия.
8. В отклонение на разпоредбите, предвидени в параграф 5, страните, които до 1 януари 2001 г. не са били страни по Споразумението за пощенските колети, не са длъжни да предлагат услугата за пощенски колети.

Член 13
Допълнителни услуги

1. Страните членки осигуряват следните допълнителни задължителни услуги:
1.1. услугата "Препоръка" за въздушните пратки и за изходящите писмовни пратки с предимство;
1.2. услугата "Препоръка" за изходящите писмовни пратки, земни и без предимство, за местоназначения, за които не е предвидена никаква услуга за пратки с предимство или за пратки, пренасяни по въздушен път;
1.3. услугата "Препоръка" за всички входящи писмовни пратки.
2. Предоставянето на услугата "Препоръка" за изходящи писмовни пратки, земни и без предимство, за местоназначения, за които е осигурена услуга за пратки с предимство или за пратки, пренасяни по въздушен път, не е задължително.
3. Страните членки, ако искат, могат да предоставят следните допълнителни факултативни услуги в рамките на взаимоотношенията между администрациите, които са се договорили да ги предоставят:
3.1. услугата "Пратки с обявена стойност" за писмовни пратки и за колети;
3.2. услугата "Пратки с доказано доставяне" за писмовни пратки;
3.3. услугата "Наложен платеж" за писмовните пратки и за колетите;
3.4. услугата "Бързи пратки" за писмовните пратки и за колетите;
3.5. услугата "Доставяне лично" на писмовните препоръчани пратки, пратките с доказано доставяне или с обявена стойност;
3.6. услугата "Пратки, освободени от заплащане на цени и налози" за писмовните пратки и колетите;
3.7. услугата за чупливи колети и за обременителни колети;
3.8. услугата за групови пратки "Консигнация" за пратките, групирани от един подател, предназначени за чужбина.
4. Трите допълнителни услуги, изброени по-долу, имат едновременно задължителни и незадължителни характеристики:
4.1. услугата "Търговска кореспонденция - международен отговор" (CCRI), която по същество е незадължителна; но всички пощенски администрации са длъжни да осигурят услугата за връщане на пратките CCRI;
4.2. услугата "Международни купони-отговор"; тези купони могат да бъдат обменяни във всяка страна членка, но продажбата им не е задължителна;
4.3. известие за доставяне за препоръчаните писмовни пратки или за пратките с доказано доставяне, колетите и пратките с обявена стойност; всички пощенски администрации приемат известията за доставяне за входящите пратки; при все това не е задължително да се извършва услугата "Известие за доставяне" за изходящите пратки.
5. Тези услуги и съответните им цени са подробно описани в правилниците.
6. Ако елементи на услугите, изброени по-долу, са обект на специални цени във вътрешния режим, пощенските администрации имат право да прилагат същите цени и за международните пратки съгласно условията, описани в правилниците:
6.1. доставката на малки пакети с тегло над 500 грама;
6.2. подаване на писмовни пратки в последната минута;
6.3. подаване на пратки извън нормалното работно време на гишетата;
6.4. вземането на пощенската пратка от дома на подателя;
6.5. оттегляне на пощенска пратка извън рамките на нормалното работно време на гишетата;
6.6. поща до поискване;
6.7. съхранение на писмовни пратки с тегло над 500 грама и на пощенски колети;
6.8. предаване на колети в отговор на известие за получаване;
6.9. покритие срещу рискове от форсмажорни обстоятелства.

Член 14
Електронна поща, EMS, интегрирана логистика и нови услуги

1. Пощенските администрации могат да се споразумеят помежду си да участват в следните услуги, описани в правилниците:
1.1. електронната поща, която представлява услуга, свързана с електронното предаване на съобщения;
1.2. EMS, която е експресна пощенска услуга, предназначена за документи и стоки, и представлява, доколкото е възможно, най-бързата пощенска услуга, използваща физически средства; пощенските администрации могат да предлагат тази услуга на базата на стандартен многостранен Договор за EMS или на базата на двустранни договори;
1.3. услугата интегрирана логистика, която напълно отговаря на нуждите на клиентите в областта на логистиката и включва етапите преди и след физическото пренасяне на стоките и документите;
1.4. електронния пощенски печат, който гарантира достоверността на определен електронен факт, под дадена форма, в даден момент, в който са взели участие една или повече страни.
2. Пощенските администрации могат по силата на съвместен договор да създават нова услуга, която не е изрично предвидена в актовете на Съюза. Цените, съответстващи на новата услуга, се определят от всяка заинтересована администрация, като се вземат под внимание експлоатационните разходи по услугата.

Член 15
Недопустими пратки. Забрани

1. Общи разпоредби
1.1. Не се приемат пратки, които не покриват условията, изисквани от конвенцията и правилниците. Пратките, изпратени чрез измама или без да са платени всички дължими суми, също не се приемат.
1.2. Изключенията от забраните, изредени в този член, са описани в правилниците.
1.3. Всички пощенски администрации имат правото да добавят забрани към изброените в този член, които могат да бъдат незабавно прилагани, след като бъдат включени в съответния сборник.
2. Забрани, отнасящи се до всички категории пратки:
2.1. Влагането на изброените по-долу предмети е забранено във всички категории пратки:
2.1.1. упойващи и психотропни вещества;
2.1.2. непристойни и неморални предмети;
2.1.3. предмети, чийто внос и разпространение са забранени в страната на местоназначението;
2.1.4. предмети, които поради своето естество или опаковка могат да представляват опасност за служителите или за обществото, да замърсят или повредят другите пратки, пощенското оборудване или имущество, принадлежащо на трети лица;
2.1.5. документи, които имат характер на актуална и лична кореспонденция, разменяни между лица, различни от подателя и получателя или от лицата, живеещи с тях.
3. Взривни, запалителни или радиоактивни и други опасни материали:
3.1. Влагането на взривни, запалителни или други опасни материали, както и на радиоактивни материали, е забранено във всички категории пратки.
3.2. В изключителни случаи се приемат следните вещества и материали:
3.2.1. радиоактивни материали, изпратени чрез писмовни пратки и пощенски колети, съгласно разпоредбите на член 16, параграф 1;
3.2.2. биологични вещества, изпратени чрез писмовни пратки, съгласно разпоредбите на член 16, параграф 2.
4. Живи животни
4.1. Поставянето на живи животни е забранено във всички категории пощенски пратки.
4.2. В изключителни случаи животните, посочени по-долу, могат да бъдат изпращани в писмовни пратки, различни от пратките с обявена стойност:
4.2.1. пчели, пиявици и копринени буби;
4.2.2. паразити и унищожители на вредни насекоми, предназначени за контрол на тези насекоми и разменяни между официално признати институции;
4.2.3. мухи от семейството на дрозофилите, употребявани за биомедицински изследвания и разменяни между официално признати институции.
4.3. В изключителни случаи животните, посочените по-долу, могат да бъдат изпращани в колети:
4.3.1. живи животни, чието пренасяне чрез пощенската мрежа е разрешено от пощенското законодателство на съответните страни.
5. Влагане на кореспонденция в колети
5.1. Влагането на посочените по-долу предмети в пощенските колети е забранено:
5.1.1. документи, имащи характер на актуална и лична кореспонденция;
5.1.2. кореспонденции от всякакъв характер, разменяни между лица, различни от подателя и получателя или лица, живеещи с тях.
6. Монети, банкноти и други ценни предмети
6.1. Забранява се влагането на монети, банкноти, банкови чекове, парични знаци или каквито и да са ценности на приносителя, пътнически чекове, предмети от платина, злато и сребро, обработени или не, скъпоценни камъни, бижута и други ценни предмети:
6.1.1. в писмовни пратки без обявена стойност:
6.1.1.1. въпреки това, ако вътрешното законодателство на страните на местопроизхождението и на местоназначението го позволява, тези предмети могат да бъдат изпратени в затворена опаковка като препоръчани пратки;
6.1.2. в колети без обявена стойност, в случай че вътрешното законодателство на страните на местопроизхождението и на местоназначението го позволява;
6.1.3. в колети без обявена стойност, разменяни между две страни, които приемат обявена стойност:
6.1.3.1. освен това всяка администрация има право да забрани влагането на кюлчета злато в колети със или без обявена стойност, произхождащи или предназначени за нейната територия или предавани в транзит на открито през нейната територия; тя може да ограничи реалната стойност на тези пратки.
7. Печатни произведения и секограми
7.1. Печатните произведения и секограмите:
7.1.1. не могат да носят никаква обяснителна бележка, нито да съдържат елемент на кореспонденция;
7.1.2. не може да им бъдат поставяни никакви пощенски марки, никакъв знак за заплащане, унищожен или не, нито някакъв документ, представляващ ценност, освен в случаите, когато пратката включва карта, плик или лента за предплатена пощенска услуга за връщане пратката на подателя, върху които е отпечатан адресът на подателя на пратката или на неговия агент в страната на местопроизхождението или на местоназначението на оригиналната пратка.
8. Обработване на погрешно приети пратки 8.1. Обработването на погрешно приетите пратки се определя от правилниците. При все това пратките, които съдържат предмети, цитирани в параграф 2, алинея 1, точка 1, параграф 2, алинея 1, точка 2 и в параграф 3, алинея 1, не се упътват до местоназначението, нито се доставят на получателя, нито се връщат на подателя. В случай че предметите, описани в параграф 2, алинея 1, точка 1 и в параграф 3, алинея 1, са открити в пратка, преминаваща транзитно, те се третират съгласно националното законодателство на транзитно преминаваната страна.

Член 16
Допустими радиоактивни и биологични материали

1. Радиоактивните материали се допускат за влагане в писмовните пратки и в пощенските колети в рамките на взаимоотношенията между пощенските администрации, които са сключили договори помежду си да приемат тези пратки било в двустранните им взаимоотношения, било еднопосочно при следните условия:
1.1. радиоактивните материали са поставени и опаковани съгласно разпоредбите в съответните правилници;
1.2. когато се изпращат в писмовни пратки, за тях се прилагат цените за пратки с предимство или цените за препоръчани писма;
1.3. радиоактивните материали, които се съдържат в писмовните пратки или в пощенските колети, трябва да бъдат упътвани по най-краткия път, обикновено по въздушен път, при условие, че се заплащат съответните допълнителни въздушни цени;
1.4. радиоактивните материали могат да се подават единствено от изрично упълномощените податели.
2. Биологичните материали са допустими в писмовните пратки при следните условия:
2.1. Нетрайните биологични материали, инфекциозните субстанции и твърдият въглероден двуокис (въглероден сняг), когато се използва за замразяване на инфекциозните субстанции, могат да се упътват чрез пощенската мрежа само в рамките на размените между квалифицирани официално признати лаборатории. Тези опасни стоки могат да бъдат приети в пратките за упътване по въздушен път, при условие че националното законодателство, техническите инструкции на Международната организация за гражданска авиация (OACI) и правилниците на Международната въздушна транспортна асоциация (IATA) относно опасните стоки го позволяват.
2.2. За нетрайните биологични материали и инфекциозните субстанции, поставени и опаковани съгласно съответните разпоредби на правилника, се заплащат цените за пратки с предимство или цените за препоръчани писма. Разрешено е налагането на заплащане на допълнителна цена за пощенската обработка на тези пратки.
2.3. Приемането на нетрайни биологични материали и на инфекциозни субстанции е ограничено само в страните членки, чиито пощенски администрации са се съгласили да приемат този вид пратки, било в двустранните им взаимоотношения, било еднопосочно.
2.4. Тези материали или субстанции се упътват по най-бързия път, обикновено по въздушен път, при условие за заплащане на съответните допълнителни въздушни цени и се ползват с приоритетна доставка.

Член 17
Рекламации

1. Всяка пощенска администрация е длъжна да приема рекламациите, отнасящи се до пратка, подадени в нейна служба или в тази на друга пощенска администрация, при условие че тези рекламации са представени в срок от шест месеца считано от деня след деня на подаване на пратката. Шестмесечният период се отнася за отношенията между рекламантите и пощенските администрации и не включва времето за препращане на рекламациите между пощенските администрации.
1.1. При все това не е задължително приемането на рекламация, която се отнася до неполучаването на обикновена писмовна пратка. По този начин пощенските администрации, които приемат рекламации, отнасящи се до неполучаването на обикновени писмовни пратки, могат да ограничат разследването в рамките на службата за недоставени пратки.
2. Рекламациите се приемат съгласно условията, предвидени в правилниците. 3. Обработката на рекламациите е безплатна. При все това, ако се иска използване на услугата EMS, допълнителните разходи по принцип са за сметка на ищеца.

Член 18
Митнически контрол. Митнически сборове и други налози

1. Пощенската администрация на страната на местопроизхождението и тази на страната на местоназначението имат право да подлагат пратките на митнически контрол съгласно законодателството на тези страни.
2. Пратките, подлежащи на митнически контрол, могат да се обложат в полза на пощата с цена за представяне пред митницата, чиято ориентировъчна стойност е определена в правилниците. Тази такса може да бъде начислена само за представяне пред митницата и за обезмитяване на пратки, които са били обложени с митни сборове или друг налог от същото естество.
3. Пощенските администрации, които са упълномощени да обезмитяват от името на своите клиенти, имат право да събират от клиентите цена, която се основава на реалната стойност на операцията.
4. Пощенските администрации имат право да събират от подателите или от получателите на пратките в зависимост от случая митническите сборове, както и всички други евентуални налози.

Член 19
Размяна на затворени експедиции с военни части

1. Затворени експедиции с писмовни пратки могат да бъдат разменяни с посредничеството на териториалните, морските или въздушните служби на други страни:
1.1. между пощенските станции на една от страните членки и командирите на военните части, които са на разположение на Организацията на обединените нации;
1.2. между командирите на тези военни части;
1.3. между пощенските станции на една страна членка и командирите на морските, въздушните и сухопътните поделения, на бойните кораби или на военните самолети на същата страна, намиращи се в чужбина;
1.4. между командирите на морските, въздушните и сухопътните поделения, на бойните кораби и военните самолети на същата страна.
2. Писмовните пратки, включени в експедициите, посочени в параграф 1, трябва да бъдат адресирани до или да произхождат само от членове на военни части или главното командване и от корабни или самолетни екипажи, получаващи или изпращащи експедиции. Цените и условията за изпращане, които се прилагат към тях, се определят съгласно регламентацията й, от пощенската администрация на страната, предоставила на разположение военната единица или на която принадлежат корабите или самолетите.
3. При липса на специално споразумение пощенската администрация на страната, предоставила на разположение военната част или на която принадлежат бойните кораби или военните самолети, дължи на съответните администрации транзитни цени за експедициите, крайни разходи и цени за въздушен транспорт.

Член 20
Нормативи и цели в областта на качеството на услугите

1. Администрациите трябва да определят и да публикуват своите нормативи и цели в областта на доставянето на писмовните пратки и на входящите колети.
2. Тези нормативи и цели, увеличени с времето, обичайно необходимо за освобождаване от митница, не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които се прилагат на същия вид пратки от вътрешната им служба.
3. Администрациите на местопроизхождението трябва също да определят и да публикуват нормативи "от край до край" за пратките с предимство и за въздушните писмовни пратки, както и за колетите и икономичните/земните колети.
4. Пощенските администрации оценяват прилагането на нормативите за качество на услугите.

Глава II
ОТГОВОРНОСТ

Член 21
Отговорност на пощенските администрации. Обезщетения

1. Общи положения
1.1. С изключение на случаите, предвидени в член 22, пощенските администрации са отговорни за:
1.1.1. загубата, ограбването или повредата на препоръчаните пратки, на обикновените колети и на пратките с обявена стойност;
1.1.2. загубата на пратките с доказано доставяне;
1.1.3. за връщането на колет, без да е посочена причината, поради която той не е доставен.
1.2. Пощенските администрации не носят отговорност за пратки, различни от цитираните в параграф 1, алинея 1, точка 1 и параграф 1, алинея 1, точка 2.
1.3. Във всички останали случаи, освен предвидените в тази конвенция, пощенските администрации не носят отговорност.
1.4. Когато загубата или пълната повреда на препоръчана пратка, на обикновен колет или на пратка с обявена стойност са в резултат на форсмажорни обстоятелства, не се изплаща обезщетение, подателят има право да поиска да му бъдат възстановени напълно платените от него такси с изключение на таксата за застраховка.
1.5. Стойността на обезщетението, което се заплаща, не може да надвишава сумите, посочени в Правилника за писмовните пратки и в Правилника за пощенските колети.
1.6. В случай на отговорност в сумата на обезщетението не се вземат под внимание непреките загуби и пропуснатите ползи.
1.7. Всички разпоредби, които се отнасят до отговорността на пощенските администрации, са стриктни, задължителни и изчерпателни. Пощенските администрации не поемат никаква отговорност - дори в случаите на сериозна грешка - извън ограниченията, определени в конвенцията и в правилниците.
2. Препоръчани пратки
2.1. В случай на загуба, на пълно ограбване или пълна повреда на препоръчана пратка подателят има право на обезщетение, фиксирано от Правилника за писмовните пратки. В случай че подателят претендира за обезщетение, което е по-ниско от предвиденото в Правилника за писмовните пратки, администрациите са в правото си да изплатят това по-малко обезщетение и да бъдат обезщетени на тази основа от другите засегнати администрации, ако има такива.
2.2. В случай че препоръчаната пратка е частично ограбена или частично повредена, подателят има право на обезщетение, което по-принцип отговаря на реалната стойност на откраднатото или на повреденото.
3. Пратки с доказано доставяне
3.1. В случай на загуба, на пълно ограбване или пълна повреда на пратка с потвърдена доставка подателят има право на възстановяване само на заплатената цена.
4. Обикновени колети
4.1. В случай на загуба, на пълно ограбване или пълна повреда на обикновен колет подателят има право да получи обезщетение, чиято стойност е фиксирана в Правилника за пощенските колети. В случай че подателят претендира за обезщетение, което е по-ниско от предвиденото в Правилника за пощенски колети, администрациите имат право да изплатят това по-малко обезщетение и да бъдат обезщетени на тази основа от другите засегнати администрации, ако има такива.
4.2. В случай на частично ограбване или частична повреда на обикновен колет подателят има право на обезщетение, което по-принцип отговаря на реалната стойност на откраднатото или на повреденото.
4.3. Пощенските администрации могат да се договорят да прилагат при двустранните си взаимоотношения определената в Правилника за пощенски колети сума за колет без оглед на теглото на колета.
5. Пратки с обявена стойност
5.1. В случай на загуба, на пълно ограбване или пълна повреда на пратка с обявена стойност подателят има право да получи обезщетение, което по принцип отговаря на стойността в DTS на обявената стойност.
5.2. В случай че пратката с обявена стойност е частично ограбена или частично повредена, подателят има право на обезщетение, което по-принцип отговаря на реалната стойност на откраднатото или на повреденото. При все това в никакъв случай това обезщетение не може да надвишава стойността в DTS на обявената стойност.
6. В случаите, предвидени в параграфи 4 и 5, обезщетението се изчислява на базата на равностойността на текущите цени в DTS, на предметите и стоките от същия вид, на мястото и в момента, в който пратката е приета за пренасяне. При липса на тези цени обезщетението се изчислява на базата на обикновената стойност на предметите или стоките, оценени на същата основа.
7. Когато се дължи обезщетение за загубата, пълното ограбване или пълната повреда на препоръчана пратка, на обикновен колет или на пратка с обявена стойност, подателят или в зависимост от случая получателят има право да получи обратно и платените цени и налози с изключение на цените за препоръката и за застраховката. Същото се отнася и за препоръчаните пратки, за обикновените колети, както и за пратките с обявена стойност, които получателят отказва да получи заради лошото им състояние, при условие че то е по вина на пощенската служба и ангажира нейната отговорност.
8. Освен разпоредбите, предвидени в параграфи 2, 4 и 5, получателят има право на обезщетение и след като е приел ограбена или повредена препоръчана пратка, обикновен колет или пратка с обявена стойност.
9. Пощенската администрация на местопроизхождението има право да изплати на подателите в своята страна обезщетенията, предвидени от нейното вътрешно законодателството за препоръчани пратки и за колети без обявена стойност, при условие че не са по-ниски от определените в параграф 2, алинея 1 и параграф 4, алинея 1. Същото важи и за пощенската администрация на местоназначението в случаите, когато се изплаща обезщетение на получателя. Същевременно сумите, определени в параграф 2, алинея 1 и параграф 4, алинея 1, се прилагат:
9.1. в случай на иск срещу отговорната администрация;
9.2. когато подателят се откаже от правата си в полза на получателя или обратно.
10. Към този член не се правят никакви резерви по отношение изплащането на обезщетение на пощенските администрации освен в случай на двустранно споразумение.

Член 22
Освобождаване от отговорност на пощенските администрации

1. Пощенските администрации престават да бъдат отговорни за препоръчаните пратки, за пратките с доказано доставяне, за колетите и за пратките с обявена стойност, доставянето на които са извършили съгласно условията, предписани в тяхната регламентация за пратки от същия вид. Все пак отговорността се запазва в следните случаи:
1.1. когато са установени повреда или ограбване преди или по време на връчването на пратката;
1.2. когато, ако вътрешната регламентация позволява, получателят или подателят, ако пратката е върната в местоподаването, прави уговорки, приемайки ограбена или повредена пратка;
1.3. когато, ако вътрешната регламентация позволява, препоръчаната пратка е доставена в пощенска кутия, но получателят твърди, че не я е получил;
1.4. когато получателят или в случай на връщане в мястото на подаването подателят на колет или на пратка с обявена стойност въпреки надлежно поставения подпис незабавно заяви на администрацията, която му е доставила пратката, че е констатирал щета; той трябва да докаже, че ограбването или повредата не са станали след доставката; терминът "незабавно" се тълкува съгласно законодателството на съответната страна.
2. Пощенските администрации не носят отговорност:
2.1. при форсмажорни обстоятелства с уговорката на член 13, параграф 6, алинея 9;
2.2. в случай че те не могат да установят съдбата на пратките, вследствие унищожаване на служебната документация поради форсмажорни обстоятелства, ако тяхната отговорност не е била доказана по друг начин;
2.3. когато щетата е причинена от грешка или небрежност на подателя или произтича от естеството на съдържанието;
2.4. когато се отнася за пратки, които попадат под забраните, предвидени в член 15;
2.5. в случай на конфискуване по силата на законодателството на страната на местоназначението съгласно уведомление на администрацията на тази страна;
2.6. когато се касае за пратка с обявена стойност, която е била предмет на невярно обявяване на по-висока стойност в сравнение с реалната стойност на съдържанието;
2.7. когато подателят не е направил никакви рекламации в срок от шест месеца считано от деня след подаване на пратката;
2.8. когато се касае за колети, предназначени за военнопленници и за интернирани граждански лица;
2.9. когато има подозрение, че подателят е действал с измамнически подбуди с цел да получи обезщетение.
3. Пощенските администрации не носят никаква отговорност за митническите декларации без значение от тяхната форма и съдържание и за взетите решения от митническите служби по време на проверка на пратките, които подлежат на митнически контрол.

Член 23
Отговорност на подателя

1. Подателят на пратката носи отговорност за телесните повреди, причинени на пощенските служители, както и за всички щети, причинени на други пощенски пратки и на пощенското оборудване, в резултат на изпращането на неразрешени за пренасяне предмети или неспазване на условията за приемане.
2. В случай на щети, причинени на други пратки, подателят носи същата отговорност като пощенските администрации за всяка повредена пратка.
3. Подателят носи пълна отговорност, дори ако станцията на подаване приеме такава пратка.
4. За сметка на това, когато всички условия за приемане са спазени от подателя, подателят не носи никаква отговорност в случай, че има грешка или небрежност от страна на пощенските администрации или на превозвача при обработката на пратките след приемането им.

Член 24
Изплащане на обезщетение

1. С уговорката за запазване на правото за предявяване на иск срещу отговорната администрация задължението за изплащане на обезщетение и за възстановяване на цените и налозите се пада в зависимост от случая на администрацията на местопроизхождението или на администрацията на местоназначението.
2. Подателят има право да се откаже от правата си на обезщетение в полза на получателя. И обратно, получателят има право да се откаже от правата си на обезщетение в полза на подателя. Подателят и получателят могат да упълномощят трето лице да получи обезщетението, ако вътрешното законодателство го позволява.

Член 25
Възможно възстановяване на обезщетението от подателя или от получателя

1. Ако след изплащане на обезщетение препоръчана пратка, колет, пратка с обявена стойност или част от съдържанието на пратката, която преди е била смятана за загубена, бъде намерена, подателят или получателят в зависимост от случая се уведомява, че пратка се държи на негово разположение в продължение на три месеца срещу възстановяване на стойността на платеното обезщетение. Същевременно те се запитват на кого да бъде препратена пратката. В случай на отказ или на липса на отговор в определен срок същите действия се предприемат по отношение на получателя или подателя в зависимост от случая, давайки му същия срок за отговор.
2. В случай че подателят и получателят откажат да приемат доставянето на пратката или не отговорят в рамките на определения в параграф 1 срок, пратката става собственост на администрацията или на администрациите, които са понесли щетите.
3. В случай на по-късно откриване на пратка с обявена стойност, на която съдържанието е признато, че е с по-ниска стойност от изплатеното обезщетение, подателят или получателят (в зависимост от случая) е длъжен да възстанови стойността на това обезщетение срещу връчване на пратката независимо от последствията, произтичащи от злоумишленото обявяване на стойността.

Член 26
Реципрочност, прилагана към резервите, отнасящи се до отговорността

1. Освен разпоредбите, описани подробно в член 22 и 25, всяка страна членка, която си запазва правото да не изплаща обезщетения, когато е отговорна, няма право да получава обезщетения от този вид от друга страна членка, която приема да поема своята отговорност съгласно разпоредбите на цитираните по-горе членове.

Глава III
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПИСМОВНИТЕ ПРАТКИ

Член 27
Подаване на писмовни пратки в чужбина

1. Никоя страна членка не е длъжна да отправя, нито да доставя на получателите писмовни пратки, които податели, живеещи на нейна територия, подават или нареждат да се подадат в чужбина, с цел да се възползват от по-изгодните ценови условия, прилагани там.
2. Предвидените в параграф 1 разпоредби се прилагат еднакво както за писмовните пратки, изготвени в страната, в която живее подателят, и пренесени след това през граница, така и за писмовни пратки, изготвени в чужбина.
3. Администрацията на местоназначението има право да изиска от подателя, а ако той липсва, от администрацията на подаването да заплати вътрешните цени. В случай че нито подателят, нито администрацията на подаването не приемат да заплатят тези цени в определения от администрацията на местоназначението срок, последната може или да върне пратката в подаващата администрация, като има право на възстановяване на разходите по връщането, или да ги третира съгласно вътрешното си законодателство.
4. Никоя страна членка не е длъжна да отправя, нито да доставя на получателите писмовните пратки, които податели са подали или нареждат да бъдат подадени в голямо количество в страна, различна от тази, където те живеят, ако сумата за крайните такси, които трябва да се вземат, се окаже по-ниска от стойността, която би била взета, ако пратките бяха подадени в страната, където живеят подателите. Администрациите на местоназначение имат право да изискват от подаващата администрация възнаграждение в съответствие с направените разходи, което не може да надвишава най-високата стойност на следните две формули: или 80 % от вътрешната тарифа за равностойни пратки, или 0,14 DTS за пратка плюс 1 DTS за килограм. Ако подаващата администрация не приеме да заплати исканата сума в определения от администрацията на местоназначението срок, последната може или да върне пратките на подаващата администрация право да й бъдат възстановени разходите по връщането, или да ги третира съгласно вътрешното си законодателство.

ТРЕТА ЧАСТ
ЗАПЛАЩАНЕ

Глава I
СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ПИСМОВНИТЕ ПРАТКИ

Член 28
Крайни разходи. Общи разпоредби

1. С уговорката на предвидените в правилниците случаи на освобождаване всяка администрация, която получава от друга администрация писмовни пратки, има право да получава от администрацията изпращач възнаграждение за покриване на разходите, направени по получената международна поща.
2. За прилагането на разпоредбите, отнасящи се до заплащането на крайните такси, пощенските администрации са класифицирани като държави и територии от целевата система или държави и територии, които имат право да бъдат част от преходната система, съгласно списъка, изготвен за целта от конгреса с резолюция С12 / 2004 г. В разпоредбите, отнасящи се до крайните такси, страните и териториите са наречени за краткост "страни".
3. Разпоредбите на тази конвенция, които се отнасят до плащането на крайните разходи, представляват преходни мерки, които водят до приемането на система за разплащане, която държи сметка за специфичните елементи на всяка страна.
4. Достъп до вътрешния режим
4.1. Всяка администрация предоставя на разположение на останалите администрации всички цени, срокове и условия, които тя предлага в своя вътрешен режим, при същите условия на националните си клиенти.
4.2. Администрацията изпращач може при аналогични условия да поиска от администрацията на местоназначението от целевата система да се възползва от същите условия, които последната предвижда за националните си клиенти за еквивалентни пратки.
4.3. Администрациите от преходната система са длъжни да обявят дали разрешават достъпа при условията, посочени в параграф 4, алинея 1.
4.3.1. Когато администрация от преходната система заяви, че разрешава достъп при условията, предлагани в нейния вътрешен режим, това разрешение се прилага за всички администрации на Съюза без дискриминация.
4.4. Администрацията на местоназначението решава дали условията за прилагане на вътрешния й режим са изпълнени от администрацията на местопроизхождението.
5. Размерът на крайните разходи за пратките в брой не трябва да надвишава най-благоприятните стойности, прилагани от администрацията на местоназначението по силата на двустранни и многостранни споразумения, отнасящи се до крайните разходи. Администрацията на местоназначението има право да прецени дали администрацията на местопроизхождението е изпълнила или не условията за достъп.
6. Заплащането на крайните разходи се изчислява на базата на качеството на предоставяната услуга в страната на местоназначението. Съветът по пощенска експлоатация е упълномощен да отпуска премии към заплащането, посочено в член 29 и 30, с цел да подтикне към участие в системата за контрол и да компенсира администрациите, които постигат своята цел за качеството. Съветът по пощенска експлоатация може също така да определи наказания в случай на незадоволително качество, но възнаграждението не може да бъде по-малко от минималното възнаграждение, посочено в член 29 и 30.
7. Всяка администрация има право да се откаже напълно или частично от възнаграждението, предвидено в параграф 1.
8. Заинтересованите администрации могат при двустранни или многостранни споразумения да прилагат други системи на заплащане за уреждане на сметките по крайните такси.

Член 29
Крайни разходи. Разпоредби, които се прилагат за размени
между страни от целевата Система

1. Заплащането за писмовните пратки, включително пощата в брой, с изключение на чувалите "М", се определя според прилагането на цена за пратка и за килограм, отразяващи разходите за обработка в страната на местоназначението; тези разходи трябва да са съобразени с вътрешните тарифи. Изчисляването на стойностите се извършва съгласно условията, определени в Правилника за писмовните пратки.
2. Стойностите за пратка и за килограм са изчислени на базата на процент от цената за приоритетно писмо с тегло 20 г от вътрешния режим, както следва:
2.1. за 2006 г. - 62 %;
2.2. за 2007 г. - 64 %;
2.3. за 2008 г. - 66 %;
2.4. за 2009 г. - 68 %.
3. Стойностите не могат да надвишават:
3.1. за 2006 г. - 0,226 DTS за пратка и 1,768 DTS за килограм;
3.2. за 2007 г. - 0,231 DTS за пратка и 1,812 DTS за килограм;
3.3. за 2008 г. - 0,237 DTS за пратка и 1,858 DTS за килограм;
3.4. за 2009 г. - 0,243 DTS за пратка и 1,904 DTS за килограм.
4. За периода от 2006 до 2009 г. прилаганите стойности не могат да бъдат по-ниски от 0,147 DTS за пратка и 1,491 DTS за килограм. Доколкото увеличението на стойностите не надвишава 100 % от цената на писмо с предимство до 20 г от вътрешния режим на съответната страна, минималните стойности са следните:
4.1. за 2006 г. - 0,151 DTS за пратка и 1,536 DTS за килограм;
4.2. за 2007 г. - 0,154 DTS за пратка и 1,566 DTS за килограм;
4.3. за 2008 г. - 0,158 DTS за пратка и 1,598 DTS за килограм;
4.4. за 2009 г. - 0,161 DTS за пратка и 1,630 DTS за килограм.
5. За чувалите "М" прилаганата стойност е 0,793 DTS за килограм.
5.1. Чувалите "М" с тегло под 5 килограма се считат като тежащи 5 килограма за заплащането на крайните такси.
6. Допълнително заплащане от 0,5 DTS за пратка е предвидено за препоръчаните пратки, както и допълнително заплащане от 1 DTS за пратка е предвидено за пратките с обявена стойност.
7. Разпоредбите, предвидени за страните от целевата система, се прилагат на всяка страна от преходната система, която изяви желание да се присъедини към целевата система. Съветът по пощенска експлоатация може да определи преходните мерки в Правилника за писмовните пратки. 8. Към този член не могат да се правят резерви освен в случаите на двустранни споразумения.

Член 30
Крайни разходи. Разпоредби, които се прилагат върху пощенския поток към, от и между страните от преходната система

1. Заплащане
1.1. Заплащането за писмовните пратки с изключение на чувалите "М" е 0,147 DTS за пратка и 1,491 DTS за килограм.
1.1.1. За поток, по-малък от 100 тона годишно, двата компонента са приравнени към една обобщена стойност от 3,727 DTS за килограм на базата на средно световно количество от 15,21 пратки на килограм.
1.1.2. За поток, по-голям от 100 тона годишно, обобщената стойност от 3,727 DTS на килограм се прилага в случай, че нито администрацията на местоназначението, нито администрацията на местопроизхождението не поискат преразглеждане на стойността на базата на реалния брой пратки на килограм за съответния поток. Освен това тази стойност се прилага, когато реалният брой на пратките на килограм е между 13 и 17.
1.1.3. Когато някоя от администрациите поиска да се приложи реалният брой на пратките на килограм, изчисляването на заплащането на съответния поток се извършва съгласно механизма за ревизиране, предвиден в Правилника за писмовните пратки.
1.1.4. Проверката за намаляването на обобщената стойност, цитирана в 1.1.2, не може да бъде предизвикана от страна от целевата система срещу страна от преходната система, освен ако последната не поиска насрещна проверка.
1.2. За чувалите "М" се прилага стойност от 0,793 DTS на килограм.
1.2.1. Чувалите "М" с тегло под 5 килограма се считат като тежащи 5 килограма за заплащането на крайните такси.
1.3. За препоръчаните пратки е предвидено допълнително заплащане от 0,5 DTS за пратка, а за пратките с обявена стойност е предвидено допълнително заплащане от 1 DTS за пратка.
2. Механизъм за хармонизиране на системите
2.1. Когато администрация от целевата система, получател на пощенски поток, превишаващ 50 тона на година, установи, че годишното тегло на този поток превишава прага, изчислен съгласно условията, определени в Правилника за писмовните пратки, тя може да приложи за пощата над този праг системата на заплащане, посочената в член 29, при условие да не е използвала механизма за ревизиране.
2.2. Когато администрация от преходната система, която получава от друга страна от преходната система годишен поток, който надвишава 50 тона, установи, че годишното тегло на този поток надвишава прага, изчислен съгласно условията, определени в Правилника за писмовните пратки, тя може да приложи за пощата над този праг допълнителното заплащане, предвидено в член 31, при условие да не е използвала режима за ревизиране.
3. Поща в брой
3.1. Възнаграждението за поща в брой, предназначена за страните от целевата система, се определя чрез прилагане на стойностите за пратка и за килограм, предвидени в член 29.
3.2. Администрациите от преходната система могат да поискат за получената поща в брой заплащане от 0,147 DTS на пратка и 1,491 DTS за килограм.
4. Към този член не могат да се правят никакви резерви освен в случаите на двустранни споразумения.

Член 31
Фонд за подобряване на качеството на услугата

1. С изключение на чувалите "М" и пощата в брой крайните разходи, които се плащат от всички страни и територии, класифицирани от Икономическия и социален съвет в категорията на слаборазвитите страни, се увеличават с 16,5 % върху стойността от 3,727 DTS за килограм, посочена в член 30, с цел захранване на Фонда за подобряване на качеството на услугата в слаборазвитите страни. Никакво подобно плащане не се прави между слаборазвитите страни.
2. Страните - членки на Всемирния пощенски съюз, както и териториите, които са част от Съюза, имат право да депозират пред Административния съвет обоснована молба, за да бъдат сметнати за страни или територии, които имат нужда от допълнителни ресурси. Страните, класифицирани MCARB 1 (бивши развиващи се страни), имат право да внесат искане в Административния съвет, за да ползват Фонда за подобряване на качеството на услугата при същите условия като слаборазвитите страни. Освен това страните, класифицирани от Програмата за развитие на Обединените нации в категорията на страните - нетни донори, имат право да внесат искане в Административния съвет, за да ползват Фонда за подобряване на качеството на услугата при същите условия като страните, които могат да се избират в MCARB 1. Исканията, удовлетворени по силата на този член, влизат в сила от първия ден на следващата календарна година след годината, в която Административният съвет е взел решението. Административният съвет оценява молбата и взема решение на базата строги критерии за оценка, дали дадена страна може или не може да се счита за слаборазвита или дали може да бъде избрана в MCARB 1, в зависимост от случая по отношение на Фонда за подобряване на качеството на услугата. Административният съвет всяка година преглежда и актуализира списъка на страните - членки на Всемирния пощенски съюз, и териториите, включени в Съюза.
3. С изключение на чувалите "М" и пощата в брой крайните такси, които се плащат от всички страни и територии, класифицирани от конгреса в категорията на индустриализираните страни с цел да се заплащат крайните разходи на страните, и териториите, класифицирани от Програмата за развитие на Обединените нации в категорията на страните, които не са слаборазвити, но могат да се възползват от средствата MCARB 1, са увеличени с 8 % върху стойността от 3,727 DTS на килограм, посочена в член 30, с цел да подхранват Фонда за подобряване на качеството на услугата в страните от последната категория.
4. С изключение на чувалите "М" и пощата в брой крайните разходи, които се плащат от всички държави и територии, класифицирани от конгреса в категорията на индустриализираните страни с цел да се заплащат крайните такси на страните, и териториите, класифицирани от същия този конгрес в категорията на развиващите се страни, различни от посочените в параграф 1 и параграф 2, са увеличени с 1 % върху стойността от 3,727 DTS на килограм, посочена в член 30, с цел да подхранват Фонда за подобряване на качеството на услугата.
5. Страните и териториите, които имат право да ползват средствата MCARB 1, могат да подобрят качеството на услугите с помощта на регионални или многонационални проекти за подпомагане на слаборазвитите страни или на страните с ниски доходи. От тези проекти ще спечелят директно всички страни, които ще участват в тяхното финансиране с посредничеството на Фонда за подобряване на качеството на услугата.
6. Регионалните проекти трябва да подпомагат конкретизирането на програмите на Всемирния пощенски съюз в полза на подобряването качеството на услугата и внедряването на системата за аналитично счетоводство в развиващите се страни. Съветът по пощенска експлоатация ще приеме най-късно през 2006 г. съответните процедури за финансирането на тези проекти.

Член 32
Транзитни разходи

1. Затворените експедиции и пратките в транзит на открито, които се разменят между две администрации или между две станции в една и съща страна, с помощта на една или повече други администрации (трети служби) подлежат на плащане на транзитни разходи. Тези разходи представляват възнаграждение за услугите, свързани със сухопътния транзит, с морския транзит и с въздушния транзит.

Глава II
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 33
Основна стойност и разпоредби, отнасящи се до разходите за въздушен транспорт

1. Основната стойност, която се прилага при уреждане на сметките за въздушен транспорт между администрациите, се одобрява от Съвета по пощенска експлоатация. Тя се изчислява от Международното бюро съгласно формулата, определена в Правилника за писмовните пратки.
2. Изчисляването на разходите за въздушен транспорт за затворените експедиции, за пратките с предимство, за въздушните пратки и въздушните колети на открито, както и начините за тяхното разчитане са описани в Правилника за писмовните пратки и в Правилника за пощенски колети.
3. Транспортните разходи за целия въздушен път са:
3.1. когато се отнася за затворени експедиции, за сметка на администрацията на страната на местопроизхождение, включително и когато тези експедиции преминават транзитно през една или повече междинни пощенски администрации;
3.2. когато се отнася до пратки с предимство и до въздушни пратки в транзит на открито, включително и тези, които са погрешно упътени, за сметка на администрацията, която предава пратките на друга администрация.
4. Същите правила се прилагат и на пратките, освободени от транзитни териториални и морски такси, ако са изпратени по въздушен път.
5. Всяка администрация на местоназначение, която осигурява въздушно пренасяне на международни пощенски пратки на територията на страната си, има право да й бъдат възстановени допълнителните разходи, свързани с този транспорт, в случай че средното изчислено разстояние на осъществените полети надвишава 300 километра. Съветът по пощенска експлоатация може да замени критерия за средното разстояние с друг критерий. Освен при споразумение, предвиждащо безплатно транспортиране, разходите трябва да бъдат еднакви за всички експедиции с предимство и въздушни експедиции, които идват от чужбина, без значение дали тази поща се препраща или не, по въздушен път.
6. Когато обаче компенсацията за крайните разходи, която администрацията на местоназначението получава, се основава изключително на разходите или на вътрешните цени, не се извършва никакво допълнително заплащане за разходи за вътрешен въздушен транспорт.
7. Администрацията на местоназначението изключва при изчисляването на средното разстояние теглото на всички експедиции, за които изчисляването на компенсацията за крайните такси се основава специално на разходите или на вътрешните цени на администрацията на местоназначението.

Член 34
Териториални цени и цени за морски транспорт на пощенските колети

1. За колетите, разменяни между две пощенски администрации, се вземат входящи териториални цени, изчислени, като се комбинират основната цена за колет и основната цена за килограм, определени от правилника.
1.1. Като се вземат предвид посочените основни цени, пощенските администрации могат освен това да бъдат упълномощени да се възползват от допълнителни цени за колет и за килограм съгласно разпоредбите, предвидени в правилника.
1.2. Цените, цитирани в 1 и 1.1, са за сметка на администрацията на страната на местопроизхождението, освен ако Правилникът за колетни пратки не предвижда отклонения от този принцип.
1.3. Входящите териториални цени трябва да са едни и същи за цялата територия на всяка страна.
2. За колети, разменяни между две администрации или между две станции на една и съща страна посредством земните служби на една или повече други администрации в полза на страните, чиито служби участват в упътването по сухоземен път, се вземат транзитни териториални цени, определени в правилника според подразделението за разстояние.
2.1. За колетите в транзит на открито междинните администрации имат право да изискват договорената цена за пратка, определена от правилника.
2.2. Транзитните териториални цени са за сметка на администрацията на страната на местопроизхождението, освен ако Правилникът за пощенски колети не предвижда отклонения от този принцип.
3. Всяка от страните, службите на която участват в морския транспорт на колет, има право да изисква цени за морски транспорт. Тези цени са за сметка на администрацията на страната на местопроизхождението, освен ако Правилникът за пощенски колети не предвижда отклонения от този принцип.
3.1. За всяка използвана морска служба морската такса е определена в Правилника за пощенски колети в зависимост от подразделението за разстояние.
3.2. Пощенските администрации имат право да увеличават с максимум 50 % цената за морски транспорт, изчислена съгласно параграф 3, алинея 1. За сметка на това те могат да я намаляват по своя преценка.

Член 35
Право на Съвета по пощенска експлоатация да определя стойността на разходите и на териториалните такси

1. Съветът по пощенска експлоатация има право да определя разходите и цените, изброени по-долу, които трябва да бъдат платени от пощенските администрации, съгласно условията, посочени в правилниците:
1.1. транзитни цени за обработката и пренасянето на експедиции с писмовни пратки с помощта на минимум една трета страна;
1.2. основна цена и цена за въздушен транспорт, които се прилагат за въздушна поща;
1.3. входящи териториални цени за обработката на входящи колети;
1.4. транзитни териториални цени за обработката и пренасянето на колети от трета страна;
1.5. цени за морски траспорт за транспортирането на колетите по морски път.
2. Ревизията, която би могла да бъде направена, с помощта на метод, който осигурява равностойно заплащане на администрациите, предлагащи услугите, трябва да се основава на проверени представителни икономически и финансови данни. Евентуалната промяна, която може да се приеме, ще влезе в сила на дата, определена от Съвета по пощенска експлоатация.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 36
Условия за приемане на предложения, отнасящи се до конвенцията и правилниците

1. За да станат изпълними, предложенията, представени на конгреса и отнасящи се до тази конвенция, трябва да бъдат приети от мнозинството от присъстващите и гласуващи страни членки, които имат право на глас. Поне половината от страните членки, представени на конгреса и имащи право на глас, трябва да присъстват по време на гласуването.
2. За да станат изпълними, предложенията, които се отнасят до Правилника за писмовните пратки и до Правилника за пощенските колети, трябва да бъдат приети от мнозинството от членовете на Съвета по пощенска експлоатация, които имат право на глас.
3. За да станат изпълними, внесените между два конгреса предложения, които се отнасят до тази конвенция и до нейния заключителен протокол, трябва да съберат:
3.1. две трети от гласовете, ако най-малко половината от страните - членки на Съюза, които имат право на глас, са участвали в допитването, ако се касае за изменения;
3.2. мнозинството от гласовете, ако се касае за тълкуване на разпоредби.
4. Въпреки разпоредбите, предвидени в параграф 3, алинея 1, всяка страна членка, чието национално законодателство е все още несъвместимо с предложената промяна, има право в срок от деветдесет дни считано от датата на официалното обявяване на промяната да внесе писмена декларация на вниманието на генералния директор на Международното бюро, в която да отбележи, че не е в състояние да приеме тази промяна.

Член 37
Резерви, представяни по време на конгреса

1. Не се допускат резерви и условия, които са несъвместими с предмета и целта на Съюза.
2. По правило страните членки, чието мнение не се споделя от останалите страни членки, трябва да положат всички усилия да се присъединят към мнението на мнозинството. Резервите трябва да се правят само при крайна необходимост и да бъдат подходящо обосновани.
3. Резервите към членове на тази конвенция трябва да бъдат представени в конгреса под формата на предложения в писмен вид на един от работните езици на Международното бюро съгласно съответните разпоредби на Вътрешния правилник на конгреса.
4. За да влезе в сила, резервата, предложена пред конгреса, трябва да бъде приета от необходимото мнозинство, което се изисква за всяка промяна на члена, към който се отнася.
5. По принцип резервите се прилагат на реципрочен принцип между страните членки, които са ги предложили, и останалите страни членки.
6. Резервата към тази конвенция се вписва в Заключителния протокол на основание приетото от конгреса предложение.

Член 38
Влизане в сила и срок на действие на Конвенцията

1. Тази конвенция ще бъде приведена в изпълнение на 1 януари 2006 г. и ще остане в сила до влизането в сила на актовете на следващия конгрес.
В уверение на което пълномощните представители на правителствата на страните членки подписаха тази конвенция в един екземпляр, който е депозиран при генералния директор на Международното бюро. Международното бюро на Всемирния пощенски съюз ще изпрати копие от този документ на всяка от страните по него.

Изготвена в Букурещ,
5 октомври 2004 г.

Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив