Правителството на Република България и правителството на Ливанската република, наричани по-долу договарящи страни, с цел да установят по-тясно сътрудничество в областта на правните отношения при взаимно зачитане на суверенитета решиха да си оказват правна помощ по граждански дела, поради което се договориха за следното:

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1
Правна защита

1. Гражданите на едната договаряща страна се ползват на територията на другата договаряща страна със същата правна защита на своите лични и имуществени права, както и гражданите на другата договаряща страна. Те имат право да се обръщат към съд, други юрисдикции, прокуратура и други институции, в чиято компетентност се отнасят гражданските дела, и могат да подават искове, както и да осъществяват други процесуални действия при същите условия, при които ги осъществяват гражданите на другата договаряща страна.
2. Обстоятелството, че гражданите на една от договарящите страни нямат местожителство или местопребиваване или че не са граждани на другата страна, не може да бъде само по себе си основание за изискване на обезпечение или залог.
3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага и към юридическите лица, учредени на територията на всяка от договарящите страни в съответствие с нейното национално законодателство. 4. За целите на този договор терминът "гражданско дело" означава и за двете договарящи страни - граждански, семейни и търговски дела.

Член 2
Правна помощ

Органите и институциите на договарящите страни по ал.1 на чл.1 от този договор си оказват взаимна правна помощ по граждански дела в рамките на своята компетентност, определени от националното законодателство на всяка договаряща страна.

Член 3
Безплатна правна помощ

Гражданите на всяка договаряща страна се ползват на територията на другата договаряща страна от безплатна правна помощ, така както и нейните граждани съгласно законодателството, уреждащо тази материя в страната, където се иска безплатна правна помощ.

Член 4
Видове правна помощ

Договарящите страни ще си връчват взаимно при поискване съдебни и извънсъдебни документи, ще вземат мерки по обезпечение на искове, ще разпитват участници в процеса, свидетели и експерти, ще извършват експертизи и огледи, ще признават и изпълняват съдебни решения, включително и прилагане на мерки по издирване на длъжника, като изпълняват и други процесуални действия.

Член 5
Начин за осъществяване на връзки

1. При оказване на правна помощ компетентните органи на договарящите страни се свързват помежду си чрез определените в този договор централни органи.
2. Централните органи по ал. 1 са: за Република България - Министерството на правосъдието, и за Ливанската република - Министерството на правосъдието.

Член 6
Оформяне на документи

Документите, които се изпращат от компетентните органи на договарящите страни, с оглед на оказване на правна помощ, съставени на официалния език на молещата страна, се придружават от заверен превод на езика на замолената договаряща страна.

Член 7
Разходи по оказване на правната помощ

Договарящите страни си оказват правната помощ безплатно, освен ако не е предвидено друго в този договор.

Член 8
Отказ от оказване на правна помощ

Ако замолената страна счита, че оказването на правна помощ може да засегне нейния суверенитет, безопасност, обществен ред или противоречи на националното й законодателство, тя може да откаже оказването на правна помощ, като съобщи на молещата страна мотивите за отказа.

Глава втора
УВЕДОМЯВАНЕ И ВРЪЧВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ

Член 9
Молба за уведомяване или връчване на документи

1. В случаите, при които съдебните или извънсъдебните документи засягат лица, чието местожителство или местопребиваване е на територията на другата договаряща страна, компетентните органи на молещата страна отправят молба за уведомяване или връчване на документи до централния орган на замолената страна.
2. Към молбата се прилагат документи на езика на молещата страна, придружени с превод на езика на замолената страна.

Член 10
Връчване на документи

1. Централният орган на замолената страна връчва или нарежда да се връчат документите по начин, който определи за най-подходящ.
2. Връчване или опит за връчване се удостоверява чрез съставяне на разписка или протокол, който заедно с един екземпляр от документите се връща на централния орган на молещата страна.
3. Тези услуги на замолената страна не водят до заплащане на такси или разноски.

Член 11
Връчване на документи чрез дипломатическите или консулските представителства

По искане на компетентните органи дипломатическите или консулските представителства на едната договаряща страна, акредитирани в другата договаряща страна, могат да връчват съдебни и извънсъдебни документи на собствените си граждани. Тези действия не могат да съдържат принудителни мерки и да противоречат на националното законодателство на страната по местопребиваването им.

Член 12
Приложим закон при оказване на правна помощ

1. При оказване на правната помощ замоленият орган прилага националното законодателство на своята държава.
2. При оказване на правна помощ замоленият орган може да прилага по молба на молещата страна процесуални норми на другата договаряща страна, освен ако те не противоречат на националното законодателство на замолената договаряща страна.

Глава трета
СЪДЕБНИ ПОРЪЧКИ

Член 13
Форма на молбата (поръчката) за оказване на правна помощ

Молбата (поръчката) за оказване на правна помощ следва да се състави в писмена форма и с оглед вида на поръчката съдържа следното:
а) наименование на молещия орган;
б) по възможност наименованието на замоления орган;
в) характер и предмет на делото, по което се иска правната помощ, и специфично съдържание на молбата;
г) имената на лицата, които имат отношение към делото, тяхното гражданство, пол, занятие, местожителство или местопребиваване, дата и място на раждане, наименование и седалище на юридическото лице;
д) имена и адрес на представителите на лицата по т. "г";
е) наименование на документа, който трябва да се връчи.

Член 14
Изпълнение на молбата

1. В документа, удостоверяващ изпълнението на молбата за връчване на документи, се вписват датата на получаването, подписът на получателя и подписът на лицето, изпълняващо молбата. Ако получателят отказва да получи документа, се вписват и мотивите за отказа му.
2. Ако съгласно законодателството на замолената договаряща страна изпълнението на молбата не е в компетентността на съда или другите компетентни органи на тази страна, молбата може да се върне, като се посочат мотивите за отказа.
3. Ако замоленият орган на договарящата страна не е компетентен да изпълни молбата, той е длъжен да я изпрати за изпълнение на компетентните органи на тази договаряща страна, както и да уведоми за това молещия орган на другата договаряща страна.
4. Молещият правосъден орган може да поиска заинтересованите страни и по възможност техните представители да се уведомят непосредствено за датата и мястото на изпълнение на исканите мерки с цел да присъстват на изпълнението.

Член 15
Специални начини за изпълнение на молбата

1. Компетентните органи на договарящата страна, които изпълняват молбата за правна помощ, прилагат своето национално законодателство относно начина на изпълнение.
2. Те могат да уважат молбата на молещия орган за прилагане на специален начин, освен ако той е несъвместим със законодателството на замолената страна.
3. Замолената страна има право да изиска от молещата страна възстановяване на възнаграждението, изплатено на експерти, както и разходите, свързани с прилагането на специален начин, поискан от молещата страна.
4. Всяка договаряща страна има право чрез своите дипломатически или консулски представителства да изпълнява без прилагане на принуда молби за правна помощ, отнасящи се до нейни граждани.

Член 16
Уведомяване за резултата от изпълнението

В документа, удостоверяващ изпълнението на молбата за връчване на документи, се вписват датата на получаването, подписът на получателя и подписът на лицето, изпълнило молбата. Ако получателят отказва да приеме документите, следва да се впишат мотивите за отказ.

Глава четвърта
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Член 17
Решения, подлежащи на признаване и изпълнение

1. Договарящите страни съгласно този договор признават и изпълняват на своя територия съдебните решения, произнесени и влезли в сила на територията на другата договаряща страна.
2. Терминът "съдебно решение" съгласно този договор означава и за двете страни - решение и определение на съда, съдебна спогодба и присъда, в частта й относно гражданския иск.

Член 18
Признаване и изпълнение на съдебни решения

1. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се подава в съда, произнесъл това решение, който я предава на съда на другата договаряща страна по начин, предвиден в чл. 5 от този договор. Молителят може да подаде молбата и непосредствено до съда на другата страна.
2. Молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение се придружава от следните документи:
а) копие от съдебно решение, заверено от съда; ако в решението липсва ясно указание, че е влязло в сила и е изпълняемо, към него се прилага документ, издаден от съда, който удостоверява, че решението е влязло в сила;
б) документ, издаден от съда, за изпълнение на частта от решението на територията на молещата страна, ако има такова изпълнение;
в) документ, удостоверяващ, че страната, която не е участвала в процеса, а при недееспособност - нейният представител, е била редовно призована пред съда.
3. Посочените документи се придружават от заверен превод, извършен от дипломатическите или консулските представителства или от всяко друго лице, упълномощено за това на територията на една от двете страни.

Член 19
Ред за признаване и изпълнение на съдебни решения

1. Признаването и изпълнението на съдебни решения се осъществява от компетентния съд на договарящата страна, към който е отправена молбата, по начин, установен от националното законодателство на тази договаряща страна.
2. Съдът, към който е отправена молбата, не обсъжда решението по същество, а го разглежда единствено с оглед съответствието му с изискванията на този договор.
3. Съдът, получил молбата за признаване и изпълнение на чуждестранно съдебно решение, може да поиска от съда, произнесъл решението, да му предостави допълнителни материали.

Член 20
Отказ от признаване и изпълнение на решение

Признаване и изпълнение на съдебно решение може да се откаже в следните случаи:
а) решението не е влязло в сила или не подлежи на изпълнение според законодателството на договарящата страна, където е произнесено;
б) националното законодателство на страната, към която е отправена молбата за признаване и изпълнение на решението, отнася делото към изключителната компетентност на своите съдилища;
в) страната, която не е участвала в процеса, не е била редовно призована пред съда съгласно националното законодателство на страната, чийто орган е произнесъл решението, или при пълна или ограничена недееспособност, не е участвал представителят на страната;
г) между същите страни за същия предмет съдът на замолената страна вече е постановил решение, което е влязло в сила, или делото е висящо пред съда или е признато влязло в сила решение на трета държава между същите страни за същия предмет;
д) решението, постановено от съдилищата на молещата страна, противоречи на обществения ред на замолената страна.

Глава пета
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЛЕГАЛИЗАЦИЯ, ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

Член 21
Официални документи

1. Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други подобни формални процедури, когато се предявяват на територията на другата страна.
2. По смисъла на този договор за официални документи се считат:
- документи, издадени от съд, прокуратура или съдии-изпълнители;
- документи, издадени от административни органи;
- нотариални документи;
- официални удостоверения, като отметки в регистрите, заверка на дати и заверка на подписи на частни документи.

Член 22
Предаване на документи по гражданско състояние

1. Всяка договаряща страна предава безплатно на другата страна при поискване и при наличие на административен, точно посочен интерес, актове и копия от съдебни решения, които засягат гражданското състояние на граждани на молещата страна.
2. Молби и актове по гражданско състояние се предават по дипломатически или консулски път, а молбите и копията от съдебни решения се предават чрез централните органи.

Член 23
Обмен на информация

При поискване централните органи си изпращат взаимно информация относно законодателството и съдебната практика на тяхна територия, както и копия от съдебни решения.

Глава шеста
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24
Удостоверяване на документи

Документи, които са съставени или заверени от съда или от друг компетентен орган на една от договарящите страни, се удостоверяват, като компетентният орган ги подпечатва. Документи, отговарящи на посочените изисквания, се признават от съдилищата или от другите компетентни органи на другата договаряща страна.

Член 25
Разрешаване на спорове

Договарящите страни решават всички спорове, възникнали относно тълкуването или изпълнението на този договор, чрез консултации между органите, посочени в чл.5 на този договор, или по дипломатически път.

Член 26
Влизане на договора в сила

Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила на 30-ия ден след размяната на ратификационните документи.

Член 27
Изменение и допълнение на договора

1. Договарящите страни се консултират по дипломатически път по въпросите за изменение и допълнение на този договор.
2. Измененията и допълненията на договора влизат в сила по реда на чл.26.

Член 28
Прекратяване на действието на договора

Този договор е безсрочен и прекратява действието си след изтичане на 6 месеца от получаването по дипломатически път на писмено известие за прекратяване на действието му от едната страна.

Съставен в Бейрут на 20 март 2001 г. в два екземпляра, всеки на български и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. При разногласие при тълкуването на този договор страните ще се придържат към текста на английски език.

За правителството на Република България: Петко Димитров, директор на дирекция "Близък изток и Африка" в Министерството на външните работи на Република България

За правителството на Ливанската република: Н. Пр. г-жа Мишлин Аби Самра, извънреден и пълномощен посланик на Ливанската република в Република България