Договор между правителството на Република България и правителството на Република Казахстан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите

НС

Държавен вестник брой: 89

Година: 2001

Орган на издаване: НС

Дата на обнародване: 26.02.2004

Правителството на Република България и правителството на Република Казахстан, наричани по-нататък "договарящи страни",
в желанието си да укрепват взаимноизгодното икономическо сътрудничество,
в стремежа си да насърчават и създават благоприятни условия за осъществяване на инвестиции от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна на основата на равноправие и взаимна изгода,
признавайки, че насърчаването и взаимната защита на инвестициите в съответствие с този договор стимулира инициативите в тази област,
се договориха за следното:

Член 1
Определения

За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиции" означава всякакъв вид вложения, инвестирани от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, при условие че тези инвестиции са направени в съответствие със законодателството на последната и обхваща по-специално, но не изключително:
а) движимо и недвижимо имущество и други свързани с тях права и реални обезпечения във вид на ипотека, залог и др.;
б) акции, участия (дялове), облигации и други форми на участие в дружества или в други юридически лица, регистрирани в съответствие със законодателството на всяка от договарящите страни;
в) заеми, права на парични искове и други права, имащи икономическа стойност;
г) права на интелектуална собственост, включително авторско право и сродните му права, патенти, лицензи, промишлени образци, търговски марки, марки за обслужване, наименования за произход, технологически процеси, ноу-хау и гуд уил;
д) права за извършване на стопански дейности, предоставени в съответствие със законодателството на всяка от договарящите страни, включително права за изучаване, търсене, добиване и разработване на природни ресурси.
Последващо изменение във формата, в която инвестициите са били извършени, няма да влияе на тяхната квалификация като инвестиции, при условие че това изменение не противоречи на законодателството на договарящата страна, на чиято територия са били извършени инвестициите.
2. Понятието "приходи" означава средства, получени в резултат на инвестиция, като печалби, дивиденти, лихви, възнаграждение за управление на предприятие, и други средства, получени в съответствие със законодателството на всяка от договарящите страни.
3. Понятието "инвеститор" означава по отношение на всяка от договарящите страни:
- физическо лице, което е гражданин на една от договарящите страни в съответствие с нейното действащо законодателство;
- всякакво дружество, организация или асоциация със или без статут на юридическо лице, създадено в съответствие със законодателството на държавата на всяка от договарящите страни и намиращо се на нейна територия.
4. Понятието "територия" означава територията под суверенитета на Република България, от една страна, и на Република Казахстан, от друга страна, включително териториалното море, а също така и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които съответната държава упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2
Насърчаване и защита на инвестициите

1. Всяка от договарящите страни насърчава и защитава на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща страна и допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство.
2. Всяка от договарящите страни гарантира в съответствие със своето законодателство пълната защита на инвестициите на инвеститорите от другата договаряща страна.
3. Приходите от инвестиция, а в случай на повторно инвестиране (реинвестиране) - приходите от повторното инвестиране (реинвестиция), се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.
4. Всяка от договарящите страни ще разглежда благоприятно в съответствие със своето законодателство въпросите, отнасящи се до влизането, пребиваването, работата и движението на своята територия на граждани на другата договаряща страна, които извършват инвестиционна дейност.

Член 3
Правов режим на инвестициите

1. Всяка от договарящите страни ще предоставя на инвестициите, извършени на нейната територия от инвеститори на другата договаряща страна, и на дейностите, свързани с инвестициите, справедлив и равноправен режим, изключващ мерки с дискриминационен характер, които биха могли да попречат на управлението и разпореждането с инвестициите.
2. Посоченият в ал.1 на този член режим е не по-малко благоприятен от този, който се предоставя на инвестиции и дейности, свързани с инвестициите, на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава.
3. Всяка от договарящите страни си запазва правото да определя отраслите и сферите на дейност, в които се допускат ограничения или изключения относно дейността на чуждестранните инвеститори. Всяко ново изключение обаче ще се прилага само към инвестиции, направени след влизането в сила на това изключение.
4. Режимът на най-облагодетелствана нация, предоставян съгласно ал.2 на този член, не обхваща предимствата, които договарящите страни предоставят или ще предоставят в бъдеще във връзка със:
а) участие в съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия, икономически общности или подобни институции;
б) споразумения за избягване на двойното данъчно облагане или други споразумения по данъчните въпроси.
5. Реинвестирането на приходите се ползва от същия режим, както и първоначалната инвестиция.

Член 4
Обезщетение за вреда

Договаряща страна, на чиято територия е била нанесена вреда на инвестиции на инвеститори на другата договаряща страна в резултат на война или друг въоръжен конфликт, въвеждане на извънредно положение или други подобни обстоятелства, предоставя на тези инвеститори режим не по-малко благоприятен от режима, който предоставя на инвеститори на която и да е трета държава при обезщетяването на понесените от тях в резултат на споменатите обстоятелства загуби.

Член 5
Отчуждаване

1. Инвестициите на инвеститори на една от договарящите страни, направени на територията на другата договаряща страна, не могат да бъдат отчуждавани или национализирани, с изключение на случаите, когато такива мерки се предприемат за особено важни нужди на държавата, по установения от закона ред, не са дискриминационни и са съпроводени от изплащане на незабавно и адекватно обезщетение.
Същите условия ще се прилагат също така и при преминаване на инвестицията в обществена собственост, при поставянето й под обществен контрол, а също и при всяко ограничаване или отнемане правата на собственост на инвеститорите на всяка от договарящите страни посредством суверенни мерки, които по последствията си са равни на национализация.
2. Обезщетението трябва да съответства на пазарната стойност на национализираните инвестиции непосредствено преди влизането в сила на акта за национализация, изплаща се без забавяне и включва годишна лихва, равняваща се на 12-месечен лихвен процент (LIBOR) за съответната свободно конвертируема валута, в която са направени инвестициите, до момента на плащането, или със съгласието на инвеститора във всяка друга валута. Всяко намаляване на стойността в резултат на публично оповестяване на отнемането няма да се взима под внимание при определяне размера на полагащото се обезщетение. Изплащането на това обезщетение подлежи на свободен превод в страната на инвеститора.

Член 6
Превод на плащания, свързани с инвестициите

1. Всяка от договарящите страни разрешава на инвеститорите на другата договаряща страна, след изпълнение от тях на всички данъчни задължения, безпрепятствен превод на плащания, свързани с инвестициите, и по-специално:
а) сумата на първоначалното капиталовложение и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;
б) приходите от инвестицията;
в) сумите, получени от инвеститора в резултат на пълната или частичната ликвидация на инвестицията;
г) сумите, необходими за изплащане на разходи, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми, изплащане на патентни такси, плащане на други разходи;
д) обезщетението в съответствие с чл.4 и чл.5 на този договор;
е) работна заплата и други възнаграждения, получавани от граждани на другата договаряща страна за работа и услуги, извършвани във връзка с инвестициите, направени на територията на първата договаряща страна, в размер и по реда, предвиден от нейното законодателство;
ж) плащанията, произтичащи от разрешаването на инвестиционен спор.
2. Преводът на плащанията, посочени в ал.1 на този член, се извършват без забавяне, при условие че са изплатени всички данъчни и други задължителни плащания в съответствие с националното законодателство на държавата, в свободно конвертируема валута по действащия в деня на превода обменен курс на договарящата страна, на чиято територия е направена инвестицията.
3. В съответствие със законодателството на държавата на всяка от договарящите страни на всички преводи, които са предмет на този член, ще бъде предоставен режим не по-малко благоприятен, отколкото на преводите, направени от инвеститори на която и да е трета държава.

Член 7
Суброгация

1. Ако договаряща страна извърши плащане на свой инвеститор въз основа на договор за гаранция или застраховка, сключен във връзка с инвестиции, то другата договаряща страна признава прехвърлянето върху първата договаряща страна на правата и задълженията на инвеститора. Договарящата страна, която е поела правата на инвеститора, има същите права като инвеститора, с уговорка по отношение на задълженията на инвеститора, свързани със застрахованите по този начин инвестиции.
2. В случай на суброгация, предвидена в ал.1 на този член, инвеститорът не може да предявява искове, ако не е упълномощен от договарящата страна.

Член 8
Спорове между договарящите страни

1. Спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор се разрешават по възможност чрез преговори между договарящите страни.
2. Ако спорът между договарящите страни не може да бъде разрешен по този начин в рамките на шест месеца от момента на започване на преговорите, то по искане на която и да е от договарящите страни той може да бъде отнесен за разглеждане пред арбитражен съд.
3. Такъв арбитражен съд се съставя за всеки конкретен случай по следния начин: в рамките на три месеца от момента на получаване на молбата за арбитраж всяка от договарящите страни назначава един член на съда. Тези двама членове на съда избират гражданин на трета държава, който след одобрение от двете договарящи страни се назначава за председател на съда. Председателят на арбитражния съд трябва да бъде назначен в рамките на два месеца от момента на назначаване на другите двама членове на съда.
4. Ако в сроковете, посочени в ал.3 на този член, не са били извършени необходимите назначения, то, при липса на друго споразумение, всяка от договарящите страни може да се обърне към председателя на Международния съд с молба да извърши такива назначения. Ако председателят е гражданин на една от договарящите страни или по някакви други причини не може да изпълни упоменатата функция, молбата да извърши необходимите назначения може да бъде отнесена до заместник-председателя на Международния съд. Ако заместник-председателят е гражданин на една от договарящите страни или ако той също не може да изпълни упоменатата функция, молбата да извърши необходимите назначения може да бъде отнесена до следващия по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на нито една от договарящите страни.
5. Председателят и членовете на арбитражния съд трябва да бъдат граждани на държави, с които двете договарящи страни поддържат дипломатически отношения.
6. Арбитражният съд взема решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. Същият постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за двете договарящи страни. Съдът определя своя собствена процедура.
7. Всяка от договарящите страни поема разходите, свързани с дейността на назначения от нея член на съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите, свързани с дейността на председателя на съда, и останалите разходи се поемат поравно от договарящите страни.

Член 9
Спорове между договаряща страна и инвеститор на държавата на втората договаряща страна

1. Спорове между инвеститор на едната от договарящите страни и другата договаряща страна, отнасящи се до задълженията й съгласно този договор и възникващи във връзка с извършването на инвестиция от инвеститор на първата договаряща страна, се разрешават по възможност чрез преговори.
2. Ако спорът не може да бъде разрешен по този начин в рамките на шест месеца от момента на възникването му, той може да бъде отнесен за разглеждане пред компетентния съд или арбитраж на договарящата страна, на територията на която инвестицията е извършена.
3. Спорове във връзка с чл.5 и чл.6 от този договор могат да бъдат отнесени за разглеждане пред арбитражен съд "ad-hoc" в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право (UNCITRAL) или в случай на присъединяване на двете договарящи страни към Вашингтонската конвенция от 18 март 1965 г. "За разрешаване на спорове във връзка с инвестиции между държави и граждани на други държави" пред Международния център за разрешаване на спорове по инвестиции, при условие че инвеститорът не се е възползвал от правото си да предяви иск в съответствие с ал.2 от този член. За тази цел всяка договаряща страна трябва да декларира своето съгласие за прибягването до посочената по-горе международна арбитражна процедура.
4. Арбитражният съд взема решението си на основата на законодателството на договарящата страна, на територията на която е направена инвестицията, разпоредбите на този договор, а също така общопризнатите принципи и норми на международното право.
5. Решението на арбитражния съд е окончателно и задължително за двете страни по спора и се привежда в изпълнение в съответствие с националното законодателство на договарящата страна, на територията на която е направена инвестицията.
6. Всяка от договарящите страни поема разходите, свързани с дейността на назначения от нея член на съда и своето представяне в арбитражния процес, а разходите, свързани с дейността на председателя на съда, и останалите разходи се поемат поравно от договарящите страни.
7. Договарящата страна, страна по спора, не може на нито един стадий от съдебната процедура или от изпълнението на съдебното решение да се позовава на факта, че инвеститорът е получил в резултат на договор за застраховане обезщетение за цялата или част от причинената щета.

Член 10
Консултации

Всяка от договарящите страни може да предложи на другата договаряща страна да се проведат консултации по въпроси, отнасящи се до тълкуването или прилагането на този договор. Другата договаряща страна ще предприеме необходимите мерки за провеждането на тези консултации.

Член 11
Прилагане

Разпоредбите на този договор се прилагат от момента на неговото влизане в сила и за инвестициите, извършени след 16 декември 1991 г.

Член 12
Заключителни разпоредби

1. Този договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила тридесет дни след датата на размяна на ратификационните документи и ще действа за период от петнадесет години.
2. Ако нито една от договарящите страни не уведоми писмено другата договаряща страна не по-късно от дванадесет месеца преди изтичане на първоначалния срок за своето намерение да прекрати действието на договора, неговото действие автоматически се продължава за последващи петгодишни периоди.
3. По отношение на инвестициите, направени преди датата на прекратяване действието на този договор, разпоредбите на чл.1 до чл.11 на договора ще останат в сила за последващ период от десет години от датата на прекратяване на неговото действие.
4. В този договор могат да бъдат внасяни поправки с писмено споразумение между договарящите страни. Всяка поправка трябва да влезе в сила, ако всяка от договарящите страни е уведомила другата договаряща страна, че са изпълнени всички формалности за влизането в сила на тази поправка.

Съставен в София на 15 септември 1999 г. в два оригинални екземпляра на български, казахски и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на възникване на спорове във връзка с тълкуването на договора договарящите страни ще ползват текста на договора на руски език.

За правителството на Република България:
Вилхелм Краус, министър на транспорта и съобщенията

За правителството на Република Казахстан:
Касъмжомарт Токаев, заместник министър-председател и министър на външните работи

Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив