Правителството на Република България и правителството на Република Ливан, наричани по-нататък "договарящи страни",
желаейки да насърчат икономическото сътрудничество във взаимна изгода за двете държави;
възнамерявайки да насърчат и създадат благоприятни условия за инвестиции на инвеститори на една от договарящите страни на територията на другата договаряща страна;
съзнавайки необходимостта от насърчаване и защита на чуждестранните инвестиции с цел да благоприятстват икономическото развитие на двете държави;
се договориха за следното:

Член 1
Определения

За целите на този договор:
1. Понятието "инвеститор" означава по отношение на всяка от договарящите страни:
а) всяко физическо лице, което е гражданин на някоя от договарящите страни съобразно нейното законодателство;
б) всяко юридическо лице, в т. ч. търговско дружество, организация, сдружение или друга форма на асоцииране, регистрирана или учредена в съответствие със законодателството на една от договарящите страни със седалище на нейната територия.
2. Понятието "инвестиция" означава всяко вложение, направено от инвеститор от едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна в съответствие със законодателството на последната, и включва в частност, но не изключително:
а) движимо и недвижимо имущество, ограничени вещни права, ипотеки, права на задържане и залози;
б) акции, дялове или други форми на участие в търговски дружества;
в) права на вземания и всякакви други права, които имат икономическа стойност, включително облигации, съкровищни бонове или други ценни книжа, издадени от държавата или други местни юридически лица;
г) права на интелектуалната собственост, като авторски права, патенти, промишлени образци, полезни модели, търговски марки, марки за услуги, търговски наименования, технологични процеси, ноу-хау и гудуил;
д) концесионни права, включително право за проучване, извличане или експлоатация на природни ресурси.
Понятието "инвестиция" включва също и увеличението на стойността на вложенията по букви "а" до "д".
Всяка промяна във формата на инвестициите няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че такава промяна не противоречи на законодателството на договарящата страна, на чиято територия са били извършени инвестициите.
3. Понятието "приходи" означава суми, законно получени от инвестиция, и включва в частност, но не изключително печалби, дивиденти, лихви, доходи от капитал, роялти, такси за управление или техническа помощ или други такси, независимо от формата, в която са получени.
4. Понятието "територия" означава съответната територия под суверенитета на Република България, от една страна, и на Република Ливан, от друга страна, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които съответната държава упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с националното си законодателство и международното право.

Член 2
Насърчаване и защита на инвестициите

1. Всяка договаряща страна насърчава на своята територия, доколкото е възможно, инвестициите на инвеститорите на другата договаряща страна и допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство и им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита в съответствие с този договор и своето законодателство.
2. Когато договаряща страна е допуснала инвестиция на своята територия, тя предоставя в съответствие със своето законодателство необходимите разрешения на инвеститорите на другата договаряща страна за назначаване на управленски и технически персонал по техен избор, независимо от гражданството.
3. Всяка договаряща страна няма да накърнява чрез необосновани или дискриминационни мерки управлението, поддържането, използването, получаването на приходи, разширяването, продажбата или ликвидацията на инвестиции, направени на нейната територия от инвеститори на другата договаряща страна.

Член 3
Национален режим и режим на най-облагодетелствана нация

1. Всяка договаряща страна предоставя на инвестициите на инвеститори на другата договаряща страна, направени на нейната територия, режим, който не е по-малко благоприятен от предоставения на инвестициите на своите собствени инвеститори или на инвеститорите на която и да е трета държава, в зависимост от това кой режим е по-благоприятен.
2. Всяка договаряща страна предоставя на инвеститорите на другата договаряща страна по отношение на тяхната дейност режим, който не е по-малко благоприятен от предоставения на своите собствени инвеститори или на инвеститорите на която и да е трета държава, в зависимост от това кой е по-благоприятен.
3. Разпоредбите на ал.1 и 2 на този член не се тълкуват като задължаващи всяка от договарящите страни да признава на инвеститорите на другата договаряща страна привилегиите, които са предоставени или ще бъдат предоставени на инвеститорите на трета страна във връзка със:
а) международни споразумения, целящи създаването на или асоцииране към зона за свободна търговия, митнически съюз, икономически съюз или регионална икономическа организация;
б) споразумения за избягване на двойното данъчно облагане или всяко друго споразумение в областта на данъците.
4. Всяка договаряща страна си запазва правото да поддържа в съответствие с действащото си законодателство към момента на влизане в сила на този договор изключения от националния режим, предоставен в съответствие с ал.1 и 2 на този член.

Член 4
Преводи

1. Всяка договаряща страна предоставя на инвеститорите на другата договаряща страна след изпълнението на всички техни данъчни задължения свободния превод на плащания във връзка с техните инвестиции и в частност, но не изключително на:
а) доходите съгласно чл.1, ал.3 на този договор;
б) постъпленията от продажба на инвестицията или на част от нея, или от ликвидацията на инвестицията;
в) сумите, необходими за изплащане на заеми, патентни, лицензионни или други договорни задължения във връзка с инвестицията;
г) обезщетението по чл.5 на този договор;
д) възнагражденията и обезщетенията на граждани на другата договаряща страна за работа, извършена във връзка с инвестиция на територията на другата договаряща страна;
е) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията.
2. Всяка договаряща страна гарантира, че преводите, посочени в ал.1 на този член, се извършват без забавяне, в свободно конвертируема валута, по пазарния валутен курс, преобладаващ в деня на превода. Договарящите страни предоставят на преводите, предмет на уреждане в този член, третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на преводите, произтичащи от инвестиции на инвеститори на която и да е трета държава.

Член 5
Отчуждаване и обезщетение

1. Инвестициите на инвеститори на която и да е договаряща страна няма да бъдат национализирани, отчуждавани или подложени на мерки, чийто резултат е еквивалентен на национализация или отчуждаване (по-нататък наричани "отчуждаване") на територията на другата договаряща страна, освен по силата на закон, в обществен интерес, на недискриминационна основа и срещу навременно, адекватно и ефективно обезщетение.
2. Обезщетението възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да е станало обществено известно, в зависимост от това кое от тях е настъпило по-рано, изплаща се без забава и включва в случай на забава годишна лихва, равняваща се на 12-месечен либор, по котировките на валутата, в която е била направена инвестицията, до момента на плащането.
3. Правомерността на такова отчуждаване или сумата на обезщетението подлежат на преразглеждане по надлежния законов ред.
4. На инвеститори на едната от договарящите страни, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, революция, извънредно положение, преврат, граждански безредици или бунт, се предоставя по отношение на възстановяване, обезщетение, компенсация или друго уреждане третиране не по-малко благоприятно от това, което последната договаряща страна предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това кое е по-благоприятно.

Член 6
Суброгация

Ако договаряща страна (по-нататък в този член наричана "първа договаряща страна") или оправомощена от нея агенция извърши плащане на един от своите инвеститори по силата на финансова гаранция срещу нетърговски риск, предоставена по отношение на инвестиция на територията на другата договаряща страна (по-нататък наричана "друга договаряща страна"), другата договаряща страна се задължава да признае по силата на суброгация прехвърлянето на всякакви права и искове на този инвеститор върху първата договаряща страна или определената от нея агенция. Първата договаряща страна не може да придобива права и да предявява искове, превишаващи тези на съответния инвеститор.

Член 7
Разрешаване на спорове между договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна

1. Всеки спор между инвеститор на едната от договарящите страни и другата договаряща страна, отнасящ се до задълженията на последната по този договор във връзка с инвестиция на инвеститора, се разрешава, доколкото е възможно, чрез преговори.
2. Ако такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на три месеца от датата, на която някоя от страните по спора е поискала разрешаване чрез преговори, засегнатият инвеститор може да отнесе спора пред компетентния съд на договарящата страна, на чиято територия е направена инвестицията, или алтернативно пред Центъра за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID), учреден съгласно Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г., при условие че и двете договарящи страни са страни по тази конвенция, или пред арбитражен съд ад-хок, учреден съгласно Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL). Изборът, направен по тази алинея, е окончателен.
3. За целите на този член инвестиционен спор се определя като спор, включващ:
(а) тълкуване или прилагане на инвестиционен договор между договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна;
(б) претендирано нарушение на някое право, признато или създадено с този договор във връзка с инвестиция.
4. Арбитражният съд постановява решението си на основата на националното законодателство на договарящата страна, която е страна по спора, разпоредбите на този договор, както и общоприетите принципи на международното право.
5. Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните по спора и се привежда в изпълнение в съответствие с националното законодателство на договаряща страна, която е страна по спора.

Член 8
Разрешаване на спорове между договарящите страни

1. Спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на разпоредбите на този договор се разрешават, доколкото е възможно, по дипломатически път.
2. Ако такъв спор между договарящите страни не може да бъде разрешен по този начин в рамките на шест месеца от започването на преговорите, той може да бъде отнесен по искане на някоя от договарящите страни за разрешаване пред арбитражен съд.
3. Такъв арбитражен съд се съставя за всеки отделен случай по следния начин: в рамките на три месеца от получаването на молбата за арбитраж всяка договаряща страна назначава един член на арбитражния съд. Тези двама членове определят гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи страни се назначава за председател на арбитражния съд. Председателят се назначава в рамките на два месеца от датата на назначаване на другите двама членове.
4. Ако в рамките на срока, определен в ал.3 на този член, необходимите назначения не бъдат извършени, всяка от договарящите страни може при липса на друго споразумение да покани председателя на Международния съд със седалище в Хага да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на някоя от договарящите страни или ако по друг начин е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, подпредседателят може да бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако подпредседателят е гражданин на някоя от договарящите страни или ако е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите страни, може да бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд взема решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и на общоприетите принципи и правила на международното право. Арбитражният съд определя своя собствена процедура.
6. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за двете договарящи страни.
7. Всяка договаряща страна поема разходите за своя собствен член на съда и за участието си в арбитражните процедури. Разходите за председателя и всички останали разходи се поемат поравно от договарящите страни. Арбитражният съд може да създава други правила, засягащи разходите.

Член 9
Консултации

Всяка договаряща страна може да предложи на другата договаряща страна да започнат консултации по всички въпроси, засягащи прилагането и тълкуването на този договор. Мястото и времето за провеждане на консултации се съгласуват по дипломатически път.

Член 10
Други задължения

1. Ако законодателството на някоя от договарящите страни или задължения съгласно международното право в настоящия момент или в бъдеще между двете договарящи страни съдържат обща или специална разпоредба, която предоставя на инвестициите на инвеститори на другата договаряща страна третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, такава разпоредба в степента, в която е по-благоприятна, има предимство пред разпоредбите на този договор.
2. Всяка договаряща страна спазва всички други задължения, поети по отношение на инвестициите на нейната територия на инвеститори на другата договаряща страна.

Член 11
Приложение на договора

Този договор се прилага и за всички инвестиции, извършени на територията на всяка от договарящите страни в съответствие с нейните закони и разпоредби от инвеститори на другата договаряща страна преди влизането в сила на този договор. Този договор обаче не се прилага по отношение на инвестиционни спорове, възникнали преди влизането му в сила.

Член 12
Заключителни разпоредби

1. Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила след изтичане на тридесет дни от датата на получаването на последната от нотите, с които договарящите страни се уведомяват взаимно, че са изпълнени съответните конституционни изисквания за влизането в сила на този договор.
2. Договорът остава в сила за период от десет години и неговото действие се продължава автоматично за неограничен период от време, освен ако бъде прекратено чрез писмено уведомление от някоя от двете договарящи страни дванадесет месеца преди този момент.
3. По отношение на инвестициите, извършени преди датата на прекратяване на този договор, разпоредбите на чл. от 1 до 11 остават в сила за един последващ период от десет години.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните правителства, подписаха този договор.
Съставен в Бейрут на 1 юни 1999 г. в два оригинални екземпляра на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия меродавен е текстът на английски език.

ПРОТОКОЛ

При подписването на договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан долуподписаните постигнаха съгласие върху следната разпоредба, която ще бъде считана за неразделна част от този договор:

към чл.3:
Разпоредбите на този договор няма да ограничат ливанското правителство в прилагането на Указ No 11614 от 4 януари 1969 г., който регламентира придобиването на право на собственост върху недвижими имоти в Ливан от неливански инвеститори.
Съставен в Бейрут на 1 юни 1999 г. в два оригинални екземпляра на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия меродавен е текстът на английски език.